Р Е Ш Е Н И Е
.../ 24.4.2019 г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четиринадесети състав, гражданско отделение
в открито съдебно заседание,
проведено на девети април две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12591 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба с която са предявени кумулативно
съединени осъдителни искове с пр.осн.чл.128 КТ
от ищец Д.Г.Д. с ЕГН **********
*** срещу ответник „Л." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Румен Николаев Лазаров за заплащане
на неизплатена част от дължимо трудово
възнаграждение за м.юни 2018 г. в размер на 928.22 /деветстотин двадесет и осем лева и 22 ст./ лева, след допуснато изменение на иск
на осн.чл.214 ГПК в съдебно заседание на 09.4.2019 г. ведно със законната лихва от подаване на молбата
– 21.8.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърденията са, че ищецът е работил
при ответното дружество на длъжност работник/служител по силата на трудов договор № 83 от 02.5.2018
г. и анекс към договора от 04.5.2018 г. за
периода от 02.05.2018 г. до 24.07.2018 г.
и уговорено възнаграждение в размер на 9.88 евро за всеки час до 35 часа
на седмица, за изработените над 35 до 43 часа на седмица се заплаща овъртайм в размер на „плюс 25 %“ от уговореното часово
възнаграждение, над 43 часа на седмица се заплаща овъртайм
в размер на „плюс 50 %“ от уговореното часово възнаграждение в периодичност на
изплащане до края на месеца, следващ месеца в който е положен труда и с
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6 %
за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа,
длъжност или професия. През м.юни ищецът
е бил командирован в гр.Сен Назер, Франация, след което е прекратил трудовият договор с
ответника на осн.чл.325, т.1 от КТ. За м.юни
ответникът му дължи възнаграждение за положен труд в размер на 2090.84 евро при
изработени 139 редовни часове при ставка 9.88 евро на час. Възнаграждението е
следвало да се изплати в срок до 31 юли 2018 г. На 08.08.2018
г. му е преведан сумата 2319.05 лева /приблизително
1190 евро/, като неизплатената част от дължимото възнаграждение за м.юни 2018
г. е 900.84 евро.
От тези фактически твърдения ищецът
черпи права в производството. Моли за
уважаване на предявените искове и посочва банкова сметка ***.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Не оспорва
твърденията, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов
договор № 83 от 02.05.2018 г. и че договорът е прекратен от работодателя със
заповед № 61 от 13.07.2018 г. на осн.чл.71, ал.1 от КТ в срока на изпитване. Твърди, че ищецът Д.Г.Д. е получил нетно възнаграждение за м.юни 2018
г. в размер на 2319.05 лева, което е преведено по банков път след приспадане на
удръжките за осигурителни вноски и данъци.
Оспорва, че работникът е полагал извънреден труд на посочените дати,
както и счита, че за времето на командироването на ищеца във Франция,
работодателят не му дължи надбавка за трудов стаж и професионален опит,
тъй като не е приложим КТ, а е приложимо законодателството на приемащата
страна.
Възражения срещу иска и
обстоятелства на които те се основават:
Трудовото правоотношение е
възникнало по силата на трудов договор № 083 от 02.05.2018г., сключен на
основание чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ между "Л."
ЕООД - работодател и Д.Г.Д., който е бил назначен на длъжността "електромонтьор", с определено
работно време 8 часа и определено основно трудово възнаграждение 510 лева. На същата дата на работника е връчена длъжностна
характеристика, удостоверено с подпис под нея. С допълнително споразумение от 04.05.2018г. към трудов договор № 083/02.05.2018г. страните са
уговорили за срока на командировката изменение на трудовото правоотношение
относно следните клаузи:
1. Характер и място на
работа - опъване на кабел и прекарване на ел. трасета във
връзка с Договор № 2R-18-02-05 от 27.04.2018г. с фирма SNEF.
2. Времетраене на
изменение на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата
на командироването - от 13 май 2018г. до 28 февруари 2019г.
3. Размер на основното
и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер - основна работна заплата 2 935,00
лева, както и допълнителни възнаграждения предвидени в законодателството на
приемащата държава.
4. Полагане на
извънреден и на нощен труд - работника не
следва да извършва /полага извънреден и нощен труд, освен в предвидените в
закона случаи.
5. Продължителност на
работния ден и работната седмица - съгласно законно
установеното в приемащата държава - 35 часова работна
седмица.
6. Продължителност на
дневната, междудневната и седмичната почивка - съгласно законно установеното в приемащата държава.
7. Официалните
празници на приемащата държава се признават за неработни/почивни дни.
8. Размер на платеният
годишен отпуск е съгласно законно установеното на приемащата държава - 30 работни дни за отработена година.
9. Финансови условия
на командировката извън посочените в т.З и 4:
9.1. Пътни пари за сметка на работодател: пътните пари за
отиването на работника/служителя до мястото на работа в другата държава и за
връщането му обратно след изтичането на срока на командироването или
изпращането, както и пътните пари, свързани с ползването на платения годишен
отпуск за връщане на работника или служителя и за отиването му обратно до
мястото на работа в другата държава.
9.2. Квартирни пари -
лицето има осигурено място за нощуване. При необходимост от извършване на
допълнителни разходи за нощувки, същите ще бъдат изплатени от работодателя след
представянето на първичен документ (фактура/invoice
или друг).
"Л." ЕООД в качеството на български
работодател е командировал работника Д.Г.Д.
в корабостроителен завод в гр. Сен Назер,
Франция за своя сметка и под свое ръководство въз основа на Договор № 2R-18-02-06 от 27.04.2018г.,
сключен с фирма SNEF.
В този случай приложение намира
разпоредбата на чл. 121а, ал.1, т.1, б."а" от КТ, съгласно която
командироването на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги
е налице, когато българският работодател командирова работник или служител на
територията на друга държава - членка на
Европейския съюз за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор,
сключен между работодателя и ползвателя на услуги, какъвто е настоящия случай.
Отношенията между страните са били уредени по реда на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.12.1996г., транспонирана в българското законодателство на 31.12.2016г.
Съгласно чл. 2,
ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги в случаите по чл.121а, ал.1, т.1
от Кодекса на труда работодателят и работникът или служителят уговарят с
допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово
правоотношение за срока на командироването (обн. ДВ,
бр. 2 от 06.01.2017г.).
На основание чл. 2, ал.1 от
цитираната Наредба "Л." ЕООД и са уговорили с допълнително писмено
споразумение от 04.05.2018г. към трудов
договор № 83/02.05.2018г. за срока на командировката минимални
условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите,
изпълняващи същата или сходна работа във Франция (
по аргумент чл.121а, ал.4 от КТ).
Договореният
размер на основната работна заплата е в съответствие минималните ставки на
заплащане във Франция, като от 01.01.2018г. брутната
минимална работна заплата на час е в размер на 9,88
евро или 1498,50 евро на месец. В
допълнително писмено споразумение от 04.05.2018г. е посочена
основна работна заплата в размер на 2935,00 лева, което е
левовата равностойност на 1498,50 евро, изчислен по
официалния курс на БНБ.
Работникът
Д.Г.Д. е работил в корабостроителен
завод в гр. Сен Назер, Франция до 28.06.2018г. Независимо от горното работодателя е
начислил в разчетно -
платежна ведомост за месец юни 2018г. уговореното
трудово възнаграждение в размер на 2935,00 лева за пълен
отработен месец.
Нетното трудово възнаграждение за
получаване след направени удръжки за дължими осигурителни вноски и данъци е в
размер на 2319,05 лева, което е преведено по банков път. Със
Заповед № 61/13.07.2018г. на основание
чл.71, ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Д.Г.Д..
Поради изплащане в пълен размер на
дължимото на работника нетното трудово възнаграждение за м.юни 2018 г. след направени удръжки за дължими
осигурителни вноски и данъци в размер на 2319,05 лева, платено по банков път, предявеният иск за главница
900.84 евро е неоснователен, от което следва и неоснователността на акцесорния иск за
обезщетение за забава.
Не се оспорва размерът на почасовата ставка,
който се дължи на работника, но се
оспорва, че лицето е полагало извънреден труд на посочените от него дати в
исковата молба. Становището на ответника е, че не му се дължи и посочената по
размер надбавка за трудов стаж и професионален опит съгласно българското
трудовото законодателство, тъй като е приложим „Кодекса на труда“ на приемащата
държава Република Франция.
Тезата на ищеца е, че му се дължи заплащане
на посочените в исковата молба суми на основание трудовия договор от 04.05.2018
год., който е представен на български и на френски език с исковата молба.
Ответникът оспорва твърденията, че ищецът е полагал извънреден труд на посочените дати в молбата,
както и че не му се дължи надбавката от 23.4% за трудов стаж и професионален
опит, тъй като българското законодателство е неприложимо, а се прилага
законодателството на приемащата държава. Твърди, че на ищеца се дължи заплащане
на възнаграждение по трудов договор № 83 от 02.05.2018 год. и допълнително споразумение № 83 от 02.05.2018 год.
представен с отговора на исковата молба.
Ищецът твърди, че му се дължи трудово
възнаграждение по трудов договор от 04.05.2018
год. съставен на български и на френски език, представен с исковата молба и със
становището по отговора.
В
съдебно заседание страните чрез процесуални
представители поддържат становищата си.
Съдът след преценка на събраните в производството доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
От
доказателствата по делото се установява по
безспорен начин, че ищецът и ответното
дружество са били в трудови правоотношения
по силата на трудов договор № 83/04.05.2016
г., че ищецът е работил при ответника на длъжност „електромонтьор“ в гр.Сен Назер, със задължения, утвърдени от работодателя в
длъжностната характеристика, представляваща неразделна част към договора. Уговорено
е възнаграждение в размер на 9.88 евро
за всеки час до 35 часа на седмица, за изработените над 35 часа до 43 часа на
седмица се заплаща овъртайм в размер + 25% от
уговореното часово възнаграждение, над 43 часа на седмица се заплаща овъртаям в размер + 50 % от уговореното възнаграждение с
периодичност на изплащане до края на месеца, следващ месеца в който е положен
труда и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит 0.6 % за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер
работа, длъжност или професия.
Ответникът по иска не оспорва съществуването на този договор, но твърди,
че на ищецът се дължи заплащане на
възнаграждение по трудов договор № 83 от 02.05.2018
год. и допълнително споразумение № 83 от 02.05.2018 год. От същите
се установява, че страните са в трудово правоотношение по силата на
което работодателят е възложил, а работникът е приел да изпълнява длъжността
електромонтьор в предприятие „Лазара“ ООД, с месторабота обектите на фирмата като е
договорено основно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и допълнително
възнаграждение за прослужено време 0.6% увеличение към основното възнаграждение
за всяка прослужена година на заеманата длъжност. С допълнително споразумение
от 04.05.2018 г. се променя мястото и характера на работата, като работникът е командирован
за периода от 13.05.2018 г. до 30.11.2018 г., с размер на основна заплата
2935.00 лева, както и допълнителни възнаграждения, предвидени в
законодателството на приемащата държава. Продължителност на работния ден и
работната седмица, дневната, междудневната и
седмичната почивка, размер на платения годишен отпуск, официаални
празници - установени съгласно
законодателството на приемащата държава.
Със заповед № 61/13.07.2018 г. е прекратено трудовото правоотношение на осн.чл.71, ал.1 КТ, като няма данни същата да е връчена на
ищеца. На 08.08.2018 г. по сметката на ищеца е
наредена сумата 2119.05 лева с основание работна заплата за м.06/2018 г., с наредител „Л.“ ЕООД
От събраните в производството гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Христов и Папанчев се
установява, че св.Христов е имал дело с
ответното дружество за заплащане на трудово възнаграждение за извънреден труд,
което е приключило със спогодба. Същият
дава следните показания: „През месец юни 2018 год. отидохме с
фирма „Л.“ ЕООД да работим в гр. Сен Назер във
Франция. Ние отидохме там девет човека. Д.Г.Д. също беше с нас. Съботите
работехме по 6 часа. Работното време беше на часове. През седмицата, петте дни
през седмицата работехме по 8 часа, тъй като французите не дават повече според
техните закони, а в съботата разрешаваха по 6 часа максимум. Ние винаги бяхме
заедно на смяна. През седмицата си ходехме по 8 часа, а в съботите допълнително
се разписвахме преди да се качим на кораба и работехме по 6 часа…“. Свидетелят
потвърждава, че през м.юни на
2018 г. са работили всяка събота заедно с ищеца и другите колеги, с изключение на последната седмица в края на
месеца, когато си тръгнали за България. Имало голямо разминаване в сумите на
заплатите, които очаквали и които
получили. Г-н Лазаров казал на ищеца Д. и на свидетеля Христов че така е
сметнал, понеже са си тръгнали некоректно според него. Работело се трудно с
г-н Лазаров, а французите били много доволни от тяхната
работа. Една вечер когато се прибрали в
квартирата той се обадил на друг техен колега Здравко и му казал: „Утре недей
да идваш на работа понеже съм решил да те уволня и съм ти купил билет за
България!“. Тъй като били солидарни с
техния колега, на следващия ден всички работници останали в квартирата и не отишли на работа.
Лазаров им казал, че ще купи билет на
тези, които искат да си отиват в
България. Свидетелят Христов, Д. и Здравко
си тръгнали. Другите колеги останали. Г-н Лазаров организирал работата. Качвал се за първи път
на кораб и нямал представа от работата на кораб. Деветимата работници са
работили по 20 години по корабите, за
разлика от г-н Лазаров, който нямал „хабер“. Казал, че прави хотел, но свидетелят му казал,
че работата на кораб няма нищо общо с
хотелите. По тази причина имали пререкания в работата и било невъзможно да работят. „…Корабостроителницата, която строи
големи пасажерски кораби беше френска. Това е огромен завод. Ние бяхме
подизпълнител на друга фирма - „STX“. Г-н Лазаров каза
още при подписване на документите, че в съботите ще се работи по 6 часа. Това
го знаехме още от самото начало. Даже някои питаха защо толкова малко, защото
договора беше по 10 евро на час. Всеки искаше да работи повече часове, защото
беше отишъл там да работи за пари, но казаха, че френските синдикати не разрешават.
В завода се влиза с електронна карта и без да се чекираш
няма как да влезеш през портала. След това има пожарникари, „секюрити“ и ние оттам минавахме за да ни запишат в някакви
документи, за да се знае колко човека има на кораба в момента, защото ако стане
нещо те трябваше да знаят, колко хора има за евакуация евентуално така, че се
знаеше винаги колко човека има на кораба. Не можеш да се качиш без да се чекираш. Не можеш свободно да влезеш в завода. Даже
французите си следяха колко човека са вътре и колко работят на съответния
кораб. Не можеш да влезеш, да си заминеш или да се преместиш от единия обект на
другия обект. Корабостроителният завод беше на фирма „STX“…..“.
Имало случай когато компютърната им система била развалена
и докато не я оправили, не допуснали никой да влезе в завода. Навън чакали
100-200 човека няколко часа. При излизане и при влизане в завода се чекирали с карта.
Свидетелят Папанчев
разказва: „През месец юни 2018 год. работих към фирма „Л.“ ЕООД в гр. Сен Назер – Франция. Когато се прибрах в България, за месец юни
ми заплатиха около 1600-1800 евро, но точно не помня. Д.Г. го познавам, защото
той ми беше колега и ние спяхме в едно помещение. През месец юни 2018 год. до
петък работехме по 8 часа, а в събота по 6 часа, като един или два пъти
работехме по 7 часа без почивка, защото така се бяхме уговорили. В събота
разрешаваха да се работи само по 6 часа. Всички съботи работихме през месец юни
2018 год. със сигурност….“. Спомня
си, че „Л.“ ЕООД дава заявка да се
работи в събота. След разрешение от френска страна при отиване на работа всички се
подписвали на влизане и на излизане
освен, че давали и пропуските си. Още от
петък се знаело, че ще работят в събота.
Шефа Румен лично им казвал, че ще работят в събота. Работили са всички съботи на
месец юни 2018 год. По принцип в събота работели по 6 часа, но два или
три пъти работели по 7 часа с разрешение
на французите, тъй като пуснали кораба и трябвало да се свърши
работата. Тогава французите
разрешили да работят повече от 6 часа,
но без почивка.
От заключението на проведената
съдебно – счетоводна експертиза –
основно и допълнително, неоспорено от страните, което съдът цени като пълно,
ясно, обосновано и компетентно дадено се
установява, че съгласно посочените в
исковата молба параметри на трудов договор от 04.05.2018 г. при възнаграждение на ищеца по 9,88 евро за всеки час до 35 ч. на седмица (т.е. по 7ч. на ден), за изработеите
над 35ч. до 43ч. на седмица се заплаща овъртайм (+25%) от уговореното часово възнаграждение
(9,88евро х 25% = 12,35 евро на час). Съобразно
тези условия и представената ведомост за работна заплата ищецът е отработил 21 работни дни през
м. юни 2018 г. Допълнително са отработени 2
дни (02 и 09 юни 2018г.) по 6ч. или общо 12ч. и 2
дни (16 и 23 юни по 7ч. или общо 14ч. Извънредният труд общо
се равнява на 28 ч. Съобразно посочените условия изчислено брутното и
нетното трудово възнаграждение за м.юни 2018 г. при основно трудово
възнаграждение от 1815.45 евро с левова равностойност 3550.71 лева и начислено
допълнително възнаграждение 23.4% за прослужено време 830.90 лева или общо
4381.61 лева. След приспадане на дължимите лични удръжки за ДОО 10.58%, ЗО 3.2
%, ДОД 10% размерът на брутното трудово възнаграждение е 4381.61 лева и
нетно трудово възнаграждение в размер
на 3621 лева, при заплатено от
работодателя възнаграждение 2319.05 лева /разликата е 1301.95 лева/. По втория вариянт
при законово определени работни дни за м.юни 2018 г. при пълен отработен месец
за 21 работни дни, при условия на работа на ищеца за периода 01-28.06.2018 г.
работните дни се равняват на 20 р.д. При този вариянт
дължимото нетно възнаграждение е 2193.26 лева, при заплатено от работодателя
2319.05 лева.
По допълнителното заключение
вещото лице е изготвило вариянт за размера на
възнаграждението на ищеца при вписан в договора от 04.05.2018 г. трудов стаж 39 год., 2 мес. и 5
дни при допълнително възнаграждение 0.6 % за всяка година трудов стаж или общо
23.4%. Съобразно посочените условия в договора 9.88 евро за всеки отработен час до 35 ч. на
седмица + 25% овъртайм за отработени над 35ч. до
43ч., брутното възнаграждение за м.юни
2018 г. е в размер на 3608.08 лева, а нетното трудово възнаграждение е 3247.27
лева. След приспадане на дължимите лични
удръжки за ДОО 10.58%, ЗО 3.2 %, ДОД 10% размерът на нетното трудово възнаграждение е 3247.27 лева при
заплатено от работодателя възнаграждение 2319.05 лева /разликата е 928.22
лева/.
Представените документи на листи
47-53 и 98-120 в превод от френски на български език са в подкрепа на
твърденията в молбата, като същите не се оспорват от ответника.
При така установеното от събраните
в производството доказателства, съдът намира, че ищецът е установил по
категоричен начин твърденията си в молбата, че е престирал
труд на определеното от работодателя място – корабостроителница в гр.Сен Назер, Франция през м.юни 2018 г. по 7 часа дневно всеки
ден от седмицата, а в съботните дни на м.юни по 6 ч. и по 7 ч. през целия
период на командироването, включително и на посочените дни от ищеца в исковата
му молба. Доказателствената сила на събраните в тази
връзка гласни доказателства не е оборена от ответната страна. Съдът преценява показанията на разпитаните
свидетели като последователни, логични,
основани на непосредствени впечатления, като
същите кореспондират изцяло с останалите доказателства.
Ответното
дружество – работодател не е оспорило на надлежния ред трудов договор № 82 от 04.05.2018 г., който е
подписан от законния представител на „Л.“ ЕООД в качеството на работодател и е
положен печата на дружеството. В същия
договор е посочен размера на възнаграждението на ищеца, съобразено с Кодекса на
труда и Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги, приета с ПМС № 382 от 29.12.2016 г., обн. ДВ. бр.2 от 6
Януари 2017 г. Нормата на чл. 6 е императивна и съгласно същата (1)
Условията на труд, уговорени по чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2, не може да са
по-неблагоприятни за работника или служителя от условията, установени в
приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби,
колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими
по съответния ред, включително по отношение на здравословните и безопасни
условия на труд, условията на работа на непълнолетните лица, на бременните
жени, на кърмачките и на лицата с намалена работоспособност; (2) Работодателят,
съответно предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или
служителят не могат да договорят размер на трудовото възнаграждение по чл. 2,
ал. 2, т. 3 или по чл. 3, ал. 2, т. 1, по-нисък от минималната работна заплата
или от минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа
в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби,
колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими
по съответния ред; (3) Елементите на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2,
т. 3 или по чл. 3, ал. 2, т. 1 се определят от законодателството на приемащата
държава; (4) Работодателят или предприятието, което осигурява временна работа,
е длъжен да начислява и да изплаща на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата или
минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в
приемащата държава, за целия срок на командироването или изпращането.
Съгласно чл.3 (1) При изпращане на работници или
служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ предприятието, което осигурява
временна работа, и работникът или служителят уговарят в трудовия договор по чл.
107р, ал. 1 КТ условията на работа за работника или служителя в предприятието ползвател.
(2) Трудовият договор по ал. 1
съдържа данни за страните и определя:
1. размера на основното и на
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер;
2. условията за полагане на
извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им;
3. продължителността на работния ден
и на работната седмица, на дневната, междудневната и
на седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата
държава;
4. размера на платения годишен
отпуск;
5. финансови условия на изпращането
извън посочените в т. 1 и 2.
Структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери
на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване
на трудовите възнаграждения на работниците и служителите се определят с Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от
17.01.2007 г., обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в
сила от 1.07.2007 г. Съгласно чл.
12, ал.1 за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и
служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху
основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Минималният
размер на това възнаграждение е 0,6 на сто от основната заплата и се заплаща
ежемесечно.
Съдът като взе предвид липсата на
оспорване от страна на ответника на заключението на ССЕ, както и че същият не е провел успешно
доказване на правоизключващите му възражения в
отговора на исковата молба, а именно, че е заплатил на ищеца
дължимото му възнаграждение за месец
юни 2018 г. в пълен размер, при условията на действащия между страните трудов
договор № 83 от 04.05.2018 г., което съгласно заключението на ССЕ е в размер на
3608.08 лева брутно възнаграждение и 3247.27 лева нетно възнаграждение, намира, че предявеният осъдителен иск срещу работодателя за сумата 928.22 лева,
представляваща разликата между дължимото
и заплатеното възнаграждение е
основателен и доказан по размер, поради което същият следва да се уважи. Поради изпадане в забава, работодателят дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума на осн.чл.84, ал.2 ЗЗД.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора и молба с
пр.осн.чл.78 ГПК на ищецът, ответникът
следва да му заплати разноски за
производството. Ищецът е направил искане за заплащане на раазноски за заплатено
възнаграждение на процесуалния му представител в размер 300 лева, който е в
минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Съдът намира молбата за
основателна с оглед на това, че са представени доказателства съгласно
изискването на т.1 и т.2 на тълкувателно решение №6/6.11.2013 г., постановено
по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които доказателства са предпоставка за
нейното уважаване.
По
въпроса за дължимата държавна такса за производството:
На осн.чл.78,
ал.6, вр.чл.77 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС Варна държавна такса в размер
на 4% върху цената на иска, но не
по-малко от 50 лева, както и сумата 162
лева, включваща изплатени суми от бюджета
за възнаграждение на вещо лице и за превод на документи.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Л." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Румен Николаев Лазаров да заплати на
Д.Г.Д. с ЕГН ********** *** сумата 928.22 /деветстотин двадесет и осем лева и 22 ст./ лева, представляваща неизплатена част от дължимо трудово
възнаграждение за м.юни 2018 г. в размер на 3247.27 лева по трудов договор №
83/04.05.2018 г., ведно със законната
лихва от подаване на молбата – 21.8.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн.чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, както и разноски
за производството в размер на 300 /триста/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА
„Л." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Румен Николаев Лазаров да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата на 162 /сто шестдесет и два/ лева,
на осн.чл.78, ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: