№ 17803
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110112529 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са пасивно субективно и обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми,
претендирани спрямо ответниците, а именно: 2166,87 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва за период от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
439,44 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 14.10.2021
г., 15,10 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.10.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законна лихва за период от
02.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 3,76 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 01.12.2018 г. до 14.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ............ г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав,
както следва:
И. Л. М. с ЕГН ********** - ½, а именно: 1083,44 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва за период от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
219,72 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 14.10.2021
г., 7,55 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.10.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законна лихва за период от
02.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 1,88 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 01.12.2018 г. до 14.10.2021 г.;
Р. К. Д. с ЕГН ********** - ½, а именно: 1083,44 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва за период от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
219,72 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 14.10.2021
г., 7,55 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.10.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законна лихва за период от
02.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 1,88 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 01.12.2018 г. до 14.10.2021 г.
1
Ищецът твърди, че между него и ответниците, като съсобственици на процесния
имот с аб. № .............., находящ се в ......................, било налице облигационно
отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като последните не
са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена
енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът - Р. К. Д., чрез назначения от съда особен
представител адв. К., е депозирал отговори по чл. 131 ГПК, с които оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че не е собственик, респ. - ползвател
на ТЕ и ДР и не дължи заплащането им. Прави възражение за погасяване на
вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът - И. Л. М. е депозирал отговори по чл. 131
ГПК, с които оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните. Твърди, че единствен ползвател на процесния
имот е другият ответник - Р. К. Д., който съгласно доказателствата, приложени по
делото е титуляр на ТЕ в имота. Прави възражение за погасяване на вземанията по
давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ..................“ ЕООД изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 5 ЗН и чл.
86 ЗЗД. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея
твърдения, на които основава своите искания или възражения.
По иска за главница – в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
ищеца и наследодателя на ответниците, количеството на реално доставената от него по
договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По иска за лихви за забава – в тежест на ищеца е да докаже съществуването и
размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже
правопогасяващите си възражения, респективно погасяване на дължимите суми.
По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.
От приложения по делото Нотариален акт № 72, том 2, рег. № 1581, дело 257 от
1999 г. се установява, че имотът е придобит от Анна И. Д.а и Р. К. Д. в режим на СИО.
Със саморъчно завещание от 06.08.2013 г., обявено на 26.05.2014 г. Анна И. Д.а е
завещала на сина си И. Л. М. цялото придобито от нея в режим на СИО движимо и
недвижимо имущество. Не е спорно по делото, че Анна И. Д.а е починала на
14.05.2014 г. От Постановление за възлагане от 28.05.2019 г. се установява, че
процесният имот, находящ се в ...................... е възложен на Таня Колева Димова и е с
предходни съсобственици ответниците Р. К. Д. и И. Л. М..
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
2
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Предвид горното и при липса на твърдения и доказателства за противното, съдът
приема, че през исковия период съсобственици на процесния имот при квоти по 1/2 са
Р. К. Д. и И. Л. М.. Следователно ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия
за битови нужди за имота през разглеждания период съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, в която е предвидена хипотеза на договорно обвързване без наличието на
изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна
собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е.
страни по договорното правоотношение с доставчика. В тази хипотеза законът
приравнява придобИ.ето на право на собственост върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и
съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „.........“ ЕАД на клиенти
в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо
изричното им приемане. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния
обект, находящ се в ....................... По силата на този договор те отговарят съобразно
наследствената си квота – 1/2.
С доклада по делото, неоспорен от страните, са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че до процесния имот е реално
доставена топлинна енергия в количества и стойности посочени в депозираната искова
молба, за която се дължи възнаграждение в претедираните от ищеца размери. Спорен е
въпросът дали вземанията са погасени по давност.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При преценката дали този
срок е изтекъл следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г.
до отмяната на извънредното положение, според което спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била
спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на
крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа. В случая според общите условия (чл. 33, ал. 1) месечните суми за топлинна
3
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер
на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с
посочен в общите условия падеж. Следователно за претендираната от ищцовото
дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срокът за нейното заплащане.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие, поради което неоснователни са доводите на ищеца, че изискуемостта
незаплатените суми за настъпва в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Вземанията за месечните вноски се явяват погасени по
давност, независимо от издаването на обща фактура, тъй като последващото издаване
на обща фактура по реда на чл. 32 от общите условия за потребеното количество
топлинна енергия за минал период въз основа на изравнителната сметка не променя
падежа на начислените през отоплителния сезон месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата.
В случая всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 26.08.2018 г. са
погасени по давност, тъй като от тази дата до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 02.11.2021 г., са изтекли 3 години и 69 дни. Поради това съдът счита, че в
рамките на претендирания от ищеца период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г са налице
погасени по давност вземания, тъй като вземането за м.05.2018 г. е с падеж 15.07.2018
г. и вземането за м.06.2018 г. е с падеж 15.08.2028 г. тоест преди 26.08.2018 г.
Вземането за месец 07.2018 г. е с падеж 15.09.2018, следователно непогасени по
давност за вземанията за периода м.07.2018 г. –м.04.2019 г. Обстоятелството кои от
двамата ответници фактически ползва имота е ирелевантно за възникване на
задължението. Същото евентуално би имало значение във вътрешните отношения
между страните.
Предвид изложеното, размерът на задължението за стойността на доставената
топлинна енергия за целия имот за периода, за който не е изтекла погасителната
давност / м.07.2018 г. –м.04.2019 г./, определен по реда на чл. 162 ГПК е в размер на
74,01 лева. От това следва, че исковете по отношение на главницата за топлинна
енергия следва да бъде уважен за сумата от 2092,86 лева и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер. Искът за главница за дялово разпределение не касае период
погасен по давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота
на ответниците топлинна енергия, както и забава в плащането му, предвид липсата на
извършени плащания. По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
частичната основателност на иска за топлинна енергия, частично основателен е и
4
искът за лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия, размерът на
която съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 411,53 лева, като за горницата до
439,44 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие
със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете
производства съобразно размера на уважените претенции. В случая направените от
него разноски в заповедното производство са в размер на 52,50 лева – платена
държавна такса в заповедното производство, и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 98,37 лева –
разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски в исковото производство в размер на 52,50 лева – платена държавна такса в
исковото производство, 5 лева – такса за СУ и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата
от 146,36 лева – разноски в исковото производство. Ответникът Р. Д. дължи и разноски
за възнаграждение за особен представител съобразно уважената част в размер на
383,89 лева.
Ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
Ответникът Р. Д. е представляван от особен представител и разноски не му се
следват.
Ответникът И. М. е представляван от адв. Х. К.. В заповедното е заплатено в брой
адв. възнаграждение в размер на 300 лева, а в исковото в размер на 500 лева, като
претендираните възнаграждения не са прекомерни по размер. В полза на ответника М.
следва да бъде присъдена сума в общ размер от 30,20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „.........“ ЕАД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: ................., срещу И. Л. М., ЕГН
**********, с адрес; гр. ........., ап.10 и Р. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ........... , че
дължат на „.........“ ЕАД разделно (И. Л. М., ЕГН ********** – ½ и Р. К. Д., ЕГН
********** – ½ )следните суми: сумата от 2092,86 лева - главница за топлинна
енергия за топлоснабден имот с аб. № .............., находящ се в ...................... за периода
от м.7.2020 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 02.11.2021 г. до
5
изплащане на вземането, сумата 411,53 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г., 15,10 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със
законна лихва за период от 02.11.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ............ г. по описа на
СРС, I ГО, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлина енергия за сумата
над 2092,86 лева до пълния претендиран размер от 2166,87 лева и за периода
01.05.2018 г. – 30.06.2018 г., искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за сумата над 411,53 лева до пълния претендиран размер и искът с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 3,76 лева за период от 01.12.2018 г. до 14.10.2021 г.КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕНИ И ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА И. Л. М., ЕГН **********, с адрес; гр. ........., ап.10 и Р. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: ........... да заплатят разделно (И. Л. М., ЕГН ********** – ½ и Р.
К. Д., ЕГН ********** – ½ ) на „.........” ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: ................., на основания чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 98,37 лева разноски
за заповедното производство и сумата от 146,36 лева разноски за настоящото
производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ........... да заплати на „.........” ЕАД,
ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: ................., на основания чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 383,89 лева разноски за възнаграждение за особен представител
за настоящото производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „.........” ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление:
................. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ НА на И. Л. М., ЕГН
**********, с адрес; гр. ........., ап.10 сумата от 30,20 лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство
съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „.........“ ЕАД – ..................“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6