Решение по дело №288/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по касационна жалба на С. Л. Д. от [населено място], [улица], чрез адвокат И. Л. от ВТАК, срещу Решение № 93 от 26.02.2024г. по АНД № 542/2023г. по описа на Районен съд - Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № ********** от 10.03.2023г. на Зам.директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 49, ал.2 вр. чл.11, ал. 1 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите и на основание чл. 257, ал. 1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради постановяване му в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според касатора словесната формулировка на твърдяното нарушение не е описано ясно в НП, като не можело да се разбере дали е налице нарушение, представляващо неправилно маркиране, което да създава условия за създаване на нарушение досежно намаление под допустимите размери на нормално предписаната пълнота или тази пълнота е противоправно намалена вследствие на извеждането на сечта (извеждане на сеч в нарушение на извършеното маркиране). Отбелязва, че ако се твърди нарушение при извършване на сечта, в нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и НП не е посочена точна дата на нарушението от значение и за изчисляване на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН, а от друга страна в този случай административнонаказателната отговорност е за издателя на позволителното за сеч. В нарушение на процесуалните правила актосъставителят не е присъствал при установяване на нарушение, а е възпроизвел преките впечатления на свидетеля по акта. Счита че в нарушение на Наредба №18 /07.10.2015г. за инвентаризация и планиране на горските територии не са изготвени документи и записи на хартиен носител, поради което не може да се направи заключение, че измерването е неправилно единствено въз основа на свидетелски показания. По същество се излагат доводи за недоказаност на извършеното нарушение и за противоречие в показанията на разпитаните пред РС свидетели относно характера и вида на нарушението. Оспорва приложеният по делото карнет – опис и счита за недопустимо приемането му като доказателство по делото. От съда се иска да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез упълномощения адв. Л. поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Не се претендират разноски.

Ответникът по касация – Зам. - директорът на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, в представения по делото отговор на касационна жалба чрез гл. юрисконсулт Ц. развива подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на РС правилно постановено в съответствие с материалния закон. Намира, че НП отговаря на формалните изисквания, а нарушението за доказано по безспорен начин от събраните пред РС писмени и гласни доказателства. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа отговора на касационна жалба. Моли за постановяване на решение, с което обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита че съдът правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на това е направил обосновани изводи за законосъобразност на НП и наличие на предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора. Намира решението за правилно и по тези съображения предлага да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на А. съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въззивният съд е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 05.08.2022 г. от служители при РДГ – Велико Търново и в присъствието на С. Л. Д. била извършена проверка в [имот номер], находящ се в землището на [населено място], община Велико Търново, попадащ в отдел 93, подотдел „г" - частна горска територия, при която било установено, че за този имот е издадено Позволително за сеч №0671343/18.06.2022 г. и на 17.06.2022 г. е извършено маркиране от Д., в качеството му на лицензиран лесовъд, за извеждане на отгледна сеч - пробирка, като средната пълнота на насаждението след извеждане на сечта е сведена до 0,1-0,2, при нормативно изискване не по-малко от 0,7. За резултатите от тази проверка бил съставен Констативен протокол Серия В № 009155 от 05.08.2022 г. До С. Л. Д. била изпратена покана изх.№РДГ05-8353/02.09.2022г., получена на 05.09.2022г. (обратна разписка за доставяне на л. 17 от първоинстанционното дело), за съставяне на АУАН за извършеното нарушение в сградата на РДГ – Велико Търново на бул. „България“ №23 на дата 12.09.2022г. в 09:00 часа.

На 12.09.2022г. от участващ в проверката служител на РДГ - Велико Търново в присъствието на С. Л. Д. бил съставен АУАН Серия В №008354 от същата дата, който бил предявен на Д. за запознаване и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не са подадени писмени възражения. Издадено е НП № ********** от 10.03.2023 г. от Зам. директора на РДГ - Велико Търново, в което е описано, че на 17.06.2022г. С. Д. извършва маркиране в [имот номер], находящ се в землището на [населено място], община Велико Търново, попадащ в отдел 93, подотдел „г" - частна горска територия, за извеждане на отгледна сеч – пробирка, като средната пълнота на насаждението след извеждане на сечта била сведена до 0,1-0,2, при нормативно изискване не по-малко от 0,7. Според наказващия орган, с така описаното деяние наказаното лице е нарушило чл. 49, ал. 2, вр. чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300,00 лева. НП е връчено лично на нарушителя на 15.03.2023г., като в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН същото е било оспорено пред РС – Велико Търново.

 

При така установеното от фактическа страна Великотърновският районен съд е формирал извод за законосъобразност на оспореното пред него НП. Въззивният съд е обсъдил всички наведени в жалбата възражения като е преценил същите за неоснователни. Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и отговарят на изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а в производството по издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения и накърняване правото на защита на жалбоподателя. Въззивният съд е намерил, че АУАН е съставен и НП е издадено преди изтичане на давностния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. В производството пред районния съд като свидетели са разпитани длъжностните лица, извършили проверката, които с показанията си са потвърдили констатациите в АУАН. РС е прел, че показанията на св. Х. макар с известни противоречия по някои детайли при осъществената проверка, но ги е кредитирал като непротиворечиви досежно главните факти, подлежащи на установяване в производството. След анализ на събраните писмени и гласни доказателства от съда е изведен извод, че вмененото на санкционирания административно нарушение е доказано по безспорен начин от обективна и субективна страна. Изложени са мотиви за липса на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН. С тези мотиви РС – Велико Търново е потвърдил обжалваното пред него НП.

Решението е правилно постановено, тъй като не са налице релевираните касационни основания. Въззивният съд е спазил съдопроизводствените правила и е достигал до правилен извод за законосъобразността на обжалваното пред него НП, а изводите на решаващия състав са въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателствени средства, както и след обсъждане на наведените от страните доводи и възражения.

Настоящата касационна инстанция намира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения, които да водят до незаконосъобразност на НП. Същите са в изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Несъстоятелен е доводът за неяснота в описанието на вмененото нарушение, тъй като в обстоятелствената част на НП фактическата обстановка е описана достатъчно точно и разбираемо като изпълнителното деяние се изразява в това, че при извършена маркирация за отгледна сеч – пробирка в [имот номер], находящ се в землището на [населено място], община Велико Търново, попадащ в отдел 93, подотдел „г" - частна горска територия, лесовъдът не е изпълнил задължението си да маркира такова количество дървета, че след сечта пълнотата на насаждението да не се допуска да бъде по-малка от 0,7 (в случая средната пълнота на насаждението след извеждане на сечта била сведена до 0,1-0,2). В случая не се касае за незакона сеч, тъй като на практика е установена сеч само на маркирани дървета, но количеството маркирани и впоследствие отсечени дървета е в нарушение на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Словесното описание безспорно касае деяние, попадащо в хипотезата на посочената правна норма. Следва да се отбележи, че в случая не става въпрос за погрешен начин на маркиране на дърветата според описанието в чл. 58 от Закона за горите, а маркирани повече от допустимото дървета от лесовъда, като вследствие на сечта - пробирка на тези маркирани дървета, плътността на насаждения е под допустимия минимум от 0,7. В тази хипотеза определено е невъзможно повторно маркиране на насаждението, съгласно чл. 87, ал. 14 от Правилника за прилагане на закона за горите, тъй като няма какво да се маркира, защото дърветата са вече отсечени.

Налице е редовна процедура по съставяне и връчване на АУАН на нарушителя в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Самият АУАН е съставен в присъствието на нарушителя след отправена до него покана, същият го е подписал, връчен му е препис, поради което не са нарушени правата на административнонаказаното лице в хода на провеждане на производството.

Настоящият касационен състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства и изслушаните пред РС свидетелски показания безспорно установяват осъществен състав на вмененото административно нарушение по действащата нормативна уредба. Според сочената за нарушена правна норми на чл.49, ал. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, маркирането на насажденията, предвидени за сеч, се извършва съобразно състоянието на насажденията, предвижданията в горскостопанския план или програма и при условията и реда, определени в тази наредба. Нормата на чл. 11, ал. 1 от същата Наредба предвижда пробирките се провеждат в периода на интензивен растеж на дърветата по диаметър до започване на възобновителна сеч за създаване на условия за нарастването на дърветата с желани стъблени форми по диаметър, както и за подобряване на индивидуалната им жизненост и механична стабилност, като след сечта пълнотата на насаждението не се допуска да бъде по-малка от 0,7. По делото не е спорно, че С. Д. е лесовъд на частна практика и попада сред лимитивно изброените в чл. 257, ал. 1 от Закона за горите категории субекти, които могат да бъдат привлечени към административнонаказателната отговорност, както и че същият е вписан в публичния регистър по чл. 235 от Закона за горите.

За имота е издадено позволително за сеч №0671343 на 18.06.2022 г. на касатора Д. за отдел 93, подотдел „г“ с вид на сечта – пробирка, като сечта е следвало да се извърши през периода 21.06.2022г.-31.12.2022г., а описаните в карнет – описа 103 броя букови дървета са маркирани от лесовъда с оранжева боя на 17.06.2022 г., която дата е посочена и като дата на извършване на нарушението. Видно от карнет-описа от 17.06.2022 г., площта на подотдела е 0.5998 ха, пълнота – 0.9 с предвидена сеч – пробирка от 20%, т.е с предвиден краен резултат на плътността – до 0.72, съобразно чл. 11, ал. 1 от Наредбата. Дървесина сечта е предвидена да е 62 куб.м стояща маса. При освидетелстване на сечището е установено отсичане на общо 67.00 куб.м дървесина. Противно на твърденията в касационната жалба, в приобщения към доказателствата по делото карнет – опис от 17.06.2022г. се съдържат имената и подпис на лицензирания лесовъд, извършил маркировката в имота – С. Д. с КГМ № ***, а в производството пред РС авторството и верността на отразените в него данни не са оспорени по надлежния ред, при което настоящата инстанция приема отразените данни за достоверни.

Правилно от ВТРС са кредитирани показанията на горските инспектори - св. Х. и св. Ц., като съответстващи на приобщените по делото писмени доказателства. Според показанията на св. Х. при извършената проверка на терен в имота, находящ се в землището на [населено място], установили, че в цялото насаждението била изсечена дървесината и имало единични бройки на дървета, като изсечените били с поставени КГМ в оранжев цвят, т.е не са установени немаркирани отсечени дървесни видове. Свидетелката Ц., също участвала в проверката, потвърждава, че гората в проверявания подотдел била видимо разредена и установила почти „гола сеч“, като единствено около дерето в тясната част на имота имало останала една ивица, където имало дървострой около 3-4 метра. Според нея цветово си личи, когато маркировката е правена с разлика от дни и месеци, но в случая разлика нямало, вкл. в интензивността на боята. Св. Ц. обяснява подробно по какъв начин са направени измерванията и изчисленията на плътността на участъка в отдела, за да се достигне до установена такава от 0,1-0,2. Поголовната сеч в процесния имот е била видима и се потвърждава от св. Х., но от друга страна, средната пълнота на насаждението в границите на имота е установена и чрез измервателен уред по метода Битерлих. Обстоятелството, че единствено св. Ц. е извършила замерването не е процесуално нарушение, нито са допуснати грешки при установяване на плътността в територията, в какъвто смисъла са твърденията на касатора. Тези двама свидетели имат преки впечатления от състоянието на сечището и няма основание да се приема, че са заинтересовани от изхода на спора, като техните показания са достоверни и съответстват на приобщените писмени доказателства. В съставения при проверката констативен протокол също е записана констатация за маркирани повече от допустимото дървета, в резултат на което се е стигнало до по-малка плътност от минимално допустимото за насажденията. Този КП който е официален свидетелстващ документ и доказателство за фактите и обстоятелствата, изложени в него. Жалбоподателят не е поискал нито експертиза, нито е представил доказателства, които да оборят приложените към преписката и по делото доказателства. По делото няма данни в имота маркиране на дървета да е правило друго лице, но че касаторът е маркирал предвидените за сеч такива е установено по несъмнен начин от събраните доказателства. В резултат на маркирацията на лесовъда и последвалата сече плътността на гората е спаднала с много повече от предвидените 20%, или вместо да бъде сведена до 0.7, тя е сведена до 0,1 – 0,2, в нарушение на чл. 11, ал 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.

Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на чл.28 от ЗАНН. Мотиви за липса на условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН са изложени в процесното НП, както и в решението на въззивния съд, като настоящият съдебен състав ги споделя изцяло, поради което не е необходимо да ги преповтаря или допълва.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, заявеното от процесуалния представител на директора на РДГ – Велико Търново искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като С. Л. Д. следва да бъде осъдена да заплати в полза на РДГ – Велико Търново сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, А. съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93 от 26.02.2024г. по АНД № 542/2023г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

ОСЪЖДА С. Л. Д., [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.