Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 11.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на дванадесети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 719 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са в условията на
първоначално евентуално съединяване искове с правно основание чл. 535 ТЗ и чл.
534 ТЗ.
Ищецът М.К.Й. твърди в исковата молби,
че ответникът М.Я.Я.
е издал в негова полза запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е
задължил да заплати на ищеца сумата от 3000 лева на уговорения падеж
28.05.2016г. Тъй като издателят на ценната книга не е изпълнил това свое
задължение сезира съда с иск за осъждане на Я. да му заплати сумата от 3000
лева, дължима по издадения запис на заповед с падеж 28.06.2016г. В условията на
евентуалност сезира съда с искане за осъждане на ответника да му заплати
горната сума, с която Я. се е обогатил. Претендира присъждане на лихва за
забава от датата на депозиране на исковата молба в съда, както и сторените по
делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът М.Я.Я., чрез назначения му
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител, депозира отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Счита,
че искът по чл. 531, ал. 1 от ТЗ е погасен с изтичане на специалния 3-годишният
давностен срок по чл. 531 от ТЗ. Възразява и че
исковете по чл. 534, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни, поради погасяване на каузалното правоотношение по давност;
в условията на евентуалност, ответникът моли съда да отхвърли иска по чл. 534,
ал. 1 от ТЗ като неоснователен поради липсата на каузално правоотношение, което
е било обезпечено с подписването на записа на заповед.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното на л. 5 от делото
копие на запис на заповед, издаден на 28.01.2016г. от М.Я.Я.,
с адрес ***, че същият се е задължил неотменимо и безусловно да заплати по този
запис на заповед на поемателя М.К.Й.,***, сумата от 3
000 лева. Според ценната книга падежът на паричното задължение е 28.05.2016г.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
За успешното провеждане на предявения
иск, ищецът, в условията на пълно и главно доказване следва да установи
възникването в негова полза на изискуемо вземане, произтичащо от валидно менителнично правоотношение по запис на заповед.
Съгласно нормата на чл. 535 ТЗ,
записът на заповед следва да съдържа наименованието запис на заповед в текста
на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати
определена сума пари, падеж, място на плащане, името на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати, датата и мястото на издаване, подпис на
издателя.
При извършена проверка, съдът
констатира, че приложения по делото запис на заповед, издаден от М.Я.Я., притежава всички задължителни реквизити, предвидени в
горната разпоредба, което позволява да бъде квалифициран като действителна
едностранна абстрактна сделка, пораждаща задължение за издателя да заплати
сумата от 3 000 лева. От представената ценна книга, съдът намира, че падежът на
задължението е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ на определен ден –
„на дата 28.05.2016г.“, като последващото предявяване
не е относимо към уговарянето на падеж, а към
упражняване правата на платеца по чл. 492 ТЗ.
И след като съдът формира извод за
редовност от външна страна на ценната книга, задължението по което е станало
изискуемо с настъпване на падежа, съдът следва да се произнесе по въведеното от
страна на ответника възражение за погасяване на менителничното
вземане по давност.
Съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ прекият менителничен иск срещу платеца се погасява с тригодишна
давност от падежа, като на основание чл. 538, ал. 1 ТЗ същото правило е
приложимо и по отношение на издателя на записа на заповед. В случая падежът на
задължението е на определен ден – 28.05.2016г., а исковата молба е депозирана
на 21.01.2020г. Следователно към датата на предявяване на иск е изтекъл
тригодишният давностен срок, поради което и менителничният ефект е прескрибиран.
По изложените съображения предявеният пряк иск следва да бъде отхвърлен.
По евентуалния иск с правно основание
чл. 534 ТЗ за заплащане на сумата от 3000 лева по прескрибирания
менителничен ефект:
Предпоставка за пораждане на вземането
по иска по чл. 534 ТЗ е наличието на валиден менителничен
документ и изгубването на срока или правата по прекия менителничен
иск.
Както съдът прие по-горе процесният менителничен ефект се
явява прескрибиран, поради което за издателя е
възникнало вземане за менителнично неоснователно обоготяване.
Ответникът е противопоставил
възражение за погасяване по давност на каузалното правоотношение, за
обезпечаване на което е издаден процесният запис на
заповед. Съобразно даденото разрешение в т. 17 от Тълкувателно решение №
14/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС за разпределяне на доказателствената тежест е от значение отношението на
страните към спорното право, изразено под формата на твърдения и възражения и
оттук изследването на въпроса относно наличието на каузални правоотношения
помежду им, които стоят във връзка с издаването на документа. При възникнал
спор между страните, всяка от тях следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които извлича изгодни за себе си правни последици. Като единствено ползващ
се от възражението именно ответникът следва да докаже наличието на каузално
правоотношение с всички негови съществени елементи. Доказателства в тази насока
от страна на ответника не са ангажирани, поради което следва да се приеме
възражението му за недоказано.
При това положение и отчитайки, че от
датата на прескрибирания менителничен
ефект – 28.05.2019г. до датата на подаване на исковата молба 21.01.2020г. тригодижният давностен срок по
чл. 534, ал. 2 ТЗ не е изтикъл, предявеният в
условията на евентуалност иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът М.Я.Я. следва
да бъде осъден да заплати на М.К.Й. разноски за заплатена държавна такса от 120
лева и депозит за особен представител в размер на 320 лева. В полза на ищеца се
следват разноски и за адвокатско възнаграждение, като в случая страната е
представила доказателства за заплатен хонорар в размер на 600 лева. Съдът, като
взе предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, извършените от процесуалния представител действия по защита
правата на ищеца, фактическата и правна сложност на делото и установените
минимални размери на адвокатските възнаграждение в Наредба № 1/09.07.2004г.,
намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до минималния размер от
440 лева. Или, общо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
880 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.К. Й.,
ЕГН **********,***, срещу М.Я.Я., ЕГН **********,***,
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000.00 лева, претендирата като незаплатено
задължение по запис на заповед от 28.01.2016г., с падеж 28.05.2016г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.01.2020г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 535 ТЗ.
ОСЪЖДА М.Я.Я.,
ЕГН **********,***, да заплати на М.К. Й., ЕГН **********,***, сумата от 3000.00 лева (три хиляди лева), с която сума ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, поради изгубване на правата върху
запис на заповед 28.01.2016г., издаден от
ответника в полза на ищеца, ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда – 21.01.2020г., до окончателното погасяване на задължението, на основание
чл. 534, ал. 1 ТЗ,
ОСЪЖДА М.Я.Я.,
ЕГН **********,***, да заплати на М.К. Й., ЕГН **********,***, сумата от 880.00 лева (осемстотин и осемдесет лева), представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на
адв. Ц.К.П.
*** възнаграждение в размер на 320.00 лева
(триста и двадесет лева), с оглед
осъществената защита като особен представител
в първа инстанция на ответника М.Я.Я., ЕГН **********.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: