РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Велико Търново, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Пламен Борисов
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500691 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.07.2021 година, постановено по гр. дело № 473 по описа на
Горнооряховски районен съд за 2020 година, е прието за установено, че И. Р. АС. дължи на
Агенция за събиране на вземания“-АД, гр. София, сумата от 3 000 лв.главница по договор за
потребителски кредит от 18.05.2013 година, сумата от 128,34 лв., обезщетение за вреди от
забава за времето от 01.07.2019 година до 31.01.2020 година, законна лихва върху
главницата, считано от 31.01.2020 година насетне. Искът за обезщетение за вреди от забава е
отхвърлен за разликата от признатата сума до пълния претендиран размер от 193,50 лв., а
искът за сумата от 838,68 лв., договорна лихва за времето от 18.05.2013 година до 23.08.2018
година е отхвърлен изцяло. Съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената, част от
исковете в полза на всяка от страните са присъдени разноски.
В частта с която искът за договорна лихва е отхвърлен решението е обжалвано
от „Агенция за събиране на вземания“-АД, гр. София с искане за отмяната му и за
постановяване на ново, уважаващо претенцията, според заявеното с присъждане на разноски
за второинстанционното производство. Търси се отмяна на решението и в частта, с която в
полза на ответника са присъдени разноски.
Ответникът по жалбата - И. Р. АС. - е изложил доводи за безпорочност на
решението в атакуваната част.
1
Съдът, като разгледа жалбите и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
По реда на чл. 422 от ГПК е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предложение първо, във връзка с чл. 99, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл.
9, 11 и 26 от Закона за потребителския кредит.
Ищцовата страна - „Агенция за събиране на вземания“-АД, гр. София - излага
в исковата си молба, че е цесионер по вземания от договор за потребителски кредит,
сключен на 18.05.2013 година, а ответникът – заемател. По реда на настоящото
производство претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 838,68
лв., договорна лихва за времето от 18.05.2013 година до 23.08.2018 година.
Ответната страна - И. Р. АС. - оспорва исковете с възражения, че в разрез със
законовото изискване по чл. 11 от Закона за потребителския кредит при сключване на
договора не му е предоставен екземпляр от Общите условия на банката-цедент и не е
подписал всяка страница от тях. Позовава се на годишен процент на разходите, надхвърлящ
позволеното от закона. В отношение на евентуалност се позовава на погасителна давност. В
хода на устните състезания поддържа довод за недоказаност на претенцията.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено:
Ищецът е цесионер по вземанията от договор за потребителски кредит от
18.05.2013 година. По силата на този договор ответникът дължи главница от 3 000 лв. и
обезщетение за вреди от забава – първостепенното решение в необжалваната част във връзка
с правилото на чл.297 във връзка с чл. 296, т.2, предложение първо, от ГПК.
Договорът за кредит определя възнаградителната лихва като 14% годишно
върху дължимата сума – т. 4,1 от договора. Ответникът изрично е заявил, че е запознат с
Общите условия на „Уникредит булбанк“-АД, гр. София, приема ги изцяло като неразделна
част от договора за потребителски кредит, предадени са му при подписването на последния
и че се съгласява тези условия да се прилагат при уреждане отношенията с кредитора –
изявлението по документа за договора, непосредствено преди подписите на страните.
От 01.02.2018 година заемателят е преустановил при пълно усвоен кредитен
лимит. За времето от тази дата до 22.08.2018 година договорната лихва възлиза на сума от
308,88 лв. – приетата от първостепенния съд и неоспорена от страните икономическа
експертиза.
Фактите налагат извод за частична – до размер на сумата от 308,88 лв.,
основателност на предявения иск. За този период – 01.02.2018 год. до 23.08.2018 година –
ответникът дължи лихва върху цялата сума по кредита, защото плащания по главницата не е
правил.
Доводите на ответника за тази част от вземането са неоснователни.
Към момента на подписване на договора за кредит, както е изтъкнал ищецът в
2
жалбата си, нормата на чл. 11 от ЗПК не е изисквала подписване на общите условия на всяка
страница, за да се обсъжда въпроса доколко такъв пропуск влияе на валидността на
съглашението.
В разрез справилото на чл. 19 от ЗПК е тезата, че годишният процент на
разходите по кредита е над допустимото от закона. Това ясно личи от проста съпоставка
между размера на основния лихвен процент по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД към момента на
сключване на договора - 10,03%, и договорената лихва от 14%.
Така искът за сумата от 308,88 лв. е доказан и основателен. Следва да се уважи
за тази стойност.
За разликата до пълната претендирана сума искът е недоказан за времето от
30.01.2017 година до 01.02.2018 година – липсват доказателства върху каква сума е
начислявана лихва в този отрязък от време, какви са погашенията и самото движение по
кредитната сметка, а за времето от 30.01.2017 година назад до датата на подписване на
договора за потребителски кредит вземането е покрито с искова давност, на която
ответникът се е позовал – чл.111, б. „в“, предложение второ, от ЗЗД.
Според чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски за
второинстанционното производство съразмерно на уважената част от иска. При доказани
разходи от 211,45 лв. – юрисконсултско възнаграждение и държавна такса по жалбата, на
страната следва да се присъдят 74 лв.
По силата на същото правило на закона, решението следва да бъде отменено в
частта, с която в тежест на ищеца е възложено заплащане на разноски, направени от
ответника над сумата от 11,90 лв., а присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата следва да се намали до размер на 74,75 лв. Такъв размер на
адвокатското възнаграждение следва да се присъди и за второинстанционното производство,
на базата на направеното в отговора на жалбата искане от пълномощника на ответника.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 21.07.2021 година, постановено по гр. дело
№ 473 по описа на Горнооряховски районен съд за 2020 година, в частта, с която искът за
договорна лихва за времето от 01.02.2018 година до 23.08.2018 година е отхвърлен за сумата
от 308,88 лв., в частта над присъдените в полза на ответника 11,90 лв. като разноски и в
частта, с която в полза на адвокат С.П. е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата
от 74,75 лв., вместо което постановява:
Признава за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че И. Р. АС., ЕГН: *******, гр. Л. ул.
„**„ № , етаж , дължи на „Агенция за събиране на вземания“-АД, гр. София, ЕИК:
*********, сумата от 308,88 (триста и осем лева и осемдесет и осем стотинки) лв.,
договорна лихва по договор за потребителски кредит от 18.05.2013 година за времето от
3
01.02.2018 година до 23.08.2018 година, на основание чл. 79, ал. 1, предложение първо, във
връзка с чл. 99, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 9, 11 и 26 от
Закона за потребителския кредит.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
Осъжда И. Р. АС., ЕГН: ****, гр. Л., ул. „*“ № , етаж , да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“-АД, гр. София, ЕИК: *********, сумата от 74 (седемдесет и четири лева) лв.,на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания“-АД, гр. София, ЕИК: *********, да заплати на
адвокат С.Ж. П. сумата от 74,75 (седемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки) лв.,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4