№ 1288
гр. София, 09.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Д. Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500015 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 5080/21.08.2020 г., постановено по гр. д. № 4755/2018 г. по описа на СГС, ГО,
25 с-в, е уважен иск с правно основание чл.203 ал. 2 предл. 1 КТ вр.чл.45 ал.1 ЗЗД, като Х. К.
Т. е осъден да заплати в полза на "Уни Кредит Булбанк АД, сумата от 390 827,10 лв.(триста и
деветдесет хиляди осемстотин двадесет и седем лева и 10 ст.) - обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в липса на парични суми в наличност от филиал
„Възраждане“ на банката, настъпила в периода м. 11.2012г. - м. 06.2013г. и установена при
проверка от 24.06.2013 г„ заедно със законната лихва върху посочената сума от 24.06.2013г.
до окончателното й изплащане, както и сумата 27 376,62 лв. (двадесет и седем хиляди
триста седемдесет и шест лева и 62 ст.) - разноски по делото.
Със същото решение е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 402 557,10 лв.
(предявен като частичен иск от общия размер от 762 557,10 лв.). като неоснователен в тази
част.
Писъдени са разноски като „УниКредит Булбанк“ АД, са осъдени да заплатят по сметка на
СГС сумата 5,83 лв. (пет лева и 83 ст.) - разноски по делото за съдебна експертиза.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник Х. К. Т. оспорва решението изцяло и моли съда да го
отмени и отхвърли изцяло предявените искове. Посочва, че е неправилна констатацията на
1
съда, че не са налице предпоставки за спиране с мотива, че „производството срещу
ответника не е достигнало до съдебна фаза“ и не кредитирано писмото на Софийска градска
прокуратура. Твърди, че на 04.12.2019г. срещу него е образувано НОХД № 4221/2019 г. по
описа на СГС, НО, 10 състав, че е поискал изрично спиране на настоящото производство, но
с определение от 28.02.2019г. СГС е отказал да уважи искането за спиране. Предмет на
доказване по делото са същите факти и обстоятелства, които са тълкувани от СГС в
обжалваното решение. Поради това счита, че е налице основание за спиране на
гражданското дело на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК до приключване на наказателното.
Твърди още, че протоколът на л. 68 от делото е компрометиран, поради което не може
валидно да установи твърдяната липса. СГС е направил извод, че с Протокола от 24.06.2013г.
/л.68/ се установявали липси. Изводът е неверен, защото протоколът е непълен: към него не
е приложена задължителната, разпечатана от информационната система справка. След като
в бланката на протокола е отбелязано изрично, че „Подписаната от комисията и служителя
(потребител) разпечатана от информационната система справка за касовата наличност по
стойност, бройки, номинали и видове валути за съответния служител (потребител)
представлява неразделна част от настоящия протокол“, а по делото такива справки няма, то
се налага извод, че след като при съставянето на протокола не са спазени правилата,
определени от ищеца, за установяване на обстоятелствата при и по време на ревизии и
проверки, то безспорно този документ не може да установи валидно твърдяната липса.
На трето място посочва, че му е предоставена парола за достъп до системата VOULT
230 на 22.04.2012г. От предоставената справка е видно, че са генерирани записи в системата
и преди тази дата. Генерирането на записи е боравене с „виртуални суми“, а не с реални
парични средства. По тази причина не може да се установи произхода на посочената в
съдебното решение /стр. 7, абзац втори/ сума в размер на 71 000,50 лв. По делото не е
представено нито едно доказателство за това, че през процесния период от м. 11.2012г. -
м.06.2013г. е извършил действия, изразяващи се във вземане на суми в брой от касовата
наличност, с което не е изпълнено указанието на съда, дадено в определението от 05.02.2019
г. т.е. искът не е доказан пълно и главно от страна на ищеца, което го прави неоснователен.
От друга страна по заключение на ССЕ при извършената редовна годишна инвентаризация
на активите на филиала на банката не са установени липсващи суми във филиала.
Следователно изводите на СГС не кореспондират със заключението на вещото лице, а
именно, че освен касата на Н. К. е „извършено сравняване на фактическата наличност в лева
и валута, налична в оперативните каси с данните за наличност в касовия модул на Flex Cube.
Дефицити и излишъци не са установени. За резултата от извършената ревизия на касови
наличности в оперативните каси е съставен протокол.“ В съответствие с протокола, съставен
от съответните комисии, към 28.12.2012г. дефицити и излишъци във филиала не са
установени т.е. абсолютно необоснован е посочения касов дефицит от 616257.10 лв., част от
който е и предявеният иск по настоящото дело. В разсъжденията си относно установената
при ревизията на банкомата сума от 146 300 лв., СГС правилно е посочил, че освен него, с
банкомата са работили и други служители, но не е кредитирал показанията на св.Г., че за
2
процесния период системата БОРИКА не е регистрирала спиране на АТМ. Физически е
невъзможно подобно устройство да функционира месеци наред, ако в него не са зареждани
достатъчни средства, а не констатираните 40 лв. В постановеното решение съдът
многократно се позовава на обясненията на ответника от 24.06.2013г., и ги кредитира като
частен свидетелстващ документ, но игнорира факта, че те са оспорени писмено от него в
о.с.з. по делото за дисциплинарното му уволнение. Моли да се приеме писмения му отговор
до Банката по чл.193 КТ, представен в о.с.з. по гр.д. № 48531/2013 г. II ГО, 55 състав, което
искане не е уважено от СГС в определението от 22.08.2013 г.
Въззиваемата страна "Уни Кредит Булбанк АД, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Изтъкват факта, че съдът е основал
своето решение на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са приети
без оспорване от страна на ответника. Писмените доказателства (приемо-предавателни
протоколи за получени от ответника суми, касови дневници на ответника, обяснения,
контролни листове, касови бележки за получени суми за зареждане на банкомата) са
изготвени и подписани от самия жалбоподател-ответник и установяват неблагоприятни за
него обстоятелства. Предвид това те представляват годно доказателство, че липсата се
дължи на действия на ответника и че размерът е този, установен от ревизията, съответно
потвърден от ССЕ. В настоящото производство въззивникът не е оспорил нито
автентичността, нито истинността на тези документи. Назначената по делото ССЕ подробно
е изследвала същите и потвърждава напълно констатациите на ревизията и размера на
липсата. Заключението на тази експертиза също не е оспорено. Констатациите на ревизията
и на ССЕ се потвърждават и от представената по искане на въззивника „Разпечатка от
банковата информационна система за получени и освободени парични наличности в/от
касата на потребител ВТ004907 за периода м. 11.2012 - м. 06.2013 г.“, приета без оспорване
като доказателство по делото в о.с.з. на 25.04.2019г. Посочените по-горе обстоятелства се
потвърждават и от събраните гласни доказателства - показанията на св. Л. С. Ц. и св. К. Х.
Г., дадени в с.з. на 26.03.2019 г.
Описаните неправомерни отчетнически действия, извършени от Х. Т. са в пряка
причинно-следствена връзка с неправомерните му действия в грубо нарушение на правилата
за касовата дейност в банката. Тези действия са причинили вреди на "УниКредит Булбанк"
АД, изразяващи се в намаляване на имуществото на банката с парични суми, равняващи се
по размер па констатираните липси. Липсите са установени надлежно с двата Протокол/Акта
за извършената ревизия на паричните наличности към 24.06.2013 г. и за извършената ревизия
на банкомата. Липсите от процесната отчетническа дейност на Т. обуславят пълната му
имуществена отговорност за тях пред работодателя "УниКредит Булбанк АД.
Отделно от горното посочват, че между страните е налице влязло в сила
решение от 22.04.2016 г. по гр. д. № 12344/2013 г. на СГС, ГО, 10 състав и на основание
чл. 298 ГПК за установено следва да се приеме и това, че за посочения период в
резултат на умишлени действия на ответника са нанесени загуби за ищеца,
изразяващи се в липсващи парични суми (липсваща касова наличност и липсваща
3
наличност на АТМ -устройство на обща стойност 360 000 лв. Обжалваното съдебно
решение е отчело обстоятелство, че тази сума от 360 000 лв. е предявена и уважена по гр.д.
№ 12344/2013г. по описа на СГС, ГО, 10 състав като частичен иск от целия размер на
загубите на ищеца, които са в общ размер на 762 557,10 лв., от които 616 257,10 лв,- липса
на касова наличност и 146 300 лв. - липса на пари в банкомата. Настоящото дело е
образувано за разликата между сумата по частичния иск и пълния размер на липсите. Молят
да не бъде приемано по делото представеното с въззивната жалба писмено доказателство -
писмен отговор по чл.193 КТ, представен по гр.д. № 48531/2013г. на CPC, II ГО, 55-ти
състав, тъй като ответникът не го е представил своевременно - нито с отговора на исковата
молба, нито при условията на чл.146, ал.3 ГПК, независимо че е разполагал с него. Поради
това възможността за представянето на това доказателство е преклудирана.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 203 ал.2 КТ вр.чл.45
ЗЗД.
Ищецът „УниКредит Булбанк“ АД твърди, че ответникът Х. Т. е бил служител на банката,
назначен през 2004 г. (първоначално служител на влялото са в ищцовото дружество „Ейч Ви
Би Банк Биохим“ АД), като от 29.11.2010г. е назначен на длъжност „Специалист отношения
с бизнес клиенти“ (впоследствие на длъжност „Мениджър бизнес клиенти“) в гр. София,
филиал „Възраждане“. При извършена ревизия на 24.06.2013 г. е установено, че е налице
липса в касовата наличност, поверена на ответника, в размер на 616 257,10 лв., както и
липса в наличността на АТМ устройството (банкомата) във филиала, който е зареждан от
ответника, в размер на 146 300 лв. Според банката тези липси се дължат на действия на
ответника, осъществени в периода м.11.2012г. - м. 06.2013г., които се изразяват във вземане
на суми в брой от касовата наличност във филиала, вземане на суми в брой от паричните
средства, предоставени на ответника за зареждана на банкомата, както и създаване на
несъществуващи задължения за банката към трети лица - нейни клиенти - чрез създаване на
неверни данни в информационната система на банката, като след това тези суми са
прехвърляни от клиентите на банката към сметки на ответника. Така е причинил
имуществени вреди в размер на установените липси от общо 762 557,10 лв. които действия
са умишлени, тъй като са извършени от него при съзнаване на обстоятелството, че от тях за
банката ще произтекат вреди, като ищецът е целял или поне е допускал настъпването на тези
вреди.
Ответникът Х. Т. оспорва иска. Не оспорва, че през процесния период е бил служител на
ищеца. Твърди, че не е причинил с действията си вреди за ищеца, както и че действията му
не са извършени виновно.
От фактическа страна се установява, че Х. К. Т. е назначен в ''ЕИЧ ВИ БИ БАНК
БИОХИМ'' АД - Клон Европа, Офис ''Европа 2'' на длъжност ''Специалист-обслужване на
клиенти /ФО/'', считано от 15.07.2004 г. с трудов договор № 80/14.07.2004 г. На 27.04.2007г.
4
″ЕИЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ″ АД се преобразува чрез вливане в ″УниКредит Булбанк″ АД,
в резултат на което Т. преминава на работа в последната. По силата на допълнително
споразумение № 25/15-01-2008г. към трудовия договор Т. е преназначен в ″УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК″ АД - Регион ″Банкиране на дребно″ - София, подструктура Офис София Тодор
Александров, на длъжност ″Специалист отношения с бизнес клиенти″, считано от 16.01.2008
г., който офис впоследствие е преместен във филиал Възраждане. По силата на друго
допълнително споразумение № 423/23-11-2010 г. Т. е преназначен в банката - Регион
″Банкиране на дребно″ - София, подструктура Филиал София Възраждане на длъжност
″Специалист отношения с бизнес клиенти″, считано от 29.11.2010г. В последствие
наименованието на длъжността е променено на ″Мениджър бизнес клиенти″. Със заповеди
на директора на филиала на Т. са му били възложени отчетнически дейности по приемане на
пари от клиенти за отнасянето им по сметките им (касови вноски), зареждането, контрола и
ревизирането на банкомата във филиала. Такива са: Заповед № 10/19.11.2008 г.; Заповед №
014/13.06.2011 г. относно извънредно зареждане на банкомат; Заповед № 015/17.06.2011 г.
относно извънредно зареждане на банкомат; Заповед № 021/01.09.2011 г.; Заповед №
005/08.02.2012 г. относно извършване на оперативните каси и АTM – устройството, Заповед
№ 015/08.08.2012 г. През периода от м. ноемри 2012 г. до м. юни 2013 г. Т. е съхранявал при
себе си парични средства на банката (получени от клиенти и от другите касиери във
филиала), които е заприходил като касова наличност при себе си в БИС с личния си
служебен номер. През същия период Т. е получавал от другите касиерки на банковия
филиал, в който е работил, пари в брой за зареждане на АТМ-устройството (банкомата),
находящ се в този филиал. На 24.06.2013 г. е извършена внезапна ревизия на касата на Х. К.
Т. от служители на Управление ″Вътрешен контрол″ на ″УниКредит Булбанк″ АД. Ревизията
констатира липса (дефицит) в размер на 616 257,10 лв., представляваща разликата между
наличните парични средства в касата на Т. и касовата наличност, която същият е следвало да
има съобразно регистрираните и осчетоводени от него данни в информационната система на
банката за касовите операции, които е извършил. Тази липса е отразена в изготвения от
ревизията ″Протокол /Акт/ за извършена ревизия от 24.06.2013 г. Констатациите от
ревизията са изцяло потвърдени от извършеното разследване на Управление „Вътрешен
контрол“ на банката, резултатите от което са отразени в одиторския доклад 07/2013. На
23.09.2013 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, видно от
представената заповед от същата дата с налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“.
По делото са представени два протокола за резултатите от извършена ревизия на 24.06.2013г.
/подписани от ответника/ съгласно които и съгласно показанията на св.Л. Ц. и К. Г.,
вътрешни одитори в банката - включени в състава на комисията, извършила ревизията, при
направената проверка в поделението на банката, е установено, че към 24.06.2013г. е налице
разминаване между данните съгласно информационната система на банката относно
наличните парични средства и действително наличните при него суми, като липсва сума в
размер на 616 257,10 лв. Тъй като ревизията е предизвикана от главния касиер на банката
поради установена свръхналичност на парични средства във филиала на банката (както
сочат в показанията си свидетелите и видно от представената по делото вътрешна
5
кореспонденция между служители на банката), част от ревизията е насочена към проверка на
всички налични парични средства във филиала, вкл. средствата, които се намират в АТМ
устройството (банкомата) във филиала. Според представения протокол и съгласно
показанията на свидетелите при проверката на наличността на банкомата е установено, че в
устройството следва да има със 146 300 лв. повече, отколкото действително са установени
(установени са налични 40 лв.), т.е. посочената сума липсва. Констатациите на ревизията и
на съдебно-счетоводната експертиза се потвърждават и от представената по искане на
въззивника „Разпечатка от банковата информационна система за получени и освободени
парични наличности в/от касата на потребител BT004907 за периода м. 11.2012 – м. 06.2013
г.“, приета без оспорване като доказателство по делото в с.з. на 25.04.2019 г. Съгласно тази
разпечатка, за посочения период ответникът е приел парични наличности от ВОЛТ в общ
размер на 1 454 756,95 лв., освободил е парични наличности към ВОЛТ в общ размер 984
679,45 лв. и е получил касови вноски от клиенти в общ размер 146179,60 лв. Разликата
между получените наличности от ВОЛТ и от клиенти и освободените такива е точно 616
257,10 лв., представляваща размера на касовия дефицит, установен от ревизията и
потвърден от заключението на вещото лице. Това е и сумата, която ответникът е завел при
себе си като касова наличност, която не е открита по време на ревизията. В тази сума не се
включват парите, получени от Т. за зареждане на банкомата. Основното заключение на ССчЕ
потвърждава, че ответникът е получил в брой от други касиери сумата 199 000 лв. за
зареждане на банкомата. Ревизията е констатирала, че част от тази сума в размер на 146 300
лв. липсва в банкомата. Тази констатация се потвърждава от вещото лице.
Между страните е налице влязло в сила решение от 22.04.2016 г. по гр. д. № 12344/2013г. по
описа на СГС, ГО, 10 състав и на основание чл. 298 ГПК за установено следва да се приеме,
че за посочения период в резултат на действия на Таущанов са нанесени загуби за банката,
изразяващи се в липсващи парични суми (липсваща касова наличност и липсваща наличност
на АТМ -устройство като е уважен частичен иск на обща стойност 360 000 лв. от целия
размер на загубите на ищеца, които се твърди да са в общ размер на 762 557,10 лв., от
които 616 257,10 лв,- липса на касова наличност и 146 300 лв. - липса на пари в
банкомата. Настоящото дело е образувано по иск на "УниКредит Булбанк" АД за
разликата между сумата по частичния иск и пълния размер на липсите. С това
решение ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди,
включващо сумата от 350 000 лв„ представляващи липсваща касова наличност, и сумата от
10 000 лв., представляваща липсващи парични средства в касата на АТМ устройство
(банкомат), които липси са установени при ревизия на 24.06.2013 г. По отношение и на двете
посочени суми претенциите са били заявени като частични, като разликата до общия
заявен размер в това производство пред СГС е предмет на иска, предявен в настоящото
производство.
Междувременно при служебно запознаване с обвинителен акт, внесен в СГС, по който е
образувано НОХД № 4221/2019г. по описа на СГС, НО, 10 състав, съдът констатира, че
спрямо жалбоподателя Т. е повдигнато обвинение за това, че в гр. София, за периода от
6
29.11.2012г. до 17.05.2013г., във филиал „София Възраждане“ при Регион „Банкиране на
дребно“ - София Запад, при „УниКредит Булбанк” АД, като длъжностно лице- „Мениджър
бизнес клиенти“, назначен с трудов договор № 80/15.07.2004г. и допълнителни споразумения
към трудов договор № 25/15.01.2008г. и № 423/23.11.2010г. в условията на продължавано
престъпление с 14 /четиринадесет/ на брой отделни деяния, които осъществяват по отделно
състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, присвоил чужди пари-
собственост на „УниКредит Булбанк“ АД, в общ размер на 547 256, 60 лева / петстотин
четиридесет и седем хиляди двеста петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева,
връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвоеното
имущество е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, предвид
значителният размер на присвоеното имущество - престъпление по чл. 203, ал.1, вр.
чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК. Следователно размера на вредата, предмет на настоящото дело,
е квалифициращ елемент от фактическия състав на престъплението, за което е било
повдигнато обвинението, / особено големи размери и особено тежък случай/, като при
сравнение двете суми очевидно се разминават. САС прие, че в случая е налице връзка на
преюдициалност, тъй като изходът на гражданския спор по чл.203 ал.2 КТ е обусловен от
наличието на влязла в сила присъда за присвояване в частта досежно размера на вредата,
която е квалифициращ елемент от състава на престъплението – особено големи размери.
Затова с определение от 16.03.2021г. производството по делото бе спряно по чл.229 ал.1 т.5
ГПК. При служебна проверка бе установено, че НОХД № 4221/2019г. по описа на
СГС, НО, 10 състав, е приключило с влязъл в сила съдебен акт /частично осъдителна
присъда/ на 13.06.2025г. след оттегляне на депозираната въззивна жалба. По смисъла на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно деянието, вината на
дееца, неговата противоправност. Вредата като размер е елемент от фактическия състав на
деянието, за което е било повдигнато обвинение.
С присъдата жалбоподателят е признат за виновен в това, че за периода от 29.11.2012 г. до
18.12.2012 г., във филиал „София Възраждане“ при Регион „Банкиране на дребно“ - София
Запад, при „УниКредит Булбанк” АД, като длъжностно лице- „Мениджър бизнес клиенти“,
назначен с трудов договор № 80/15.07.2004г. и допълнителни споразумения към трудов
договор № 25/15.01.2008г. и № 423/23.11.2010г., в условията на продължавано престъпление
със седем на брой отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, присвоил чужди пари- собственост
на „УниКредит Булбанк“ АД, в общ размер на 126 700 /сто двадесет и шест хиляди и
седемстотин / лева, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява,
/подробно изброени в присъдата/. Наложено е наказание лишаване от свобода и лишаване от
права по чл.37, ал. 1, т.6 и т. 7 НК - да заема държавна и обществена длъжност, изискваща
материална отчетност, както и да осъществява дейност в банковия сектор, мениджмънт и
7
финанси за срок от ПЕТ ГОДИНИ. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на
наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от 5г.
На основание чл. 304 НПК Т. е признат за невиновен и оправдан по обвинението относно
броя на инкриминираните деяния, включени в продължаваното престъпление за
разликата от 14 до 7 на брой деяния, както и по обвиненията по пункт 5, 6, 7, 8, 12, 13
и 14 от обвинителния акт, поради което в останалата част на обвинението е
оправдан, вкл. по обвиненията по пункт 12, 13 и 14 от обвинителния акт, а именно за това,
че на 19.04.201Зг., в гр.София,във филиал„София Възраждане“ на Регион „Банкиране на
дребно“ при „УниКредит Булбанк” АД, като длъжностно лице- „Мениджър бизнес клиенти“,
присвоил чужди пари- собственост на „УниКредит Булбанк“ АД, от касовата си наличност в
размер на 307 000, 00 /триста и седем хиляди / лева, връчени в това му качество и
поверени му да ги пази и управлява, като чрез модул „VAULT“ / виртуална каса/ на
банковата информационна система прехвърлил посочената парична сума от трезора на
филиала в своята каса и съгласно приемо- предавателен протокол от 19.04.2013 г. приел
паричните средства от касиер на банката, които не внесъл в касата, а задържал за себе си. За
това, че на 16.05.2013 г. присвоил чужди пари- собственост на „УниКредит Булбанк“ АД, от
касовата си наличност в размер на 66 080 /шестдесет и шест хиляди и осемдесет/ лева,
връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като чрез модул „VAULT“
/виртуална каса/ на банковата информационна система прехвърлил посочената парична сума
от трезора на филиала в своята каса и съгласно приемо-предавателен протокол от
16.05.2013г. приел паричните средства от касиер на банката, които не внесъл в касата, а
задържал за себе си; За това, че на 17.05.2013 г., присвоил чужди пари - собственост на
„УниКредит Булбанк“ АД, от касовата си наличност в размер на 28 000 /двадесет и осем
хиляди / лева, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като чрез
модул „VAULT“ /виртуална каса/ на банковата информационна система прехвърлил
посочената парична сума от трезора на филиала в своята каса и съгласно приемо-
предавателен протокол от 17.05.2013 г. приел паричните средства от касиер на банката,
които не внесъл в касата, а задържал за себе си.
В мотивите е изрично посочено, че през месец ноември 2012 г. Х. Т. решил да се възползва
от обстоятелството, че му е възложена оперативна каса за работа с парични средства на
„УниКредит Булбанк” АД, за да се облагодетелства по неправомерен начин от това. В
изпълнение на това си решение в по-голяма част от инкриминираните случаи подсъдимият
започнал да използва личните данни на клиенти на банката, за да осчетоводява вноски на
каса и да заверява с тези вноски техните банкови сметки, без в действителност съответните
суми да постъпват в брой в касата на банката. След заверката на банковите сметки със
средства на „УниКредит Булбанк” АД, които нямали съответно покритие от действително
внесени суми в брой, т.е. без да съответстват с фактическа наличност нито в оперативната
каса на подсъдимия, нито в каса на служител, заемащ длъжността Е/СОК, по-голямата част
от така осчетоводените вноски (описаните във втори, четвърти, девети и десети пункт от
обвинението) подсъдимият усвоявал в свои лични банкови сметки с посочено основание
8
„заем”, като операциите, свързани с нареждането на превод от сметката на съответния
клиент по банкова сметка на подсъдимия, били извършвани в отсъствието на съответния
клиент от св. Я. чрез нейния служебен профил в банковата информационна система, а
оторизацията на тези операции - от подсъдимия чрез предоставеното му изключително ниво
на достъп SUPER. В друга група от инкриминираните случаи (първи и трети пункт от
обвинението) подсъдимият осчетоводявал неосъществени от съответните титуляри вноски
по сметката им в „УниКредит Булбанк” АД, след като вече е взел заем от тях, като размерът
на заема, предоставен до този момент на подсъдимия и в двата случая съответствал изцяло
на неправомерно осчетоводените вноски по сметка на неговите заемодатели в УниКредит
Булбанк АД. По този начин подсъдимият на практика погасявал своите задължения по
действително сключени от него договори за заем с парични средства, собственост на
„УниКредит Булбанк” АД.
В трети случай (инкриминираните в пункт пети, шести, седми, осми и единадесети от
обвинението) подсъдимият осчетоводявал вноски на каса, срещу които действително били
внесени съответстващи на счетоводния запис парични средства в банковия клон. При част от
тази група инкриминирани деяния (инкриминираните в пункт пети, шести, седми, осми)
независимо, че била осчетоводявано постъпление на съответната парична сума в поверената
на подсъдимия „лека каса”, клиентите предавали директно паричните средства за
съхранение на оторизирания за това касиер, а именно на св. М. Я., която обаче вместо да ги
внесе в тетраедър и да документира намалението на наличности от оперативната каса на
подсъдимия чрез прехвърлянето им в управляваната от нея тежка каса, формирала при
неустановни обстоятелства дефицит, като отказала да ги внася в трезора на банковия клон. В
един единствен случай (пункт 11 от обвинението) подсъдимият задържал у себе си
осчетоводените парични средства (сумата от 7500 лв.), предоставена му в брой от св. Т.
(майка на неговата съпруга) при нейно посещение в банковия клон на 18.12.2012г., като
осчетоводил вноска по сметка на св. Т., без да осигури съхранението на тази наличност в
банковия клон, след което се разпоредил със сумата по неустановен начин.
В действащата през инкриминирания период вътрешнобанкова регулация не бил уреден
въпросът каква последователност от действия следвало да извърши Е/СОК за
намаляване на касовата наличност, поверена на друг служител в банката, по какъв
начин следвало да се информира Е/СОК в случай на евентуално превишение на
лимитите на т.нар „лека каса” в съответния банков клон, дали такова намаление
следвало да се предхожда от ревизия на фактическа наличност или намалението
следвало да се предприеме само въз основа на счетоводни данни, дали за такова
намаление Е/СОК следвало да сезира контролни органи на банката в случай на
отсъствие на служител, чиято оперативна каса подлежи на ревизия с цел да се
предприеме намаление на касова наличност и какви действия е следвало да предприеме
Е/СОК при евентуален отказ на задължено лице, на което е поверена „лека каса”,
превишаваща регламентирания лимит, да предостави в определената за целта каса -
тетраедър изискуемата наличност, надвишаваща този лимит.
9
Независимо от несъвършенствата на споменатата по-горе банкова регулация, действаща в
„УниКредит Булбанк” АД през инкриминирания период и независимо от регламентираните
лимити, с оглед заповед № 015/08.08.2012г. която произвеждала действие конкретно за клон
„Възраждане”, се въвеждали допълнителни ограничения за съхранението на фактическа
наличност от оператора на лека каса, т.е. по отношение на подсъдимия. С допълнително
въведените ограничения всички осчетоводени от подсъдимия средства като вноска на „лека
каса” да се съхраняват определена за целта каса- тетраедър, т.е. от Е/СОК, на практика било
изключено действието на част от общата банкова регулация, която поначало допускала да се
държат парични средства в предварително установен лимит извън касата на Е/СОК. Ето
защо св. М. Я. по силата на заповед № 015/08.08.2012. издадена от директора на клон
„Възраждане”, не било необходимо да следи за надвишаването на лимити при дейността на
оперативната каса, поверена на подсъдимия, тъй като следвало да държи всички
наличности, които са генерирани от дейността на тази каса. От друга страна, при така
създадената регулация не били въведени правила, които да гарантират отчетността
за съхранявани от св. Я. парични средства, осчетоводени от подсъдимия, не били
въведени правила за отчетност на фактическа наличност от парични средства при
движението им от лека към тежка каса, не била въведена и забрана за извършването
на обратната операция - движение на парични средства от тежка към лека каса. Така
поради липсваща регулация в тази насока и факта, че на подсъдимия до 19.04.2013г. не
се доказва да му е бил осигурен достъп до трезора на банката, нито му била зачислена
метална каса, която да ползва изключително, самостоятелно и независимо от
останалите длъжностни лица в клона, същият разполагал с три възможности:
първата - да предаде в изпълнение на заповед № 015/08.08.2012г. всички парични средства,
осчетоводени като вноска към поверената му „лека каса’' за съхранение в тетраедър чрез
друг касиер, без да може да осъществява последващ личен достъп до тези средства, за да
проверява фактическата им наличност и да контролира начина, по който ги съхранява св. Я.
в качеството й на Е/СОК; да задържи у себе си паричните средства, осчетоводени в
поверената му лека каса вноски, без да ги съхранява в каса, но в нарушение на персонално
адресираната до него заповед № 015/08.08.2012г. на директора на клон „Възраждане”,
съгласно която били въведени допълнителни ограничения със задължението да предава
незабавно осчетоводените от него парични средства в определен за целта тетраедър след
приключване на съответната касова вноска или след като осчетоводи паричните суми по
сметки на вложителите, приетите вноски ги предаде на главна каса с ценна пратка по реда
на ИКД. Във втория случай не били въведени с действащите в клон „Възраждане” правила
гаранции, че св. Я. и въобще, което и да е длъжностно лице, изпълняващо длъжността
Е/СОК, ще бъде овластено да изисква отчетност и предаването от страна на подсъдимия на
съхранявани от него наличности, още повече, след като самият подсъдим бил оправомощен
да отговаря за равнението между касите, т.е. за равнението на собствената си каса, за
равнението на тежката каса, поверена на св. Я., отговорна да приеме генерирани от неговата
каса средства, както и поради факта, че именно подсъдимият бил оправомощен за оторизира
затварянето на банковия клон с оглед отредените му изключителни правомощия на ниво
10
„SUPER”.
В заключение във връзка с прилагането и изпълнението на заповед № 015/08.08.2012г. на
директора на клон „Възраждане” не бил уреден нито в самата заповед, нито с обща
банкова регулация въпросът как ще се гарантира постигането на съответствие между
фактическа и осчетоводена наличност в зачислената на подсъдимия „лека каса.”
Фактическото извършване на операцията по движение на парични средства от „лека
каса”, зачислена на подсъдимия, към „тежка каса”, зачислена на Е/СОК, било то за
намаляване на наличностите до регламентираните лимити, било то, за да се осигури
съхранението на парични средства в тетраедър в съответствие с изискванията на
заповед № 015/08.08.2012г„ не било скрепено с гаранции, че приемащият касиер ще
изпълни задължението си да участва при съставянето на приемо - предавателен
протокол за оставените в трезора парични средства, които са осчетоводени и
заприходени в оперативната каса на подсъдимия по силата на взета от него
счетоводна операция, както и че ще отчете и съхранява добросъвестно тези
фактически наличности. Вътрешно банковата регулация не осигурявала и гаранции за
достоверното осчетоводяване на операция по прехвърляне на парични средства от
„лека” каса към „тежка” каса, гаранции за достоверно осчетоводяване на обратна
операция във виртуалното счетоводство на банката, както и гаранции за
достоверност за крайното равнение на записванията в БИС с действително
съхраняваната в клона фактическа наличност. Не се установява в рамките на
инкриминирания период „вътрешен контрол” на банката да е осъществил проверка на
клон „Възраждане” с изброяването на фактическата наличност както в трезора, така
и в касата на Е/СОК.
Ето защо независимо от преписанията на заповед № 015/08.08.2012г. издадена от директора
на клон „Възраждане” и общата банкова регулация в „УниКредит Булбанк” АД, действаща
през инкриминирания период, не било засечено и надлежно документирано действителното
движение на парични средства между различни длъжностни лица в банков клон
„Възраждане” от „лека” към „тежка каса” и обратно, както и действително съществуващата
фактическа наличност от различни видове валути и равнението на тази наличност със
счетоводните записи на базата на взетите счетоводни операции във виртуалната каса на
банката. От една страна, съгласно банковата регулация приемането и предаването на
наличности изисквало участието на двама касиери (приемащия и предаващия), за да не
остане главната каса „VAULT” със салдо, което да попречи за крайното равнение на клона и
счетоводното му затваряне (установено от отговора на четвърти въпрос в удостоверение изх.
№ 16-000074/24.01.2024г. издадено от „УниКредит Булбанк” АД и ССчЕ от ДП, том 10). От
друга страна, всички операции от касиерите, регистрирани в БИС, следвало да се оторизират
от друго длъжностно лице с роля „SUPER”, каквато функция през инкриминирания период
изпълнявал само и единствено подсъдимият, а за част от инкриминирания период - след
22.04.2013г. той съвместявал достъп „SUPER” с достъп до ’’VAULT” т.е. в абсолютно
нарушение на правилото за „четири очи”. Ето защо не се установява през
11
инкриминирания период да е било извършвано дневно равняване на касовите наличности
(установено от отговора на задача 16 от заключение КСКТЕ, назначена в наказателното
производство). Не се установява функцията „SUPER” през инкриминирания период да е
позволявала клонът да се затвори и без крайно равнение, както и с текущо салдо във
„VAULT”, не е установено и не може да бъде установено поради имплементираната
понастощяем нова версия на БИС дали чрез евентуална неправомерна оторизация със
SUPER на взети едностранно счетоводни операции само от един касиер, без да бъде взета
операция от приемащ касиер, било възможно технически да се осъществи и неправомерно
счетоводното затваряне на банковия клон. Това е така доколкото в досъдебното
производство не бил иззет и изследван софтуерът на действащата през
инкриминирания период деловодна система Oracle Flexcube Universal Banking, а към
момента на провеждане на съдебното производство същият е изведен от експлоатация
и не може да бъде изследван. Запазените към настоящия момент данни за дейността
на изведената от експлоатация система не позволяват да се установи дали
действащият през инкриминирания период софтуер е допускал технически този
профил да се ползва и от друго неоторизирано за това лице, в т.ч. от подсъдимия,
доколкото системата не била обезпечена да остави документална или електронна
следа за това (т.напр. със съпътстващ видеозапис или с допълнителна оторизация от трето
лице при осъществяването на достъп), особено след извеждането й от експлоатация
(установено от съчетания анализ от отговор на задача 3.2. в удостоверение изх. №0911- 16-
00113 5/06.04.2022г., изд. от „УниКредит Булбанк” АД и отговорите от 10-12 задача от
заключение на КСКТЕ). Не са установени приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи
потребителско име с профил във “VAULT” да е било предавано от св. Я. на подсъдимия от
началото на инкриминирания период до 21.04.2013г. вкл., както и приемо - предавателен
протокол за предаването на потребителско име във „VAULT” от Т. на св. Я. или друго
длъжностно лице в клона за времето от 22.04.2013г. до края на инкриминирания период.
Не се установява в нито един момент през инкриминирания период подсъдимият да е
разполагал със собствена метална каса, както и със самостоятелен достъп до трезора
на банката. Не е установен документ, удостоверяващ предаването шифър от каса на
заместван касиер и ключа на трезорното помещение в клон „Възраждане”, при което
приемане и предаване да е било ангажирано участието на Т. (установено от отговор на седми
въпрос от удостоверение изх. № 16- 000074/24.01.2024г. издадено от „УниКредит Булбанк”
АД.) Така в случай на извършени от подсъдимия касови операции, той следвало незабавно
да предава получените парични средства в брой на касиер, за да бъдат съхранявани на
определените за това места в трезора на филиала, като за целта следвало да се състави
съответен протокол между неговата оперативна каса и касата на приемащия касиер, както и
да се извърши въвеждане на операцията в системата “VAULT 230”, която съответно да се
потвърди от подсъдимия чрез правата му в SUPER. Този въпрос обаче не бил регулиран
изрично в обсъдената по-горе заповед № 015/08.08.2012г. на директора на клон
„Възраждане”, както и от общата регулация на банковата дейност в „УниКредит Булбанк”
АД. С оглед техническата невъзможност да се изследва и софтуерът на деловодната система,
12
действаща през инкриминирания период, не се установява да са съществували гаранции, че
приемащият касиер ще приеме да участва при съставянето на приемо-предавателен
протокол, както и че ще бъде осчетоводена транзакция от една каса към друга каса в
съответствие с действителното движение на фактическа наличност от парични средства в
банковия клон.
Към 20.12.2012г. дефицитът в оперативната каса на подсъдимия по счетоводни данни вече
достигнал до сумата в размер на 146.176,60 лева (стр.64, стр.65 от заключението на ССчЕ,
том 10 ДП).
Общо преведените по сметка на Т. парични суми с посочено в банковата информационна
система правно основание „заем” с инкриминираните деяния, извършени до 20.12.2012г.
възлизат на 116.800 лева (стр. 16-21 от заключението на ССчЕ), като в почти всички
инкриминирани случаи преводите привидно документално изхождат от клиенти на
„УниКредит Булбанк” АД, с изключение на предоставения от св. Т. заем преди
инкриминирания период, който действително бил нареден лично от нея. Това са преводите
по първи, втори, четвърти, девети и десети пункт от обвинението. В останалите случаи на
превод с основание заем обаче (втори, четвърти, девети и десети пункт от обвинението)
свидетелите по делото в качеството им на клиенти на банката не са посещавали офис
„Възраждане” на „УниКредит Булбанк” АД, за да наредят трансфер на парични суми от
собствените си банкови сметки по банкова сметка на подсъдимия. При осчетоводяването на
вноските, обслужващи вече предоставен или предстоящ заем на парични средства (първи,
втори, трети, четвърти, девети, десети пункт от обвинението), нито един от клиентите на
банката не е посещавал офис на банката на съответните дати, на които инкриминираните
операции са били въведени в системата на банката, за да наредят съответната операция
„вноска“ по собствената си банкова сметка, а в случаите със св. С. (четвърти и девети пункт
от обвинението) и К. (втори и десети пункт от обвинението) - и за да наредят последващ
превод на парични суми по сметката на подсъдимия. За разлика от третия случай, описан в
показанията на св. П., инкриминираните суми по пункт 2, 4, 9 и 10 от ОА били усвоени от
подсъдимия едва след осчетоводяването на съответните вноски. За разлика от случая със св.
П. и св. К., между подсъдимия и св. Г. С. в нито един момент в хронологията на събитията
не възникнал действителен договор за заем, тъй като е нищожен договорът, при който няма
валидно изразено съгласие за сключването му, респективно не е съществувало съгласие за
настъпването на неговите правни последици (такова съгласие липсва от страна на св. С.).
Между св. К. и подсъдимия също в нито един момент не е възникнал действителен договор
за заем поради невъзможен предмет в хипотезата на фактическа невъзможност (св. К. не е
разполагал с инкриминираните средства, за които е постигнал съгласие да предостави в заем
на подсъдимия), тъй като с неправомерно взета операция „вноска на каса” и при липсата на
еквивалент във фактическа наличност, инкриминираните по пункт 2 и 10 от обвинението
парични средства, дори и към момента, в който били усвоени по сметка на подсъдимия, чрез
кредитен превод от сметката на св. К., били собственост на „УниКредит Булбланк” АД, а не
на св.К.. Правоотношенията между св. Т. и подсъдимия по първи пункт от обвинението са
13
документирани с действително възникнал договор за заем, който обаче бил погасен от
подсъдимия със средства на банката, а не с негови собствени средства. В случая,
инкриминиран по пункт от 11 от обвинителния акт, подсъдимият неправомерно задържал у
себе си имущество на банката - фактическата наличност от 7500 лева, която св. Т. внесла в
управляваната от него оперативна каса, за да бъде заверена с посочената сума собствената й
банкова сметка. С тази сума подсъдимият се разпоредил по неустановен начин в
неустановен момент на 18.12.2012г. или на друга неустановена дата след това.
Всички посочени клиенти на банката, без изключение, били обслужени документално
именно от Т., а в тези случаи, при които впоследствие от тяхната сметка е бил нареден
кредитен превод към сметката на Т., счетоводния запис на трансфера бил въведен в
системата през профила на св. М. Я. (касиер в банковия клон), като съответните операции
били оторизирани именно от подсъдимия.
В обобщение от началото на инкриминирания период до датата на одита, назначен в
системата на „УниКредит Булбанк АД през юни 2013г., Т. внесъл по сметките си суми в
размер на 259.264, 81 (словом: двеста петдесет и девет хиляди двеста шестдесет и четири
лева и 0,81 стотинки) стр. 50 ССчЕ. В периода на последните три инкриминирани деяния
обаче, а именно в периода от 19.04.2013г. до 17.05.2013г., когато според обвинението
подсъдимият е присвоил сумата от общо 401.080 лева, Т. внесъл в брой по сметката си
11.599,88 лева (стр. 52 от заключението на ССчЕ, том 10 ДП), а след инкриминирания
период до одита (24.06.2013г.) внесъл по сметка в брой 11 497 лв. (стр.53 от заключението на
ССчЕ, том 10 ДП). Най - значителния обем от внесени суми датира в периода преди
19.04.2013г. и особено във връзка с вноска на каса в размер на 180.000 лева, осчетоводена на
20.12.2012г. (стр.50 на ССчЕ, том 10ДП). За периода от 16.11.2012г. до 24.06.2013г. Т. внесъл
по сметките си суми общо в размер на 259.264,81 лева, които са извън трудовите му
възнаграждения за същия период (стр. 68 от заключението на ССчЕ, том 10 ДП). От преводи
извън трудовото си възнаграждение той е получил сумата от 176.743, 72 лева. В рамките на
тази сума се включва сумата от 116.800 лева, при която вноската на каса е обвързана пост
фактум с вече предоставен заем или с направен по-късно превод на парична сума с правно
основание „заем” по банкова сметка на подсъдимия (пункт 1, 2, 4, 9 и 10 от обвинението),
като съответните клиенти в изброените случаи са били обслужени именно от Т..) Общият
размер на постъпилите по сметка на Т. в „УниКредит Булбанк” АД парични суми,
представляващ сбор от посочените суми, включително и чрез преводи от трети лица за
периода от 16.11.2012г. до 24.06.2013г. е 436.008,53 лева (стр. 68 от заключението на ССчЕ,
том 10 ДП).
Несъмнено е установен фактът, че при внезапната проверка, извършена в края на юни 2013г.,
била констатирана значителна липса на парични средства, включително и от тези, които
документално били отчетени като налични в ATM - устройството, а именно сумата от 146
300 /сто четиридесет и шест хиляди и триста лева/. За причинени липси от ATM
устройството на подсъдимия не е повдигнато и предявено съответно обвинение поради
факта, че ATM не е отчитало каква е фактическата наличност в касетите, а мястото на
14
зареждане на касетите било във вътрешно кухненско помещение, което не било оборудвано с
видеонаблюдение. Отделно от това и поради факта, че технически и счетоводно не е било
възможно да бъде проследена хронологията на натрупване на дефицита на парични средства
в ATM устройството, прокуратурата не е упражнила правомощията си да включи тази липса
на парични средства в обема на обвинението.
Наказателният съд е приел за установено, че създадената от св. С. С. (директор на
клон „Възраждане”) организация на ревизионната дейност във филиал Възраждане или
по-скоро липсата на ефективна и работеща регулация на ревизионната дейност в този
клон е един от факторите, с които се обяснява системно натрупваният дефицит от
фактическа наличност на парични средства в този клон през инкриминирания период
до степен да достигне размери от общо над 600 000 лева към юни 2013г. При липсата на
издадени през 2013г. от С. С. заповеди за формирането на комисии за внезапни ревизии,
начинът на провеждането на същите е бил регулиран с вече издадените през 2012г., а именно
със заповед № 005/08.02.2012г. която включва в състав на комисия да извършва внезапни
ревизии св. Ю. Х. и подсъдимия (л.99, том 2, ДП), както и заповед № 014/24.07.2012г. която
включвала в състав на комисия за внезапна ревизия Д. П., заемащ длъжността МОД по
заместване на св. Х. и св. М. Я. (л.33, том 3, ДП). Въпреки, че касата на подсъдимия не е
била проверявана нито веднъж от създаването й до внезапния одит през 2013г. от
Управление „Вътрешен одит” по сигнал, подаден от св. К. Х., както и по сигнал подаден в
хода на одита от св. К. до МОД от Централно управление - Т. Р. за оказан върху нея натиск
от св. С. С. да подписва антидатирани документи (установено от показанията на св. Р. Н.),
доказателствата по делото сочат, че работата на подсъдимия е била приемана с висока
степен на доверие тъкмо от директора на клона С. С.. Добри характеристични данни за
личността на подсъдимия са изнесени и в показанията на мениджър оперативна дейност Д.
П.. Хронологията на издадените от св. С. заповеди показва, че на практика оперативната
каса на подсъдимия през инкриминирания период е функционирала, без да е бил обезпечен
какъвто и да е контрол върху нейната дейност. С други думи, вместо дейността на
подсъдимия да бъде обект на периодични проверки с оглед възложената му касова дейност,
той е бил включван със заповеди, издадени от св. С. в комисия за ревизии на други
длъжностни лица.
Във връзка с изложеното по-горе се очертават няколко основни проблема в начина, по който
е била организирана ревизионната дейност в клона - първият е свързан с явния конфликт на
интереси подсъдимият да е член от състава на комисия, която следва да ревизира внезапно
лично поверената му оперативна каса, при това при постоянно отсъстващ втори член от
комисията в лицето на св. Ю. Х., т.е. подсъдимият да ревизира сам себе си. Вторият проблем
се отнася до факта на продължителното отсъствие на свидетелите Н. Г. и Ю. Х. от работното
им място в УниКредит Булбанк АД в период, който покрива и дори надвишава
инкриминирания период, което практически изключва участието на МОД Д. П. по
заместване при ревизиите на оперативните каси в клона, освен при устни разпореждания от
директора на клона - С. С..
15
Затова само за част от инкриминираните деяния деликтът е безспорно установен, а именно
за деянията, инкриминирани по пункт 1, 2, 3, 4, 9, 10 и 11 от ОА. Част от фактите, на базата
на които е изградена обвинителната теза, съвпадат с доказателствата по делото за
настъпилата липса, за начина, по който се е случило това, както и за връзката на Т. със
съответния механизъм на причиняване на липсите. За изброените деяния отговорът е
положителен, като при деянията по пункт 1, 2, 3, 4, 9 и 10 от ОА дефицитът е настъпил още
с факта на осчетоводяване на неосъществила се вноска, т.е. на инкриминираните от
обвинението дати, а за деянието по пункт 11 от ОА- с осчетоводяването на вноска, която е
била внесена в брой от св. Т., но подсъдимият приел от нея, без да я отчете като фактическа
наличност. За останалата част от инкриминираните деяния не се установява нито
кога е настъпила липсата на инкриминираните суми, нито е доказана по несъмнен
начин връзката на това обстоятелство с личността на подсъдимия, още повече с оглед
направените по-горе уточнения за условията, при които той е изпълнявал служебните
си задължения. Именно затова е бил и частично оправдан по повдигнатите обвинения.
Това от своя страна повдига въпроса за размера на вредата, която се претендира в
настоящото производство.
Несъмнен факт е инвентаризацията на активите и пасивите за 2012 г., за което бил изготвен
доклад, съдържащ се от л. 62-68, том 3 на ДП. По повод на така съставения доклад св. С.
твърди, че всяка една справка, съдържаща се като неразделна част в него, била изготвена от
комисия, чиито състав бил определен със заповед на директора, т.е. от самия него и следвало
да се провери касовата наличност в брой банкноти и купюрен строеж, броя на банковите
депозити, кредитите за физически и юридически лица, разчетни сметки и т.н. От друга
страна от съдържанието на доклада за инвентаризация на активи и пасиви във филиала е
видно, че е била проверявана фактическата наличност и съответствието й със счетоводната
наличност само и единствено в касата на мобилен касиер Н. К. (л. 63, том 3 ДП), която в
този момент се установи, че е замествала св. Я. на откритата в клона ..тежка“ оперативна
каса поради ползван от последната отпуск (т. 8.4. от удостоверение, изх. № 0911-16-
001135/06.04.2022г. - л.542 -л. 551, том II, СП). т.е. на практика е била проверявана
фактическата наличност на св. Я.. Що се отнася до документалната проверка, от
съдържанието на събраните гласни доказателства не става ясно дали само разпечатаните от
подсъдимия документи според Д. З. са били обект на документална проверка от страна на
св. Д. П., или обект на такава проверка били и разпечатаните от М. Я. или заместващ я
касиер контролни листове. Отделно от това, няколко дена преди да бъде извършено засичане
на фактическата наличност на касата на св. Я. в момент, в който тя е била замествана от св.
Н. В. К., а именно в периода от 27- 28.12.2012г., (според доклада това засичане е на
28.12.2012г., л. 63, том 3 ДП), на 21.12.2012г. св. Я., т.е. един ден след изтичането на срока на
ползван от нея отпуск при временна неработоспособност, е осчетоводила с профила си в
банковата информационна система /ВТ034434/ прехвърляне към трезора на филиала сумата
от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева, която с последваща счетоводна операция на
същата дата е прехвърлена във виртуалната каса от трезора към към касата на подсъдимия с
ползвания от него профил ВТ004907 (л.22 от заключението на ССчЕ, том 10, ДП). С така
16
взетите операции счетоводното салдо във VAULT е било занулено преди да встъпи в
задълженията си св. К., а посочената парична сума от този момент насетне се е водела като
наличност не в касата на св. Я., а като наличност в оперативната каса на подсъдимия.
Според доклада за инвентаризация на банковия клон обаче на 28.12.2012г. не е била
проверявана фактическата наличност в оперативната каса на подсъдимия. След като на
28.12.2012г. не е била проверено дали тя съответства на тази наличност, която е заприходена
към този момент в касата на подсъдимия по счетоводни данни във виртуалното приложение
VAULT, не би могъл да бъде направен извод, че във физическата каса на клона не е
съществувал дефицит. Отделно от това посоченият по-горе доклад е бил изготвен след
издадена заповед от директора на клона С. С. за годишна инвентаризация на активите и
пасивите на банковия клон, съгласно която в състава на комисията за инвентаризация на
активите и пасивите в клона са били включени св. Д. П. (МОД), св. Д. З., св. В. Б. и
подсъдимият (л. 69, том 3, ДП). От така изброените лица само подписите на св. Д. П. и
подсъдимия фигурират за запознали се със заповед № 015/08.08.2012г., като за подписа на
св. Д. П. не е ясно кога е бил положен в заповедта при липсата на отбелязване за дата, като с
оглед неинформативните му показания не може да се изключи да е бил положен и след
инвентаризацията, а подписът на подсъдимия в конкретния случай е без значение, тъй като
той също е държал оперативна каса в клона и поради това поначало не е следвало да бъде
член на комисията за инвентаризация. Следователно, при създадената от св.С. организация
на работа във филиал „Възраждане“, с оглед състава на комисията, определена от него да я
извърши, както и поради факта, че и самият подсъдим като член на комисията за
инвентаризация не е проявил инициатива и неговата оперативна каса да се включи в обхвата
на физическата проверка, за да се провери фактическата наличност от парични средства в
брой, поначало е било напълно изключено с инвентаризацията на активите и пасивите на
клона към 28.12.2012г. по начина, по който е била организирана и проведена, да бъде
установено действителното състояние на фактическа наличност от парични средства в целия
клон. Ето защо, макар и да не се оспорва фактът на разчети за грешно осчетоводени
операции, констатиран по повод инвентаризацията за 2012г.. те са несъизмерими с
установената със ССчЕ липса на парични средства към одита, извършен през юни
2013г., поради което съдът приема, че се касае за инвентаризация по документи, а
фактическата наличност в трезора на филиала не е била ревизирана напълно и изцяло,
за да бъде засечена и фактическата наличност, съответстваща на счетоводните
записи за търсена наличност в оперативната каса на подсъдимия.
Най-общо деянията, описани в обвинителния акт, следва да бъдат разделени на две групи. С
първата група деяния (от пункт 1 - пункт 11 вкл.) са инкриминирани действия на
неправомерно осчетоводяване вноска на каса в „УниКредит Булбанк“ АД чрез ползването на
лични данни на свидетели по делото. Инкриминиран е фактът присвоените суми да са били
изнесени от банката в края на работния ден.
С втората група деяния (от пункт 12 - пункт 14 вкл.) са инкриминирани присвоителни
деяния, за които обвинението твърди, че подсъдимият чрез модул „VAULT“ /виртуална каса/
17
на банковата информационна система е прехвърлил посочената парична сума от трезора на
филиала в своята каса и съгласно приемо- предавателен протокол от съответната дата е
приел паричните средства от касиер на банката, които не е внесъл в касата, а задържал за
себе си. С други думи, при втория инкриминиран механизъм на присвояване на парични
средства (пункт 12-пункт 14 от обвинителния акт) не се твърди подсъдимият да е извършил
деянията чрез осчетоводяване на операции по сметки на клиенти на банката, а чрез
вътрешнобанкови преводи чрез модул „VAULT“ към управлявана от него виртуална каса.
Твърди се, че след като подсъдимият приел паричните средства от касиер на банката, ги
присвоил. Самоличността на предаващият средствата касиер не е конкретизирана от
обвинението и в тази насока във внесения обвинителен акт не са изложени конкретни факти.
Без изключение, операциите за деянията от 1-11 вкл. са били въведени в електронната
система на банката именно от подсъдимия, поради което съответните вноски документално
са били заприходени именно в неговата оперативна каса. С факта на осчетоводяването на
вноска на каса при деянията, инкриминирани в пункт 1-11 вкл. от обвинението, заверката на
банковата сметка на вносителя с наличност е била осъществена със средства, собственост на
банката. Тази наличност във виртуалната каса в посочените случаи няма и не е имала
съответен еквивалент във фактическа наличност в трезора на филиала, поради което, без
съмнение, за банката е настъпила имотна вреда още с факта на осчетоводяването. Този
общественоопасен резултат обаче, за отделни групи деяния произтича от различни групи
факти и обстоятелства и не във всички случаи дефицитът от фактическа наличност на
парични средства в трезора на банката се доказва да произтича от действие или
бездействие на Т.. Такава връзка се установява само и единствено в инкриминираните
случаи по пункт 1, 2, 3, 4, 9, 10 и 11 от ОА и съответно- не се установява и доказва в
случаите, инкриминирани по пункт 5, 6, 7, и 8 от ОА. Що се отнася до втората част -
липсата на инкриминираните по пункт 6-8 от ОА средства към момента на ревизията,
извършена от контролните органи на банката през 2013г., не доказва участието на
подсъдимия в престъплението по тази част от обвинението, за което е предаден на съд,
доколкото значителна част от действията на св.Я. самостоятелно следва да бъдат подложени
на критична оценка и да бъдат окачествени като недобросъвестни. С оглед дадените от
свидетелите Б. и Ц. показания, които не са опровергани от останалия доказателствен
материал, че в процесните случаи са предали пари на жената касиер в офиса, т.е. на св. Я., за
описаните вноски по пункт 6-8 от обвинението може да се ангажира само и единствено
дисциплинарната отговорност на подсъдимия пред неговия работодател. Не са налице
основания обаче за същото деяние да бъде ангажирана и наказателната му отговорност.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Първо - в съгласие с постановките по т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът е обвързан от формираната СПН на решението по частичния иск
само относно основанието на предявеното вземане, както и че са преклудирани
18
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Не са преклудирани
само правопогасяващите и правоотлагащите възражения на ответника за останалата
част от вземането доколкото с решението по частичния иск не се формира СПН по
размера за горницата - над уважения размер от 350 000 лв. липсваща касова наличност
и 10 000 лв. липса на пари от банкомат. Ето защо основният спорен по делото въпрос е
какъв е размера на вредата.
Второ - по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е то и виновен ли е
деецът, е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, която е задължителна за
настоящата инстанция по смисъла на чл.300 ГПК т.е. налице е деликт. Приема се, че дори
липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като
вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява
престъпление. Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното
настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на чл.203 ал.1 КТ, а когато
са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския
закон.
Задължителната сила на присъдата не е пречка за независимо реализиране на пълната
имуществена отговорност (по гражданския закон - чл. 45 ЗЗД) на работника или служителя
при умишлено причинена вреда на работодателя, когато не е извършено престъпление -
съгласно чл.203, ал.2, пр.1 и ал.3 КТ, в съответствие с трайно установената практика на ВКС
- решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на ІV-то гр. отд., решение №
9/31.01.2018 г. по гр. д. № 1504/2017 г. на ІV-то гр. отд., решение № 8/01.02.2018 г. по гр. д.
№ 1111/2017 г. на ІV-то гр. отд., решение № 224/04.04.2024 г. по гр. д. № 924/2023 г. на ІV-то
гр. отд. и др. Също съгласно константната практика на ВКС решение № 870/24.02.2011 г. по
гр. д. № 137/2010 г. на IV-то гр. отд., както и решение № 8/01.02.2018 г. по гр. д. № 1111/2017
г. на ІV-то гр. отд., решение № 224/04.04.2024 г. по гр. д. № 924/2023 г. на ІV-то гр. отд. и
др.), в тежест на работодателя-ищец е при условията на пълно главно доказване да
установи наличието на елементите, включени във фактическия състав на чл.203 ал. 2,
пр. 1 КТ, а именно - наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на
причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, както и че ответникът я е причинил умишлено. В цитираната по-
горе практика на ВКС - решение № 9/31.01.2018 г. по гр. д. № 1504/2017 г. на ІV-то гр. отд. и
решение № 224/04.04.2024 г. по гр. д. № 924/2023 г. на ІV-то гр. отд., са дадени и разяснения
относно установяването на формата на вината - дали е налице умисъл в неговите две
разновидности (пряк или евентуален) или се касае до непредпазливост (съзнавана или
несъзнавана), се определя от обективните обстоятелства във всеки конкретен случай. В
съдебната практика никога не е имало съмнения и колебания, че конкретната проявна форма
на умисъла - пряк или евентуален, е без значение за реализирането на имуществената
отговорност по чл.203 ал.2 пр. 1 КТ - достатъчно е вредата да е причинена умишлено, т.е. -
19
съзнателно, като е ирелевантно дали ответникът е целял (искал е) да я причини или само е
допускал настъпването й (арг. от чл. 11, ал. 2 НК, от която дефинитивна наказателноправна
разпоредба изхожда и цитираната по-горе практика на ВКС). В съдебната практика няма
съмнения и че препращайки към "гражданския закон", разпоредбата на чл.203, ал. 2 КТ
препраща към деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД, при която противоправността на
поведението на делинквента не се свързва задължително с нарушаването на конкретна
правна норма - достатъчно е да е нарушено общото правило "не вреди другиму", като в
хипотезите по чл.203 ал.2, пр. 1 КТ е достатъчно ответникът-работник/служител съзнателно
да е нарушил вменени му служебни (трудови) отговорности и задължения, с което свое
противоправно поведение да е причинил имуществена вреда на работодателя си.
При така установената практика настоящият състав намира, че обжалваното решение е
постановено в противоречие със същата и следва да бъде отменено. За да възникне
отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ следва да се установят елементите на фактическия състав
на този текст: наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване
на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и че ответникът е причинил умишлено твърдените вреди. Доказателства
в тази насока няма ангажирани пълно и главно чрез разпитаните по делото в о.с.з. на
26.03.2019г. свидетели. Последните сочат резултата на проверката и констатираната липса на
пари, както и че Т. е направил признание на неизгоден за него факт – че тази липса се дължи
само на негови действия, а не и на други служители. Същият е подписал без възражения
доклада за установените липси, но видно от приложените към жалбата обяснения от
02.09.2013г. /л.10/, дадени по реда на чл.193 КТ преди налагане на дисциплинарното
уволнение, същият заявява, че не приема констатациите, тъй като не е присъствал лично по
време на проверката, не е запознат с резултатите от същата и не му е бил осигурен достъп до
тях. Налице са грешки, които може и да са технически, но поставят под съмнение описаните
дати, суми и транзакции. Ето защо факта, че е подписал доклада на Вътрешен контрол не е
извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, доколкото за да е налице признание
следва да е посочена конкретната сума като размер. Настоящия състав на САС намира, че за
да е налице признаване на вземането, същото трябва да е направено в рамките на
давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до
съществуването на самото задължение като основание и размер, а не само до наличието на
правопораждащите факти. Частичното възстановяване на липсващите суми, направено от Т.,
само по себе си не презюмира признание на цялото претендирано вземане. Ето защо
размерът не е установен и доказан въз основа на извънсъдебното признание, обективирано в
резултати от извършената от вътрешен контрол проверка.
Трето и главно - наказателният съд е отчел наличието на съпричиняване на нарушенията на
правила от регулацията на банковата дейност, извършени от св.С. /директор на банковия
клон/, като съпричиняващ инкриминирания общественоопасен резултат фактор, на
базата на издадени от него заповеди за регулация на плановите и внезапните ревизии
във филиал Възраждане, така и с администрирането на антидатирана заповед за
20
заместване на стационарен от стационарен вместо от мобилен касиер и липсата на
контрол при встъпването и предаването на наличности между заместван и
заместващ касиер. Първата категория нарушения, са създали условия дейността на
подсъдимия да бъде изключена изцяло от обхвата на каквито и да е ревизии. Съдът намира,
че обсъдените по-горе нарушения, допуснати в дейността на св. С. С., имат съпричиняващ
общественоопасния резултат ефект, тъй като са поставили подсъдимия, както и св. Я., като
вероятен негов съучастник в престъпната му дейност в работна среда на пълна
безконтролност и недосегаемост от дейността на ресорния МОД. В тази връзка следва да се
отчита като съпричинаващ фактор и дейността на длъжностни лица от централното
управление на банката, в частност, на длъжностни лица от отдел „Вътрешен одит“, за който
отдел не се установи по някакъв алгоритъм да е извършвал планови или внезапни проверки
в банкови локации дори и на случаен принцип, за да проверява от своя страна органите,
които на по-ниски нива в управлението на банката са били оторизирани с контролни и
регулативни функции. От обективна страна се установи, че в процесния случай ревизията
през юни 2013г. е извършена от отдел „Вътрешен одит’ единствено поради постъпил от
главния касиер на банката сигнал. Това обстоятелство е създало допълнителна възможност
директорът на съответната локация, в настоящия случай - св. С., да прилага превратно
правилата, по които е следвало да се извършва касовата дейност. Ограничените функции на
отдел „Вътрешен одит” да действа по сигнал, без гаранции, че през определен период от
време самостоятелно ще инициира проверка дори и при липсата на сигнал за нередност, в
настоящия случай със сигурност допълнително е допринесло за продължителността на
периода, в който във филиал Възраждане е бил натрупван безконтролно дефицит от парични
средства. Несъмнено е установено, че през инкриминирания период управлението на
УниКредит Булбанк АД е било съпътствано с редица нерешени въпроси. Ето защо до
голяма степен настъпването на инкриминирания общественоопасен резултат е
обусловено от професионалната среда на подсъдимия, както и липсата на достатъчно
ефективни механизми във вътрешно банковата регулация за контрол на неговата
дейност. При изясняването на степента на съпричиняване на инкриминирания
общественоопасен резултат от липсващи последващи проверки на касовата дейност в клон
„Възраждане” съдът отчете противоречията в показанията на св. Ю. Х. и св. Г. изложи в
разказа си пред съда принципни положения за това каква организация би следвало да има,
но не можа да даде категоричен отговор на въпроса как и от кого е трябвало да се
осъществява контрола над длъжностни лица като Т.. При изясняването на този въпрос са
уклончиви и показанията на св. С. С.. В разказа си пред съда този свидетел твърди, че
внезапна ревизия на клон могат да правят служители от „Вътрешен контрол“, мениджър
„Оперативна дейност“, назначен в съответния банков клон, от Комитета по активите и
пасивите, Главна каса и всички други лица, които са изрично оправомощени с решение на
Управителния съвет. В съдебното производство обаче не се събраха доказателства през
инкриминирания период такива ревизии да са били провеждани от който и да е от
изброените длъжностни лица и органи на банката, респективно - да е изготвен пълен доклад
за финансовото състояние на филиал „Възраждане“. За извършени по отношение на
21
подсъдимия планови или внезапни ревизии не се съдържат данни и в показанията на
служителите, които били назначени на длъжност „мениджър оперативна дейност” - св. Д. П.
и Ю. Х.. Поначало естеството на служебните задължения, с които са били натоварени тези
двама служители, е установено и от други източници на доказателства, т. напр. - от
прочетените показания, дадени в ДП от Д. В.. Тази свидетелка е разказала за регулярни
проверки от страна на МОД в банковия клон, но без да се ангажира с данни за честотата на
проверките. И за двамата посочени по-горе служители, работили през различни части от
инкриминирания период като МОД, се установи, че поначало са обслужвали едновременно
няколко локации, че работното им място поначало не е било в клон „Възраждане” и не са
извършвали ревизия на оперативната каса, поверена на Т.. Само и единствено за св. Д. П. се
установи да е бил запознат със заповед № 15 от 08.08.2012 г„ без обаче да е ясно кога точно е
станало това (л. 19, том 2 от ДП). От друга страна, това обстоятелство не е имало никакво
практическо значение, доколкото касовата наличност в „леката каса”, поверена на
подсъдимия, не е била проверявана нито от него, нито от друг служител, заемащ длъжност
„мениджър оперативна дейност” /МОД/ поради факта, че при отсъствието на св. Х. от
работа от директора на клона не е била издадена заповед за това, нито съответно устно
разпореждане. Единствените данни по делото за последващ контрол се извличат от
показанията на св. Г. и част от писмените доказателства за съставен одиторски доклад, но
съпоставката с показанията на св.К. Х. показва, че се касае за друг тип ревизия, проведена по
повод подадения от св.Х.в сигнал при анализ на поддържаната документално в клон
„Възраждане” касова наличност, т.е. не за регулярна проверка от МОД, а за извънредна
проверка от отдел „Вътрешен одит” към Централното управление на банката. Ето защо
настоящият съдебен състав счита, че доколкото във вътрешната регулация на
дейността, извършвана от банковата институция, не е било разписано изискване от
МОД в ЦУ да се осъществява периодичен и/или внезапен контрол на дейността на
отделните банкови локации, в частност и на филиал Възраждане, е налице още един
съпричиняващ общественоопасния резултат фактор, който несъмнено е улеснил
подсъдимия при извършването на тази престъпната дейност, за която съдът го е
признал за виновен. В този смисъл банката не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение т.е. от липсата на вътрешни правила действащи към
процесния период от време в клон Възраждане.
Елемент на съпричиняване на инкриминирания общественоопасен резултат се извежда и от
факта, че в банката не е била изградена или съществено е била прекъсната информационната
връзка между управлението на клон „Възраждане” и общата политика на управление на
банковата институция, зададена с общите правила за регулация на нейната дейност. Това
обстоятелство особено ясно е видно от съпоставката, от една страна, на процесната заповед
015/08.08.2012г. издадена от директора на клон Възраждане, с писмените доказателства,
събрани в съдебното производство, от които е видно, че на подсъдимия не е била
зачислявана нито сертифицирана, нито огледална каса в трезора и показанията на Главния
касиер на банката св. М., от друга страна, който твърди, че при осъществяване на касова
дейност банковата регулация винаги е изисквала съответното длъжностно лице да притежава
22
лична сертифицирана каса и лична банкова касетка в трезора на съответната банкова
локация. Очевидно е, че това правило от вътрешната регулация на банката, за което настоява
св. М. в разказа си пред съда, не е било спазвано през инкриминирания период в процесния
филиал нито от директора на клона, издал посочената по-горе заповед, нито от подсъдимия,
комуто било възложено да работи в съответствие с нея.
Втората категория нарушения, допуснати от св. С., са свързани с неизпълнение на правилото
заместването на стационарен касиер да става само от мобилен касиер, определен от
централното управление на банката. Това нарушение е било допуснато от директора на
клона св. С. в условията на липсващ регистър, който да отразява хронологията на предаване
и приемане на наличности в банковия клон. Липсата на какъвто и да е контрол върху
дейността на подсъдимия и св. Я. е създал възможност св. Я. да предава своите наличности
във виртуалната каса на друг стационарен касиер (на подсъдимия или на св. П. К.), без да е
налице заповед за това. Това се е случвало през инкриминирания период винаги преди
предстоящ отпуск на св. Я. - през декември 2012г„ когато бил осчетоводен трансфер от
касата на св. Я. към касата на подсъдимия за сумата от 180 000 лева вместо да бъдат
издадени такива средства като фактическа наличност на определения като заместващ
мобилен касиер Н. К., както и през април 2013г„ когато бил осчетоводен трансфер от касата
на св. Я. към касата на подсъдимия за сумата от 307 000 лева, вместо тази сума наред с
останалите наличности да бъде предоставена като фактическа наличност на св. К. или В.. И
в двата случая не имало пречка този трансфер да се осъществи към касата на заместващия
касиер, а не към касата на подсъдимия. И в двата случая св.Я. е взела междинни операции
към две отделни каси, а не към една, което води до извод, че прехвърлянето на парични
средства към оперативната каса на подсъдимия във VAULT е било извършено, защото не
съществувала съответна фактическа наличност, която да се прехвърли на мобилния касиер,
т.е. за да бъде укрит създаден вече дефицит. В настоящия случай се за системен проблем в
банковата регулация, вкл. и с факта, че при организацията дейността на банковия клон на
22.04.2013г. било допусната регистрация на лице в модул VAULT, без в същото време това
лице да е било лишено от правата си на ниво SUPER, което дало възможност на подсъдимия
да избягва правилото за работа при „четири очи” и сам да оторизира взети от него операции.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, решение № 3421//18.01.1980 г. по гр. д. №
1366/1979 г. на ВС, I-во г. о., че влязлата в сила присъда формира сила на пресъдено нещо
относно размера на причинените вреди и е задължителна за гражданския съд, само когато
размерът на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението. В случаите, когато
деянието не обхваща размера на щетата във фактическия си състав, приетото в присъдата не
е задължително, като при спор, страните в гражданския процес могат да установят вида и
обема на щетата с допустимите доказателства. В случая присъдата е задължителна вкл.
относно размера на вредата, тъй като е квалифициращ елемент от състава на деянието –
особено големи размери и особено тежък случай. Признат е за виновен за много по-малка
сума – в общ размер на 126 700 /сто двадесет и шест хиляди и седемстотин / лева, като е
оправдан в останалата част. Налице е влязло в сила решение, с което е уважен частичен иск в
23
размер от 350 000 лв., но за разликата над този размер до констатираната липса в банката
няма формирана СПН. Ето защо искът е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Наличието на оправдателна присъда не освобождава отчетника от пълна имуществена
отговорност, но при доказване на определени елементи от фактическия състав, вкл. формата
на вината.
Пълната имуществена отговорност изисква работодателят комулативно да установи
наличието на няколко предпоставки, една от които е че ответникът умишлено е причинил
вредата / другите са - наличие на трудово правоотношение към момента на
причиняване на вредата, осъществено противоправно деяние, вреда и причинна
връзка между противоправното деяние и вредата/. Спорният по делото въпрос е за това
дали е налице умисъл у ответника за причинената на ищеца (бивш работодател) вреда, както
и пряка причинно – следствена връзка между неговите действия и вредата при
горепосочената организация в банковия клон и липсата на софтуерна система, която била
заменена с по-нова. Доказването на умисъла може да се осъществи с всички допустими
според ГПК доказателствени средства, но в случая остава недоказан. В хода на
производството е останал недоказан факта на умишленото неизпълнение на служебните
задължения от него по начина, изискван от закона, съдебната практика и доктрината, тъй
като не са установени обективни обстоятелства, доказващи наличието на умисъл. Няма
доказана и пряка причинна връзка между вредата /в претендирания размер над 350 000 лв. за
който вече има влязло в сила решение по частичен иск/ и поведението на жалбоподателя.
Причиняването на вреди на работодателя, обуславящи ангажирането на ограничената
имуществена отговорност на работника, не се сочи от ищеца, доколкото същият като
работодател се позовава на имуществени вреди от престъпление, а за осъществяването на
ограничена имуществена отговорност е предвидена специална процедура по чл. 210 КТ, /
включваща издаване на нарочна писмена заповед от ръководителя на предприятието/. По
изложените съображения по отношение на Т. не следва да бъде реализирана пълната
имуществена отговорност по 203, ал. 2 КТ при наличие на влязла в сила присъда за частично
оправдаване по квалифициращия елемент – особено големи размери.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено в обжалваната осъдителна част, а искът – отхвърлен
като неоснователен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 390 827,10 лв., като жалбата е основателна. На осн.чл.78 ал.1
ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя направените пред настоящата
инстанция разноски, но такива няма направени и не следва да се присъждат. Същият е
освободен от внасяне на д.т. по чл.83 ал.2 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
24
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5080/21.08.2020 г., постановено по гр. д. № 4755/2018 г. по описа на
СГС, ГО, 25 с-в, в обжалваната осъдителна част и разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ″УНИКРЕДИТ БУЛБАНК″ АД, ЕИК ********* срещу Х. К.
Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл.203 ал. 2 предл. 1 КТ вр.чл.45 ал.1 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 390 827,10 лв.(триста и деветдесет хиляди осемстотин двадесет и
седем лева и 10 ст.) - обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в липса
на парични суми в наличност от филиал „Възраждане“ на банката, настъпила в периода м.
11.2012г. - м. 06.2013г. и установена при проверка от 24.06.2013 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 24.06.2013г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
Решението е влязло в сила в необжалваната отхвърлителна част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25