Р Е Ш Е Н И Е
№ 23/19.01.2023 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд -
Монтана, ІV-ти състав, в открито
заседание на единадесети януари
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова
адм. дело № 481 по описа за 2022 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 Закон за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ във вр. с чл.145 и сл. Административнопроцесуален кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от П.Д.М. ***, против заповед № 3010з-3813/26.10.2022 г. на впд директор на ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.204, ал.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.2 и чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, на оспорващия М. – мл.експерт- мл.оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ към РУ Берковица при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месец, считано от датата на връчване на заповедта. Наказанието е за това, че М. като дежурен на 23.02.2022 г., около 13.00 часа не е вписал в книгата за пропускателен режим №12/03.07.2014 г., явилият се за разпит Г. Григоров Генов, с което са нарушени разпоредбите на чл.29, ал.2 и ал.3 от Инструкция № 8121з-1415/2011.2015 г. и заповед № 243з-114/08.09.2021 г. на началника на РУ Берковица за организацията на контрола и вътрешния ред в сградата на РУ Берковица.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се поддържа съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби, както и при несъответствие с целта на закона и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание пълномощника на оспорващия адв. Г.М. поддържа жалбата и моли да бъде отменен оспореният административен акт при доводи развити в същата и в депозирано писмено становище. Претендира разноски в производството.
Ответникът, чрез юрк.Димитрова изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Предмет на спора е законосъобразността на заповед № 301з-3813/26.10.2022 г. на впд директор на ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.204, ал.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.2 и чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, на оспорващия М. – мл.експерт- мл.оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ към РУ Берковица при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месец, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на административния акт е посочено, че за оспорващия е установено„ неизпълнение на служебните задължения“ , съгласно справка № 243р-13698/09.09.2022 г. и материали от проведено дисциплинарно производство по заповед № 301з-2541/13.07.2022 г., образувано по данни в доклад рег.№ 3286р-28147/07.06.2022 г. по описа на ГДНП, постъпил с писмо рег.№ 3286р-29034/10.06.2022 г. Нарушението е извършено на 23.02.2022 г., когото М. е бил дежурен, съгласно приложен график, като около 13.00 часа не е вписан в книгата за пропускателен режим №12/03.07.2014 г., явилият се за разпит Г. Григоров Генов, с което са нарушени разпоредбите на чл.29, ал.2 и ал.3 от Инструкция № 8121з-1415/2011.2015 г. и заповед № 243з-114/08.09.2021 г. на началника на РУ Берковица за организацията на контрола и вътрешния ред в сградата на РУ Берковица.
Заповедта е връчена на оспорващия на 07.11.2022 г., което се установява от подписа на лицето положен върху нея /л.8 от делото/, жалбата с вх.№ УРИ 301000 – 17773/16.11.2022г., е подадена в рамките на законоустановения срок и е процесуално допустима.
При така описаната фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповед на служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. В настоящото производство са представени, по изричните указания на съда доказателства за правомощията на органа издал оспорената заповед – удостоверение на л.79 от делото, че издателят на заповедта е ст.комисар Йончев, впд директор на ОД на МВР Монтана, тоест в случая оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Заповедта е издадена и в срока по чл.195, л.1 ЗМВР“..Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му“, т.к. същото е извършено на 23.02.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл.196 ЗМВР“ 1. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. 2. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.“.
Настоящата съдебна инстанция приема, че основателно оспорващият поддържа, че административният акт е незаконосъобразен. Споделя довода, че при налагане на дисциплинарното наказание не са спазени административнопроизводствените правила, поради което същият е в противоречие с материалноправните разпоредби, несъответства и на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.4 от ЗМВР, наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при вътрешни или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В конкретния случай по делото липсват доказателства, от които безспорно да се установи, че преди налагане на дисциплинарното наказание са спазени тези императивни правила, които са гаранция за законосъобразно протичане на дисциплинарното производство и гаранция за надлежно упражняване на правото на защита на служителя по отношение на които се води дисциплинарното производство, тоест следва да се приеме, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въпреки представените в преписката писмени доказателства, останал е неизяснен въпросът кой всъщност е допуснал въпросното лице Ганов да влезе в сградата на РУ Берковица. Съдът намира, че само фактът, че М. е бил дежурен на въпросната дата, не е достатъчно доказателство, че именно той е допуснал лицето в сградата на РУ Берковица, без да го запише в книгата за пропусквателния режим. От разпита на свидетеля И.В. Б*, който е колега на оспорващия, съдът установи, че в сградата може да се влезе и без дежурния да е отворил вратата, т.к. на първо място гишето от което се виждат влизащите в сградата е разположено отстрани, т.е. дежурният няма пряка видимост, като същият е длъжен да следи монитор, който е пред него, а от друга страна всеки работещ в сградата може да отвори вратата отвътре.
По разбиране на настоящия съдебен състав, този пропуск на първо място не може безспорно да бъде вменен на М., а от друга страна намира същия за несъществен, от това не могат и не са настъпили никакви вреди и неблагоприятни последици. Не е доказано същият съзнателно да е пропуснал да впише в книгата въпросния посетител, още повече, че посетителят е бил на разпит както при инспектор Борислава Петрова, така и при инспектор Ц* Х*, без да е безспорно установено как същият е влязъл в сградата на РУ Берковица.
На следващо място при издаване на административния акт не е спазена и разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, ако въобще е имало и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, като изложените мотиви относно тежестта на нарушението са твърде общи. При посочване цялостното поведение на наказаното лице, което не е наказвано до този момент, са изложени доводи относно липса на награждаване, което е прието от органа за“ ниски резултати в служебната дейност“не може да бъде споделено, още по- малко да служи за основание при определяне на вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание. При липсата на мотиви и конкретни доказателства по делото, от които да се извлече основанието за налагане на това дисциплинарно наказание, следва да се приеме, че в случая дисциплинарното наказание е наложено в противоречие с целта на закона, тъй като във всички случай следва дисциплинарното наказание да е съобразено с тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, както и с личността на извършителя. Настоящият съдебен състав намира, че наложеното наказание в конкретния случай не е съобразено и с целта на закона. Дори де е допуснал така посочения пропуск да запише в книгата въпросния посетител Ганов, твърде пресилено е това да бъде определено като“ неизпълнение на служебните задължения“, като тук следва да се вземат предвид и конкретните факти – 12 часа дежурство, през което нормално е да има и кратки почивки/както беше установено от свидетелските показания на Б*/.
Настоящият състав споделя изложеното в жалбата, че само приложената справка не достатъчно доказателство за извършителя на твърдяното нарушение. За пълнотата следва да се посочи, че административният орган, при указана тежест на основание чл.170, ал.1 и чл.171 , ал.4 от АПК, не е ангажирал по делото годни доказателства, с които да се установи по безспорен начин извършителя на твърдяното нарушение. В случая в тежест на дисциплинарния орган е да установи с годни доказателства, както извършеното дисциплинарно нарушение, така и фактическата обстановка при която е извършено, респективно да установи дали дисциплинарнонаказаното лице е извършило твърдяното дисциплинарното нарушение. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че на 23.02.2022 г. М. е бил дежурен, без да е изяснено дали същият е допуснал въпросното лице Ганов да влезе в сградата на РУ Берковица, което обстоятелства има значение за допуснатия пропуск, който безспорно е незначителен, т.е. без дисциплинарният орган да е изяснил всички факти и обстоятелства, какво точно е нарушил от вменените му задължения и доколко в случая дисциплинарна отговорност следва да носи оспорващият. След като това не е сторено, следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е наложено без да е изяснена безспорно фактическата обстановка, както и вината на дисциплинарнонаказаното лице.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед № 301з-3813/26.10.2022 г. на впд директор на ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.204, ал.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.2 и чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, на оспорващия М. – мл.експерт- мл.оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ към РУ Берковица при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месец, считано от датата на връчване на заповедта, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид основателността на жалбата и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на оспорващата страна се присъждат разноски в производството за адвокатско възнаграждение на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които съдът определя в размер на 7950 лева за адвокатско възнаграждение, 10 лева заплатена държавна такса и 30 лева за призоваване на свидетел. Съдът не споделя възражението на ответника за прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение 750 лева, т.к. същия е на минимума.
Поради това и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 301з- 3813/26.10.2022 г. на впд директор на ОД на МВР Монтана.
ОСЪЖДА МВР, ОД на МВР Монтана, да заплати на П.Д.М. *** , разноски в производството в размер на 790/ седемстотин и деветдесет/лева.
Решението не подлежи на касационно оспорване съгласно разпоредбата на чл.211 ЗМВР.
Препис от него да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.
Административен съдия: