Р Е Ш Е Н И Е
№856 / 3.7.2020г.
гр. Перник, 03.07.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА Б.
при
участието на секретаря Цветелина Малинова като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1102
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" срещу В.Й.Д., ЕГН **********,***, по реда на
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество за сумата 2248,35 лв. /две хиляди двеста четиридесет и осем
лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща главница за потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 111,46 лв. /сто и единадесет лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., за които вземания е издадена заповед № 5556/30.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 07445 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник. Моли
се да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между топлопреносното предприятие и
ответника е налице облигационноправна връзка, създадена по повод продажба на
топлинна енергия, тъй като за процесния период и имот ответникът има качеството
„клиент на топлинна енергия за битови нужди”, а отношенията между тях са
уредени от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че в срок
от 30 дни след влизане в сила на Общите условия, ответникът не е изразил
несъгласие с тях и не е предложил рзлични условия за уреждане на отношенията
между страните, по смисъла на чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Излага, че съществуващото
правоотношение е възникнало с присъединяване на имота към топлопреносната мрежа
и ответникът е абонат на топлопреносното дружество като собственик на имота в
топлоснабдена сграда. Съгласно Общите условия на договора ответникът е задължен
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, да заплати
потребената топлинна енергия, след което изпада в забава и съгласно чл. 41, ал.
1 от ОУ дължи обезщетение в размер на законната лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез адв. Б., е
подал отговор, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява
между страните да е налице облигационна връзка, като твърди, че няма качеството
„потребител” на топлинна енергия, тъй като не е собственик или ползвател на
процесния имот.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена заповед № 5556/30.10.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 07445 по описа за 2018 г. на
РС-Перник срещу В.Й.Д., ЕГН **********,***, за сумата 2248,35 лв. /две хиляди
двеста четиридесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща
главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
29.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 111,46 лв. /сто
и единадесет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г.,
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В месечен срок от съобщението за указанията на съда по
чл. 415 ГПК заявителят е предявил искова молба за установяване на вземанията си
по заповедта.
От представения заверен препис на Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че същите
са публикувани във в. Съперник, бр. 82/3959/ от 29.04.2008 г.
От писмо от Община Перник изх.№
20/МСИ-420-1/04.03.2020 г. се установява, че недвижим имот, находящ се в гр.
Перник, ул. „Младен Стоянов” бл. 6, вх. Д, ап. 114, е деклариран служебно с
Нотариален акт № 154-II-5891-331/20.06.2019 г. на Любомир Кирилов Сотиров. От
приложения към писмото нотариален акт се установява, че на 20.06.2019 г. В. В.
Д. е продала на Л. К. С. имот с ид.№ 55871.515.132.1.114 находящ се на адрес: ***.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, по отношение на
която не е представен договор, сключен с фирмата за дялово разпределение, но
тъй като са изготвяни изравнителни сметки от фирма «Нелбо» АД преди 2006 г.,
вещото лице счита, че системата за дялово разпределение е въведена преди
процесния период. След въвеждане на общите условия за продажба на топлинна
енергия на битови потребители между фирма „Нелбо” ЕАД и топлопреносното
предприятие е подписан Догоовр № 99/08.12.2011 г. със срок за една година и
клауза за безсрочно продължение с по още една година. От заключението на същата
експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения
тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се
считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен
отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от
карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от
брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия.
Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на
етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът
достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените
суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Съгласно заключението през процесния период е начисляван
разход за топлинна енергия за БГВ - прогнозно. Вещото лице посочва, че в имота
е монтиран уред за измерване на потребеното количество топла вода – 1 бр.
водомер. Ответникът не е осигурил достъп до имота си за провеждане на годишния
отчет на фирмата за дялово разпределение. Начисленото количество топла вода е според
отчетените показания на уреда. Впоследствие при годишния отчет е преизчислен
разхода за топлинна енергия според топлосъдържанието на топлата вода, като са
сторнирани прогнозно начислените суми, което е намерило отражение в
индивидуалните сметки.
Според представените на вещото лице документи всички
отоплителни тела в имота налични, отоплителните тела в стаите са с монтирани
индивидуални разпределители. Начисленото количество топлоенергия за отопление е
според отчетените показания на уредите. Прогнозно начислените суми са
сторнирани като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни
изравнителни сметки.
Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление,
отдадена от сградната инсталация, също е разпределяна по изчислителен път, като
след провеждане на годишния отчет разхода за сградна инсталация е преизчислен,
прогнозно начислените суми са сторнирани и определената разлика е отразена в
индивидуалните годишни изравнителни сметки. Не е начислявана топлоенергия за
общите части в сградата, тъй като няма работещи и свързани към сградната
инсталация отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че начислените суми по
компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по
време на процесния период цени на топлоенергията. Фирмата за дялово
разпределение редовно е провеждала годишен отчет на средствата за измерване в
СЕС, като за процесния период е издавана една изравнителна и една коригираща
сметка. Изравнителните сметки да изготвяни ежегодно след проведени отчети за
потреблението на топлинна енергия в СЕС, преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти и са предавани на представител на СЕС в
установения срок. Вещото лице посочва, че стойността на топлоенергията за
процесния период е в размер на исковата сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При
изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи,
представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на
всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката,
ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място
вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички
релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ
топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че
задължението за главница за процесния имот е 2248,35 лв. за периода 01.05.2017
г. – 30.04.2018 г., а за законна лихва – 111,46 лв. за периода от 09.07.2017 г.
до 16.10.2018 г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не
е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че счетоводството на
ищцовото дружествто е водено редовно във връзка с издаваните фактури и
отразяване на сумите като задължения на абоната.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът
го кредитира напълно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от
2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и
е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
По делото не са представени доказателства, че ответната
страна е собственик или вещен ползвател на имота. Не са представени
доказателства за наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. От
приетото по делото писмо от Община
Перник с приложен Нотариален акт № 154, том II, рег.№ 5891, дело № 331 от 2019
г. се установява, че собственик на имота на потребление, находящ се на адрес: ***,
е трето за спора лице – Л. К. С., който го е придобил по силата на договор за
покупко-продажба, сключен на 20.06.2019 г. с В. В.Д. Видно от изброените в
нотариалния акт документи, че праводателката се легитимира като собственик на
имота по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** г.
Следователно за процесния период собственик на имота на потребеление е В. В. Д. В тази връзка съдът приема, чепо
делото не е доказано наличието на облигационна връзка между топлопреносното
дружество и ответника за
процесния обект и за процесния период.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Предвид извода за неосноавателност на иска за главница, следва извод
за неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от
страните разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ответника. Същият не е направил искане в
тази насока и не е представил доказателства за реално извършени разноски,
поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" срещу В.Й.Д., ЕГН **********,***,
иксове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 2248,35 лв. /две хиляди двеста
четиридесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща главница
за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата
111,46 лв. /сто и единадесет лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., за
които вземания е издадена заповед № 5556/30.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 07445 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 07445 по описа за 2018 г. на Районен
съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: