РЕШЕНИЕ
№ 2015
гр. Бургас, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело
№ 20242120100823 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес в ***, чрез адв.З.
Ц., против В. А. С., ЕГН **********, адрес в ***, уточнена с молба, вх.
№9370, л.32, с искане за постановяване на решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо
496,88 лева, от която 97,35 лева, представлява незаплатени месечни
абонаментни такси и ползвани услуги за периода 02.08.2021 г. – 14.09.2021 г.
по Договор за мобилни услуги №*** от 02.08.2021 г. за мобилен номер ***,
сумата от 160,70 лева, представляваща неизплатени месечни абонаментни
такси и ползвани услуги за периода 02.08.2021 г. – 14.09.2021 г. по Договор за
мобилни услуги №*** от 12.08.2021 г. за мобилен номер ***, сумата от 103,66
лева, представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор
за мобилни услуги №*** от 02.08.2021 г. за мобилен номер ***, сумата от
135,17 лева, представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги №***/12.08.2021 г. за мобилен номер ***, ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
1
окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена по ч.гр.д.
№***/2023 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №***/01.11.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни
правоотношения по договор за мобилни услуги №***/02.08.2021 г., по силата
на който на клиента е предоставен мобилен номер *** със стандартна месечна
абонаментна такса от 36,99 лева с включено ДДС или 30,82 лева без ДДС, като
за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса
в размер на 31,99 лева с включено ДДС или 26,99 лева без ДДС, както и по
договор за мобилни услуги №***/12.08.2021 г., по силата на който на
ответника е предоставен мобилен номер *** със стандартна месечна
абонаментна такса от 49,99 лева с включено ДДС или 41,66 лева без ДДС, като
за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса
в размер на 44,99 лева с включено ДДС или 37,49 лева без ДДС. Твърди се от
ищеца и това, че ответникът не е изпълнил свои парични задължния,
начислени му в четири на брой фактури, издадени в периода м.август 2021 г. –
м.декември 2021 г. Вследствие на неизпълнението по договорите ответникът
дължи сума в размер на сумата от общо 496,88 лева, от която 97,35 лева,
представлява незаплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги за
периода 02.08.2021 г. – 14.09.2021 г. по Договор за мобилни услуги №*** от
02.08.2021 г. за мобилен номер ***, сумата от 160,70 лева, представляваща
неизплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода
02.08.2021 г. – 14.09.2021 г. по Договор за мобилни услуги №*** от 12.08.2021
г. за мобилен номер ***, сумата от 103,66 лева, представляваща неустойка
поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №*** от
02.08.2021 г. за мобилен номер ***, сумата от 135,17 лева, представляваща
неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги
№***/12.08.2021 г. за мобилен номер ***, за които се е снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №***/01.11.2023 г.,
издадена по ч.гр.д.№***/2023 г. по описа на РС-Бургас.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се
разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва
2
възникването и съществуването на правоотношения между страните, които
обуславят приемането и задължаването на ответника с действащите ОУ за
предоставяне на мобилни услуги на потребителите въз основа на договора от
12.08.2021 г., по силата на който на ответника е предоставен мобилен номер
***. На подробно изложени в отговора аргументи счита договора за
недействителен. Излага доводи и в насока, че за ответникът не е възникнало
задължение за плащане на неустойка по договора. На подробно изложени в
отговора аргументи се претендира за отхвърляне на исковете. Не ангажира
доказателства.
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл.422 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД и същите са допустими.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№***/2023 г. по описа на РС-Бургас, от
съдържанието на което става ясно, че по заявление на ищеца има издадена в
негова полза Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
с №***/01.11.2023 г., с която е разпоредено длъжникът В. А. С. да заплати на
кредитора „Йеттел България“ ЕАД сумата от общо 496,88 лева,
представляваща задължения по договор за мобилни услуги №***/12.08.2021
г., от която 97,35 лева-неплатени месечни абонаментни такси и ползвани
услуги за периода 02.08.2021 г. – 14.09.2021 г. по Договор за мобилни услуги
№*** от 02.08.2021 г. за мобилен номер ***, 160,70 лева-неплатени месечни
абонаментни такси и ползвани услуги за периода 02.08.2021 г. – 14.09.2021 г.
по Договор за мобилни услуги №*** от 12.08.2021 г. за мобилен номер ***,
103,66 лева-неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги №*** от 02.08.2021 г. за мобилен номер ***, 135,17 лева-
неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги
№***/12.08.2021 г. за мобилен номер ***, ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от
ГПК, операторът, в изпълнение на дадените му указания се е възползвал от
правото си и е предявил в срока по чл.415 от ГПК установителен иск за
вземането по заповедта.
3
По делото са приложени договори за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** и номер +***, от съдържанието на които се установява
облигационната връзка между страните, по силата на която осочените по-горе
фиксирани номера са били ползвани от ответника при посочените в тях
ценови условия на избраните от потребителя абонаментен план и условия.
Според чл.26 от Общите условия на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги (за
краткост ОУ), при използване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител, страна по договора, бива уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издадена фактура. Неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за заплащане
на дължимите суми.
За задължения на ответника операторът е издал фактури с
№№**********/15.08.2021 г. за отчетен период 02.08.2021 г. – 14.08.2021 г.,
№**********/15.09.2021 г. за отчетен период 15.08.2021 г. – 14.09.2021 г.,
№7***52159/15.10.2021 г. за отчетен период 15.09.2021 г. – 14.10.2021 г.,
№**********/15.12.2021 г. за отчетен период 15.11.2021 г. –14.12.2021 г.,
които включват задължения за мобилен номер *** и *** и неустойки за
предсрочно прекратяване на договори. Общо начислената сума по фактурите е
в размер на 496,88 лева и няма данни същата да е платена.
Според чл.19б, б. „в“ от Общите условия на оператора, той има право
едностранно да прекрати индивидуален срочен договор, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичане на срока за плащането
им. В раздел 11 „Условия“ от Договорите се съдържа клауза, според която в
случай на прекратяването им преди изтичане на срока по вина или инициатива
на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в това число приложимите общи условия, К.
дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а)
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В допълнение към неустойката К. дължи и
4
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, К. дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от нея при предоставянето
му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора. Тъй като според
оператора договорите са прекратени, то размерът на неустойката е 238,83
лева, от която 103,66 лева е неустойката за номер *** и 135,17 лева е
неустойката за номер ***.
На 31.10.2023 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №***/2023 г. по описа на БРС, по
което на 01.11.2023 г. е издадена цитираната по-горе Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с №***.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В изпълнение на възложената му доказателствена тежест ищецът
установи наличието на облигационна връзка с ответника посредством
приетите като доказателства, неоспорени от ответната страна, договори за
мобилни услуги, удостоверяващи съществуването на валидни облигационни
правоотношения между страните по повод доставянето и ползването на
мобилни услуги.
Действително ищцовото дружество не ангажирани доказателства,
удостоверяващи изправността му по предоставяне на мобилните услуги,
предмет на договорите. Доколкото обаче с издадените фактури са
фактурирани месечни такси, дължимостта на които не е обвързана от
доставката на услуги, съдът намира, че предвидените в договорите
абонаментни такси се дължат за предоставения достъп до
далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят от това дали реално
ответникът ги потребява – по аргумент от т.23, б.“б“ от ОУ. Установи се
наличието на валидно сключени и действащи към процесния период договори
между страните, по силата на които ответникът дължи заплащане на месечен
абонамент, като абонаментната такса е дължима ежемесечно за цялото време
5
на действие на договора и тъй като падежът на задължението за плащане е
настъпил, а плащане не е извършено, ответникът дължи на оператора сумата
от 258,05 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.10.2023 г., когато е подадено заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
пълното изплащане на задължението.
За да бъде уважен предявеният иск по чл.92 от ЗЗД следва да се докаже
от ищеца, че в договора съществува валидна уговорка за неустойка при
прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на срока му,
както и че договорът е прекратен по реда, предвиден в него и закона.
Постигнатата уговорка между страните не изключва приложението на
императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, съгласно която, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като
даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален.
В тази връзка ищецът твърди, че неустойката се дължи не поради
прекратяване на договорите, а поради неизпълнение на задължения на
потребителя за заплащане на изискуемите абонаментни такси и използвани
мобилни услуги. Въпреки това, ищецът се позовава на същите клаузи от
договорите, които са с идентично съдържание и уреждат неустойките при
прекратяване на договорите, което налага тълкуването им. Смисълът на
клаузите е, че неустойката се дължи „в случай на прекратяване на договора“
на едно от няколко основания, които изцяло зависят от поведението или от
волята на потребителя – по вина или инициатива на потребителя; при
нарушения на задълженията на потребителя по договора или други
документи, свързани с него. След като се касае за двустранен договор и
длъжникът не изпълнява задължението си поради причини, за които той
отговаря, се касае за възможност за „разваляне на договора“ от страна на
оператора по смисъла на чл.87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В
постоянната си практика ВКС е изразявал становище, че развалянето по чл. 87
ЗЗД следва да се различава от възможностите за едностранно прекратяване на
договора, които не изискват виновно неизпълнение на задължение на
длъжника – в този смисъл Определение №600 от 06.08.2012 г. на ВКС по т.д.
№993/2011 г., II т.о.
6
Ето защо терминът „прекратяване“, употребен в договорите, е
неправилен и той е относим единствено към възможността за прекратяване на
облигационната връзка по „инициатива на потребителя“, каквато по делото не
се твърди, нито се доказа да е настъпила. Нарушението на задълженията на
потребителя по договора е основание за развалянето му, а не самостоятелно
основание за дължимост на неустойката, както неправилно приема ищецът.
Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че потребителят дължи
неустойка „за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване“. Именно защото договорът е развален преди изтичане на срока
му, операторът се лишава от абонаментните такси, които би получил, ако
срокът бе спазен. Това е и причината размерът на неустойката да се обвързва с
„всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок“.
Предвид изложеното неустойка по договорите не се дължи за
неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на
договорните отношения между страните поради причини, които стоят изцяло
у потребителя.
В хода на производството не бе проведено доказване кога и от кого са
развалени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която
упражнява правото си да развали договорите, е уведомила другата страна.
Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право
на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането
за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието
на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва
да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД и писмените
договори подлежат на разваляне с изявление в същата форма. В случая, по
делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната
писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за
изпълнение, или такова, с което разваля договора, без да даде срок за
изпълнение. Исковата молба не може да служи за изявление за разваляне на
договорите, защото към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, от който момент исковата молба се счита за предявена
(чл.422, ал.1 от ГПК), срокът на двата договора е изтекъл. Предвид
изложеното кредиторът не се е възползвал от правото си да развали
7
договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за
неустойка, респективно вземане за разликата между цената на предоставено
устройство и реалната му цена без абонамент.
Предвид на изложеното, тези искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца разноски
за заповедното производство и исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете, или сума в размер на 444,03 лева за исковото
производство и сума в размер на 262,27 лева за заповедното производство.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че В. А. С.,
ЕГН **********, адрес в ***, дължи на ищеца“Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, съдебен адрес в ***, чрез адв.З. Ц., сумата от 97,35
лева, представлява незаплатени месечни абонаментни такси и ползвани
услуги за периода 02.08.2021 г. – 14.09.2021 г. по Договор за мобилни услуги
№*** от 02.08.2021 г. за мобилен номер *** и сумата от 160,70 лева,
представляваща неизплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги
за периода 02.08.2021 г. – 14.09.2021 г. по Договор за мобилни услуги №*** от
12.08.2021 г. за мобилен номер ***, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 30.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми има издадена по ч.гр.д.№***/2023 г. по
описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №***/01.11.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, съдебен адрес в ***, чрез адв.З. Ц., против В. А. С., ЕГН
**********, адрес в ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на
дружеството сумата от 103,66 лева, представляваща неустойка поради
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №*** от 02.08.2021 г.
за мобилен номер *** и сумата от 135,17 лева, представляваща неустойка
8
поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги
№***/12.08.2021 г. за мобилен номер ***, ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането, за които суми има издадена по ч.гр.д.№***/2023 г. по описа на РС-
Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№***/01.11.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. А. С., ЕГН **********, адрес в ***, да заплати на “Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес в ***, чрез адв.З.
Ц., сумата от 444,03 лева, представляваща направени в исковото производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 262,27 лева,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.дело
№***/2023 г. по описа на РС-Бургас, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9