№ 88
гр. Варна, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане, подадено от осъденото лице С. СВ. СТ., ЕГН
**********, за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
747/2020г. на Районен съд – гр. Търговище и по ВНОХД № 136/2021г. на
Окръжен съд Търговище. Искането се основава на чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК,
вр. чл.348, ал.1, т.т.1-2 от НПК. Излагат се съображения за неизпълнение от
решаващите съдилища на задължението за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди се, че на досъдебното
производство били допуснати съществени процесуални нарушения;
аналогично твърдение се поддържа и за първоинстанционното и въззивното
производство. Сочи се недоказаност на обвинението поради липса на годни
доказателства за авторство на деянието и за неговата съставомерност.
Изтъква се, че инстанциите по същество не са изпълнили задължението си за
обективно и всестранно разследване за установяване на обективната истина, с
което били нарушили задълженията си по чл.13 и чл.14 НПК. Въззивният съд
не е бил изпълнил стриктно задълженията си, допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила и е постановил решение, което не
отговаря по съдържанието си на чл.339, ал.2 НПК. Според защитата не било
възможно да се проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на
втората инстанция, тъй като постановеният съдебен акт почивал на
изопачаване на доказателствата и закона. Съдилищата не дали убедителен
отговор на възражението на защитата за недоказаност на визираното в
1
обвинителния акт престъпление. Освен това са отказали да изследват
съществени факти и отхвърлили редица доказателствени искания на
защитата, свързани с начина на транспортиране на вторите епруветки с кръв
до ВМА Варна, поради което доказателствената маса по делото не била
попълнена със значими факти, което пък съществено накърнило правото на
защита на осъденото лице.; поддържа се искане за постановяване на съдебен
акт, с който осъденото лице да бъде оправдано, а - в условията на
евентуалност - за отмяна на постановения акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда или за намаляване на наложеното
наказание.
В съдебно заседание пред ВАпС, защитникът на осъденото лице С. СВ.
СТ. – адв. Й.С. от АК Варна, поддържа становището, застъпено в искането за
възобновяване, като моли съда да го уважи. Развива аналогични съображения
на тези, изложени в сезиращия документ – за допуснати нарушения и
необоснованост на обвинението. Иска се оправдаване или връщане на делото
за ново разглеждане от втората инстанция.
Прокурорът от ВАпП изразява становище за неоснователност на
искането за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без
уважение.
Осъденото лице С. СВ. СТ. заявява, че счита себе си за изцяло
невиновен.
Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си,
намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е
акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК и съдържа доводи в подкрепа на
заявеното на основание по чл.422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК.
Същото е направено в срока по чл.421, ал. 3 от НПК. Разгледано по
съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е
неоснователно.
С присъда № 10 от 31.03.2021г., постановена по НОХД № 747/2020г.,
Районен съд Търговище е признал подсъдимия С. СВ. СТ. за виновен в това,
че на 04.02.2018 година в гр.Търговище, по ул. „Троян“ управлявал моторно
превозно средство - л. а. „БМВ 320И“ с рег. № РР 9493 АТ, след употребата
на наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, включени в
Списък № I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към Приложение № 1
към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, а именно: амфетамин и метамфетамин,
установено с СХТЕ изх. № И - 2704/17.03.2020 година на ВМА - София,
поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК му наложил наказание
2
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА
МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 700 /седемстотин/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 343г от НК съдът наложил на С. СВ. СТ. и
кумулативно наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС
” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на
присъдата в сила.
РС- Търговище се е произнесъл и по сторените по делото разноски,
чието заплащане е било възложено на осъденото лице С. СВ. СТ..
С Решение № 54/27.08.2021г., постановено от състав на Окръжен съд
Търговище по ВНОХД № 136/2021г., присъдата е била изцяло потвърдена.
Изложените в искането за възобновяване съображения сочат, че
искателят аргументира наличие на касационните основания по чл.348, ал.1,
т.1 – 2 от НПК, предвидени в закона като основание за възобновяване чрез
препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
В искането преобладават аргументи за необоснованост както на
първоистанционната присъда, така и на потвърдителното въззивно съдебно
решение. В тази връзка е необходимо в принципен план да се отбележи, че
необосноваността на съдебните актове не е самостоятелно касационно
основание. В производството по възобновяване са приложими именно
правилата за касационното производство /арг. от чл. 426 НПК/, съгл. които
проверяващият съд не може да установява нови фактически положения и
проверката относно правилното приложение на материалния закон се
извършва на базата на установените от редовните съдебни инстанции факти и
обстоятелства, стига при формирането на вътрешното убеждение на
решаващите съдилища да не са били допуснати процесуални нарушения.
Преценките относно достоверността, достатъчността на събраните
доказателства и способността им или тяхната невъзможност да подкрепят и
да обосноват обвинението представляват аспект на вътрешното убеждение и
също не подлежат на касационен контрол, стига при формирането им да са
били спазени изискванията за извършване на комплексна, обективна и
обоснована оценка на всички, събрани по делото, доказателства и в
присъдата, респ. във въззивното съдебно решение да са били изложени
убедителни аргументи за причините, поради които едни от доказателствените
източници се третират като достоверни, а други - не и ако тази преценка
съответства на действителната доказателствена стойност на тези източници. В
този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от
21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от
11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от
25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др. Настоящата
инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество.
Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на
3
вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при
изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото.
Доводът за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал.
1, т.2 НПК, има няколко аспекта:
1. Допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в „неправилно“ повдигане на
обвинение срещу осъденото лице;
2. Нарушение на инстанциите по същество на задълженията си по
изясняване на обективната истина по делото;
3. Липса на мотиви на въззивния съд.
Тъй като посочените обстоятелства представляват отменителни
основания от категорията на абсолютните такива по смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. т.1 и 2 ВАпС счита, че трябва да се занимае приоритетно с тях. Прочитът на
материалите по наказателното производство в цялост не установява наличие
на претендираните нарушения.
Не може да бъде споделено разбирането на защитата за „неправилност“
на действията по повдигане на обвинение, базирани на заключение по
оспорена от защитата експертиза. Органите на досъдебното производство са
суверенни в преценката си какво обвинение и срещу кои лица да възведат.
Правилността на това тяхно решение подлежи на проверка от съда в
производството по същество на делото, когато се решава въпроса за
ангажиране на наказателната отговорност на предаденото на съд лице. В
допълнение следва да се посочи, че обстоятелството че защитата е оспорила
определено заключение не лишава автоматично същото от процесуално
значение. Още повече, че в конкретния случай изводите по оспорената
експертиза са били потвърдени от назначената втора такава.
2. Не се констатира и бездействие на инстанциите по същество за
установяване на обективната истина по делото, още по-малко такова, довело
до накърняване правото на защита на осъденото лице. Напротив – осъденото
лице е участвало лично в съдебните производства, като е разполагало с
възможността както да изложи своята позиция, така и да участва в събирането
на всички доказателства, включително и при разпита на вещите лица по
оспорените експертизи. Доказателствените искания на защитата пред
инстанциите по същество са се свеждали до оспорване начина на вземане,
съхраняване и транспортиране на кръвните проби, взети от осъденото лице.
РС Търговище е положил значителни усилия, за да изясни тези обстоятелства
и да даде отговор на възраженията на защитата. Всички доводи относно
липсата на доказателствена обезпеченост на обвинението са стояли на
вниманието и на първата и на втората инстанция и са получили обоснован и
логичен отговор. Първото възражение на адв.С., поддържано и пред първата и
пред втората, и пред настоящата извънредна, е, че показанията на свидетелите
полицейски служители, извършили проверка на осъденото лице,
4
противоречат на писмените доказателства по делото досежно походката,
говора и поведението му в онзи момент. И двете решаващи инстанции са
подложили на внимателен анализ заявеното от св.Г. и св.И. и са достигнали
до убедителен извод за липса на подобно противоречие. И двамата в
показанията си заявяват, че осъденото лице е било видимо разсеяно, с
разширени конюктивити и притеснено, което е синхронно на отбелязаното в
протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, че водачът е в неподходящо радостно поведение,
безчувствено, притъпено поведение, сигурна походка, ясно произношение,
треперене, безпокойство, нормално слизане от МПС и сигурно шофиране. На
следващо място субективните възприятията на полицейските служители не са
от решаващо значение при наличието на други обективни източници,
установяващи употребата на наркотични вещества от осъденото лице.
Всички възражения за броя на кръвните проби, тяхното съхраняване,
транспортиране, причините да бъдат изследвани близо две години след
деянието са били обстойно проверени от първата инстанция чрез събиране на
гласни и писмени доказателства. Въззивната инстанция не само е потвърдила
дейността на ТРС по анализ на тези източници, но и на свой ред е изложила
убедителни аргументи за годността, достоверността и достатъчността на
доказателствата за извеждане на недвусмислен извод, че на инкриминираната
дата осъденото лице е управлявало МПС след употреба на наркотични
вещества.
По настоящото дело вътрешното убеждение на инстанциите по
същество е формирано при условията на непосредственост, след като са
събрани и проверени при условията на чл. 314 и чл.315 НПК всички
възможни и необходими доказателства за обективното, всестранно и пълно
изясняване механизма на инкриминираното деяние. Данните от
доказателствените средства са оценявани в съответствие с тяхното
действително съдържание. В тази насока, направеното възражение е
неоснователно. При това положение, вътрешното убеждение на съда не може
да бъде предмет на самостоятелна проверка, защото е формирано в
съответствие с основните изисквания на процесуалния закон, включително и
на чл. чл. 13, 14, 18, 107, ал. 3 НПК. В мотивите на първата инстанция, и във
въззивното решение, в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК,
съдилищата по същество са посочили, че в основата на своите изводи по
фактите те са поставили писмените и гласните доказателства и
доказателствени средства, за сметка на обясненията на подсъдимите С.. Без
мотивите към първоинстанционната присъда да страдат от каквито и да било
дефицити, въззивният съд на свой ред е подложил на внимателен анализ
цялата доказателствена маса, обсъдил е всички възражения на защитата,
извършил е съпоставка на информацията от различните източници и едва
тогава е потвърдил изводите на ТРС.
Варненският апелативен съд изцяло споделя изводите относно
обосноваността и правилността на постановената осъдителна присъда по
5
отношение на молителя С.. Изложените от въззивната инстанция доводи в
тази насока представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани
доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всяко от
възраженията на защитата, поддържани и в настоящото извънредно
производство.
Затова искането за възобновяване на производството по делото не може
да бъде уважено на поддържаните с него основания.
Водим от горното Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице С. СВ. СТ.,
за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 747/2020г. на
Районен съд – гр. Търговище и по ВНОХД № 136/2021г. на Окръжен съд
Търговище.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6