РЕШЕНИЕ
гр.София,26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 2064 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 02.01.2020 г. по гр.д. № 18669/18 г., СРС, ГО, 148 с-в ОТМЕНЯ на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ уволнението на Г.А.Г. с ЕГН ********** от длъжността „финансов директор" при „С." ЕООД с ЕИК *******, извършено с предизвестие от 13.02.2018 г. и Заповед № 130/13.02.2018 г., и на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ го ВЪЗСТАНОВЯВА на тази длъжност ;ОСЪЖДА „С." ЕООД с ЕИК *******да заплати на Г.А.Г. с ЕГН ********** на основание чл. 78 ГПК сумата 600 лв., представляваща разноски пред първата инстанция ;ОСЪЖДА „С." ЕООД с ЕИК *******да заплати по сметка на Софийския районен съд на основание чл. 78 ГПК сумата 367,16 лв., представляваща разноски пред първата инстанция.
Срещу постановеното решение
е постъпила въззивна жалба от ответника. Във въззивната жалба се сочи, че
решението е недопустимо, а ако е допусутимо неправилно. Навеждат
следните доводи: Съдът бил иззел функциите на инспекция по труда, тъй като установил
трудово правоотношение без сключен писмен договор, поради което съдебното
решение било недопустимо ; Съдът
неправилно е приел, че отговорът на искова молба бил просрочен; Съдът неправилно е възприел, че за спорния период ищецът
е престирал труд, без да са налице доказателства за това; Съдът неправилно е установил, че за спорния период е
заплатена заплата, а не възнаграждение по граждански договор.;Съдът не бил обсъдил подробно факта, че преди
21.08.2017г. ищецът имал друг трудов договор.;Съдът
не е обсъдил всички факти заедно и поотделно, което е довело до постановяване
на неправилно решение.
По направените възражения във
въззивната жалба :
Решението е допустимо,
съдът не е иззел функциите на Инспекция по труда. Спорът за това, кога страните
по трудов договор следва да започнат неговото изпълнение
съставлява “спор
между служителя и работодателя относно изпълнението на трудовите задължения” -
това е трудов спор съгласно
легалната дефиниция, заложена в чл.357 КТ. На основание
чл.360 КТ, трудовите спорове са подведомствени на съдилищата.
Изводите на
съда за неспазването на процесуалните срокове са правилни.
При спор за незаконно уволнение, в който се твърди, че реалното изпълнение на договора е по-рано
от записаното в него, в тежест на работодателя е да
установи от кой момент е започнало изпълнението на трудовия договор.
Това е така, понеже работодателят носи тежестта, да докаже че е извършил уволнението законно.
При това положение, в тежест на работодателя е да
установи момента на постъпване на работника на работа, когато
такива твърдения са въведени от работника в исковия процес. Същото следва и от
възложеното в тежест на работодателя задължение по чл.63 КТ и чл. 349 ал.1 т.7 КТ.
Работодателят
не е доказал, че
изпълнението на длъжността е започнало на твърдялата от него дата, а не на
03.07.2017г.Изпълнението
на трудовия договор е започнало по-рано от уговореното, а именно на
03.07.2017г.
Неправилно
ответникът посочва, че понеже Г. имал друг сключен трудов договор за спорния
период и не идвал в офиса регулярно, това означавало, че в този период
отношенията между страните не се регулирали от трудовото право. Отношенията на ищеца с другия му
работодател нямат значение за
това дали той ще изпълнява новата си длъжност - предишния му работодател може
да го е допуснал да не се явява на работа, като това обстоятелство не влиза в предмета на спора и е
ирелевантно. Престирането
на работна сила не е свързано винаги с явяване непрекъснато на работното място
- трудовите отношения понякога включват и т.нар. “домашен офис”,
което не изключва квалифицирането на отношенията като трудови - това е въпрос
на договорка между работник и работодател. В случая, Г. е постигнал
споразумение с работодателя си в кои дни да се явява на място, с оглед нуждите
на предприятието.
Вещото лице категорично е посочило, че плащането на услугите, които
ответникът нарича “по неформален консултански договор”, никога не е било извършвано
по сметка за “външни изпълнители”, а е извършено по сметка 604 - сметка за плашане на
трудови възнаграждения. По сметка 602 - сметка за плащане на външни
изпълнители, никога не е извършвано плащане към Г..
Съдът правилно е констатирал, че в
таблицата за персонала на ответното дружество, Г. е
записан като служител на пълен работен ден, при наличие
на изрична възможност за това, че той е могъл да се отбележи като “външен”
изпълнител, каквито отбелязвания има за други лица.
Съдът е изложил правилни мотиви, по отношение на значението на
наличие на друго трудово правоотношение в спорния период. Дали има или няма външно
съвместителство, задължителна почивка или не, не влиза в предмета на делото -
това са административни задължения за страните. Няма пречка Г.
да е постигнал споразумение с предишния си работодател да не се явява на
работа. Кога реално е започнало изпълнението по новия трудов договор, няма
отношение към предишния трудов договор на ищеца.
Съдът е
установил факта на започване на работа в спорния период, като е анализирал
показанията на свидетелката К.относно конкретното предприятие, заедно с
останалия доказателствен материал, събран по делото - съвкупностите от
електронна кореспонденция, видно от която Г. и работодателят му уговарят
дейността на Г. по начин, характерен за трудовите отношения - включване в дейностите на дружеството,
включване в календара на срещите, споделяне на събития и срещи, включително
споделяне и графика за отпуските на отдела, закупуването на лаптоп за ищеца.
В
цялост и поотделно са ценени и доказателствата, постъпили от ответника и
третите задължени лица - при счетоводството на “П.О.” ООД, в книгата с часове, са разписани часовете, през
които Г. е работил за ответника в спорния период. В собствената
си таблица със служители, ответното дружество е посочило Г. за служител на
пълен работен ден, а не като “външен изпълнител”. Тези факти
кореспондират на заключението на вещото лице, което посочва, че възнаграждението на Г. е
заплащано по сметка на служители на трудов договор, а не по
сметка за външни изпълнители.
Отделно от това, съдът е посочил, че само понеже в искането на ищеца, да се направи оглед на системата Google data studio, не е било успешно, вписвания от страна на ищеца не се отразяват и след края на спорния период, когато вече безспорно между страните е било налице трудово правоотношение. Ценен е факта, че типично за гражданските правоотношения, изпълнителят работи за собствена сметка, докато в случая Г. е получил служебен лаптоп. Освен това, предоставило се е на ищеца достъп до сградата, достъп до поверителни системи за работодателя, данни за отпуските в отдела.
Коментиран е и системния, постоянен характер на
дейността, наличието на елементите работодателства власт и подчинение на
служителя, като е анализиран имейла от управителя на ответното предприятие с възлагане
на задачи към Г. “ако има време”.
С оглед
изложеното, съдът е стигнал до правилен извод, за това че отношенията между
страните в спорния период се регулират от трудовото законодателство, поради
което срокът за изпитване е изтекъл по-рано и уволнението е незаконно.
Въззивната жалба като
неоснователна следва да се остави без уважение,а решението като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
На
възиваемата страна се дължат разноски, сторени са такива в размер на 750 лв.,които
следва да се присъдят.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.01.2020 г. по гр.д. № 18669/18 г., СРС, ГО, 148 с-в
ОСЪЖДА „С." ЕООД с ЕИК *******да заплати на Г.А.Г. с ЕГН ********** на основание чл. 78 ГПК сумата 750 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.