Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ М.

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА – МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия М. гражданско дело № 4328 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Л.К.Г. е подал въззивна жалба срещу Решение №20273027/22.12.2020 г., по гр.д. № 27292/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, което обжалва в частта, в която е заместено съгласието му за пътувания на детето С.Л.Г. извън територията на Република България в страни от Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция и Великобритания, без ограничение на броя на пътуванията и за време общо не повече от три месеца в годината, придружавано от своята майка В.Й.Х., за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението, които пътувания да не съвпадат по време с определения режим на лични контакти на бащата с детето.  В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не бил изслушал ответника при спазване разпоредбата на чл.127а, ал.3 СК. В жалбата се твърди и, че решението в обжалваната част е неправилно, като са изложени подробни съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск по чл. 127а, ал. 2 от СК, като неоснователен. Претендира разноски.

В.Й.Х. е подала отговор на въззивната жалба на Л.К.Г., в който е изложила подробни аргументи за неоснователност на същата. Моли тази жалба да бъде оставена без уважение. Подала е въззивна жалба срещу Решение №20273027/22.12.2020 г., по гр.д. № 27292/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, което обжалва в частта, в която е отхвърлен искът й по чл. 127а, ал. 2 от СК, във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за заместване на съгласието на бащата за издаване на паспорт на малолетното дете С.Л.Г.. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, като са изложени подробни съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението на районния съд в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се замести съгласието на бащата за  издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето С.Л.Г..

Л.К.Г. е подала отговор на въззивната жалба на В.Й.Х., в който е изложил подробни аргументи за неоснователност на същата. Моли тази жалба да бъде оставена без уважение.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в сроковете по чл. 259, ал. 1 ГПК и чл. 263, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

С Решение №20273027/22.12.2020 г., постановено по гр.д. № 27292/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, е заместено съгласието на бащата Л.К.Г. за пътувания на детето С.Л.Г. извън територията на Република България в страни от Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция и Великобритания, без ограничение на броя на пътуванията и за време общо не повече от три месеца в годината, придружавано от своята майка В.Й.Х., за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението, които пътувания да не съвпадат по време с определения режим на лични контакти на бащата с детето, както и е отхвърлен предявения от В.Й.Х. срещу Л.К.Г. иск с правно основание чл.45 ЗБЛД вр. чл. 127а, ал. 2 от СК за заместване на съгласието на бащата за издаването на паспорт на детето С.Л.Г..

При изслушването й от настоящия съд въззивникът Л.К.Г. е споделил опасения за пътуванията на детето Самуил, свързани с пандемичната обстановка, както и притеснения, че ще бъдат ограничени личните му контакти с детето. Изложил е твърдения, че детето е пътувало в чужбина с негово съгласие, но в неподходящо според него време.

В социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Възраждане, представен във въззивното производство, е отразено, че бащата е споделил силните си притеснения детето да пътува в рискови страни по време на пандемията, както и опасенията си то да не бъде записано да учи в Германия, където то има леля по майчина линия. В доклада е посочено, че майката е заявила, че няма намерение детето да живее и учи в Германия, а всички пътувания извън страната са с цел екскурзия и почивка. В доклада е посочено и, че при извършване на социалното проучване детето Самуил е споделило, че много иска да посещава различни страни, както и конкретните си впечатления от посещение в Лондон. Сочи се и, че е наблюдавана силна емоционална привързаност между детето и неговата майка, като връзката баща  - дете не е нарушена.

Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2 от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на страната без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем (т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС).

  Безспорно е, че в интерес на детето е да пътува извън територията на Република България, да придобива впечатления и от другите държави, като по този начин се разширява неговият мироглед, в каквато насока е и разпоредбата на чл.35, ал.1, изр.І от Конституцията на Република България, според която „всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели”, като според чл. чл.35, ал.1, изр.ІІ КРБ „това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл.3, §2 от Договора за Европейски съюз. Това правото, обаче, включително и правото на всяко дете да е с родителите си по чл.9 от Конвенцията за защита на правата на детето (Конвенцията) и правото на личен и семеен живот, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека, не сочат на безусловно задължение към съда да замести съгласието на всеки един от родителите му детето да пътува с другия родител извън пределите на страната. Съдът дължи произнасяне по този въпрос, респ. има правомощието да замести съгласието на родител детето му да пътува извън пределите на РБългария, единствено в случаите, в които родителите на детето не могат да постигнат съгласие по тези въпроси (по арг. от чл.127а, ал.1 и ал.2 от СК), каквото съгласие в настоящият случай не може да бъде постигнато, но само ако проектното пътуване на детето в чужбина е в негов интерес. При преценката за интереса на детето, съобразена и с цитираните актове, се налага извод, че някои пътувания в чужбина на детето, дори с родителите биха могли да имат негативно въздействие за него, поради което съдът не следва да ги разрешава. Детето има право на свободно предвижване - вкл. пътуване в чужбина, но не може да го упражнява нито само, нито със съгласието само на единия от двамата родители. При нужда на детето да пътува в чужбина и разногласие на родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания за определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави.

Между конкуриращите се интереси, тези на детето и на двамата родители, следва да се постигне справедлив баланс, след извършване на задълбочен преглед на цялата семейна ситуация и на цяла поредица от фактори, по-специално от фактическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, и на балансирана и разумна оценка на съответните интереси на всяко от лицата, като без съмнение, съобразяването с висшите интереси на детето е от решаващо значение.

Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата инстанция. По делото е установено, че В.Й.Х. често пътува в чужбина – по работа или при роднини, и между майката и детето Самуил, което се отглежда от нея, съществува силна емоционална връзка (в този смисъл са социалните доклади на ДСП - Възраждане, представени пред първата и пред въззивната инстанция). В социалния доклад на ДСП - Възраждане, постъпил на 12.05.2021 г., се съдържа информация, че самото дете С.Л.Г. е споделило при извършване на социалното проучване, че много иска да посещава различни страни и отново би искал да посети Лондон, където е бил на екскурзия със своята майка.

   В конкретния случай извършвайки преценката за интересите на детето Самуил и в съответствие с чл.9, т.1 от Конвенцията на ООН за правата на детето, съдът следва да зачете правото на детето да напуска собствената си страна, включително и с оглед възможността да пътува с майка си с цел почивка, екскурзия и образование. Съблюдавайки най-добрия интерес на детето, включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието на детето и с оглед конкретните индивидуални обстоятелства на настоящия казус, съобразявайки възрастта на детето – навършени девет години, степента на неговата зрялост с оглед възрастта му, трайно установеното местопребиваване в страната, както на него, така и на неговите родители, следва да се приеме, че разрешението за пътуване в чужбина на детето Самуил би било в най-добър интерес на детето. Това е така, и защото предвид пътуванията на майката в чужбина, силната емоционална връзка между майката и детето и желанието на детето, въззивният съд, също както първоинстанционния съд, намира, че е в интерес на С.Л.Г. да пътува в държавите членки на Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция и Великобритания с цел почивка, екскурзия и образование, за да придобива впечатления от културата на тези държави, като по този начин се разширява неговият мироглед, което ще се отрази благоприятно на неговото възпитание и развитие като цяло. Детето вече не е толкова малко (9-годишно е), поради което може да възприема заобикалящия го свят и да упражнява чуждите езици, които изучава. Обжалваното решение е постановено в съответствие с изискванията на  т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС.

 Следва да се отчете и, че майката не е поискала да заведе детето на място с висок риск, като по този начин да застраши неговото благополучие, докато лишава държавата от възможността да осигури защита на детето. Същевременно, българската държава може да гарантира изпълнението на собственото си съдебно решение за осигуряване на осъществяването на определения режим на лични отношения на детето с  от бащата Л.К.Г., който се противопоставя на извеждането на детето зад граница. Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. съдържа правила за осигуряване незабавното връщане на децата, прехвърлени незаконно или задържани в някоя от договарящите държави, и гарантира ефективното спазване на законите, свързани с упражняването на родителските права и правото на лични отношения, на една договаряща държава от другите договарящи държави.

С оглед на изложеното, първоинстанционното решение в частта, в която е заместено съгласието на бащата за пътувания на детето С.Л.Г. извън територията на Република България в страни от Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция и Великобритания, без ограничение на броя на пътуванията и за време общо не повече от три месеца в годината, придружавано от своята майка, за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението, които пътувания да не съвпадат по време с определения режим на лични контакти на бащата с детето, е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.

За да се реализират пътуванията, за които е заместено съгласието на бащата, детето трябва да притежава паспорт, поради което неправилно е отказано да бъде заместено съгласието на бащата и за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето. Искането за заместване съгласието на бащата за издаването на лични документи (паспорт) на детето Самуил за пътуване извън пределите на РБългария, в случая е свързано и е последица от решаване на въпроса за пътуване извън страната. С оглед фактите по делото съдът не намира основание да не бъде заместено съгласието на бащата за издаване, респ. подновяване на вече издаден паспорт на детето. Заместването на липсващото съгласие на ответника за издаване паспорт на детето не би нарушило по никакъв начин правата и интересите на последното. По тези съображения следва да се постанови акт на спорна съдебна администрация, с който да се замести и липсващото съгласие на бащата по отношение издаването на паспорт на общото дете на страните по реда на Закона за българските лични документи (ЗБЛД).  

Като съобрази изложеното, въззивният съд отменя първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 127а, ал. 2 от СК, във вр. с чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за заместване на съгласието на бащата за издаване на паспорт на малолетното дете С.Л.Г., и постановява друго, с което замества съгласието на бащата за  издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето, за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението.

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Решение №20273027/22.12.2020 г., по гр.д. № 27292/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В.Й.Х. срещу Л.К.Г. иск по чл. 127а, ал. 2 от СК, във вр. с чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за заместване на съгласието на бащата за издаване на паспорт на малолетното дете С.Л.Г., и вместо него ПОСТАНОВИ:

ЗАМЕСТВА на основание чл.127а СК, във вр. с чл. 45 и чл.76, т.9 ЗБЛД СЪГЛАСИЕТО на бащата Л.К.Г., ЕГН **********, за  издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето  – С.Л.Г., ЕГН **********, за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №20273027/22.12.2020 г., по гр.д. № 27292/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.        

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                      2.