Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260013
гр. Ботевград, 25.09.2024 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесети втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 343 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът-
“*****” ЕАД, гр. София твърди, че е в облигационни правоотношения с ответниците
по силата на Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “********” АД на потребители за битови нужди в гр. София, които имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Сочи, че ответниците, в качеството си на собственици на процесния имот, находящ
се в гр.София, 1233,
общ. Сердика, ж.к. “****”, бл. 39, ет. 1, ап. 2, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Излага, че съгласно
чл. 33, ал. 1 от ОУ от 03.02.2014 г., купувачите на топлинна енергия са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлоенергия по в 30-дневен от датата на
публикуването им в интернет страницата на продавача, като “****” ЕАД за отоплителен сезон 2014 г.
ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за ТЕ. Поддържа, че ответниците са използвали доставяната от ищеца
топлинна енергия през процесния период и не е погасила задълженията си.
Твърди, че съгласно чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлоенергия за процесния имот са начислявани
от “*****” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “*******” ЕООД, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. За топлоснабдения имот са
издадени изравнителни сметки, във връзка с които и съгласно ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните
сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за
процесния период.
Ищецът
твърди, че по подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК е образувано по ч. гр. д. No 1910/2019 г. на РС- Ботевград за вземането, като
след издадена заповед за изпълнение съдът им е указал, че могат да предявят иск
за установяване на вземането си. Моли съда да постанови решение, с което
признае за установено по отношение на ответниците, че дължа на ищеца в
условията на солидарна отговорност сума в размер на 3394.42 лв., от които 2772.34 лв. – главница, представляваща стойността
на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м.
09.2017 г., ведно със законната лихва от
09.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, 573.99 лв. – мораторна
лихва от 14.09.2016 г. до 26.07.2019 г., както и 38.92 лв., представляваща цена
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 07.2016 г. до м.
09.2017 г., ведно със законната лихва от 09.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 9.17 лв., представляваща мораторна лихва върху
посочената главница за периода от 30.08.2016 г. до 26.07.2019 г. Претендира и направените по делото разноски.
Ответниците- А.П.Ю. и Ц.К.Ю.,***,
в депозирани в срока
по чл. 131 от ГПК писмени отговори (наименовани “възражение”), оспорват иска като
неоснователен и недоказан, особено в частта за периода, посочен в съобщения към
фактура No 00755524006 и фактура No **********. Правят и възражение
за изтекла давност.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца “****”
ЕООД, гр. Софи изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложеното по делото
заверено копие на ч. гр. д. No 1910/2019 г. по описа на Районен съд- Ботевград,
по заявление на ищеца от 09.08.2019 г. (подадено първоначално в Софийски
районен съд и изпратено по подсъдност на РС- Ботевград) съдът е издал заповед
No 5944 от 13.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците А.П.Ю. и Ц.К.Ю.. С разпореждането за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжниците да заплатят солидарно
на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата от 2772.34
лв., представляваща доставена
през периода от м. 05.2015 г. до м. 09.2017 г., но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, 1233, общ. Сердика, ж.к. “****”, бл. 39, ет. 1,
ап. 2, аб.010053, сумата от 573.99 лв., представляваща законна лихва
за забава върху горната сума за периода от 14.09.2016 г. до 26.07.2019 г., сумата от 38.92 лв., представляваща неизплатено задължение за
дялово разпределение за периода от м. 07.2016 г. до м. 09.2017 г., сумата от 9.17
лв., представляваща законна лихва върху горната сума за периода от 30.08.2016
г. до 26.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху горните суми-главници, считано от 09.08.2019 г. (датата
на подаване на заявлението) до изплащане на вземанията, както и 67.89 лв. за направени разноски за платена държава
такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения за това срок
ответниците са подали писмени възражения, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК
заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към
ответниците, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
По делото не е спорно между
страните е обстоятелството, че ищцовото дружество продава топлинна
енергия на територията на гр. София, където се намира и процесният топлоснабден
имот.
Не е спорно също и обстоятелството,
че ответниците Ц.К.Ю.
и А.П.Ю. са били собственици на процесния
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.София, общ. Сердика, ж.к. “****”, бл. 39, ет. 1, ап. 2, както и че за същия имот при ищеца има открита
партида с абонатен Nо 010053, като последното се установява и заверено копие на
Заявление-декларация от 13.08.2013 г. от Ц.К.Ю. до ищцовото дружество за
откриване на партида в посочения недвижим имот, както и от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза. Правото на собственост на ответниците
на процесния топлоснабден имот през процесния период не е оспорено от
ответниците, като същото се установява и от заверено копие на Нотариален акт за
продажба на недвижим имот No 103/2007 г. на нотариус с район на действие РС-
гр. София, по силата на който правото на собственост е придобито от ответника Ц.Ю.,
Нотариален акт за договорна ипотека No 104/2007 г. на нотариус с район на
действие РС- гр. София, в който ответниците са посочени като собственици на
имота.
С
договор за продажба на недвижим имот от 29.09.2017 г., обективиран в Нотариален
акт No 183/2017 г. на нотариус с район на действие РС- гр.
София, ответниците А.П.Ю.
и съпругата му Ц.К.Ю. са прехвърлили правото на собственост на имота, придобит
по време на брака им и представляващ съпружеска общност, чрез продажба на трето
лице. Следователно в исковия периода от м. 05.2015 г. до м. 09.2017 г. ответниците
са била собственици на процесния топлоснабден имот.
По
делото не е спорно и обстоятелството, че ответниците са съпрузи, което се
установява и от изготвените по делото справки от НБД“Насление”, съдържащи пълни
данни за всеки от тях.
Видно от заверени копия на
Протокол от 01.09.2002 г. на общото събрание на етажните собственици на блок 39,
кв. **** No 3, с приложен към него списък на присъстващите лица, и Договор No 5299
от 01.09.2002 г. за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки, на проведено общо
събрание на етажната собственост на блок 39, кв. **** No 3, е взето решение за сключване на
договор за извършване на услугата “Дялово разпределение” (т.нар. топлинно
счетоводство) с “****” ЕООД, гр. София,
като въз основа на това решение на 01.09.2002 г. е сключен договор за
предоставяне на посочената услуга с “****” ЕООД, гр. София. На 01.11.2007 г. и между
ищцовото дружество и “****” ЕООД е сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение, видно от
приложеното копие на документа.
Представени
са и заверени копия на извлечение от сметки по месеци за топлинна енергия за
период 07/2016 г. – 07/2018 г., както и съобщение към
фактура No ********** от 31.07.2016 г., включена в извлечението от
сметки, съдържаща информация за окончателно задължение за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., видно от която реално консумирана топлинна
енергия за посочения период е в размер на 1219.73
лв., платените суми по фактури са 0.00 лв., и сума за плащане от абоната от
абоната за периода в размер на 1219.73 лв.; съобщение към фактура No ********** от 31.07.2017 г., включена в извлечението от
сметки, съдържаща информация за окончателно задължение за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., видно от която реално консумирана топлинна
енергия за посочения период е в размер на 1539.50
лв., платените суми по фактури – 132.81 лв., и сума за плащане от абоната от
абоната за периода в размер на 1406.69 лв.; и съобщение към фактура No ********** от 31.07.2018 г., включена в извлечението от
сметки, съдържаща информация за окончателно задължение за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., видно от която реално консумирана топлинна
енергия за посочения период е в размер на 1249.12
лв., платените суми по фактури – 00.00 лв., и сума за плащане от абоната от
абоната за периода в размер на 1249.12 лв. В съобщенията към фактури са
посочени месечните фактури, включени в съответния период и стойността на всяка
от тях, както и изравнението, подадено от ФДР.
Приложени са и заверени копия на
2 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода за периодите 01.05.2015 г.
– 30.04.2016 г. и 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за извършеното от “****” ЕООД
дялово разпределение.
По делото са представени и
заверени копия на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “****” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение No ОУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, и Общи
условия, одобрени с решение No ОУ-01/27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката.
По делото е изслушано
заключението на вещото лице Д.В. по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
което съдът приема като компетентно и обективно. От заключението се установява,
че дължимите суми за топлоенергия, потребена за процесния имот през процесния период
01.05.2015 г. – 30.09.2018 г. (касае се в действителност за 30.09.2017 г.),
след изравняване на сметките, е на обща стойност 2980.40 лв., от която сумата
от 1573.90 лв. е за сградна инсталация и отопление на имота, сумата от 1406.50
лв. е за битово горещо водоснабдяване, а за мощност е 0.00 лв. Сумата за дялово
разпределение за посочения период е 88.56 лв. Сумата за дялово разпределение от
07.2016 г. до 09.2017 г. е 38.92 лв. Съгласно заключението, сумите за топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот са начислени съгласно нормативната
уредба - Наредба No 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Отчислявани са
за сметка на “****” ЕАД технологични разходи на топлинна енергия в абонатната
станция. Съгласно същото заключение, през процесуалния период общият топломер,
монтиран в абонатната станция, е преминал периодични метрологични проверки през
2016 г. и 2018 г. съгласно изискванията на нормативната уредба, като проверката
важи за 2 години и обхващат процесния период. От заключението се установява, че
разпределените мощности за имота са съгласно действащите норми и са коректно
начислени. Всички приспадания и математически операции са извършени коректно и
според цитираната наредба за топлоснабдяване. Разпределението на топлинната
енергия за отчетния период за обоната е извършено съгласно действащата
нормативна уредба от страна на ФДР “****” ЕООД.
По делото е изслушано
заключението на вещото лице М.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че по издадените 15 бр. фактури за дялово разпределение
за периода м.07.2016 г. до м. 09.2017 г., включително и 3 бр. общи фактури за
периода от м. 05.2015 г. до м.04.2018 г. вкл., са извършени частични плащания, а
именно по фактура No
**********/31.07.2016 г. – 86.96 лв.; по фактура No **********/31.07.2017 г. – 132.81 лв.; по фактура No **********/31.07.2018 г. – 1027.98 лв. Съгласно
заключението, задължението е общо в размер на 3437.61 лв., от което главница в размер на 2811.26 лв., включваща
2772.34 лв. за топлинна енергия и 38.92 лв. за дялово разпределение, и лихви за
забава за периода от 30.08.2016 г. до 26.07.2019 г. в размер на 626.35 лв.,
включваща 613.89 лв. лихва върху главниците по 3 бр. общи фактури за топлинна енергия
за периода 15.09.2017 – 26.07.2019 г., 3.40 лв. – лихва за забава върху
главниците по изравняване към 30.09.2016 г. за периода 15.09.2016 г. -
26.07.2019 г., или общо лихва 617.29 лв., и 9.06 лв. – лихва за забава върху
главниците по фактурите за дялово разпределение за периода 31.08.2016 – 26.07.2019
г. В таблици, част от заключението, са посочени изравнителните сметки за
консумирана топлинна енергия, стойностите за топлинна енергия, който са
приспаднати или следва да бъдат довнесени, както и размерите на дължимите суми
за топлинна енергия за процесния период – за главницата – общо и по отделни
пера – за топлинна енергия за отопление и за топлинна енергия за топла вода,
съобразно действащите цени на топлинна енергия през периода – по месечно и общо
за периода. От заключението се установява, че за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г. задължението е както следва: 1144.51 лв. – главница за ТЕ и 331.90
лв. лихва върху тази сума; за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
задължението е както следва: 1406.69 лв. – главница за ТЕ и 266.10 лв. лихва
върху тази сума; за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. задължението е
както следва: 221.14 лв. – главница за ТЕ и 19.29 лв. лихва върху тази сума. При
изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице заявява, че изводите
за извършени плащания от ответниците са направени от него поради по-големите
стойности на сумите по фактурите и претендираните в производството суми, като
всъщност няма данни за извършени плащания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания на ищеца към ответника, за които
е издадена заповед No 5944 от 13.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1910/2019
г. по описа на РС- Ботевград, а именно за сумата общо от 3394.42
лв., от която 2772.34 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 09.2017 г., ведно със законната лихва
от 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и 573.99 лв. –
мораторна лихва от 14.09.2016 г. до 26.07.2019 г., както и 38.92 лв.,
представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.
07.2016 г. до м. 09.2017 г., ведно със законната лихва от 09.08.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 9.17 лв., представляваща мораторна
лихва върху посочената главница за периода от 30.08.2016 г. до 26.07.2019 г. Съдът намира така предявените искове за частично
основателни.
В чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е предвидено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ “битов клиент” е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди; съгласно § 1, 27б. “клиент” е клиент на едро или краен клиент на енергия
или природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува
природен газ; съгласно § 1, 27г. “краен клиент” е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване, а съгласно § 1, т. 41б (нова -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) “потребител на енергийни
услуги” е: а) (изм. - ДВ,
бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) - краен клиент, който купува енергия
или природен газ, и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение, а съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната
енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според чл. 145,
ал.1 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите-етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В чл. 155, ал. 1 от ЗЕ е предвидено, че клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните
избрани от тях начини: т. 1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна
вноска; т. 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска; т. 3. по реална месечна консумация. На
основание ал. 2 на чл. 155 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия има задължение да фактурира консумираното количество топлинна
енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно.
Относно топлоподаването, осъществявано от ищеца се
прилагат и разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба No 16-334/06.04.2007
г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “****” ЕАД на
потребители за битови нужди и ЗУЕС.
В случая не е спорно, че през процесния
период ответниците са били собственици на процесния недвижим имот в режим на
съпружеска имуществена общност. При наличието на доказано качество на
ответниците на потребител на топлинна енергия, като собственици на топлофициран
имот, същите се явяват страна по договор за доставка на топлинна енергия със
страна топлопреносното дружество - ищец, в полза на което е възникнало вземане
за цената на доставената топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. По силата на цитираната
разпоредба между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, като писмена форма на договора не е необходима, освен в
изрично предвидените случаите по чл. 149, ал. 1 от ЗЕ (напр. при договори,
сключени между производител и топлопреносно предприятие; между производител и
пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, и
др.). Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл.
150, ал. 2 от ЗЕ). В случая е несъмнено, че общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съгласно чл.
150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото липсват твърдения от ответниците, нито има данни за това, същите да са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
От заключението на приетата по
делото съдебно-техническата експертизи се установява, че начислените на
ответниците суми са правилно определени, при съобразяване на действащите нормативни
изисквания и при ползване на информацията от фирмата за топлинно счетоводство,
както и че начислените суми за топлинна енергия са по прогнозно потребление,
като в края на отоплителния сезон е изчислено именно реалното потребление на
топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената и дължимата сума-
връщане или доплащане, съгласно действащите нормативни актове, при което е
налице реално потребена топлинна енергия на стойност 2980.40 лв., а
задължението за дяловото разпределение е в размер на 38.92 лв., установени от
заключението на вещото лице Д.В..
При това и с оглед изложеното по-горе съдът намира, че между страните са
съществували облигационни правоотношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с предвидените за тях права и задължения на страните съгласно ЗЕ и
Общите условия, включително за процесния период – от м. 05.2015 г. до м. 09.2017
г. За топлопреносното дружество – ищецът по делото, е възникнало вземане за
цената на доставената топлинна енергия. Ответниците не са изпълнили насрещното
си задължение да заплатят изцяло цената на потребената от тях топлинна енергия
през посочения период, тежестта за установяването на което (за извършено
плащане) е тяхна. В случая по настоящото дело не са и заявени твърдения за
плащане на цената от страна на ответниците. От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимите и незаплатени суми
за процесния период, при съобразяване със сумите за доплащане и възстановяване
по изравнителните сметки, след възлиза общо на 2811.26 лв., от която сумата от 2772.34
лв. е за ТЕ и сумата от 38.92 лв. е за дялово разпределение.
Съдът намира обаче за частично основателно възражението на ответниците за
погасяване на задължението по давност. Вземането за топлинна енергия е такова
за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, което се погасява
с изтичане на тригодишна давност. Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено в съда на 09.08.2019 г., при което всички
месечни задължения, с падеж повече от три години преди посочена дата, се явяват
погасени по давност. В случая погасени по давност за вземанията за периода от
м. 05.2015 г. до м. 07.2016 г. вкл., като непогасени по давност, и съответно
дължими се явяват вземанията за периода от м. 08.2016 г. до м. 09.2017 г. При
това задължението по главницата по обща фактура No **********/31.07.2016 г., включващо периода 01.05.2015
г. – 30.04.2016 г., на стойност 1219.73 лв. и претендирана сума по нея 1132.77
лв. се явява изцяло погасено по давност;
Задължението по главницата по обща фактура No **********/31.07.2017 г., включващо периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., на стойност 1539.50.69
лв. и претендирана сума по нея 1406.69 лв. (посочена и във фактурата като сума
за плащане), се явява погасено по давност за месеци 05.2016 г. - 07.2016 г., а
в останалата й част – за периода от м. 08.2016 г. до м. 04.2017 г. вкл.
вземането не е погасено по давност и се явява дължимо. Видно от заключението на
вещото лице Б., както и от представеното с исковата молба заверено копие на фактура No
**********/31.07.2017 г., то стойността на вземанията по отделните фактури за м. 05.2016 г., м.
06.2016 г. и м.07.2016 г., погасени по давност, се явява в размер на 132.81 лв.
(46.90 + 46.90 + 39.01 = 132.81). Посочената сума е отразена като платена във
фактурата, като след приспадането й от общата дължима сума в размер на 1539.50
лв. е останала дължимата сума в размер на 1406.69 лв. (1539.50 – 132.81 =
1406.69). Следователно, претендираната сума по фактурата в размер на 1406.69
лв. се явява непогасената част от задълженията по тази обща фактура и същата се
явява изцяло дължима.
Задължението по фактура No **********/31.07.2018
г. на стойност 1249.12
лв. не е погасено по давност, като същото се явява дължимо за процесния период
– до м. 09.2017 г., за претендираната сума от 221.14 лв.
При това общият размер на непогасеното задължение се
явява на стойност 1627.83 лв. (1406.69 +
221.14 =1627.83) за периода от
м. 08.2016 г. до м. 09.2017 г., до който размер искът е основателен.
Вземането за дялово
разпределение за периода от м. 07.2016 г. до м. 09.2017 г. е погасено по давност
само за м. 07.2016 г., като видно от заключението на в.л. Б. последното е на
стойност 2.44 лв., което е недължимо и следва да се извади от общия размер на
задължението от 38.92 лв. Или, дължимо се явява вземането в останалата му част
– за сумата от 36.48 лв. (38.92 - 2.44 = 36.48) и за периода 08.2016 г. до м.
09.2017 г., до който размер искът е основателен.
С оглед всичко изложено съдът намира предявените установителни искове за
цената на доставената топлинна енергия и такси за дялово разпределение за
основателни до посочените размери съответно от 1627.83 лв. и 36.48 лв. и за
посочените по-горе периоди, като над тези размери до пълните им предявени такива
от 2772.34 лв. за топлинна
енергия и за периода от м. 05.2015 г. до м. 07.2016 г. вкл., и от 38.92 лв. за дялово разпределение и за периода м. 07.2016 г. исковете следва да бъде отхвърлен като
неоснователни.
По исковете с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца е за обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва общо за сумата от 573.99
лв. – лихва върху стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 26.07.2019 г. и 9.17 лв. – лихва
върху стойността на таксата за услугата за дялово разпределение за периода от 30.08.2016
г. до 26.07.2019 г.
С настъпване на падежа на задължението ответниците са изпаднали в забава, а
именно от деня, следващ падежа на съответното вземане. Съгласно Общите условия
на дружеството срокът за плащане на задълженията е 45-дневен след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съдът намира за частично основателно възражението на ответниците за
погасяване на задължението по давност, а именно в частта относно вземането за
лихва за забава върху погасената по давност част от главницата на основание чл.
119 от ЗЗД. Съгласно същата, с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. В случая началният момент на периода за претендираната лихва върху
главницата за топлинна енергия е 14.09.2016 г., като към датата на подаване на заявлението в съда на 09.08.2019 г. не е
бил изтекъл тригодишният давностен период. Доколкото обаче за отчетния период от
м. 05.2015 г. до м. 07.2016 г. вкл. задължението е погасено по давност, то
погасена по давност е и лихвата за забава върху него. От заключението на в.л. Б.
се установява, че лихвата за забава върху непогасената главницата от 1406.69 лв.
за топлинната енергия, за периода от 15.09.2017 г. до 26.07.2019 г. е в размер на 266.10 лв., а върху главницата от 221.14
лв. за топлинната енергия, за периода от 15.09.2018 г. до 26.07.2019 г. е в размер на 19.29 лв., или общо дължимата
лихва за непогасената част от задължението е в размер на 285.39 лв. (221.14 +
19.29). До посочения размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като
за разликата над същия до пълния му предявен размер от 573.99 лв. и за периода
от 14.09.2016 г. до 14.09.2017 г. вкл. искът следва да бъде отхвърлен.
Лихвата за забава върху главницата за услугата дялово разпределение също е
частично погасено по давност. На основание чл. 119 от ЗЗД същото е погасено
върху погасената по давност част от главницата за периода от м. 07.2016 г.,
като видно от заключението на вещото лице Б., лихвата върху главницата за посочения
период е 0.74 лв., която следва да бъде извадена от общият размер на вземането
от 9.17 лв. Или дължимо остава вземането в размер на 8.43 лв. (9.17 - 0.74 =
8.43)До този размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като
над посочения размер до пълния размер на претенцията от 9.17 лв. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и
направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците
следва да му заплатя и направените от него разноски по настоящото дело
съобразно уважената част от исковете в размер на 555.20 лв., от които 93.71 лв.
за държавна такса, 403.80 лв. за възнаграждения за вещи лица и 57.69 лв. за
юрисконсултско възнаграждение (съгласно
действащата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. с ДВ, бр.
8/24.01.2017 г./ във вр. чл. 37,
ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, определено при основа 100.00 лв. и
съразмерно с уважената част от исковете).
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. No
4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора
по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното
производство, които се явяват дължими от ответника съразмерно с
уважената част от исковете, са за
държавна такса в размер на 39.16 лв. и за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 28.84 лв., или общо
разноски по заповедното производство в размер на 68.00 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземанията на “****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. “****” No ***,
към А.П.Ю., с ЕГН **********,
с адрес: ***, и Ц.К.Ю., с ЕГН **********, с адрес ***, при условията на
солидарност като солидарни длъжници, за които е издадена заповед No 5944 от 13.11.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1910/2019 г. по описа на Районен съд - Ботевград, както
следва: за сумата от 1627.83 лв. /хиляда шестстотин двадесет и седем лева и осемдесет
и три стотинки/, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ. Сердика, ж.к. “****”,
бл. 39, ет. 1, ап. 2, аб.010053 за
периода от м. 08.2016 г. до м. 09.2017 г., сумата от 285.39 лв. /двеста осемдесет и пет лева и тридесет
и девет стотинки/, представляваща лихва
за забава върху горната сума-главница за периода от 15.09.2017 г. до
26.07.2019 г., сумата от 36.48 лв. /тридесет шест
лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща неизплатено задължение за
дялово разпределение за периода от м. 08.2016 г. до м. 09.2017 г., както и сумата от 8.43 лв. /осем
лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 30.08.2016 г.
до 26.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху горните суми-главници, считано от 09.08.2019 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за незаплатена
цена на доставена топлинна енергия над уважения размер от 1627.83 лв. до пълния
му предявен размер от 2772.34 лв. и за периода от м. 05.2015 г. до м. 07.2016 г.
вкл., иска за установяване на вземането за лихва за забава върху горната сума над уважения размер от 285.39
лв. до пълния му предявен размер от 573.99 лв. и за периода от 14.09.2016 г. до 14.09.2017 г. вкл.,
иска за установяване на вземането за дялово разпределение над уважения размер
от 36.48 лв. до пълния му предявен размер от 38.92 лв. и за периода м. 07.2016 г., и иска за установяване на вземането за лихва за забава върху горната сума
над уважения размер от 8.43 лв. до пълния му предявен размер от 9.17 лв.
ОСЪЖДА А.П.Ю., с ЕГН **********, с
адрес: ***, и Ц.К.Ю., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят на
“****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “****” No ***, сумата от 555.20 лв. /петстотин
и петдесет и пет лева двадесет стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 68.00 лв. /шестдесет и осем лева/, представляваща направени
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 1910/2019 г. по описа на
РС-Ботевград.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца “****” ЕАД - “****” ЕООД,
гр. София, с ЕИК ***
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :