Решение по дело №1291/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на А. Д. М., с [ЕГН], от [населено място], чрез адв. Г., против т.2 от Заповед рег. № 8121к-13920/6.11.2023 г. издадена от Министъра на вътрешните работи, с която М. е отстранен временно от длъжност инспектор и е разпоредено да бъдат иззети служебната карта, личен знак и служебното му оръжие. В жалбата се поддържа, че заповедта в оспорената част е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Поддържа, че с оспорената т.2 от заповедта се засягат права и законни интереси на М., тъй като същия е бил отстранен от длъжност, с което е засегнато правото му да получи възнаграждение за заеманата от него длъжност. На 10.11.2023 г. М. е запознат със заповедта и жалбата е депозирана в срок. Не са налице изискуемите предпоставки в чл. 214, ал.1 от ЗМВР, тъй като няма опасност служебното положение на жалбоподателя да затрудни изясняването на обективната истина. Моли да се отмени заповедта и да се присъдят сторените по делото разноски. В с. з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В придружително писмо вх.док. № 10059/2025 г. и молба с.д. № 11395/2025 г. юрисконсулт Б. като пълномощник на ответника Министъра на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че със заповед от 29.12.2023 г. М. е възстановен на длъжност, поради което счита, че не е налице правен интерес от обжалване на заповедта по т.2 към настоящия момент. Отделно от това е издадена заповед от 14.02.2024 г. с която на М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е отменена с решение № 7245/11.07.2024 г., постановено по адм.д. № 603/2024 г. по описа на Адм. съд – Варна. С решение на ВАС, постановено по адм.д. № 10352/2024 г. решението на Адм.съд – Варна е оставено в сила, като в последствие жалбоподателя е възстановен на работа. В евентуалност поддържа, че жалбата е неоснователна, при издаването и са били налице кумулативно предвидените предпоставки в чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР, моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юриконсултско възнаграждение.

Съдът, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Със заповед № 8121К-13920/6.11.2023 г. на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 207, ал. 1, т. 1, ал.2 и чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е образувал дисциплинарно производство срещу инспектор А. Д. М., разузнавач V-та степен в група „Криминална полиция“ към РУ – Провадия, в ОДМВР – Варна. С т.2 от същата заповед М. е отстранен временно от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. В мотивите на заповедта органът е посочил, че от предложение рег. № 365р-62895/1.11.2023 г. е видно, че на 29.10.2023 г. във връзка с провеждането на местните избори за общински съветници и кметове М. е бил назначен за охрана на избирателна секция № **, разположена в читалището на [населено място]. Същия ден възникнал спор между М. и П. П. по повод спрян от последния автомобил пред избирателната секция. След размяна на реплики М. извадил служебното си оръжие от кобура, заредил го, насочил го напред и надолу по посока на автомобила на П. и на висок тон му казал „изчезвайте оттук“. П. се отдалечил с колата от секцията, а М. докладвал за случая на ДПД началник на група в РУ – Провадия. По-късно в ОДЧ бил получен сигнал за получена заплаха с огнестрелно оръжие от полицейски служител. Местопроизшествието е посетено от следовател в ОСлС – Варна. Посочените действия са определени като нарушение на чл. 87, ал.1 от ЗМВР и чл. 15, 19, 21 и 96 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Прието е че М. е осъществил деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Временното отстраняване от длъжност е мотивирано с обстоятелството, че правомощията с които разполага служителя, с оглед заеманата длъжност – разузнавач, му предоставят възможност да оказва влияние върху служители на МВР и граждани при събиране на доказателства по вмененото му дисциплинарно нарушение. Свидетели на описаното дисциплинарно нарушение са служители на РУ, в което работи М., както и граждани, които живеят на територията на РУ – Провадия. От тези лица следва да се вземат сведения за обективното установяване на фактическата обстановка. Служебното положение на М. му позволява да оказва натиск и въздействие върху тях, за промяна на даваните сведения. Налице е реална възможност за възпрепятстване и затрудняване разкриването на обективната истина при воденето срещу служителя дисциплинарно производство. Освен това в качеството си на разузнавач М. има възможност да ползва информационните фондове на МВР да се сдобие с лични данни и адреси на служители и граждани имащи отношение към случая.

Заповедта е връчена на адресата на 10.11.2023 г., а жалбата е подадена на 24.11.2023 г.

Посоченото в заповедта предложение рег. № 365р-62895/1.11.2023 г. е изготвено от Директора на ОДМВР – Варна, с него е предложено да се образува дисциплинарното производство срещу жалбоподателя. Предложението е изготвено въз основа на два броя докладни записки, справка и обяснение на П. П..

По делото е приобщено адм.д. № 603/2024 г. образувано по жалба на А. М. против Заповед № 8121к-1614/2024 г., с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Видно от заповедта в хода на дисциплинарното производство са събрани писмени сведения от 16 лица, част от тях служители на полицейското управление, други очевидци на случилото се. Сведенията са събрани в периода от 22.11.2023 г. до 29.12.2023 г. С решение № 7245/11.07.2024 г., постановено по адм.д. № 603/2024 г. по описа на Адм. съд – Варна Заповед № 8121к-1614/2024 г. е отменена. С решение на ВАС, постановено по адм. д № 10352/2024 г. решението на Адм.съд – Варна е оставено в сила.

В хода на съдебното производство от ответника е представен акт за встъпване в длъжност, видно от който на 7.03.2025 г. М. е възстановен в РУ – Провадия, на длъжност разузнавач V степен. Със заповед от 8.05.2025 г. на М. за времето от 16.02.2024 г. до 16.08.2024 г. включително е изплатено обезщетение в размер на основното месечно възнаграждение, допълнително възнаграждение за прослужено време.

Към административната преписка е приложено писмо от адв. Г., депозирано на 30.05.2025 г., с която е направил искане да се извърши проверка досежно изпратена жалба през 2023 г. Изпратено е писмо до Началника на сектор КАПО при ОДМВР – Варна да бъде извършена справка. С писмо от 2.06.2025 г. Началника на сектор „Човешки ресурси“ е уведомен, че на 24.11.2025 г. на ел. поща на МВР – Варна е постъпил имейл съдържащ пет прикачени документа от адв. Г. Г., като не са установени данни да е заведена жалба срещу т.2 от заповед № 8121К-13920/6.11.2023 г. на Министъра на вътрешните работи.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима.

Жалбоподателят е лице с правен интерес от оспорването. Разпореденото със заповедта временно отстраняване от длъжност представлява индивидуален административен акт с неблагоприятен за адресата характер. Жалбата е подадена в срока по 149, ал. 1 от АПК. Съдът не споделя доводите на ответника, че жалбата е недопустима. Факта, че в последствие М. е бил възстановен на заеманата от него длъжност, не променя факта, че с оспорената заповед се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, същия е бил отстранен от длъжност за период около 2 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:

По компетентността на органа:

Заповедта в обжалваната част – относно временното отстраняване от длъжност на оспорващия, е издадена от компетентен орган по см. на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – Министърът на вътрешните работи, който съгласно чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се явява и органът, образувал дисциплинарното производство.

По формата на акта:

При издаване на заповедта са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната част. В заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, но тези реквизити не са част от фактическите и правни основания, както и разпоредителната му част, поради което неспазването на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК води само до удължаване на срока за оспорване и не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, което да опорочава акта единствено и само на това основание. В случая жалбата е депозирана в срок.

При изследване на материалната законосъобразност на Заповед 8121к-13920/6.11.2023 г. издадена от Министъра на вътрешните работи в обжалваната й част, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина, като в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Т. е. за да се приложи хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, следва кумулативно да са изпълнени двете предпоставки – образувано дисциплинарно производство срещу държавния служител за тежко нарушение на служебната дисциплина и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Целта на предвидената от законодателя възможност за временно отстраняване от длъжност е да се предотврати обусловената от заеманото служебно положение възможност за въздействие върху правилното протичане и приключване на дисциплинарното производство и разкриването на обективната истина.

Безспорно по делото е, че е налице първата предпоставка – с т. 1 на процесната заповед на Министъра на вътрешните работи, срещу инспектор М. е образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание "уволнение". Приетото от органа тежко нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не подлежи на съдебна преценка от съда по настоящето дело, т. к. тази преценка се осъществява с крайния акт по налагане на дисциплинарното наказание.

Административният орган е мотивирал наличието и на втората предпоставка от хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - служебното положение на дисциплинарно-разследваното лице би затруднило разкриването на обективната истина, с обстоятелството, че заеманата от жалбоподателя длъжност му предоставя възможност да оказва влияние върху служители и граждани при събиране на доказателства по вмененото му дисциплинарно нарушение и да оказва натиск за промяна на показанията, като по този начин може да влияе върху хода на дисциплинарното производство и да попречи за разкриване на обективната истина.

В заповедта ясно се сочи необходимостта от събиране на сведения от свидетели (граждани и служители на МВР), чиито показания са от значение за пълното и обективно установяване на фактическата обстановка. В тази насока следва да се посочи, че от приложената Заповед № 8121к-1614/2024 г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че в хода на дисциплинарното производство са събрани сведения от 16 лица. В случая административният орган правилно е преценил, че заеманата от М. длъжност – инспектор, разузнавач V-та степен в група „Криминална полиция“ в РУ Провадия, му дава възможност за непосредствен достъп до лицата, който следва да дадат сведения по образуваното дисциплинарно производство и за да се предотврати каквато и да е възможност за оказване на натиск и въздействие върху тези лица, следва временното отстраняване от длъжност на жалбоподателя. В качеството си на разузнавач М. има достъп до информационните фондове на МВР, от които може да ползва ични данни за адреси на служители и граждани, което налага извод, че е налице и втората предпоставка на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Отстраняването от длъжност на проверявания служител е превантивна мярка срещу въздействие в хода на дисциплинарното разследване и гарантира, че обективната истина по случая ще бъде установена. Действително мярката "временно отстраняване от длъжност" засяга правата и законните интереси на лицето, спрямо което се прилага, но законодателят е установил съответен режим на компенсиране на накърнените права и интереси в случаите, когато като краен резултат не се стигне до налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно на чл. 214, ал. 6 от ЗМВР, когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 и ал. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание "уволнение", той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване.

Предвид изложеното, съдът приема, че към 6.11.2023 г. /датата на издаване на оспорения акт/ са били налице предпоставките за издаване на оспорената заповед.

Съгласно чл. 142, ал.2 от АПК при установяване на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В случая, след постановяване на оспорената заповед е издадена Заповед № 8121к-1614/2024 г., с която на М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е отменена с решение, постановено по адм.д. № 603/2024 г. по описа на Адм.съд – Варна, което решение е оставено в сила, с решение постановено по адм.д. № 10352/2024 г. по описа на ВАС. С отмяната на заповедта за уволнение се заличават последиците както на уволнението, считано от датата на образуване на дисциплинарното производство, така и на постановената мярка временно отстраняване от длъжност.

В случая е налице невооткрито обстоятелство – отменено с влязло в сила решение дисциплинарно наказание „уволнение“, което е от съществено значение за преценка законосъобразността на оспорената заповед. Отмяната на дисциплинарното наказание обуславя незаконосъобразност на оспорената в настоящото производство заповед.

По изложените съображения съдът приема жалбата за основателна.

При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски. Съобразно представения в заседанието, проведено на 8.07.2025 г. списък по чл. 80 от ГПК се претендират: 10 лв. заплатена д.т. и разноски на осн. чл. 38, ал.2, от ЗАдв, вр. чл. 8, ал.2, т.3 ат Наредба № 1/9.07.2004 г., за осъществено безплатно процесуално представителство от адв. Г.. Ответника следва да се осъди да заплати сумата от 10 лв. сторени разноски от А. М..

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е предвидено, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно трайната практика договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна, не се презюмира. Същата е отклонение от общото правило, поради което и следва ясно да е заявена от страната още с представяне на пълномощното или първото действие, което се извършва от пълномощника. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв обвързват съда и той не дължи допълнителна проверка за съществуването на конкретната хипотеза /освен при нарочно възражение и представени доказателства от другата страна/, но само тогава, когато това изявление е своевременно направено и е посочено в договора за процесуално представителство, какъвто характер има и пълномощното. Адвокатското представителство в приложен списък с разноски се твърди, че се осъществява безплатно. В приложеното по делото пълномощно не е отразено, че представителството е безплатно, отделно от това липсва договор за правна защита и съдействие. Предвид горното и доколкото по делото липсват доказателства за договорено процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗАдв за адв. Г., искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред следва да се отхвърли.

Водим от горното, Варненският административен съд, двадесет и втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на А. Д. М., с [ЕГН], от [населено място], депозирана чрез адв. Г., Заповед рег. № 8121к-13920/6.11.2023 г. издадена от Министъра на вътрешните работи, в частта на т.2, с която М. е отстранен временно от длъжност инспектор и е разпоредено да бъдат иззети служебната карта, личен знак и служебното му оръжие.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на А. Д. М., с [ЕГН], от [населено място], сумата от 10 (десет) лева, сторени по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ искането на адв. Г. Г. за присъждане на възнаграждение за адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.