О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 27.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито заседание на двадесет и
седми януари две хиляди и двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Гълъбова ч.гр.д. №635/2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и
сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „К.Б.“
ЕАД срещу определение
№1832/10.12.2020 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ
да впише в регистъра на Службата по вписванията – София договор за цесия от 27.03.2020 г., нот.
заверен от нот. В.К.-Т, рег.
№907/27.03.2020 г., за прехвърляне на вземане от „Юробанк България“ АД - цедент,
на „К.Б. “ ЕАД (с
предишно наименование „С.Г.Г.“ ЕАД) - цесионер, което произтича от договор за потребителски кредит №HL39874 от 30.07.2008г. В частната жалба
се излагат се твърдения, че съдията по вписванията е сезиран със заявление, с
което се иска отбелязването на прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека,
обективирано в договор за цесия от 27.03.2020 г. с нотариална заверка на
подписите, по който страни са „Юробанк България“ АД, в качеството на цедент, и
„К.Б. “ ЕАД, в качеството на цесионер. Твърди, че причината за постановения
отказ е, че молбата за вписване е следвало според съдията по вписванията да
бъде с нотариално заверен подпис. Намира, че процесната молба следва да
отговаря само на изискванията в чл.17 ал.1 б. „а“ вр. чл.17 ал.2 и ал. 3 ПВ,
т.е. да съдържа данните, посочени в чл.6 ал.1 б. „а“ ПВ, тъй като не се вписва
самата молба, а актът по чл.171 ЗЗД вр. чл.17 ПВ. В този случай това е
договорът за цесия с приложенията към него, който е нотариално заверен. Счита,
че самата молба има само сезираща функция и не следа да бъде нотариално
заверена. Моли съда да отмени отказа на съдията по вписванията
и да укаже на последния да впише договора за цесия.
Съдът,
след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Софийски
градски съд, след като се запозна с частната жалба и с материалите по делото,
намира, че същата е подадена срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
В Служба по вписванията - гр. София
частният жалбоподател е подал заявление с вх. №74195 от 10.12.2020 г. за
вписване на прехвърляне на вземане, собственост на „Юробанк България“ АД, в
полза на „К.Б.“ ЕАД, произтичащо от договор за потребителски кредит №HL39874 от 30.07.2008 г. в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 63 750,00 евро. Договорът за цесия и приложения №№1
и 9, които са неразделна част от него, са с нот. заверка на подписите,
удостоверена от нот. В.К.-Т. Вземанията, произтичащи от процесния договор за
кредит, са обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с нот.
акт №59, том IV, рег. №12372, н.д. №618 от 2008 г., вписан в Служба
по вписванията – гр. София с вх. рег. №47595/20.07.2018 г., акт №126, том XLIII. Ипотеката е учредена върху недвижим имот,
собственост към онзи момент на Е.И.Ц.и Е.М.Ц., представляващ апартамент №24,
находящ се в гр. София, район „Подуяне“, жк. „*****, състоящ се от: две стаи,
кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 65,20 кв.м., при съседи,
съгласно доказателствен акт за собственост: изток- тревна площ, запад - ул. „Сава
Цонев“, север - апартамент №43, юг - апартамент №23, отгоре - апартамент №27,
отдолу - мазета, заедно с избено помещение №3 с площ от 3,65 кв.м., при съседи,
съгласно доказателствен акт за собственост: изток - калкан, запад - мазе на
апартамент №25, север - калкан, юг - коридор, заедно с 4.015% ид.ч. от общите
части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху мястото-поземлен
имот.
Приложена е и молба за вписване на
цесията, в което са изложени същите факти във връзка с договора за кредит и
вписаната в полза на кредитора „Юробанк България“ АД като обезпечение договорна
ипотека, както и за извършеното прехвърляне на процесното вземане на частния
жалбоподател. Молбата е съставена в обикновена писмена форма и е подписана от
представител на „К.Б.“ ЕАД - адв. В.В., с приложено пълномощно.
Към молбата е приложен нот. акт №59,
том IV, рег. №12372, нот. дело №618/2008 г. на нот. М.К.,
по силата на който Е.И.Ц.и Е.М.Ц. са учредили в полза на „Юробанк България“ АД
за обезпечаване на вземанията на последния по договор за потребителски кредит №HL39874 от 30.07.2008 г. ипотека върху свой собствен
недвижим имот, представляващ апартамент №24, находящ се в гр. София, район
„Подуяне“, жк. „*****.
Представен е и рамков договор за
цесия от 27.03.2020 г. с изх. №5300/1777, с нот. заверка на подписите,
удостоверени от нот. В.К.-Т, вписан на 10.12.2020 г. в Агенция по вписванията –
гр. София, по силата на който „Юробанк България“ АД прехвърля на „С.Г.Г.“ ЕАД
свои вземания по договори за кредит. В приложения №№1 и 9 към договора, които
са с нот. заверка на подписите на двете страни, са изброени и индивидуализирани
прехвърлените вземания по основание, както по отношение на обезпеченията и
длъжниците по тях.
С обжалваното определение №1832/2020
г. съдията по вписванията при СРС е отказал да разпореди вписване по молба, вх.
№74195/10.12.2020 г. на Служба по вписванията – гр. София, като е приел, че
молбата за вписване няма необходимата за исканото вписване форма – нотариално
заверена, предвидена в чл.17 ал.1 вр. чл.3 ПВ.
Съгласно нормата на чл.32а ал.1 ПВ,
както и приетото в задължителната съдебна практика в т.6 ТР №7/2012 г. по описа
на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно
чл.32а ал.1 ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е
такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на
закона за форма и има ли предвиденото в чл.6 ал.1 б. „а“ и б. „в“ ПВ
съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на
материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска,
освен ако това е изрично предвидено в закон. При проверката на формата съдията
по вписванията следи само за спазване на правилото на чл.3 ал.1 ПВ, съгласно
което се вписват само актове, извършени по нотариален ред или с нотариално
заверен подпис, като единствено изключение от принципа се допуска, когато
специален закон урежда вписването на акт и в обикновена писмена форма.
В процесния случай частният жалбоподател
е отправил искане за вписване на договор за цесия. На основание чл.171 ЗЗД
прехвърлянето на вземането, което е обезпечено с ипотека, за да има действие,
трябва да бъде извършено в писмена форма с нот. заверка на подписите и вписан в
имотния регистър. В разпоредбите на чл.17 ал.1 б. „а“, ал.2 и ал.3 ПВ е
регламентирано, че вписването на актовете по чл.171 ЗЗД за прехвърляне на
вземане, обезпечено с ипотека, се извършва въз основа на молба, която трябва да
съдържа данните, посочени в чл.6 ал.1 б. „а“ ПВ, основанието за вписването,
размера на сумата, както и томът и страницата на ипотечната книга, в която е
вписан договорът за ипотека или молбата за учредяване на законна ипотека, върху
които ще се направи вписването. Жалбоподателят е представил пред съдията по
вписванията рамков договор за цесия от 27.03.2020 г. с изх. №5300/1777, сключен с нот. заверка на подписите и приложения №№1 и 9
към него също с нот. заверка на подписите, за прехвърляне на вземане от „Юробанк
България“ АД - цедент, на „К.Б. “ ЕАД (с предишно наименование „С.Г.Г.“ ЕАД). В последното
приложение се съдържа точно описание на имота, който е обект на договорната
ипотека.
Ето защо, следва да се приеме, че в
случая е спазено изискването на чл.3 ал.1 ПВ, съгласно което на вписване
подлежат само актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално
заверен подпис. Именно в тази форма е съставен представения в настоящото
охранително производство договор и приложенията към него. При тълкуване на
разпоредбата на чл.3 ал.1 ПВ се налага изводът, че в нея е регламентирано
изискване за формата, в която трябва да бъде съставен единствено актът, който
се иска да бъде вписан. От друга страна обаче няма изискване за формата на
иницииращата съответното охранително производство молба. Тези изводи на
настоящия съдебен състав обуславят неправилност на постановения от съдията по
вписванията отказ.
Поради
изложеното, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за
неправилно, поради което депозираната частна жалба следва да бъде уважена и постановено вписване на процесния договор за цесия.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№1832/10.12.2020 г., постановено от съдия по вписванията при СРС, за
отказ за вписване на договор за цесия по
искане с вх. №74195/10.12.2020 г. по описа на Служба по вписванията –
гр. София.
ВРЪЩА преписката на съдията по
вписванията при СРС за извършване на вписване на договор за цесия от 27.03.2020 г., нот.
заверен от нот. В.К.-Т, рег. №907/27.03.2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.