Определение по дело №10102/2018 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 март 2019 г. (в сила от 19 април 2019 г.)
Съдия: Ива Спасова Димова
Дело: 20184200110102
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

   гр. Габрово, 28.03.2019 г.

 

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Габровски окръжен съд в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Димова

                                                                         

при секретаря..............., като разгледа докладваното от съдията Димова гр.д. № 102 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба с вх. № 4341 от 12.12.2018 г., по която е образувано настоящото дело.

След извършена размяна на книжа по чл. 131 ГПК в законоустановения срок е постъпил отговор от ответниците Г.А.М. и Г.А.Л., чрез процесуалния представител адв. Р.М. Х. от Габровска адвокатска колегия. В отговора са направили възражение, че не отговарят за задълженията на баща си А.Ю.А., защото са направили отказ от наследство и са представили доказателства за това.

С разпореждане от 01.03.2019 г., съдът е разпоредил в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страна на ищеца да се вземе становище по възражението, че ответници М. и Л. са направили отказ от наследство. Съобщението е получено от представил на Гаранционния фонд на 22.03.2019 г. В определения от съда срок, ищеца е депозирал молба, с която на основание чл. 232 ГПК оттеглят исковата си молба срещу ответниците Г.А.М. и Г.А.Л., като молбата е подписана от изпълнителния директор С.С. и изпълнителния директор и председател на УС на ГФ Б.М.

Съдът, като разгледа така подадената молба за отказ от иска, намира следното:

Молбата за оттегляне на иска е подадена от изпълнителните директори С.С. и Б.М., които са процесуално легитимирани да представляват ищеца. Същата е депозирана преди приключване на първото по делото заседание, какъвто е настоящия случай, поради което не е необходимо да се взема становището на ответниците, съгласно чл. 232, ал. 1 ГПК. С това процесуално действие страната десезира настоящата инстанция от разглеждането на подадената от нея искова молба, поради което производството по нея следва да се прекрати.

По отношение на разноските.

В отговора на исковата молба е направено искане от страна на процесуалния представител на ответниците за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата По силата на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Това е правилото за решаване на въпроса за отговорността за разноски, в случаите, когато делото не приключва с акт по същество, а е прекратено на някое от предвидените от закона основания.

Като изключение от това правило, по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, не може да бъде реализирана отговорността за разноски на ищеца, по правилата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, когато след предявяването на иска, поради нови факти, независещи от поведението на ищеца, предявеното от него право се погаси. При прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, обусловено от нововъзникнали факти – напр. погасяване на задължението чрез последващо предявяването на исковата молба плащане или извънсъдебно прихващане, направените разноски от ответника, който е дал повод за завеждането на делото, остават в негова тежест. От посоченото следва, че извънпроцесуалното поведение на ответника във връзка с преценката за това дали е станал причина за завеждането на делото би било релевантно само в случаите, предполагащи приложение по аналогия на чл. 78, ал. 2 ГПК /Определение № 763 от 16.11.2015 г. по ч. т. д. № 728 по описа за 2015 г. на Варненски апелативен съд/.

В конкретния случай, съдът намира, че ответниците по иска са станали причина за неговото завеждане, в качеството си на наследници на своя баща А.Ю.А. Исковата молба е подадена на 12.12.2018 г. С разпореждане от 16.01.2019 г., съдът е разпоредил да се извърши размяна на книжа и съобщението до М. и получена лично на 25.01.2019 г., като М. е получила съобщението и на Л. на същата дата. Отказите от наследство са направени на 18.02.2019 г., т.е след получаването на исковата молба от ответниците. Съдът намира, че не се дължат разноски, тъй като отказът от наследство се явява нововъзникнал факт, който е станал известен на ищеца след получаване на становището на ответниците на 22.03.2019 г., във връзка с което следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски от страна на ответниците по реда на основание чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата.

            Предвид изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 102 по описа за 2018 г. на Габровски окръжен съд, на основание  чл. 232, ал. 1 ГПК, поради заявеното оттегляне на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането за присъждане на разноски в полза на адв. Р.М. Х. от Габровска адвокатска колегия, на основание чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението му до страните.

 

              

                                                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: