Решение по дело №14335/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261332
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20205330114335
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  261332                       26.04.2021 година                                град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в публично заседание на първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

                                                        

при участието на секретаря Десислава Кръстева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14335 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, вр. с чл. 99 и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, против В.Н.Б.,***.

Твърди се в исковата молба, че на 27.08.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответникът бил сключен Договор за кредит № *********, по силата на който  на ответника била предоставена сумата от 350,00 лв., която следвало да върне в срок до 26.09.2015г. Към дата на падежа ответникът дължал на ищеца само главница, тъй като между страните не било уговорено начисляването на лихва за периода на кредита. По искане на ответника срокът за връщане на кредита бил удължен до 21.01.2016г. С настъпване на новия падеж по договора кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно договора и Общите условия „Вивус“ започва да начислява наказателна лихва чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ към договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. „Вивус“ изпращали напомнителни писма на ответника с информация за просрочения кредит, а именно: актуален размер на задължението, дни на просрочие и начислена наказателна лихва. На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер Договор за прехвърляне на вземания № ********., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор за кредит № ********* от 27.08.2015г. в общ размер на 901,36 лева, от които: 350,00 лева – главница, 521,36 лева – наказателна лихва, 30,00 лева – отписани такси за събиране. „Кредитреформ България“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „Непотърсено“.    

Предвид изложеното се моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца единствено сумата в размер на 350,00 лева, представляваща главница по  Договор за кредит № ********* от 27.08.2015г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 29.10.2020г. до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност е предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на същата сума, като получена от ответника без основание. Моли се за уважаване на претенцията. Претендират се разноски.

 

         В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, макар исковата молба да  му е вречена  лично, нито е изразено становище по иска, като същия не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. и Приложение № 1 към него, потвърждение за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г., Договор за кредит от 27.08.2015г. и Общи условия към него, искане за отпускане на кредит, разписка за изплатена сума по кредита от 27.08.2015г., пълномощно за уведомяване за цесия, уведомление за цесия и известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД

Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.

В първото съдебно заседание ищецът, представляван от пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение /посредством депозирана преди заседанието писмена молба/, тъй като счита, че са налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Препис от исковата молба е връчен лично на ответника В.Н.Б.. Същият е редовно призован и за първото по делото заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства  и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва ответната страна да се осъди да заплати на ищеца сумите, предмет на исковата претенция.

Предвид уважаване на предявения главен иск, то съдът не следва да се произнася по евентуалния с оглед несбъдване на условието, под което е предявен.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски  за  настоящото производство, които се претендират и са налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лева, както и възнаграждение за юрисконсулт, дължимо за настоящото производство в размер на 150 лева.

 

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА ответника В.Н.Б. с ЕГН:**********,*** да заплати на Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от 350,00 лева /триста и петдесет лева/, представляваща главница по  Договор за кредит № ********* от 27.08.2015г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 29.10.2020г. до окончателното й изплащане.

 ОСЪЖДА В.Н.Б. с ЕГН:**********,*** да заплати на Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от общо 200 лева /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски, от които- 50 лева заплатена държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова

 

 

Вярно с оригинала.

Д. К.