Р Е Ш Е Н И Е
№2085/15.5.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. М.
при участието секретаря Д. П., като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело №6589 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „А.П.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***-3 срещу „С.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 24000 лева, частична
претенция от общия размер на задължението от 43353,60 лева с вкл. ДДС,
съставляваща незаплатена част по осъществени
от ищеца СМР, за което обстоятелство
е издадена фактура №
763/30.12.2015г. ведно
със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда – 02.03.2018г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 699,86 лева мораторна лихва върху главницата считано от 03.01.2018г. до 01.03.2018г., на осн. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 266, ал.1 вр. чл.
258 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата
молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало облигационно правоотношение от 2015г. въз
основа на договор за строителство, по силата на което
ответното дружество в качеството му на възложител е възложило на ищеца в качеството му на изпълнител да осъществи строително – монтажни работи на обект – потапящ кладенец, находящ се в гр. Русе. Сочи,
че уговорената цена по договора
възлиза на 150000 лева без ДДС. По този договор ответникът
бил заплатил аванс в размер на 24000 лева, за което
обстоятелство били съставени фактури №698/14.05.2015г. и
№ 699/22.05.2015г., както и сумата
от 30129,60 лева с вкл. ДДС на основание
извършени СМР, за което обстоятелство била съставена фактура № 749/30.09.2015г.
При приключване
на работата на обекта бил съставен акт
за извършени СМР, който бил подписан
от представител на ответника – Градимиров, като ведно с акта
за СМР била представена и фактура №763/30.12.2015г. на стойност от 43353,60 лева с вкл.ДДС, която съставлявала остатъка от дължимите
и незаплатени от възложителя СМР по договора за строителство.
На 03.01.2018г. ищецът изпратил покана на ответника за заплащане
на процесната сума, като до момента на депозиране
на ИМ в съда не е осъществено плащане.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
с който предявения иск се оспорва
по основание и размер. Не се оспорва, че
страните са се намирали обвързани по силата на договор
за строителство от 2015г., както и че по този
договор ответното дружество е осъществило две плащания всяко
от по 10000 лева, за което
обстоятелство били съставени фактури
698/14.05.2015г. и № 699/22.05.2015г. Излага възражения, като посочва, че при
окончателно приключване на работата ищецът е издал фактура № 565/30.06.2015г.
за сумата
от 81236 лева, като е приспаднал платените аванси и е начислил остатък от 73483,20 лева. Ответното дружество се е противопоставило на посочената стойност, при което ищецът
с кредитно известие №
748/29.09.2015г. е анулирал фактура № 565/30.06.2015г. Вследствие
на постигнатото между
страните съгласие общата стойност на осъществените СМР била определена на 45108 лева, от която
след приспадане на платените аванси е останала сумата от 30129,60 лева, която е изцяло заплатена на ищеца, за което обстоятелство
е съставена фактура №
749/30.09.2015г. Възразява да е получил фактура
№763/30.12.205г.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор за строителство от 04.05.2015г., от който се установява, че страните се
намират в облигационно правоотношение по силата на което ответникът в
качеството му на възложител е възложил на ищеца в качеството му на изпълнител
за осъществи СМР на обект „Производствена база в гр. Русе“ при уговорена цена
от 150 000 лева без вкл. ДДС.
Представени са фактури
№698/14.05.2015г. и № 699/22.05.2015г., от които се установява, че ответникът е
заплатил на ищеца сумите от по 12000 лева с вкл. ДДС на основание договор за
строителство. Представена е фактура № 749/30.09.2015г. на стойност от 30129,60
лева с вкл. ДДС издадена на основание договор за строителство на стойност 43108
лева с приспадане на сумите от 10000 лева заплатени на 14.05.2015г. и
22.05.2015г.
Представен по делото е протокол
образец 19 за осъществени от изпълнителя СМР
на обект „потопяем кладенец производствена
база“ гр. Русе. Общата стойност на осъществените СМР е изчислена на 81236 лева,
от които 73851 лева стойност на осъществените дейности и 7385 лева – стойност
на печалбата в размер на 10%.
Представена е фактура
№565/30.06.2015г. на стойност от 73483,20 лева издадена на основание извършени
услуги по договор за строителство и протокол обр.19.
Посочената сума се формира от сумата от 81236 лева за осъществените СМР и
приспадане на заплатени аванси на 14.05.2015г. и 22.05.2015г. на обща стойност
от 20000 лева без ДДС. Представено е кредитно известие №748/29.09.2015г.
издадено от ищеца на стойност от 73483,20 лева.
Представена е фактура
№763/30.12.2015г. на стойност от 43353,30 лева с вкл. ДДС, като основание за
издаване на същата от ищеца е посочено – доплащане по договор за строителство и
протокол образец 19 в размер на 81236 лева без ДДС, приспаднати са три броя
заплатени аванси от 10000 лева на
14.05.2015г., 10000 лева на 22.05.2015г. и 25108 лева на 30.09.2015г.
По делото е представена
покана от ищеца до ответника, връчена на последния на 03.01.2018г., с която
последния е поканен да заплати в тридневен срок от получаване на съобщението
сумата от 43353,60 лева, за което обстоятелство е издадена фактура №
763/30.12.2015г. за осъществени СМР.
Приета по делото е
заключение на съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице Д.П., от която се
установява, че общо регистрираните плащания от ответника в полза на ищеца
възлизат на 54129,60 лева, от която 12000 лева заплатени на 14.05.2015г., 12000
лева на 28.05.2015г., 15064,80 лева на 24.10.1015г. и 15.064,80 лева на
22.10.2015г.При ответника са осчетоводени фактури № 698/14.05.2015г. и
№699/22.05.2015г., като по същите възложителя е използвал данъчен кредит за
месец 05.2015г. Представена е и фактура № 749/30.09.2015г., която също е осчетоводена
и по отношение на която е използван данъчен кредит за месец 09.2015г.От
дадените обяснения в о.с.з. проведено на 13.07.2018г. в.л. П. поясняван, че
фактурата от 30.12.2015г. (на стойност от 43353,30 лева) не е осчетоводена при
ответника, като същия не е използвал данъчен кредит.
Прието по делото е
заключение по назначена съдебно – техническа епикриза на вещото лице П.П., от която се
установява, че общата стойност на осъществените СМР на обекта на изпълнение в
гр. Русе възлиза на 41727 лева с ДДС без включване стойността на труда и 49335
лева с ДДС с включване стойността на труда в окончателната цена. В
допълнителното си заключение дадено след изследване на представените по делото
строителни книжа експерта посочва, че стойността на осъществените СМР на обекта
възлиза на 53950 лева с ДДС но без включена стойност на труда, съответно сумата
от 63232 лева с ДДС с включване стойността на труда.
Прието по делото е
заключение на тройна съдебно – техническа експертиза на вещите лица инж. П.М.,
инж. Г.Г. и инж. Т.О., в което се посочва че общата
стойност на осъществените СМР възлиза на 73052,25 лева, от която 47264,66 лева
без ДДС за осъществените СМР и 5671,76 лева без ДДС стойност на печалбата в
размер на 12%. Получената стойност от 52936,41 лева (СМР и печалба) вещите лица
увеличават с коефициент за утежнени условия при работа в заводски помещения от
1,15, при което дават заключение че общата стойност възлиза на 60876,88 лева
без ДДС.В съдебно заседание по приемане на заключението поведено на
19.04.2019г. вещите лица посочват, че са посетили обекта на място в гр. Русе,
осъществили са съответните контролни разпробивания на
бетона, запознали са се със строителната документация, като посочват, че
отразеното в същата реално съответства на осъщественото от изпълнителя. Изрично
се посочва, че представения по делото протокол Обр.19
е използван единствено за отреждане на последователността на осъществените
дейности на обекта, а стойността на същите се в резултата от измервания и
изчисления на вещите лица.
Разпитан в хода на
съдебното производство е свидетеля Г.Т.Я. Свидетеля посочва, че през 2015г. е
работил при ищеца, като е изпълнявал длъжността „бригадир - отговорник“,
съответно е взел участие при осъществяване на проект по възлагане от ответника
в гр. Русе. Излага, че работата е започнала с очертаване и разрязване на
бетонова плоча, след което е била използвана механизирана техника за разбиване
и извозване на бетона. В хода на работа строителите са се натъкнали на напреки
преминаващ водопровод, при което с оглед спецификата на мястото, което се
характеризирало с песъчлива почва е предприето продължаване на изкопните работи
ръчно. Така е осъществен ръчен изкоп на около 6 метра. При предявяване на
приетия по делото протокол обр.19 свидетеля посочва,
че данните в протокола под формата на размери, обеми и осъществени дейности е
подавал той, а управителя е осъществявал остойностяване на извършеното. За
възложителя обекта е бил приет от техен представител – Градимир
Градинаров, който не е имал забележки към изпълнението. Посочва, че и други
представители на ответника са посещавали обекта към момента на осъществяване на
СМР, като същите не са отправяли забележки по осъществяваното от изпълнителя.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД, при договора за изработка изпълнителят
се задължава по поръчка на възложителя
да изработи нещо на свой риск, съобразно поръчката на възложителя, а последната дължи заплащането на
възнаграждение. Договорът за изработка съгласно чл. 258 и 266 ЗЗД е консенсуален, двустранен и възмезден договор. Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД предвижда
задължение на поръчващия по договор за
изработка да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа. Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на
доказателствената тежест в процеса,
ищецът следва да установи, при условията
на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, а именно: наличие на валидно облигационно отношение по силата
на договор за изработка, от което
да е възникнало задължение за възложителя за заплащане на възнаграждение на изпълнителя, както и пълно или
частично неизпълнение на това задължение, а в тежест на ответника е да установи плащане на това задължение.
От представените по делото
писмени доказателства съдът приема, че страните се намират обвързани по силата
на облигационно правоотношение, по което ответникът в качеството му на
изпълнител е възложил на ищеца в качеството му на изпълнител да осъществи СМР в
производствена база намираща се в гр. Русе. Облигационното правоотношение е
оформено в договор от 04.05.2015г., като предвид твърденията на ищеца и липсата
на възражения от ответника, които да се съдържат в отговора на исковата молба е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване факта на наличната валидна
облигационна връзка между страните с посочения предмет. За пълнота на
изложението и предвид направените оспорвания от ответника в първото по делото
съдебно заседание във връзка с това, че не управляващия и представляващ
възложителя е подписал договора за строителство, съдът намира, че следва да
посочи, че такива възражения в отговора на исковата молба в срока по чл.131 ГПК
не е съдържат, а срокът за релевиране на възражения от такъв вид е именно с
отговора на исковата молба. Договорът от 04.05.2015г. е представен още с
исковата молба, същата ведно с приложенията към нея са връчени на ответника,
който в писмения си отговор не оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение по което страните се намират, а оспорва единствено стойността на
осъществените по силата на договора дейности от изпълнителя. При изложените съображения тези възражения на
ответника се явяват изложени след преклузивния срок по чл.131 ГПК. Дори обаче и
да бъде прието противното следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 301 ТЗ предвижда хипотеза на обвързаност на търговеца от действия на лице без
представителна власт, като тези действия осъществени от това лице се считат за
потвърдени от търговеца, ако той не се противопостави на същите веднага след
узнаването им. В тази насока е
и съдебната практика по въпроса и в случая Решение №37/01.04.2009г., постановено по т.дело № 106/2008г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, с което се приема,
че ако търговецът
не се е противопоставил
на сделката осъществена от лице без
представителна власт веднага след узнаването
й, то тя се счита за
приета от него. В процесния случай, макар и да се приеме, че не управляващия
и представляващ ответника е подписал договор за строителство с предмет
осъществяване на СМР на обект на възложителя в гр. Русе, а това е сторено от
трето лице, то ответникът в качеството му на търговец по см. на чл.1 ТЗ не се е
противопоставил на тези действия, а напротив, действията на това трето лице са
основание за осъществяване на авансови преводи на 14.05.2015г. и 22.05.2015г.
от възложителя в полза на изпълнителя по така сключения договор. Издадени са
фактури от ищеца за осъществените плащания на посочените дати, които видно от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза на в.л. П. са осчетоводени от
ответника. Това е и още една индиция, че страните са намират обвързани по
силата на договор за строителство от 2015г., доколкото съдебната практика е
категорична и в тази насока, като приема че отразяването на фактурата в счетоводството на търговско дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите
по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, дори
и без да се отчита извършеното частично погасяване на задължението, представлява недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл именно
е и трайната съдебна практика, в т. ч. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
454/2008 г., решение № 30 от
8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о.,
ТК и решение № 42 от
19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т.
о., ТК.
Същността на спора в настоящото
съдебно производство е съсредоточен около стойността на осъществените от
изпълнителя СМР на обекта на възложителя в гр. Русе. Ищецът посочва, че общата
стойност на СМР следва да бъде извлечена от протокол обр.19,
в който се посочва, че стойността на извършеното възлиза на 81236 лева без ДДС,
от които 73851 лева – осъществени СМР и 7385 лева без ДДС стойност на печалба.
Сумата от 81236 лева по протокол обр.19 е станала
основание за съставяне на фактура № 565/30.06.2015г., като от така получената
сума са приспаднати заплатените аванси от по 12000 лева с ДДС, при което е
посочено необходимост от доплащане в размер на 73483,20 лева. С кредитно
известие №748/29.09.2015г. ищецът сторнира посочената
сума, като на следващия ден - 30.09.2015г. издава фактура №749/30.09.2015г. за
сумата от 45108 лева без ДДС, от която сума приспада изплатените вече от
възложителя аванси от по 12000 лева, при което следва да бъде заплатена сумата
от 30129,60 лева.Основанието за плащане по същата е посочено като извършена
строителна услуга по договор за строителство. От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза на в.л. П. се установява, че тази сума е заплатена от
ответника в полза на ищеца. С фактура №763/30.12.2015г. ищецът претендира
заплащане на сумата от 81236 лева на основание окончателно плащане по договор
за строителство, като след приспадане на вече заплатените три суми - две авансови вноски от 12000 лева с ДДС и
плащане в размер на 30129,60 лева с ДДС от 30.09.2015г., претендира остатъчна
стойност на осъществените СМР в размер на 43353,60 лева, от която сума частично
предявява и искът си за заплащане на сумата от 24000 лева.
В отговорът на исковата си молба
ответникът излага възражения, като посочва, че не 81236 лева без ДДС, а 45108
лева без ДДС е стойността на окончателното възнаграждение, което се дължи на
изпълнителя. Тази стойност страната посочва, че е определена след допълнителни
договорки между страните. При тези възражения и доколкото сумата е заплатена от
възложителя желае отхвърляне на предявените искове.
Както вече съдът посочи ищецът
предявява претенцията си като обосновава същата въз основа на протокол обр.19 за осъществените СМР. По делото е представен
процесния протокол, който съдържа 56 позиции на осъществените от изпълнителя
дейности по вид, размер и цена. Протоколът за възложителя е подписан от лицето
Гр. Градимиров. По отношение на този протокол отново
едва в първото по делото съдебно заседание се навеждат възражения, че същия не
бил подписан от представител на ответника, респ. посочените в същия дейности не
са приети от възложителя. Възражения в тази насока не са изложени в отговора на
исковата молба макар протокол обр.19 да е част от
приложенията към исковата молба, при което е бил връчен на ответника, който в
срока по чл.131 ГПК е следвало да изчерпа всички свои правопогасяващи и правонамаляващи възражения. Като не е сторил това в първото
по делото съдебно заседание се счита, че за тези възражения е настъпила
преклузия.
Съществен елемент от възникване
задължението на възложителя да заплати изработеното на изпълнителя е приемане
на извършената работа. Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на
поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на
работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя
и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното,
изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е
извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без
недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа
работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената
съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху
поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното
възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/.
С оглед приетото по –горе във връзка с преклудираната
процесуална възможност ответникът да оспорва представения частен документ от
ищеца още с исковата молба, то следва да бъде направен извода, че възложителя е
приел извършеното с подписване на протокол обр.19.
Това, че лицето Градимиров е бил представител на
възложителя, както и че той е представлявал последния по време на
строителството съдът приема за установено от събраните по делото гласни
показания събрани по почин на разпитания свидетел на ищеца – Янкулов. Същия
категорично посочи, че осъществените СМР са приети от посоченото лице – Градимир Градимиров в качеството
му на представител на ответника, като извършеното е прието без забележки.
След като бе даден
положителен отговор на въпроса, че страните се намират обвързани по силата на
валидно облигационно правоотношение, че ищеца в качеството му на изпълнител е
изпълнил възложеното му, както и че ответника като възложител е приел
осъществените СМР, то следва да бъде изследван въпроса досежно стойността на
осъщественото по договора. Спорен е този въпрос, като съдът вече посочи, че
ищецът твърди, че стойността следва да бъде определена по цитирания протокол обр.19, а ответникът, че е налице друга допълнителна
уговорка относно окончателната цена.
С решение №
202/27.02.2015г., постановено по т. дело № 4123/2013г. на ВКС, ІІ-ро т.о. се приема разбирането, че протоколите образец 19 се съставят за установяване на
количеството извършени строително-монтажни работи и когато са двустранно
подписани те се ценят като доказателство за приета от възложителя по смисъла на чл. 264 ЗЗД работа. При съдебно
оспорване на стойността съдът намира, че следва да определи същата на база
заключение на вещо лице по назначена в хода на съдебното производство съдебно –
техническа експертиза. За целта съдът назначи три експертизи две единични и
една тройно съдебно – техническа експертиза. Заключенията и на трите експертизи
се базира на непосредствени преки възприятия на вещите лица, които те са
придобили в процес на изготвяне на заключенията си след осъществен оглед на
място и взимане на нарочни проби в бетоновото покритие. Като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът при определяне размера на
осъществените СМР следва да приеме заключението на тройната – съдебно
техническа експертиза на вещите лица инж. П.М., инж. Г.Г. и инж. Т.О.,
като определящо стойността на СМР на обект в гр. Русе. За да предпочете
заключението по същата съдът съобрази, че заключението на вещите лица почива на
база осъществено от последните действия по замерване, вземане на проби, анализ
на строителна документация и изчисления на СМР, които са нужни за осъществяване
на дейност с предмет възложената по договора от 2015г. Изрично вещите лица уточниха,
че посочените дейности в протокол обр.19 са взети
единствено с цел подреждане на същите по поредност, но самия вид, обем и
стойност същите извеждат по самостоятелен път на база свои изчисления. Съдът
приема, че общата стойност на осъществените СМР на обекта в гр. Русе възлиза на
47264,66 лева без вкл. ДДС. По отношение на елемента печалба, който в
заключението на експертизата е посочен в размер на 12 % съдът намира, че следва
да посочи, че във всички случаи при осъществяване на търговската си дейност по
занаят на търговеца се дължи заплащане на възнаграждение за извършеното вкл. и
заплащане на печалба. Ако размера на печалбата не е уговорен между страните то
се прилага размера на обичайната такава.
В договорът от 2015г. страните на се уговорили размер на печалбата, но в
протокол обр.19 стойността на СМР е изчислена на база
печалба от 10%.Така доколкото съдът прие, че работата е приета от ответника въз
основа на цитирания протокол, който е представен от ищеца, то следва да бъде
прието, че и точно с този документ страните постигат уговорка за размер на
дължимата в полза на изпълнителя печалба и тя е в размер на 10% от стойността
на извършеното. При тези съображения и при зачитане волята на страните по
договора съдът не кредитира заключението на съдебно – техническата експертиза единствено
в частта, в която се определя печалба в размер на 12%, като намира, че същата
следва да бъде изчислена на база уговорения размер от 10 % от стойността на извършените
СМР. При тези съображения размера на печалбата следва да бъде определен на
4726,46 лева или обща стойност от 51991,12 лева без ДДС. Кредитира съдът
заключението на тройната експертиза в частта, в която общия размер на
изработеното с включена печалба се завишава с коефициент от 1,15 за утежнени
условия за работа в заводски помещения.Напълно кореспондира заключението на
експертизата в тази й част с гласните показания на свидетеля Янкулов. Свидетеля
посочи, че предвид спецификата на местоположението на изкопа и наличието на
водопроводна тръба се е наложило да бъде осъществено ръчно изкопаване на
кладенеца, а песъчливата почва допълнително е утежнила работата по възложеното
от ответника. При тези съображения и доколкото следва да бъде отчетено
действителното положените при осъществяване на СМР, които са възложени от
възложителя по договора, то на изпълнителя се дължи и допълнително
възнаграждение, което е предпоставено от утежняващите процеса на работа фактори
от обективно естество. При приложение на цитирания коригиращ коефициент
стойността на извършеното следва да бъде определена на 59789,78 лева без
ДДС, а с вкл. ДДС на 71747,74 лева.
Сумата
от 54129,60 лева с ДДС е заплатена от ответника на ищеца, поради което размера
на дължимото доплащане възлиза на 17618,14 лева с ДДС. Това е и общия размер на
незаплатеното задължение – пълния размер на вземането, което следва да бъде
заплатено от възложителя. Не се установи от събраните по делото писмени
доказателства страните да се уговорили изрично възнаграждение в размер посочен
от ответника в отговора на исковата му молба, поради котето и с оглед изложеното
предявения иск следва да бъде уважен до размер от 17618,15 лева, като разликата
над този размер до пълно предявения размер от 24000 лева, като частична
претенция от общия размер на вземането от 43353,60 лева предявеният иск следва
да бъде отхвърлен. Върху уважената главница се дължи и лихва за забава считано
от депозиране на исковата молба в съда – 02.03.2018г. до окончателно изплащане
на задължението.
По отношение на акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва за забава:
Длъжникът изпада в забава от настъпване падежа
на задължението, а ако такъв не е уговорен от момента на поканата. В настоящата
хипотеза не се установи наличието на уговорка между страните, с който същите
определят падежа на задължението, поради което ответникът изпада в забава след
покана. Такава е отправена, като е връчена на възложителя на 03.01.2018г. С
поканата е даден три дневен срок от получаване на същата да бъде изпълнено
задължението за заплащане на сумата от общо 43353,60 лева с ДДС. Дадения от
ищеца срок е изтекъл на 07.01.2018г., като по делото липсват доказателства за
заплащане на задължението от ответника. При тези съображения считано от
изтичане срока за доброволно изпълнение, а именно 07.01.2018г. до 01.03.2018г.
в полза на ищеца се дължи и мораторна лихва върху уважения размер на
задължението от 17618,15 лева. Съдът служебно осъществи изчисление на размера
на дължимата лихва за забава с помощта на програмен продукт „Апис Финанси“, при което размера на претенцията следва да
бъде уважен в размер на 264,24 лева, като за разликата над уважения размер от
264,24 лева до пълно предявения размер от 699,86 лева, като и за периода от
03.01.2018г. до 06.01.2018г. предявения иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С
оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 3576,49 лева, съразмерно уважената част на предявените искове, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно отхвърлената
част на предявените искове или сумата от 430,10 лева, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „С.“
ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление *** да заплати на „А.П.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***-3 сумата от 17618,15 (седемнадесет хиляди шестстотин и
осемнадесет лева и 15 ст.) лева – главница представляваща незаплатена част по осъществени строително – монтажни работи по
договор за строителство от 04.05.2015г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 02.03.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, като
отхвърля предявения иск за
разликата над уважения размер от 17618,15 лева до пълно предявения размер
от 24000 лева, частична претенция от общия размер
на задължението от 43353,60
лева с вкл. ДДС, на осн. чл. 79, ал.1 вр.
чл.266, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД.
Осъжда „С.“
ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление *** да заплати на „А.П.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***-3 сумата от 264,24 (двеста шейсет и четири лева и 24 ст.) лева –
мораторна лихва върху уважената главница от 17618,15 лева, за периода 07.01.2018г. до
01.03.2018г., като отхвърля предявения иск за разликата над уважения размер от
264,24 лева до пълно предявения размер от 699,86 лева, както и за периода
03.01.2018г.-06.01.2018г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Осъжда „С.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „А.П.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***-3 сумата от 3576,49
(три хиляди петстотин седемдесет и шест лева и 49 ст.) лева, сторени съдебно –
деловодни разноски и възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно
уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда „А.П.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***-3 да заплати на „С.“
ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление *** сумата от 430,10 (четиристотин
и тридесет лева и 10 ст.) лева сторени съдебно – деловодни разноски и възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно отхвърлената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :