РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. К. , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320100001 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата В. Н. Р. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Г.И. Р. с ЕГН **********, двете от град К., бул. „О.“ № **, вх. *, ет.*,
ап.* с ЕГН ********** твърди, че с влязло в сила на 29.05.2015 г. решение № 179 от
29.05.2015 г., постановено по гр. дело № 228/2015 г. по описа на К. р. с., ответникът
бил задължен да заплаща на малолетното си дете В. Н. Р., родена на ********* г., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 120 лева. От определянето на издръжката
изминал продължителен период от време, през който значително нараснали нуждите
на детето и се променили възможностите на родителите да осигуряват издръжката му.
От месец септември 2019 г. ответникът заплащал издръжка в размерна 140 лева.
Дъщеря им била на 12 години, ученичка в шести клас. За новата учебна година се
наложило майката да закупи нови дрехи, обувки, маратонки, спортни екипи, учебници
и учебни пособия, които били на обща стойност около 400 лева. Разходите, свързани с
отглеждането, възпитанието и обучението на детето, били значителни. Усилено
изучавало английски език в Езиков център „ Л.“ ЕООД - гр. К.. Таксата за курса на
обучение през учебната 2020/2021 г. била в размер на 688.20 лева, платима на три
вноски. До майката момента заплатила две вноски в общ размер от 480 лева, а
остатъкът за плащане бил в размер на 208.20 лева, видно от представената платежна
бележка № 5803/17.12.2020 г. Дъщеря им ходела на спортна гимнастика два пъти в
1
седмицата, като еднократната такса била 5 лева посещавала детска художествена
школа към Н. ч. „В. Л. - **** г.“ гр. К., с месечна такса в размер на 25 лева, веднъж
седмично ходела на урок по китара, за който майката заплащала такса 10 лева. Тъй
като имала голямо желание да свири, през месец октомври 2020 г. й закупила китара на
стойност 195 лева. Заплащала и месечна такса в размер на 14.90 лева за мобилни
телефонни услуги, които детето ползвало. През зимния период се налагало често да
купува витамини и лекарства. Двете живеели в собствено жилище, което било закупено
с ипотечен кредит. След развода с ответника майката изтеглила потребителски заем, с
който погасила ипотечния, и който изплащала в момента, с месечна погасителна
вноска в размер на 245.70 лева. През зимния период отоплявала жилището с
климатици и заплащам за ел. енергия около 120-150 лева месечно. Ползвали и кабелна
телевизия с месечна такса в размер на 18 лева. Имали и съществени разходи за храна.
До месец декември 2020 г. майката работила в „С. Б. Б.“ ЕАД, като получавала около
средното за страната трудово възнаграждение. В началото на 2021 г. щяла да започне
работа във „В.“ ЕАД - гр. С. с по- ниско възнаграждение. Други доходи нямала. Не
притежавала недвижими имоти, от които ла реализира такива пол формата на наем,
аренда и други. Ответникът работел като м. ш. от 2008 г. и получавал сравнително
добри доходи, които включвали трудово възнаграждение и командировъчни средства.
Същият нямал задължение за издръжка към други лица, живеел в собствено жилище и
нямал разходи за наем, поради което щял да бъде във възможност да заплаща по-
висока издръжка за дъщеря им. Издръжката, която ответникът заплаща към момента,
не е съобразена с нуждите на детето, както и с неговите възможности, като същата
била под гарантирания минимален размер, определен с чл. 142, ал. 2 от СК.
МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката, определена с
решение № 179 от 29.05.2015 г. по гр. дело № 228/2015 г. по описа на КрлРС, влязло в
законна сила на 29.05.2015 г., като я увеличи от 120 лева месечно на 250 лева месечно,
считано от предявяване на иска – 04.01.2021 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът против Н. К. Р. с ЕГН ********** от гр. П., област П., ул. „М.“
****, вх. **, ет. *, ап. ** оспорва иска по размер. Сочи следното: изложените в
исковата молба обстоятелства, на които се основавал искът, не отговаряли на
действителното фактическо положение по делото. Не било вярно твърдяното в
исковата молба, че реализирал добри месечни доходи. Напротив - видно от трудовия
договор било, че получава минимално месечно възнаграждение от 650 лева. Отделно
от това теглил кредит, който изплащал всеки месец, като вноската му по кредита била
360 лева. Представя доказателство за изтеглен потребителски кредит от „У. Б.“ АД с
месечна вноска на погасяване в размер на 360.33 лева, ведно с погасителен план. На
2
21.08.2019 г. сключил граждански брак, като настоящата му съпруга била безработна и
единствено ответникът издържал семейството им. Представя подробни извлечения с
месечните им разходи, от които ставало ясно, че едва успявали за месеца да покрият
разходите си и кредита с минималното възнаграждение, което получавал. Нямал нищо
против да помага на детето си и да му дава много повече, но исканата от ищцата сума
за издръжка била непосилна за него, не отговаряла нито на доходите, нито на
възможностите му. Както се виждало от писмените доказателства, които представя,
едва успявал с дохода, който реализира, да покрия нуждите им на месеца, камо ли да
успее да отдели 250 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 143 СК било законосъобразно
да се определи един размер на издръжката, не само с оглед на нуждите, но и съобразен
с неговите лични възможности и материално състояние, което въобще не било добро.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представеното удостоверение за раждане,
както и от приетия като доказателство заверен препис от решение № 179 от 29.05.2015
г. по гр. дело № 228/2014 г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 29.05.2015 г.,
че малолетната ищца . е с родители Г.И. Р. и Н. К. Р.. със съдебното решение е бил
прекратен брака между родителите, като упражняването на родителските права се
осъществява от майката, а бащата се е задължил да плаща издръжка на детето си в
размер на 120 лева месечно, считано от влизане в сила на съдебното решение. От
определяне на предходната издръжка, към датата на предявяване на настоящия иск са
изминали почти шест години. Не се спори, че през учебната 2020/2021 година е била
ученичка в ****** клас. Представена е платежна бележка от 17.12.2020 г., от която се
установява, че за В. е заплатена сума в размер на 270 лева, от общо задължение в
размер на 688 лева за „л.“ ЕООД. Представена е стокова разписка за купена електро-
акустична китара на стойност 195 лева. От представения системен бон от мобилен
оператор се установява, че майката заплаща месечна такса в размер на 14.99 лева.
Установява се от представеното удостоверение, че майката е работила по трудово
правоотношение с С. Б. с ЕАД и получавала средно месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 1183 лева, изчислено на база шест месеца за периода от м.
юни 2020 г. до м. ноември 2020 г. По делото е представен трудов договор, сключен на
22.01.2021 г., между майката и В. ЕАД С., от който се установява, че същата е
започнала работа по трудово правоотношение с основно месечно възнаграждение в
размер на 900 лева. Не се спори и се установява от представения погасителен план, че
Г.И. е длъжник по договор за потребителски кредит, по който плаща месечна вноска в
размер на 245.70 лева. Представено е допълнително споразумение към трудов договор,
от което се установява, че ответникът работи по трудово правоотношение като м. ш. и
получава основно месечно възнаграждение в размер на 650 лева. Не се спори и се
3
установява от представеното удостоверение за сключен граждански брак, че на
21.08.2019 г. ответникът е сключил граждански брак със З. П.. По делото е представена
регистрационна карта, че същата е регистрирана в Агенция по заетостта като
безработна. Представен е от ответника договор за потребителски кредит за сумата от
20 000 лева, сключен на 25.05.2018 г., като месечната погасителна вноска по кредита е
в размер на 360.33 лева за общо 72 месеца. В данните за клиента ответникът е посочил
месечен доход в размер на 3000 лева. Представени са квитанции за заплащане на такса
за домоуправител в размер на 15.00 лева месечно. От удостоверението за декларирани
данни, се установява, че същият притежава един недвижим имот на адрес – адреса за
призоваване на ответника. Представени са преводни нареждания от ответника, от
които се установява, че същият плаща издръжка в размер на 140 лева на дъщеря си по
банков път, както и погасява месечните си вноски по кредита.
В показанията си св. Й. сочи, че с майката на В. са приятелки от осем
години, заедно работили в С.. Свидетелката общувала с детето и го познавала добре.
Двете живеели в малко жилище – боксониера. Страните имали и по-голяма дъщеря,
която вече била пълнолетна и не живеела с майка си, а с приятеля си, но Г. и давала
средства за семестриалните такси, защото Д. учела задочно, работела, но заплатата не й
стигала да си плаща обучението. В. била много будно дете, рисувала прекрасно, и
посещавала школа с месечна такса от 25.00 лева. Посещавала и танцова школа с
месечна такса от 50 лева, когато месецът бил пълен. Учела английски език в училище
„л.“, за което майката годишно плащала 690 лева такса. В. пеела и свирела много
хубаво, ходела на уроци по китара и майка й купила чисто нова китара за около 200
лева. През зимния сезон майката плащала за електроенергия около 140-150 лева
месечно, тъй като се отоплявали с два климатика. Жилището било общо на родителите,
но понастоящем Г. изплащала кредита за закупуването му. Майката нямала никакви
странични доходи, имала приятел, който живеел при нея през седмицата, а в почивните
дни ходели в дома му в село Р.. Двамата само си гостували и всеки от тях имал
собствен бюджет.
В показанията си св. П. сочи, че познава страните, с ответника израснали
заедно. Н. имал две деца и никога не ги оставял. Голямата му дъщеря била на **
години, а малката на **. Н. винаги плащал издръжката, а майка му и брат му помагали
за децата. Бабата помагала с пари, защото децата рядко ходели в С., където живеели
родителите на Н.. Н. сключил втори брак, съпругата му била безработна и доколкото
свидетелят знаел, понастоящем възнаграждението му било по-ниско, защото имал
проблем с очите и не можел да кара нощно време.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
4
съдът прави следните изводи от правна страна:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. Съгласно нормата на член 143, ал. 2
от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният
размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите,
залегнали в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите
на родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид възрастта,
здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението
му. В настоящия процес е въведен един довод – увеличена възраст на детето във
връзка с което са нараснали нуждите му.
ОТНОСНО нуждите на детето:
Съдът намира, че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето във
връзка с обичайния растеж през последните шест години (изминали към датата на
постановяване на решението). Понастоящем В. е на почти ** години. По делото е
установено, че всички разходи на ищцата, извън заплащаната от ответника издръжка в
размер на 140 лева, се поемат от майката. Ищцата е на ** години, в тинйджърска
възраст и с установени много странични интереси и таланти – рисуване, танци, уроци
по музика. Не се установиха конкретни факти за давани допълнителни средства от
бащата извън издръжката от 140 лева, която той сам е определил, че следва да се
увеличи до този размер. Растежът винаги предопределя и повече средства за издръжка
за обичайните нужди. Фактите, че нуждите са се увеличили от една страна са
обичайните такива във връзка с растежа, от друга – установени с показанията на св. Й.,
които съдът цени и възприема като изцяло обективни, житейски логични и правдиви,
поради което ги кредитира изцяло. По отношение на здравословното състояние на
детето не се твърдят и установяват специални нужди. Конкретни факти за увеличени
нужди, респективно – изменени обстоятелства, извън обичайния растеж на детето, не
са доказани в процеса.
ОТНОСНО възможностите на родителите:
В производството не са доказани промените, които са настъпили с доходите
на родителите през изминалите четири години. Майката понастоящем получава под
средната за страната работна заплата след започване на работа в друго дружество. За
бащата безспорно е установено, че работи като м. ш. и получава минималната за
страната работна заплата. В същото време, въпреки, че беше задължен по реда на чл.
190 от ГПК, същият не представи доказателства за получаваните от него
командировъчно средства, а при сключване на договора за кредит е декларирал
5
трудово възнаграждение в размер на 3000 лева. Майката не разделя доходите за
домакинството си със своя приятел, за когото свидетелката сочи, че само си гостуват,
всеки си има собствен бюджет. За ответника е установено, че има съпруга, която е
безработна, но не се твърди и установява същата да е нетрудоспособна и да няма
възможност да реализира доходи от трудова дейност. Съдът приема, че същият
реализира декларираното от него трудово възнаграждение в размер на 3000 лева
месечно, доколкото въпреки, че беше задължен, не представи доказателства за
получаваните командировъчни средства. Следва да се отбележи, че първото съобщение
за настоящото производство е връчено именно на адреса на работодателя на ответника,
а при опит на съда неколкократно да изиска информация по реда на чл. 192 от ГПК за
платените командировъчни разходи, не беше открит представител на същия
работодател. Липсват данни някой от родителите на В. да упражнява търговска
дейност, т.е. не се твърдят и установяват доходи от такава. Не се твърдят и установяват
доходи на родителите от наем, рента, аренда и други. При изследване на
възможностите на едно лице не се търсят единствено удостоверените доходи, получени
по трудово или служебно правоотношение, или от собствена търговска или стопанска
дейност, а съдът изследва за наличието на всякакви източници на доходи, включително
такива, получени чрез полагане на труд, без да са удостоверени по някакъв начин или в
натура. Установи се, че и двамата родители подпомагат вече п. си дъщеря. Тук следва
да се отбележи, че разходите на родителите за погасяване на кредити не следва да се
отчитат при определяне възможностите им да издържат своите деца. Това е така,
защото сумите от получените кредити са първоначално влезли в патримониума на
задълженото лице, т.е. разходвани са във връзка с негови нужди. През изминалия
период от време е настъпила нормативна промяна в размера на минималната работна
заплата за страната и понастоящем минималният възможен размер на издръжката
възлиза на 162.50 лева. При това положение съдът приема нарасналите нужди на В. за
установени и доказани във връзка с обичайния растеж за изминалите почти шест
години към датата на предявяване на иска. Доходите на ответника значително
надвишават тези на майката, а тя освен това полага и непосредствените грижи за
детето, които винаги предопределят повече разходи във връзка с ежедневните му и
извънредни понякога, макар и несъществени нужди. Съдът взема предвид факта, че
ответникът не полага преки грижи за детето и не са установени конкретни извънредни
разходи, извън сумата от 140 лева, които да е посрещал през изминалия период от
време. Двамата родители са в трудоспособна възраст и нямат задължения за издръжка
към други, ненавършили пълнолетие деца. В същото време законът не освобождава от
задължение отглеждащия родител да поеме своята част от издръжката на детето, но
неговият дял следва да е по-малък, тъй като посреща ежедневните нужди през по-
голямата част от времето. За прецизност следва да се отбележи, че издръжката на
съпруга в трудоспособна възраст и без установени пречи да работи и реализира доходи,
6
не може да се противопостави на нуждите на ненавършило пълнолетие дете. Като взе
предвид конкретните нужди на В., съдът счита, че за нея са необходими и възможни
средства в размер на 450 лева месечно, от които бащата следва да заплаща сумата от
250 лева, а разликата да се поеме от майката. За да определи конкретния размер на
увеличението, съдът взе предвид, че с постановление Постановление № 265 на МС от
24.09.2020 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2021 г., е
определен, считано от 1 януари 2020 г. размер на линията на бедност за страната 369
лева. В случая родителите получават доходи, които позволяват за детето им да бъдат
отделяни средства над линията на бедност. поради изложеното искът следва да се
уважи в пълния предявен размер.
ОТНОСНО разноските:
Ищцата претендира разноски и такива се следват на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, поради което съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да
заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху увеличената издръжка в размер на
187.20 лева, изчислена върху 36-месечните платежи и увеличението.
На основание член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително
изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, постановена с
решение № 179 от 29.05.2015 г., постановено по гр. дело № 228/2015 г. по описа на К.
р. с., която Н. К. Р. с ЕГН ********** от гр. П., област П., ул. „М.“ ***, вх. *, ет. *, ап.
** заплаща на детето В. Н. Р. с ЕГН **********, действащо чрез своята майка и
законен представител Г.И. Р. с ЕГН **********, двете от град К., бул. „О.“ № **, вх.
*, ет.*, ап.*, като я УВЕЛИЧАВА от 120 (сто и двадесет) лева на 250 (двеста и
петдесет) лева месечно, считано от подаване на исковата молба – 04.01.2021 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. К. Р. с ЕГН ********** от гр. П., област П., ул. „М.“ ***, вх. *,
ет.*, ап. ** да заплати на детето В. Н. Р. с ЕГН **********, действащо чрез своята
майка и законен представител Г.И. Р. с ЕГН **********, двете от град К., бул. „О.“ №
7
**, вх. *, ет.*, ап.* деловодни разноски в размер на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА Н. К. Р. с ЕГН ********** от гр. П., област П., ул. „М.“ ***, вх. *,
ет. *, ап. ** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КрлРС
държавна такса върху увеличението в размер на 187.20 лева (сто осемдесет и седем
лева и двадесет стотинки).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред О. с. П., на основание
чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от 14.09.2021 г.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8