ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 477
гр. Благоевград, 21.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600765 по описа за 2021 година
Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по
жалба на пострадалия Ф. А. А. от гр. С. чрез упълномощения от него адвокат
Е.Д. срещу Определение № 42 от 30.07.2021 г. на РС – С., постановено по
ч.н.д. № 407/2021 г. по описа на същия съд.
В жалбата се изразява недоволство от определението на районния съд,
като се сочи, че по вина на разследващите органи не са извършени действия
по разследването, които са били спешни, и така е осуетена възможността за
разкриване на обективната истина /по отношение искането за изземване на
записи от камери, с които да се установи, че автомобилът е бил във владение
на св. Б. Д. преди и по време на порочната сделка в Х./. С жалбата се прави
искане за събиране на гласни доказателства за проверка на тезата на
пострадалия, като се сочи, че безкритично е прието за редовно закупуването
на МПС от св. Д., който продължавал да го владее въпреки прехвърлянето му
в хода на производството. Като порок на постановлението на прокурора се
сочи, че не ставало ясно за какво деяние се прекратявало наказателното
производство и че не било посочено, че е подлежало на обжалване.
Иска се отмяна на определението на РС – С. поради неправилен извод в
същото, че в акта на прокурора правилно е прието, че обвинението не е
доказано и са проведени всички възможни действия по разследването.
Ведно с жалбата в окръжния съд са изпратени ч.н.д. № 407/2021 г. по
описа на РС - С. и Досъдебно производство № 602/2018 г. по описа на РУ –
С..
Благоевградски окръжен съд, след като обсъди материалите по
приложеното досъдебно производство и частно наказателно дело на районния
съд, изложените доводи в жалбата на повереника на пострадалия и провери
изцяло правилността на обжалваното определение, намира следното:
1
Жалбата е допустима – същата е подадена в законовия 7-дневен срок за
обжалване на постановеното от районния съд определение и от легитимирано
съгласно чл. 243, ал. 6 НПК лице – пострадало от извършено престъпление
лице.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.
Атакуваното определение на районния съд е незаконосъобразно. На
досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон – чл. 13 и чл. 14 НПК, които са довели до
необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, поради което и неправилно
същото е потвърдено от районния съд, като са налице предпоставки за
отменяването му и връщане на делото на прокурора. Допуснатите нарушения
на досъдебното производство се изразяват в следното:
Досъдебно производство № 3393М-602/2018 г.по описа на РУ- С. е
образувано на 05.11.2018 г. за това, че в периода от 26.10.2017 г. до
12.02.2018 г. в гр. С. противозаконно е била присвоена чужда движима вещ -
л.а.м. „БМВ 520 Д” без рег. номера с № на рама *, собственост на Ф. А. А. от
гр. С., която е владеел - престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. В хода на
досъдебното производство са били извършени множество действия по
разследването – разпити на свидетели, няколко експертизи /оценителна,
техническа, графологична и трасологична/, събрани са писмени
доказателства. След приключване на разследването прокурор при РП –
Благоевград, ТО – С. е постановил атакуваното в настоящето производство
постановление от 14.06.2021 г., с което е отделил материали от досъдебното
производство и е постановил изпращането им на РП – Х. за извършване на
разследване за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК, като е
прекратено досъдебното производство за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК /в
диспозитива е посочено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК/, посочено е, че
препис от постановлението се изпраща за сведение на Ф.А. и че в 7-дневен
срок от получаване на преписа постановлението може да се обжалва пред РС
– С.. От материалите по делото на РС – С. се установява, че в законния срок
пострадалият А. чрез неговия адвокат е депозирал жалба срещу
постановлението, по която жалба е произнасянето с обжалваното пред
настоящата инстанция определение на РС – С.. Това въззивният съд посочва
като приема, че неясното посочване в постановлението кое лице може да го
обжалва не се е отразило на правото на обжалване на пострадалия. Във връзка
с отразеното в диспозитива на постановлението за прекратяване на нормата
на чл. 216, ал. 1 НК въззивната инстанция намира, че същото се дължи на
допусната фактическа грешка, която също не се е отразила на упражняване на
правото на обжалване на пострадалия и ако съдът не считаше жалбата на
пострадалия за основателна, следваше да се измени постановлението като се
поправи тази грешка, като е очевидно от мотивите на постановлението за
какво престъпление – това по чл. 206, ал. 1 НК, е разсъждавал прокурорът, че
са налице основания за прекратяване на наказателното производство.
С обжалваното определение РС – С. е потвърдил постановлението на
2
прокурора, приемайки, че са събрани всички възможни доказателства, като с
бланкетни и общи изрази относно правомощията му при контрол на
постановлението на прокурора е направил извод /след като е копирана изцяло
приетата от прокурора в постановлението фактическа обстановка/, че
направените от прокурора изводи са въз основа на правилен анализ на
доказателствата, с които били изяснени всички факти от предмета на
доказване, като правилно било заключението за прекратяване на
наказателното производство.
Макар и според въззивната инстанция да следва да се споделят част от
направените фактически изводи от прокурора в постановлението за
прекратяване, доколкото анализът на доказателствата в постановлението за
същите следва да се приеме за правилен, налице е неправилен анализ на част
от доказателствата и непълнота в доказателствата по досъдебното
производство въпреки продължилото дълго време разследване и събрани
много на брой доказателства, като тази непълнота /преди да бъде попълнена/
не дава възможност да се приеме, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК е
законосъобразно и обосновано.
Липсва противоречие в доказателствата по досъдебното производство
относно това какъв е предмета на извършено престъпление - св. Ф.А. е
придобил фактическата власт в Швейцария върху л.а. м. ”БМВ“ с рег. № *
/швейцарска регистрация/, с който през 2017 г. е влизал в Р България четири
пъти /на 02.01.2017 г., на 03.03.2017 г., на 15.04.2017 г., на 07.10.2017 г./
всички през ГКПП Калотина /както и че св. Ф.А. е влизал и с други
автомобили, вкл. и такива с швейцарска регистрация/. Въпросният лек
автомобил /същият, който впоследствие е предмет на регистрация в КАТ ПП
Х. и Петрич/ св. Ф.А. е получил след като е сключил на 20.09.2016 г. договор
за покупка и финансиране /лизинг/ на автомобила, бял на цвят с № на шаси *
и посочената по-горе контролна табела *. Не са налице и противоречия в
доказателствата, че св. Б. Д. се познава със св. Ф.А. /и двамата са от гр. С./,
като първият свидетел е собственик на заложна къща „Престиж 2014“ ЕООД.
Макар и св. Б. Д. да отрича в показанията си, прокурорът правилно е приел за
достоверни другите доказателства, които установяват, че св. Ф.А. е оставял
като залог в заложната къща на св. Бл. Д. различни вещи - автомобили,
мотоциклети и даже джанти за автомобили, като следва да се допълни, че
доказателствата установяват даването в залог на тези вещи без да се съставят
писмени документи за това. В показанията като свидетел Ф.А. потвърждава
посоченото от него в жалбата, повод за образуване на производството, че на
26.10.2017 г. е заложил в заложната къща на св. Б. Д. л.а. м. “БМВ А5 серия
F10520d, 2011 г., дизел, купен със заем от банка в Швейцария срещу
уговорката за получаване на заем с 5% месечна лихва, заетата сума била 6 000
шв. франка и 2 000 лева /закупени билети за Цюрих на св. Ф.А. и семейството
му/ или общо 11 000 лева, както и че сделката не била оформена в писмен
3
вид, че е обяснил на св. Б. Д., че автомобилът е лизингов, не може да бъде
регистриран в България, тъй като в Швейцария се води на името на св. Ф. А.,
както и че това е било станало в присъствието на св. С., работещ в заложната
къща, а след това св. Ф. А. не е могъл да обслужва заема, като от родителите
си разбрал, че през м. февруари 2018 г. са видели същото БМВ да се
управлява от св. Б. Д. с регистрационни табели на обл. Х., а през м. юни 2018
г. св. Ф.А. се върнал в България и поискал от св. Б. Д. да му върне автомобила
с документите, но му било отказано, докато не му се даде голяма сума пари.
Неправилни и противоречиви са обаче изводите на прокурора, че не са
събрани категорични доказателства по досъдебното производство, които да
подкрепят показанията на св. Ф.А., че е предоставил въпросното МПС -
л.а.м.“БМВ А5 серия F105206, 2011 г., на 26.10.2017 г. като залог за получен
от него заем на св. Б. Д.. Въпреки липсата на писмени документи за тези
факти прокурорът е нямал основание да се съмнява в предаването на този
автомобил от св. Ф. А. на св. Бл. Д., като очевидно липсата на документи не е
било пречка прокурорът да приеме оставянето в залог на св. Бл. Д. на други
вещи /вкл. МПС - Фолксваген- Поло“, л.а.м.“Ауди“/, за които св. Ф. А. не
обяснявал нищо и не предявявал претенции, но вместо прокурорът да прави
извод за факти, за които няма доказателства - че отношенията и уговорките
между пострадалия и св. Д. по повод процесния автомобил „БМВ“ е
възможно да са на друга плоскост, е могъл да проведе допълнителен разпит
на св. Ф. А. и да събере /при липса на писмени документи/ доказателства за
тези отношения /във връзка с другите заложени МПС/, за да направи тогава
извод кой казва истината – св. Ф. А. или св. Бл. Д.. Показанията на
последните свидетели и следвало да бъдат анализирани от прокурора и във
връзка с установеното впоследствие от събраните доказателства, за да се
приеме дали конкретният лек автомобил е бил във владение на св. Бл. Д.
преди официалното му регистриране в страната ни с неистински документи,
или същият автомобил св. Ф. А. е бил предал на друго лице с оглед тези
следващи действия, и чак тогава да се прави извод има ли извършено
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК и от кое лице. Не са налице противоречия в
доказателствата, че на 26.03.2018 г. в КАТ - Х. е било подадено заявление за
транзитна регистрация на процесния автомобил м. “БМВ“ с № на шаси *, като
разпитаните лица във връзка с тази регистрация дават неясни и вътрешно
противоречиви показания за начина, по който автомобилът се е оказал в тяхно
владение /показанията на св. Д. П./ или какви са причините те да извършат
действията по регистрация в КАТ ПП /показанията на свидетелите Д. Т. и К.
К./, като само два дни след регистрацията на 26.03.2018 г. - на 28.03.2018 г., в
КАТ ПП Х. е било подадено заявление за първоначална регистрация,
придружено от документи, издадени от Финландия, каквито от
доказателствата по делото се установява, че не са издавани и че не е имало
там регистрация на този автомобил. Веднага след като св. Д. П. от гр. Х. е
регистрирал автомобила на негово име /с рег. № */, същия ден - на 28.03.2018
г., го е продал именно на лицето – св. Бл. Д., за който св. Ф. А. дава
4
показания, че му го е предал във фактическа власт през м. октомври 2017 г.,
причините за това, обяснението, че не може да бъде регистриран в България с
оглед начина на придобиване на фактическата власт върху същия в
Швейцария. До 12.04.2018 г. автомобилът е бил управляван с хасковски
номера /което потвърждава също показанията на св. Ф. А./, като на
последната дата автомобилът е регистриран на името на св. Б. Д. чрез
пълномощник – св. В. Г. Съдът няма възможност да преценява правилността
на постановлението на прокурора относно изпращане на документи за
разследване на РП – Х. за престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 НК
чрез отделяне на материали от настоящето производство, доколкото този
въпрос не подлежи на съдебен контрол. Настоящата инстанция не може обаче
да сподели извода на районния съд в обжалваното определение, че са
правилни изводите на прокурора за това, че не са събрани достатъчно данни
за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, тъй като този извод прокурорът може да
направи едва след като е положил всички усилия за обективно, всестранно и
пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Атакуваният пред съда акт на
прокурора за прекратяване на наказателно производство за престъпление по
чл. 206, ал. 1 НК е необоснован /поради несъответствие на направените
фактически изводи на събраните по досъдебното производство доказателства
въпреки подробните мотиви на акта на прокурора с оглед посоченото по-горе
при анализ на показанията на пострадалия свидетел/ и незаконосъобразен, тъй
като е постановен при неизпълнение на задължението за предприемане на
всички мерки за разкриване на обективната истина.
На първо място са необосновани изводите на прокурора, в които е
приел, че показанията на св. Ф. А. са изцяло недостоверни, като показанията
на този свидетел не са обсъждани във връзка с другите доказателства, от
които се установява, че св. Бл. Д. не само за конкретния автомобил, но и за
други заложени от св. Ф. А. вещи не е съставял писмени документи; че св. Бл.
Д. е продал въпросния лек автомобил /с писмен договор с нотариална заверка
на подписи/ при посочена в него цена, която е много пъти различна от
договорената /вж. показания на св. Бл. Д. и св. Божинов/, че управлява отново
този автомобил, макар и по документ същият да е собственост на разпитания
по делото свидетел Р. Б., който сочи, че не е платил договорена сума за
покупко-продажба, различна от посочената в писмения договор; с
показанията на бащата на св. Ф. А., които подкрепят показанията на
пострадалия, с документа на л. 100 от т. 1 на ДП, изследван с графологическа
експертиза с посочени дати в същия също в унисон с показанията на
пострадалия Ф. А.; с документа за датата, от която са правени застраховки на
този автомобил и което отново е в унисон с показанията на пострадалия; с
показанията на св. Д. П., който макар и да сочи лице с име Ф. или Ф., което му
е продало автомобила /неясно как и за неясно каква цена, с документи, които
после се оказала неистински, а пък св. Д. П. е бил страна във връзка с
прехвърляне на над 100 автомобила, както самият той сочи в показанията си/
не свързва това име с пострадалия, който по това време не е бил и в страната.
5
Макар и прокурорът да има основание да се съмнява в достоверността на
показанията на св. Ф. А. с оглед писмените документи по делото, постъпили
по линия на полицейско сътрудничество във връзка с конкретния автомобил
от Швейцария, от които се установява, че св. Ф. А. е спрял да плаща вноските
по лизинга за този автомобил и че в тази връзка е търсен от дружеството,
предало му владението на автомобила, това съмнение, преди събиране на
други доказателства, които да потвърдят или да дадат основание, че са
неверни, показанията, дадени от св. Ф. А., не може да е основание за
прекратяване на наказателното производство. По делото не са събрани всички
възможни доказателства, от които да се установи в чие владение е бил
автомобилът след датата, на която св. Ф. А. е напуснал България и сочи, че го
е предал на св. Бл. Д., какви са отношенията към настоящия момент във
връзка с този автомобил в Швейцария и кой е собственик в Швейцария на
автомобила, има ли последици за св. Ф. А. в тази държава във връзка с този
автомобил, за който не е плащал вноските за него, и какви, издирван ли е този
автомобил, през кой период и какъв е резултатът от издирването, в кое лице е
бил установен автомобила при издирването, какво св. Ф. А. е заявил във
връзка с този автомобил и неизпълнението на договора в Швейцария, ако има
такава информация, като следва повторно да се разпита св. Ф. А. за същите
обстоятелства /плащал ли е лизинговите вноски и до кога, как е уредил
отношенията с дружеството, предало му автомобила, има ли последици за
него и какви във връзка с този автомобил в Швейцария с оглед проверка на
показанията му за отношенията във връзка с този автомобил със св. Бл. Д.,
какво се е случило с табелите с рег. № *, за които св. Ф. А. сочи, че са при
него след предаването на автомобила на св. Бл. Д., какви са били
отношенията между св. Ф. А. и св. Бл. Д. по отношение на другите заложени
автомобили/, при необходимост да се извърши очна ставка между него и св.
Бл. Д..
Според въззивната инстанция е налице непълно разследване по делото,
което се е отразило на обосноваността и законосъобразността на изводите на
прокурора в постановлението за прекратяване, като неправилно и в
противоречие със закона същото е потвърдено от районния съд. Допуснатото
нарушение по непълно проведено разследване, с което да се установи дали са
достоверни показанията на св. Ф. Д. и за кои обстоятелства, е довело до
необоснованост и незаконосъобразност на атакувания пред съда акт на
прокурора, защото са направени изводи в него /че въпросният автомобил не е
бил във фактическа власт на св. Бл. Д., която фактическа власт да му е била
предадена от св. Ф. А. при уговорките съгласно показанията на последния/
без да са изследвани обстоятелствата по делото в необходимата пълнота, в
противоречие със задължението за обективно и всестранно изследване на
обстоятелствата по делото и вземане на решение, след като са взети всички
мерки за разкриване на обективната истина по делото /чл. 13 и чл. 14 НПК/.
Прокурорът и разследващите органи по силата на чл. 13 НПК са длъжни
6
на досъдебното производство да вземат всички мерки, за да осигурят
разкриването на обективната истина. Когато прокурорът не е изпълнил това
задължение и е прекратил наказателното производство при неизяснени
обстоятелства по делото, същият постановява необоснован и
незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна от съда. Въпросът за
прекратяване на наказателно производство поради липса на престъпление
следва да се реши едва след събиране на всички възможни доказателства по
делото и след тяхното пълно изследване – в противен случай се допуска
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до необоснованост
на акта, постановен въз основа на доказателства, събрани при допускане на
процесуални нарушения.
Поради изложените по-горе съображения обжалваното определение на
районния съд, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на
наказателното производство, следва да бъде отменено и делото върнато на
прокурора с оглед надлежно изпълнение на задълженията му по чл. 13 и чл.
14 НПК, като след събиране на всички възможни доказателства за изясняване
на обстоятелствата по делото и чрез предвидените в НПК способи
прокурорът следва да направи извод налице ли е извършено престъпление от
общ характер, от кое лице, каква е неговата правна квалификация, или
наказателното производство следва да се прекрати поради липса на такова.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 7 вр. ал. 5 и 6 от
НПК Благоевградски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 42 от 30.07.2021 г., постановено по ч.н.д.
№ 407/2021 г. на Районен съд – С., и вместо това постановява:
ОТМЕНЯВА постановление от 14.06.2021 г. на Районна прокуратура –
С. за прекратяване на наказателното производство, водено по ДП № 339 – ЗМ-
602/2018 г. по описа на РУ – С. за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
Определението на съда не подлежи на проверка по жалба или протест.
Да се уведоми за постановяване на същото адв. Д. като повереник на
пострадалия Ф. А..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7