РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Бургас, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501935 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на адв.
С. К., като пълномощник на ищеца по гр.д.№ 5646/22г. по описа на БРС- Ж. Г. Ж., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.Б****, подадена против Решение №2349/25.10.22г. по горното
дело, с което са отхвърлени заявените от него претенции против ОД на МВР—гр.Бургас, за
осъждането й да му заплати след своевременно заявеното и прието изменение на размера на
исковете, сумата от 657,14лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от
77,79 часа, положен в периода 01.08.19г.-09.07.20г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на
160,50лв., начислена върху всяко закъсняло плащане на възнаграждението за извънреден труд в
периода от съответния падеж, до 30.08.22г., законна лихва за забава върху главницата, считано от
31.08.22г., до окончателното й изплащане и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия
ответник сумата 100лв., съдебно- деловодни разноски за първоинстанционното производство.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение.
Твърди се противоречие на последното с установената вече съдебна практика на БРС, БОС
и ВКС по идентични дела, както и противоречие с практиката на съдебния състав, който го е
постановил.Според страната, неправилно е приложен към спора и цитираният от съда коментар на
КТ, който в същност подкрепя обратната теза, че претендираните вземания се дължат.Цитира се
съдебна практика, която страната анализира и от която извлича аргументи, обосноваващи
заявените искове.
Счита, че съдът неправилно е приложил и материалното право.
Поддържа, че нормите от наредбите, издадени от министъра на МВР не дерогират общите
правила на КТ, относно полагането на нощен труд, приравняването му към дневен и заплащането
на извънредния труд, при условие, че е положен такъв. След като ищецът е със статут на държавен
служител по смисъла на чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР намира, че за него е приложим ЗДСл, който в
чл.50а,ал.2 предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
1
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд, още повече, че този
нормативен акт е от по- висок ранг в сравнение с останалите цитирани закони. Намира, че
положението на лицата, чиито правоотношения с работодателя се уреждат от ЗМВР и ЗДСл, не
следва да бъде влошено в сравнение с това на другите лица, чиито отношения се регламентират от
КТ. Счита, че липсата на правна уредба относно конкретната хипотеза( приравняването на нощния
труд към дневен) в специалните нормативни актове, не изключва прилагането на коефициента
1,143 при преизчисляването на двата вида труд, т.к. празнотата следва да бъде заместена с
прилагането на разпоредбите от общите закони и наредби.
В обобщение се моли за отмяна на горепосоченото съдебно решение и за постановяването
на ново, уважаващо заявените претенции изцяло. Дирят се съдебно-деловодните разноски за две
инстанции, включително платените адвокатски възнаграждения. Не се ангажират нови
доказателства.
В срок е постъпило становище от процесуалния представител на въззиваем ответник
Областна дирекция на МВР- Бургас, с БУЛСТАТ ***** и адрес: гр.Б***, подадено от процесуален
представител А.Д*. В него са развити подробни съображения за неприложимостта на общите
нормативни разпоредби към казуса, т.к. той се регулира от специални нормативни актове.
Различието в третирането и по-голямата продължителност на работното време през нощта за
държавните служители в системата на МВР, в сравнение с останалите служители на трудов
договор(осем вместо седем часа, както е визирано в Кодекса на труда), е обусловено от основните
функции на Министерството на вътрешните работи, свързани със защита на правата и свободите
на гражданите, с противодействието на престъпността, защитата на държавната сигурност и
опазването на обществения ред. Затова прилагането на различен метод на правно регулиране на
работното време на работниците и служителите по трудови правоотношения по реда на КТ и на
служителите по служебни правоотношения по реда на ЗМВР, се основавало на обективен и
разумен критерий, което правело разликата в третирането на двете категории служители
съвместима и с правото на Европейския съюз. Различната правна уредба била свързана с
допустима от закона цел. Горното становище се подкрепя и с мотивите на ТР№ 8/27.06. 2017г. по
к.д.1/2017 година на Конституционния съд на Република България, приемащо, че е право на
законодателя да изменя по целесъобразност правната мярка, с оглед настъпили съществени
изменения в обществената действителност. Коефициентът 1, 143 се счита за неприложим и по
съображения, че продължителността на работното време през деня и нощта за държавните
служители от категорията на ищеца, е еднаква и равна на 8 часа за денонощие.
В обобщение се моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на първата
инстанция да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендирани са съдебно-
деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на другата страна, в случай на уважаване на въззивната жалба.Не се ангажират
нови доказателства.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима,а тази
по чл.269 от ГПК, определя обжалваното решение като валидно и допустимо.
По съществото на спора,в отговор на въведените с въззивната жалба оплаквания за
неправилност на постановеното съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е образувано по искова молба на Ж. Г. Ж. срещу ОД на МВР - гр.Бургас, за
осъждане на ответната дирекция да му заплати, след своевременно заявеното и прието изменение
в размера на исковете, сумата от 657.14 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 77.79 часа, положен в периода 01.08.2019 год. - 09.07.2020 год., ведно с
мораторна лихва в размер на 160.50 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за
извънреден труд за периода от съответния падеж до 30.08.2022 год., както и законната лихва върху
главницата, начиная от 31.08.2022 год. (подаването на исковата молба),до окончателното й
изплащане.
Исковете са: главен, намиращ правно основание в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, обективно
2
кумулативно съединен с акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От фактическа страна претенцията е обоснована с това, че с ответника в периода 01.08.19г.
– 09.07.20г. са се намирали в служебни отношения, като ищецът е заемал длъжността „*****“ при
РУ-*******. Последното било на структурна подчинение към Областна дирекция на МВР-Бургас.
Съгласно ЗМВР, ищецът бил със статут на държавен служител.Той е полагал труд при 12-часови
работни смени, предварително определени с график за всеки месец, възлизащ на общ размер от 410
часа, който обаче преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 465 часа. За разликата от 55 часа
между горните величини не му било заплатено допълнително трудово възнаграждение(ДТВ) от
330лв.(по 6лв. на час, изчислено на база основното му месечно възнаграждение, увеличено с 50 %,
съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР) и 33 лв. мораторна лихва за забава върху главницата до подаването
на иска. Претендирана е законна лихва за забава и от 31.08.22г.(датата на подаването на иска), до
окончателното изплащане на задължението.
В хода на делото е направено увеличение на заявените претенции, до размера на
посочените по-горе суми, което изменение на основание чл.214 от ГПК е било прието от
първоинстанционния съд.
В своевременно постъпилия отговор на исковата молба, подаден от ОД МВР- Бургас
чрез пълномощник ю.к. в ОДМВР Бургас – А.Д*, е изразено становище за неоснователност на
претенциите. Страната е признала, че в процесния период ищецът Ж. е заемал ****длъжност в
ОДМВР Бургас и е полагал труд на смени по график, но целия генериран в тази връзка извънреден
труд, е вече заплатен, т.к. е изчислен съобразно специалните правила на чл.187 и сл. от ЗМВР и
действалите в този период Наредба №8121з-776/29.07.16г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в министерството на вътрешните работи и Наредба №8121з-36/07.01.20 год., уреждаща
същата материя, действаща от 01.01.20 год.
Страната счита, че по отношение нощния труд, полаган от служителите в системата на
МВР от категорията на ищеца, не се прилага коефициент 1, 143, изводимо от чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), тъй като цитираните по-
горе нормативни актове действат паралелно във времето, обаче ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови такива, са специални и имат приоритет в приложението пред общите от
трудовото законодателство.
В конкретния случай за лицата от категорията на ищеца ще са приложими нормите на
специалното законодателство, което ответникът извежда от правен анализ на действащото
законодателство и от съображенията, изнесени в решението на СЕС от 24.02 год. по дело С- 262/20
год., произнесено по отправено му преюдициално запитване от РС-Луковит по гр. д. 606/ 2019 год.
за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и Съвета от 04.11.2003 год.и съответствието
им с националното законодателство.
Различията в правното регулиране на продължителността на работното време, почивките и
отпуските в специалните закони, касаещи лицата, заети в МВР и тези, чийто статут е подчинен на
общото трудово законодателство се обясняват с основните функции на МВР, свързани със
защитата на населението и правата и свободите на гражданите, с противодействието на
престъпността, защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред.
В тази връзка се акцентира обаче върху законово установените в полза на служителите в
системата на МВР компенсации, създадени именно с цел облекчаване тежестта на полагания от
горните лица труд.
Първоинстанционният съд е приел заявените претенции за неоснователни, намирайки за
основателни правните съображения на ответната страна, че нормите от общото трудово
законодателство(НСОРЗ) не намират субсидиарно приложение към разрешаването на настоящия
казус, касаещ материя, уреждана в специални норми, включително и защото в системата на МВР
продължителността на положения дневен и нощен труд е равна- по 8 часа и не може да бъде
генериран коригиращ коефициент от 1,143.Но и при приемане на обратното се извежда, че
преизчисляването на нощния труд в дневен не генерира извънреден труд, а е предвидено с цел
3
паричното компенсиране на положения нощен труд. Счита също, че в случая липсват твърдения и
доказателства ищецът да е положил извънреден труд, т.к. той е работил в рамките на
продължителността на заложените в сменния режим часове. Поради неоснователността на главния
иск, се намира за неоснователна и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавата
на претендираното възнаграждение.
Въззивният съд не споделя горните правни изводи, т.к. намира заявените претенции
за изцяло основателни и подлежащи на уважаване.Изводите си обосновава така:
Фактическата обстановка по делото е установена от първостепенния съд на база
събраните доказателства и безспорните за страните релевантни за спора обстоятелства, в следния
смисъл:
Безспорно в процесния период - от 01.08.2019 год. до 09.07.2020 год.,страните са били в
служебно правоотношение, по силата на което Ж. е заемал длъжността „*********“ в група
„*****“, сектор „****“, РУ - ******* при ОД на МВР - гр.Бургас, като е полагал труд на 12-часови
работни смени, по график, включително за времето от 22.00 часа до 06.00 часа. Съгласно
заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, часовете нощен труд,
положени от ищеца в посочения период, възлизат на 544часа и се равняват на 621.79 часа дневен, а
разликата след преобразуване на нощния труд в дневен - на 77.79 часа, чиято увеличена стойност
като извънреден труд е 657.14 лв. Мораторната лихва върху тази главница е 160,50лв., начислена
за периода от 01.11.19г. -30.08.22г.Безспорно така заявените суми не са изплатени от работодателя
на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, спорът на страните е изцяло правен.
Той касае правилното приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение
между страните, предвид естеството му се урежда от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и
заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на това министерство, а
претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за
специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според
ответника за обсъждания казус.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за основателни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени-
сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към
исковия период/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е
трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното работно време. В чл.50а от ЗДСл също е посочено ,че извънреден е трудът
,който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В
ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/ работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност
на работното време.
Безспорно ищецът има качество държавен служител –полицейски орган по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действаща към исковия период редакция/ е
предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
4
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите,
а не, че такава е нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на
това е и фактът,че законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.
Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното
време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след
изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г., т.е. след 10.07.20г./ вече нормативно е
определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа. За процесния
период са действали наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г., Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.(в нея е предвидено, че за нощния труд се заплаща
допълнително възнаграждение) и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. , като само наредбата,
действала в предходен период-(№8121з-407 от 11.08.2014г.) съдържа правило, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143, а полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период.
Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано такова, не е уреден в КТ,
ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите
по трудови правоотношения, то става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и
отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът
от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност
на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини
формира коефициент 1, 143.
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на
чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г,
не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по
КТ и по–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители/до
изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав
намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, т.к. това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за
неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях, при липса на изрична разпоредба в ЗМВР. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на
отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
5
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд.
При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през
нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7
часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на ответната страна
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното
време.Тъй като обаче размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва да намери
приложение НСОРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. Когато нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд – така часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), представляват
извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ
не намира приложение спрямо държавните служители в МВР и, че след превръщането на нощните
часове в дневни, не се кумулира извънреден труд.
С оглед изнесените от въззиваемия съображения по спора, БОС намира, че следва да
изложи мотиви и във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по
преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от
Директива 2003/88/ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд.
В националното ни законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през
исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, така че отговорът на този въпрос не променя становището на
настоящия състав.
От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки
отработен час и ободряващи напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на
нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената
ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също
получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което
води до извод,че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в
МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете
категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че
посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм
за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение. Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на
здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на
нощния труд. Останалите посочени от въззиваемия придобивки- ранно пенсиониране, безплатна
6
храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-
голям размер и др., съдът не счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо
определената в законодателството на държава–членка нормална продължителност на нощния труд
от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид ,че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, а такава е определена по-късно.Изложените
доводи за специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана със защита правата и
свободите на гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, с
което се обосновава различното им третиране, не могат да бъдат възприети като обективен и
разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на
часовете положен нощен труд в дневен, поради въведени други компенсаторни механизми.Това е
така, тъй като наред с изброените от въззиваемия придобивки на служителите в МВР, до м.август
2016г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му
след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори да се приеме,че
такава е налице, в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и за
компенсиране на особената тежест конкретно на положения нощен труд.
Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира заявената главна
претенция за доказана по своето основание.
Що се отнася до нейния размер, той също следва да се приеме за доказан, както е установен
от констатациите на вещото лице по назначената и изслушана в първа инстанция съдебно–
икономическа експертиза, извършена компетентно, безпристрастно и при обосноваване на
обективираните фактически изводи.
С оглед това и установената забава за изпълнение, съдът счита за обоснована и подлежаща
на уважаване и акцесорната претенция за мораторна лихва, чийто размер е изчислен от експерта
по делото и констатациите му не са оспорени от страните.
Тъй като забавата за изплащането на главницата е налице и понастоящем, БОС счита за
основателно и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от подаването на
исковата молба (31.08.22г.), до окончателното й издължаване.
В обобщение на изложеното и по причини, че изводите на първата инстанция не съвпадат с
тези на въззивната, решението на БРС следва да бъде отменено и вместо него Бургаски окръжен
съд следва да осъди ОД на МВР- Бургас да заплати на Ж. Г. Ж. от гр.******* сумата от 657.14 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 77.79 часа, положен в периода
01.08.2019 год. - 09.07.2020 год., ведно със законна лихва за забава от 31.08.22г. до окончателното
изплащане на главницата, както и мораторна лихва в размер на 160.50 лв., начислена върху всяко
неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 30.08.2022 год.
При този изход от делото, въззивникът-ищец има право на всички направени в двете
съдебни инстанции деловодни разноски, възлизащи на общо 840лв., представляващи уговорено и
заплатено възнаграждение с ДДС за представителството на страната в производството от един
адвокат.
Въззиваем ответник ОД на МВР- Бургас следва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер от 100лв. за производството по гр.д.№5646/22г.
по описа на БРС и 200лв. разноски, платени за възнаграждението на вещото лице, както и 50лв.
държавна такса за производството по в.гр.д.1935/22г. по описа на БОС, по сметка на Бургаски
окръжен съд.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Решение №2349/25.10.22г., постановено по гр.д.№5646/22г. по описа на БРС и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОД на МВР—гр.Бургас, с адрес: гр.Б***,с ЕИК *****, представлявана от
директора К*К*, да заплати на Ж. Г. Ж., с ЕГН **********, от гр.*******, кв.****, със съдебен
адрес: гр.Б****, сумата от 657,14лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден
труд от 77,79 часа, положен от него като „*****“ при РУ-*******, в периода 01.08.19г.-09.07.20г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от 31.08.22г., до окончателното й
изплащане; сумата от 160,50 лв., представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху
всяко закъсняло плащане на възнаграждението за извънреден труд в периода от съответния падеж,
до 30.08.22г., както и сумата от 840лв., представляваща съдебно- деловодни разноски, сторени
като уговорено и заплатено възнаграждение с ДДС за представителството на страната от един
адвокат в производството по делото пред две инстанции.
ОСЪЖДА ОД на МВР—гр.Бургас, с адрес: гр.Б***,с ЕИК *****, представлявана от
директора К*К*, да заплати по сметка на БРС държавна такса от 100лв. за проведеното
производство по гр.д.№5646/22г. по описа на БРС, както и сумата от 200лв.,платена като
възнаграждение на назначеното по посоченото дело вещо лице.
ОСЪЖДА ОД на МВР—гр.Бургас, с адрес: гр.Б***,с ЕИК *****, представлявана от
директора К*К*, да заплати по сметка на БОС държавна такса от 50 лв. за проведеното по
в.гр.д.№1935/22г. по описа на БОС въззивно производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8