РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 07.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №776 по
описа за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и сл., чл.92 и чл.200 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост
– 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор ***,
срещу Б.Г.Б.
с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и
сл. от Закона за задълженията и договорите, чл.92 от Закона за задълженията и
договорите и чл.200 от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта на сумата от
3898.15 лева (три хиляди осемстотин
деветдесет и осем лева и петнадесет стотинки) по сключените между страните
договор за предоставяне на мобилни услуги №*********/05.06.2010 г.;
допълнително споразумение №********* по програма „Заедно” към договора за
мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 01.06.2011 г.; договор за
мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 22.03.2013 г.; договор за
мобилни услуги №*********/04.09.2013 г.; допълнително споразумение
№*********/04.09.2013 г. по програма „Заедно” към договор за мобилни/фиксирани
услуги; сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №*********/04.09.2013 г.;
допълнително споразумение №*********/16.07.2015 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги; договор за мобилни услуги №********* и договор за
лизинг от 05.11.2015 г.; допълнително споразумение №********* от 06.11.2015 г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги, от
която: 1) 410.15 лева, представляваща незаплатено задължение по фактура
№**********/10.01.2016 г. със срок за плащане до 25.01.2016 г. 2) 131.10 лева, представляваща незаплатено
задължение по фактура №**********/10.02.2016 г. със срок за плащане до
25.02.2016 г. 3) 48.56 лева,
представляваща незаплатено задължение по фактура №**********/10.03.2016 г. със
срок за плащане до 25.03.2016 г. 4)
2016.53 лева, представляваща сбор от дължимите неустойки поради
предсрочното прекратяване на посочените по-горе договори по вина на
потребителя, в това число за номер ********** в размер на 511.45 лева, за номер
********** в размер на 110.90 лева и за номер ********** в размер на 1394.18
лева, за което е издадена фактура **********/10.04.2016 г. със срок за плащане
до 25.04.2016 г. 5) 1291.81 лева, представляваща предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски (за 19 вноски), за което е издадена фактура
**********/10.04.2016 г. със срок за плащане до 25.04.2016 г. Претендират се и
законните лихви върху посочените в т.1 до т.5 суми от датата на подаването на
заявлението по пощата (16.10.2017 г.) до окончателното плащане, както и
направените съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.
В исковата си молба ищецът е посочил, че е сключил с ответника множество договори
за ползване на далекосъобщителни услуги, като е изпълнил своите задължения по
тях; ответникът не е заплатил получените услуги в определените в договора и
общите условия срокове и ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаването
на заповед за изпълнение за процесните суми; длъжникът е подал възражение, което
е предизвикало образуването на настоящото установително производство; настоява
се за установяване на дължимостта на търсените суми и присъждането на сторените
разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът чрез своя
представител е посочил, че предявените искове са допустими, но неоснователни;
положените подписи под документите са различни; не са ясни условията по
договора за мобилни услуги от 05.06.2010 г. и споразумението от 01.06.2011 г.,
както и общите условия към тях; договорът за лизинг от 01.06.2011 г. е с
изтекъл срок, като не е ясно кои вноски са платени и кои не; договорите за
мобилни услуги и лизинг от 22.03.2013 г. са неясни и неразбираеми; давността по
предвидените периодични плащания е тригодишна и е изтекла; погасени по давност
са и другите претенции; фактурите са издадени само от ищцовото дружество и
нямат доказателствена стойност.
В становището си от 09.10.2019 г. „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр. София сочи, че от претендираните задължения няма погасени по
давност, тъй като ответникът е изпълнявал точно задълженията си по сключените
договори до края на 2015 година; чак в началото на 2016 година Б.Г.Б. е
преустановил плащанията и търсените вземания са за периода след това. В молбата
си от 22.01.2020 г. ищцовото дружество е заявило, че предявените искове с оглед
на приетите експертизи са основателни и трябва да бъдат уважени с присъждане на
сторените разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са частично основателни.
Поради извършеното от особения представител на
ответника оспорване на положените в процесните договори и споразумения подписи
за потребител по делото е допусната и приета съдебно – графологична експертиза,
като вещото лице категорично е посочило, че положените във всички посочени
договори за мобилни услуги, договори за лизинг и общи условия към тях подписи
са изпълнени от ответника Б.Г.Б.. Вещото лице по допуснатата и приета в
последното съдебно заседание съдебно – техническа експертиза е заявило, че през
процесния период от 10.12.2015 г. до 19.03.2016 г. операторът е осигурил достъп
до своята електронна съобщителна мрежа на мобилните номера на ответника и
същият е ползвал посочените далекосъобщителни услуги.
Видно
от изисканото и приложено частно гр. дело №3790/2017 г. по описа на ДРС, на 17.10.2017
г. е издадена Заповед за изпълнение №2041/17.10.2017 г. по частно гр. дело
№3790/2017 г. по описа на ДРС; длъжникът е възразил срещу заповедта за
изпълнение, а впоследствие заявителят в законоустановения 1-месечен срок е
предявил иска си за установяване на вземането, за сумата по която е образувано
и настоящото производство.
Длъжникът чрез особения представител не е
оспорил начина на формиране на търсената сума за незаплатена далекосъобщителна
услуга, като в отговора и съдебното заседание е оспорил действителността на
сключените между страните договори поради неполагането на подписи от негова
страна и е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
дължимите суми. От заключението на вещото лице – графолог се установява, че
подписите са положени от ответника и затова договорите са действителни. От
заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че ответникът е извършил всички дължими плащания към ищцовото
дружество по процесните договори до началото на месец декември 2015 година и с
оглед на по-малкия от две години период до датата на подаването на заявлението
по чл.410 от ГПК (17.10.2017 г.) никое от падежиралите след началото на януари
2016 година задължение не е погасено по давност. По никакъв начин Б.Г.Б. не е
представил необходимите писмени доказателства за установяването на плащането на
дължимите суми; ответникът в рамките на срока по чл.131 от ГПК, а и по-късно, не
е представил писмени или други доказателства за извършени плащания; липсва каквото
и да е конкретно възражение срещу размерите на задълженията. Ищецът е доказал
наличието на валидно сключени договори за ползване на телекомуникационни услуги
между страните; ответникът въпреки дадените с доклада по делото указания не е
доказал наличието на плащания по договора. С оглед на тези обстоятелства се
установява съществуването на неплатени задължения по издадената заповед за изпълнение
в следните размери – 407.74 лева съгласно заключението на вещото лице по
съдебно – счетоводната експертиза (до който размер първият иск е основателен,
като за разликата до претендирания размер от 410.15 лева той трябва да бъде
отхвърлен), представляваща незаплатено задължение по фактура
№**********/10.01.2016 г. със срок за плащане до 25.01.2016 г.; 131.10 лева, представляваща незаплатено
задължение по фактура №**********/10.02.2016 г. със срок за плащане до
25.02.2016 г.; 48.56 лева,
представляваща незаплатено задължение по фактура №**********/10.03.2016 г. със
срок за плащане до 25.03.2016 г.; дължат се и претендираните законни лихви
върху тези суми от датата на подаването на заявлението по пощата (16.10.2017
г.) до окончателното плащане.
Предявеният иск за осъждането на
ответника да заплати остатъците от изискуемите лизингови вноски в размер на 1291.81
лева, представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски (за 19
вноски), за което е издадена фактура **********/10.04.2016 г. със срок за
плащане до 25.04.2016 г. по сключения между страните договор за лизинг от
05.11.2015 г. за мобилно устройство „APPLE IPHONE 6S 128 GB SPACE GREY“, е основателен също до посочения
от вещото лице неплатен остатък в размер на 1223.82 лева (чрез изваждането от
общата стойност на договора в размер на 1563.77 лева на платените 5 лизингови
вноски, всяка от които в размер на по 67.99 лева). От намиращия се на лист 29 -
30 от делото договор за лизинг се установява предаването на устройството на
ответника и поемането на задължението от негова страна да го заплати на 23
равни месечни вноски. Ответникът не е представил необходимите писмени
доказателства за установяването на плащането на дължимата сума; ответникът в
рамките на срока по чл.131 от ГПК, а и по-късно, не е представил писмени или
други доказателства за извършени плащания; липсва каквото и да е конкретно
възражение срещу размера на задължението. Ищецът е доказал наличието на валидно
сключен договор за лизинг, по който е предоставил процесното устройство на
ответника; ответникът въпреки дадените с доклада по делото указания не е
доказал наличието на плащания по договора извън признатите от ищеца и дори е
признал неплащането на остатъка. С оглед на тези обстоятелства и този иск е
основателен до посочения от вещото лице неплатен остатък в размер на 1223.82
лева (заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението по пощата (16.10.2017 г.) до окончателното плащане) и трябва да
бъде отхвърлен за разликата до претендирания размер от 1291.81 лева.
Предявеният иск за дължимостта на сумата
от 2016.53 лева, представляваща сбор от дължимите неустойки поради предсрочното
прекратяване на посочените по-горе договори по вина на потребителя, в това
число за номер ********** в размер на 511.45 лева, за номер ********** в размер
на 110.90 лева и за номер ********** в размер на 1394.18 лева, за което е
издадена фактура **********/10.04.2016 г. със срок за плащане до 25.04.2016 г.,
е неоснователен. Безспорно ответникът – физическо лице има качеството на потребител
по договорите за предоставяне на далекосъобщителни услуги, а клаузата за
заплащане на неустойка при прекратяване на договора поради неплащане на част от
дължимите суми от страна на абоната в размер на всички месечни такси до края на
срока на договора без реалното предоставяне на услугата е неравноправна клауза
по смисъла на чл.143 т.5 от Закона за защита на потребителите и е нищожна на
основание на чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите. От заключението
на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза (таблица 4, намираща се на
лист 217 от делото) се установява, че дължимата неустойка по първия договор е
начислена за 502 дни и е в размер на 1394.18 лева; по втория договор е
начислена за 615 дни и е в размер на 110.90 лева, а по третия договор е
начислена за 614 дни и е в размер на 511.45 лева. Затова предявеният иск за
установяването на дължимостта на сумата от 2016.53 лева, представляваща сбор от
дължимите неустойки поради предсрочното прекратяване на процесните договори по
вина на потребителя, е изцяло неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответникът трябва да бъде осъден да заплати поисканите разноски по
частно гр. дело №3790/2017 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от
исковете, т.е. в размер на 240.14 лева (от 77.96 лева заплатена държавна такса
и 439.73 лева внесено адвокатско възнаграждение). На основание на чл.78 от ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по настоящото производство съразмерно
на уважената част от исковете в размер на 830.52 лева (от 77.96 лева заплатена
дължима държавна такса, 603.44 лева внесено адвокатско възнаграждение 502.87
лева внесен депозит за особения представител на ответника на първоначални
разноски на ищеца, 200 лева първоначален депозит и 21.76 лева довнесен депозит за
вещото лице по съдебно – техническата експертиза, 200 лева първоначален депозит
и 50 лева довнесен депозит за вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза, 100 лева първоначален депозит и 34.40 лева довнесен депозит за
вещото лице по съдебно – графологичната експертиза).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79
и сл., чл.92 и чл.200 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че Б.Г.Б. с ЕГН ********** *** има следните неплатени парични задължения по сключени
договори за далекосъобщителни услуги към „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от изпълнителния директор *** (за които е издадена
Заповед за изпълнение №2041/17.10.2017 г. по частно гр. дело №3790/2017 г. по
описа на ДРС): 1) 131.10 лева (сто тридесет и един лева и десет стотинки),
представляваща незаплатено задължение по фактура №**********/10.02.2016 г. със
срок за плащане до 25.02.2016 г., заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на заявлението по пощата (16.10.2017 г.) до окончателното
плащане. 2) 48.56 лева (четиридесет и
осем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща незаплатено задължение по
фактура №**********/10.03.2016 г. със срок за плащане до 25.03.2016 г., заедно
със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата
(16.10.2017 г.) до окончателното плащане. 3) 407.74 лева (четиристотин и седем лева и седемдесет и четири
стотинки), представляваща незаплатено задължение по фактура
№**********/10.01.2016 г. със срок за плащане до 25.01.2016 г., заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата
(16.10.2017 г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата от 407.74 лева до първоначално предявения размер от 410.15 лева.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че Б.Г.Б. с ЕГН **********
*** има следното неплатено парично
задължение към „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителния директор *** (за което е издадена Заповед за
изпълнение №2041/17.10.2017 г. по частно гр. дело №3790/2017 г. по описа на
ДРС) – за сумата от 1223.82 лева (хиляда двеста двадесет и три лева и осемдесет
и две стотинки), представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски, за което е издадена фактура **********/10.04.2016 г. със срок за
плащане до 25.04.2016 г. по сключения между страните договор за лизинг от
05.11.2015 г. за мобилно устройство „APPLE IPHONE 6S 128 GB SPACE GREY“, заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението по пощата (16.10.2017 г.) до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 1223.82 лева до
първоначално предявения размер от 1291.81 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
изпълнителния директор ***, срещу Б.Г.Б. с ЕГН ********** *** иск за признаването за установена дължимостта на
следната сума (за която е издадена Заповед за изпълнение №2041/17.10.2017 г. по
частно гр. дело №3790/2017 г. по описа на ДРС) – 2016.53 лева (две хиляди и
шестнадесет лева и петдесет и три стотинки), представляваща сбор от дължимите
неустойки поради предсрочното прекратяване на сключените между страните
договори за телекомуникацицонни услуги по вина на потребителя, в това число за
номер ********** в размер на 511.45 лева, за номер ********** в размер на
110.90 лева и за номер ********** в размер на 1394.18 лева, за което е издадена
фактура **********/10.04.2016 г. със срок за плащане до 25.04.2016 г.
ОСЪЖДА Б.Г.Б. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 830.52 лева (осемстотин
и тридесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща направените разноски
по гр. дело №776/2019 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от
исковете, както и сумата от 240.14 лева (двеста и четиридесет лева и
четиринадесет стотинки), представляваща направените разноски по частно гр. дело
№3790/2017 г. по описа на ДРС съразмерно на установените като дължими суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: