Р Е Ш Е Н И Е
№329 11.10.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и пети септември 2023г
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: И. Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело №289 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ
вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Р.В.М. против Заповед
№19-12-94/20.03.2023г на Кмета на община Стара Загора за одобряване изменението
на ПУП-ПЗ за УПИ І-21 в кв.19 по плана на село Яворово, община Стара Загора и
Разрешение за строеж №19-195/20.03.2023г, на Главния архитект на община Стара
Загора с адресат възложителя К.К.Ж. ***, издадени в производство с правно
основание чл.150 от ЗУТ – одобряване на Комплексен проект за инвестиционна
инициатива „Монтаж на инсталация за производство на електрическа енергия от ВЕИ
с обща инсталирана мощност 99.9 kwp на земя в УПИ І21, кв.19
в село Яворово, община Стара Загора и присъединяване към мрежата. Кабелна линия
НН-строеж трета категория“.
Възложителя К.К.Ж. – адресат на
разрешението за строеж е собственик на УПИ І-21 в кв.19 по плана на село
Яворово, легитимиращ се с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№82, том ІІ, рег. №4239, дело №242/2019г, вписан в Служба по вписванията на
06.03.2019г / стр.47 по делото/. Към датата на подаване на заявлението с правно
основание чл.150 ал.1 от ЗУТ -22.07.2022г. /стр.49/ предназначението на УПИ
І-21 в кв.19 по плана на село Яворово е за жилищно застрояване, ниско до
10метра, свободно, съгласно цветно копие на стр.52 от подробния регулационен
план на населено място, одобрен със Заповед №РД-09-62 от 22.03.1988г. Според
действащия Общ устройствен план на община Стара Загора, одобрен с Решение
№1779/30.06.2022г на Общински съвет Стара Загора, УПИ І-21 в кв.19 по плана на
село Яворово попада в жилищна устройства зона с преобладаващо ниско застрояване
– Жм, съответно в урбанизирана територия по
определението на чл.7 от ЗУТ, тъй като е в строителните граници на населеното
място, видно от представеното цветно копие на ОУП. Заявлението с правно
основание чл.150 от ЗУТ, подадено на 22.07.2023г, е процедирано след като на
25.03.2022г са уредени регулационните отношения и е приложен регулационния
план, одобрен със Заповед №РД-09-62/22.03.1988г, които съгласно издадена Скица
№441/16.02.2022г не са били уредени / стр.53/. По действащия от 1988г план за
регулация е предвидено придаване на реални части от УПИ І-21 кв.19 за улица от
запад на имота, които Община Стара Загора е придобила в собственост, чрез
договор за безвъзмездното им прехвърляне / стр. 44 и стр. 53 по делото/. След
уреждане на регулационните отношения, имащо за последица прилагане на одобрен
при действието на ЗТСУ /отменен/, но не приложен към 31.03.2001г / дата на
влизане в сила на ЗУТ/ дворищно регулационен план, Ж. е заявил своето
инвестиционно намерение за изграждане на енергиен обект по смисъла на §1 т.23
от Закона за енергетиката.
Със Заповед №19-13-132/12.08.2022г Кмета
на община Стара Загора допуска изработване на проект за КПИИ на основание
чл.150 ал.1 от ЗУТ, заявлението от 22.07.2022г и решение по т.1.2 от протокол
№30/27.07.2022г на ЕСУТ за приемане на проекта, за изработване изменение на
ПУП-ПЗ, част от КПИ имайки предвид, че искането е законосъобразно. Допуснато е
да се изработи проект за изменение предназначението на УПИ І-21 в кв.19 по
плана на село Яворово като вместо жилищна устройствена зона с ниско застрояване
се установи предимно производствена устройствена зона – Пп-ниско
етажно, свободно основно застрояване с височина Н по-малка от 10метра за
процедиране на инвестиционен проект за обект „Фотоволтаична електроцентрала с
мощност до 1 MW. Към заявлението от 22.07.2022г е приложена Скица-предложение
/ стр. 51/ за исканото изменение и Становище на РИОСВ Стара Загора от
15.06.2022г / стр.39/, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на
Глава втора от Наредбата за ОС./стр.39/, в изпълнение на решение по т.1.2 на
ЕСУТ от 11.05.2022г, с което по първото заявление на Ж. от 04.05.2022г за
разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП –ПЗ е прието становище от
ЕСУТ, че не може да бъде разрешено без представяне на Становище от РИОСВ Стара
Загора.
Удостоверено е, че Заповед № №19-13-132/12.08.2022г
на Кмета на община Стара Загора за допускане изработването на проект за КПИИ на
основание чл.150 ал.1 от ЗУТ е влязла в сила на 26.08.2022г, като е разпоредено
да бъде съобщена на заинтересованите лица по смисъла на чл.131 от ЗУТ по реда
на чл.124б ал.2 от ЗУТ – чрез публично обявление, постановено на определените за
това места в сградата на общината, както и на други подходящи места в
съответната територия-предмет на плана, и публикуване на интернет страницата на
общината, към който ред препраща разпоредбата на чл. 135 ал.6 от ЗУТ.
На 11.01.2023г Ж. подава Заявление за
съгласуване и одобряване на КПИИ за ФЕЦ с мощност 99.9KWP и външно ЕЛ НН 1kv с дължина на кабела 239метра, като прилага
Инвестиционен проект в следните части: Архитектура, Строителни конструкции,
Вертикална планировка, Проект за организация и изпълнение на строителство, част
Пожарна безопасност, както и квитанция за заплатена такса за разглеждането
му. На 18.01.2023г, съгласно Протокол №3 /стр.15/
ЕСУТ приема проекта за ПУП-изменение на План за застрояване на УПИ І-21 в кв.19
по плана на село Яворово, част от КПИИ.
Заповед №19-12-94/20.03.2023г на Кмета
на община Стара Загора за одобряване изменението на ПУП-ПЗ с отреждане на УПИ
І-21 кв.19 по плана на село Яворово за предимно производствена зона –Пп-ниско етажно, свободно основно застрояване с височина до
10метра, и устройствени показатели – плътност на застрояване 60%, Кинт-1.2,
минимална озеленена площ от 40%, съгласно приложения проект, и Разрешение за
строеж на Фотоволтаична централа с мощност до 1 MW са съобщени на жалбоподателя,
имащ качеството на заинтересовано лице с правен интерес, обусловен от
фактическия състав на чл.131 ал.2 т.4 от ЗУТ / собственик на съседен имот,
когато се променя предназначението на имота, предмет на подробния устройствен
план/, по реда на чл. 149 ал.1 вр. с чл.150 ал.3 от ЗУТ – лично, чрез
препоръчано писмо с обратна разписка, приложена на стр. 10, на 26.04.2023г.
Жалбата до съда е подадена от Р.В.М.
– заинтересован собственик на съседния УПИ №ІІ-22 кв.19 по плана на село Яворово
/ нотариален акт на стр.7, от 03.09.1993г и цветно копие на ПУП-ПЗ на стр.52/
на 09.05.2023г, която дата е 13 ти ден от 14-дневния преклузивен
срок за оспорване на актовете за одобряване на КПИИ, надлежно указан на
заинтересованите страни при съобщаването им.
Жалбата е допустима. От съда се иска да
бъдат отменени Заповедта за одобряване изменението на ПУП-ПЗ и Разрешението за
строеж на фотоволтаична централа като постановени при съществено нарушение на
административно производствените правила и при не правилно приложение на
материалния закон. Оплакванията по двете групи основания за отмяна на
административните актове като незаконосъобразни по същество са следните:
Не е налице искане на Ж. за
одобряване на изработения проект за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ І-21 в кв.19 по
плана на село Яворово, защото приложеното по делото Заявление
№19-03-19/11.01.2023г не е подписано от посоченото като заявител лице. Липсата
на редовно подадено искане за издаване на актовете за одобряване на КПИИ е
пречка за разглеждането му по същество и произнасянето на административните
органи е извършено без да е поискано издаването на административен акт.
Жалбоподателя счита, че вписването на
Община Стара Загора в Разрешение за строеж №19-195/20.03.2023г издадено от
Главния архитект също е порок на одобрения КПИИ, защото Община Стара Загора не
е заявявала издаването на този административен акт, но и защото по аргумент от
чл.150 от ЗУТ адресат на актовете за одобряване на КПИИ може да бъде само онова
лице- възложителя, което има и правото да поиска образуване и приключване на
съвместното и поради облекчено производство по едновременно
изработване/изменение на подробен устройствен план и одобряване на
инвестиционните проекти за осъществяване на инвестиционното намерение в
строителството. Разрешението за строеж не съдържа изрично разпореждане кой от
адресатите му ще строи в улица и кой ще строи в урегулирания поземлен имот,
като се има предвид, че за Ж. няма доказателства по преписката да е субект на
сервитутно право.
Заповед №19-12-94_20.03.2023г на Кмета на
община Стара Загора не е мотивирана, съобразно изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Липсват в нейното съдържание, и в документите подготвили издаването й,
фактически мотиви и правни основания по чл.134 от ЗУТ, при съществуване и за
прилагане на които да е одобрено предназначение на УПИ І -21 в кв.19 по плана на село Яворово за
нежилищни нужди. В тази връзка се поддържа и, че отреждането на УПИ І-21 в кв.
19 по плана на село Яворово за Предимно производствена зона с конкретно
предназначение за строителство на Фотоволтаична електроинсталация е в
противоречие с действащия Общ устройствен план, защото същото не съответства на
нито една от хипотезите на чл.17 от Наредба №7/22.12.2003г за правила и
нормативи за устройства на отделните видове територии и устройствени зони.
Поддържа се и оплакване, че показателите за застрояване следва да бъдат
съобразени с тези, които Наредбата определя за урегулирани поземлени имоти,
предназначени за жилищно ниско, свободно застрояване, а в случая са определени
показатели за застрояване, съобразно отреденото за имота предимно
производствено предназначение на основното му застрояване. Твърди се, че няма
представена част „Пожарна безопасност“, защото в обяснителната записка към част
„Пожарна безопасност“ е посочено, че
фотоволтаичната електроцентрала ще бъде монтирана върху покривната конструкция
на сграда върху скари, които ще носят слънчевите панели. Имотът обаче е незастроен,
а видно от други части на проекта е предвидено изграждане на терена върху
метална поцинкована конструкция, а не върху покрив на сграда. Следователно за
предвиденото изграждане на ФЕЦ върху терена няма представена част „Пожарна
безопасност“ и това е основание за отмяна на актовете, одобряващи КПИИ.
В открито съдебно заседание
жалбоподателя не се явява. Представлява се в производството от редовно
упълномощен адвокат. От съда се иска след отмяната да бъдат присъдени и
разноските по делото, съгласно представен списък на разноските.
Ответниците Кмета на община Стара Загора и
Главния архитект на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител
искат от съда да бъде отхвърлена жалбата поради това, че изложените основания
за отмяна на актовете, с които е одобрен КПИИ не се установяват от
инвестиционния проект и документите, въз основа на които е издадена заповедта
за изменение на ПУП-ПЗ за имота на Ж..
Ответника К.К.Ж. не се явява, представлява
се от редовно упълномощен адвокат. От съда се иска отхвърляне на жалбата като
неоснователна, поради липса на факти, представляващи основания за отмяна на
оспорените актове за одобряване на КПИИ.
Заинтересованата страна К.К.Ж. –
собственик на съседен УПИ ХІV 20 в кв.19 по плана на село Яворово, не се явява,
не се представлява, не представя писмено становище. К.К.Ж. е вписан в разписен
лист към ПУП на село Яворово, одобрен през 1988г / стр.14 по делото/ като
собственик въз основа на протокол за делба по гр.д.№560/96г на РС Чирпан , вписан
в Служба по вписванията под №850, том І, ред 230 на 13.12.1996г и видно от
цветното копие на подробния устройствен план на стр. 52, УПИ ХІV-20 в кв.19 е
южна имотна граница на УПИ І-21 в кв.19 по плана на село Яворово.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Жалбоподателя Р.В.М. има право на
жалба / публично потестативно и процесуално право да
иска от съд да образува съдебно производство за защита на засегнати материални
права/, обусловено от правото му на собственост върху урегулиран поземлен имот,
който е съседен на имот, чието предназначение се променя с одобрен подробен
устройствен план. Този факт – промяна предназначението на съседен имот,
обуславя пораждане на публичното му потестативно
право на жалба, поради признат правен интерес от защита на правото му на
собственост от евентуално незаконосъобразно изменение на предназначението на
съседен имот. Незаконосъобразното изменение на
предназначението на имота-предмет на подробния устройствен план е факта,
който обуславя съществуване на материалното право на отмяна на административния
акт, чрез съдебно решение. Следователно жалбоподателя може да заявява факти,
представляващи пороци на административния акт за промяна на предназначението на
съседния имот, чието установяване доказва материалното му право да бъдат
отменени неблагоприятните за правото му на собственост и разпоредени със
заповедта за одобряване на устройствения план промени. При отмяна на заповедта
за одобряване на подробен устройствен план се налага отмяна и на разрешението
за строеж, издадено в процедурата по чл.150 от ЗУТ, защото всеки строеж трябва
да съответства на подробния устройствен план, а не само поради установената
процедура по едновременното издаване на двата административни акта. Посочената
правна обусловеност на Разрешението за строеж от законосъобразното одобряване
на ПУП е причината, поради която дори да са изпълнени всички изисквания за
одобряване на инвестиционните проекти, разрешението за строеж се отменя тоест
отпада необходимостта от служебна проверка и на неговата законосъобразност. Оттук
и извода, че на първо място следва да се разгледат изложените доводи за пороци
в съдържанието на заповедта за одобряване изменението на ПУП-ПЗ за УПИ І-21
кв.19 по плана на село Яворово и посочените нарушения на административно
производствените правила при нейното издаване.
Жалбоподателя обаче не може да навежда доводи за нарушаване на чужди права при издаване на
оспорените административни актове, в частност за случая липсата на подпис под
заявлението от 11.01.2023г за одобряване на КПИИ, липсата на доказателства за
учреден сервитут – право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура през общинската улична мрежа, съответно липсата
на заявление от Община Стара Загора и въпреки това посочването й като адресат
на Разрешението за строеж. Тези факти не пораждат материално право на отмяна,
защото не засягат правото на собственост на жалбоподателя, за чиято защита
нормата на чл.131 от ЗУТ признава правен интерес да се иска от съда да провери
в съдебно производство законосъобразността на актовете за одобряване/изменение на
подробни устройствени планове за промяна предназначението на урегулирани
поземлени имоти. Дължимата от съда служебна проверка за законосъобразност,
обхващаща валидност – компетентност и форма; съдържание на акта, спазване на
съществени производствени правила от значение за установяване на фактите, при
чието съществуване е приложен материалния закон и правилното му приложение
спрямо тях, също не изисква и не предоставя защита на права, които не са
предявени от процесуално легитимирано
лице. Въпреки това на възражението за вписване на Община Стара Загора като
адресат на Разрешението за строеж ще бъде даден отговор в мотивите на съдебното
решение с оглед яснота и доколкото се изисква от служебно дължимата проверка за
законосъобразност. Разясненията за разлика между същественото съдържание на
правото на жалба и фактическия състав, който го поражда и материалното право на
отмяна на административен акт / на създадено с него правоотношение с права за
трето на жалбоподателя лице/ са необходими за изясняване значението на
релевираните от жалбоподателя оплаквания за нарушения, които засягат само чужда
правна сфера като липса на подпис на възложителя Ж. под Заявлението от
11.01.2023г за одобряване на изработения проект. Този факт не накърнява
защитените от чл.131 от ЗУТ вещни права на заинтересованите поради тяхното
притежаване лица, както и вписването на Община Стара Загора в Разрешението за
строеж, съответно липсата на заявление от Общината по чл.150 ал.1 от ЗУТ.
Заявление № 19-03-19/11.01.2023г, приложено
в заверено копие на стр.18 по делото, действително не съдържа подпис на Ж., но
към него е приложена квитанция за платена на същата дата, именно от Ж. държавна
такса, което означава, че възложителя на вече допуснатия за процедиране
комплексен проект за инвестиционна инициатива е сезирал Кмета и Главния
архитект на община Стара Загора с искане за нейното приключване, посредством
заповед за одобряване изменението на ПУП-ПЗ и одобряване на инвестиционните
проекти, които са приложени към същото заявление. Освен това, в случай че Ж. не
е искал издаване на заповед за одобряване промяната на предназначението на
урегулирания му поземлен имот, то би могъл да упражни свои процесуални права за
защита на разпоредената със Заповедта на Кмета промяна в устройствения статут
на имота му. Жалбоподателя не може да брани, чрез своето право на жалба правото
на собственост на Ж. върху УПИ І-21 в кв.19 по плана на село Яворово.
Същите доводи са относими и към
оплакването, че Община Стара Загора не е заявител, но въпреки това е вписана в
Разрешение за строеж № 19-195/20.03.2023г на Главния Архитект. Правото на
отмяна на разрешението за строеж, поради този факт, ако действително е порок на
акта, принадлежи само на Община Стара Загора. Освен това присъединяването на
фотоволтаичната инсталация за производство на електрическа енергия от ВЕИ към
мрежата, чрез кабелна линия НН, положена по трасето на улица с осови точки
38-29-28, не легитимира процесуално
правно жалбоподателя да защитава
обществен интерес като посочва липсата на сервитут, какъвто счита, че е правно
необходим на Ж.. Жалбоподателя няма вещни права върху улицата, нито полагането
на кабел по нейното трасе засяга правото му на собственост. В самото Разрешение
за строеж ясно е посочено правното основание, поради което и Община Стара
Загора е адресат на декларативния административен акт и това е нормата,
съдържаща се в текста на чл.148 ал.5 от ЗУТ. Задължително е, без да се изисква
нарочно заявление, в разрешението за строеж да бъде вписан и собственика на
имота, който е чужд за възложителя, но в който последния ще може да строи по
силата на специален закон. Дори чл.148 ал.5 от ЗУТ да е приложен не правилно,
без хипотезата на специален закон, този факт не обуславя извод за накърняване
незаконосъобразно на правото на собственост на жалбоподателя, за да бъде
основание за отмяна по негова жалба, без да е налице искане от засегнатия
правен субект, в чиято сфера единствено се създават промени, чрез извършеното
вписване. Свързването на Фотоволтаична инсталация за производство на
електрическа енергия от ВЕИ с външните енергоснабдителни
мрежи и съоръжения се извършва съобразно правилата на чл.89 ал.2 вр. с чл.74 от ЗУТ и по одобрени строителни книжа. Следователно процесния инвестиционен проект
трябва, и поради това има проектирано свързване на инсталацията за производство
на електрическа енергия от ВЕИ с външната електрическа инфраструктура, която
минава по трасето на общинската улица – аргумент и от чл. 67 ЗУТ.
В контекста на соченото за
незаконосъобразно вписване на Община Стара Загора като адресат на разрешението
за строеж, е наведено и твърдение, че правната норма на чл.150 ал.1 от ЗУТ не
допуска адресат на актовете за одобряване на КПИИ да бъде лице, различно от
възложителя. На първо място използваното в чл.150 ал.1 от ЗУТ понятие
възложител е определено в чл. 161 ал.1 от ЗУТ и се отнася за правните субекти, които
са носители на право на строеж като правомощие от съдържанието на притежавано
право на собственост; които са притежатели на учредено право на строеж или които
имат право да строят в чужд имот по силата на специален закон тоест вън от
волята и съгласието на собственика. Нормата на чл.150 ал.1 от ЗУТ определя кои
от лица имат правото да искат образуване и приключване на съвместното
административно производство и поради това е процесуално правна, за разлика от
тази на чл.148 ал.5 от ЗУТ, която е материално правно изискване. Нормата на
чл.150 ал.1 от ЗУТ не дерогира прилагането на чл.148 ал.5 от ЗУТ, нито изисква
заявление и от собственика, който следва да бъде вписан в разрешението за
строеж. Този собственик се вписва независимо от това дали е поискал одобряване
на инвестиционни проекти и дали е съгласен да се строи – строителството без доброволно
учредено право на строеж се извършва по силата на закона в чуждия имот. Нормата
на чл.150 ал.1 от ЗУТ е аналогична на разпоредбите на чл.124а ал.5 и на чл. 135
ал.1 от ЗУТ. Като се има предвид, че КПИИ е процедура, съвместяваща
производствата по одобряване на подробен устройствен план и на инвестиционни
проекти и по аргумент от материалната норма на чл.148 ал.4 от ЗУТ, определяща
кому принадлежи административното право на декларативния административен акт /
разрешение за строеж се издава на възложителя/, става ясно защо законодателя е
признал правото по чл.150 ал.1 от ЗУТ само за възложителя – или това са само
лицата, които могат да бъдат адресати на разрешението за строеж и имат
едновременно с това и правата по чл.135 ал.1 и чл.124а ал.5 от ЗУТ, защото като
носители на право на строеж са заинтересовани по чл.131 ал.1 от същия закон. Не
е задължително обаче възложителите, които по силата на чл.148 ал.5 от ЗУТ се
вписват в разрешението за строеж да бъдат и заявители на производство по чл.150
ал.1 от ЗУТ. Вписването на собствениците на имот, в който строеж ще извършва
трето лице, имащо качеството възложител по силата на специален закон е
материално правно изискване по своя правен характер, което е условие за
законосъобразност на акт, с който се одобрява КПИИ. Вписването им в
Разрешението за строеж не е обусловено от съгласие за издаването му, поради
което и не е било правно необходимо Община Стара Загора да бъде заявител на
производството по чл.150 ал.1 от ЗУТ и да иска одобряване на процесния КПИИ.
Дори и да не е налице специален закон, по силата на който да се прилага чл.148
ал.5 от ЗУТ, това нарушение засяга само правата на Община Стара Загора, които
жалбоподателя не е легитимиран да брани.
Ж. има качеството на възложител по
чл.161 ал.1 от ЗУТ, защото е собственик на УПИ І-21 кв.19 по плана на село
Яворово и притежава правото по чл.150 ал.1 от ЗУТ, което е упражнил. Проектът
за изменение на ПУП-ПЗ касателно промяна предназначението на урегулирания
поземлен имот е допуснат до изработване, чрез съответната процедура по чл.135
от ЗУТ като липсата на данни за уведомяване на заинтересованите лица по реда на
ЗУТ – чрез обявление на място, на таблото в сградата на общината и на интернет
страницата й, не може да обуслови извод за допуснато съществено нарушение на
производствените правила, без което би могло да се стигне до не издаване на
исканите административни актове. Жалбоподателя, комуто няма данни да е станала
известна заповедта за допускане изработването на проект за изменение на
подробния устройствен план е надлежно уведомен по реда на АПК, както изисква
процедурата по чл.150 от ЗУТ за издадените актове за одобряване на КПИИ и има
възможност да упражни правото си на защита срещу евентуално незаконосъобразно
засягане на правото му на собственост, по –специално упражняването на правата,
които устройствения статут на неговия имот му предоставя – да построи, държи и
ползва жилищна сграда, съгласно конкретното предназначение на неговия имот.
Тук е мястото да се обсъди дали
отреденото за УПИ І-21 в кв.19 по плана на село Яворово предназначение Предимно
производствена зона за монтаж на инсталация за производство на електрическа
енергия от ВЕИ попада под хипотезите на чл.17 от Наредба №7/22.12.2003г за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Съгласно действащия Общ устройствен план, територията, обхваната от
строителните граници на село Яворово е с основно предназначение за жилищна
устройства зона, като отделни имоти са отредени като територии за обществено
обслужване – търговски дейности и за предимно производствени дейности. Жалбоподателя твърди, че в чл.17 от Наредбата
не е предвидено изграждането на ФЕЦ и поради това промяната на предназначението
е материално незаконосъобразно. Фотоволтаичната електрическа инсталация за
производствена на електрическа енергия от ВЕИ няма мощност от поне 1 MW и
не може да бъде определена като централа по определението на §1 т.70 от ДР на
ЗЕ , но отговаря на определението за енергиен обект по §1 т.23 от ДР на същия
Закон за енергетиката – обект с предназначение, посредством него да се извършва
производство на електрическа енергия. Поради това, че инсталацията не може да
се определи като централа по §1 т.70 от ДР на ЗЕ тя не попада и под определението на чл.137
ал.1 т.3 буква „д“ от ЗУТ, но има признаците на чл.137 ал.1 т.3 буква „Б“ от ЗУТ, поради което категорията на строежа остава същата, а именно трета. Това е
така, защото според чл.137 ал.1 т.3 буква „Б“ от ЗУТ трета категория строежи са
елементите на техническата инфраструктура, хидротехнически, хидромелиоративни и
други мрежи, съоръжения и инсталации, не попадащи в горните категории. За
процесната инсталация не може да се приложи облекчения ред на чл.147 ал.14 от ЗУТ и поради това да попадне и в изключенията на чл.137 ал.1 т.3 буква „д“ от ЗУТ, защото в УПИ І-21 кв.19 по плана на село Яворово няма изградена сграда на
основното застрояване, нито постройка на допълващото и оттук случая не попада в
хипотезите на монтаж на ФЕЦ за собствени нужди. Инсталацията за производство на
електрическа енергия от ВЕИ / от слънцето/ е съоръжение на техническата
инфраструктура по аргумент от определението на §5 т. 31 от ДР на ЗУТ за
техническа инфраструктура и нейните елементи. В разпоредбата на чл.17 т. 2 от
Наредба №7/22.12.2003г за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони изрично е предвидено, че в жилищни територии и
устройствени зони отделни поземлени имоти могат да имат конкретно
предназначение за елементи на техническата инфраструктура, а инсталацията за
производство на електрическа енергия е такъв елемент и следователно попада в изчерпателно изброяване на правната норма. Допустимо
е конкретното предназначение на един поземлен имот да не съвпада с основното на
територията, в която се намира, за случая жилищна, и това различно конкретно
предназначение, определено с подробен устройствен план не може да се
квалифицира правно като противоречие на този план с общия устройствен. Изрично
в чл.17 от Наредбата е указано, че в жилищни територии и устройствени зони
отделни поземлени имоти могат да бъдат урегулирани / предназначени/ за сгради,
мрежи и съоръжения за нежилищни нужди, съобразно изчерпателно изброяване на
функционалното отреждане на застрояването. В случаите, когато в отделен
поземлен имот не съществува сграда или постройка, съобразно визираните в чл.147
ал.14 и ал.14а от ЗУТ условия, липсва основание за облекчен ред за разрешаване
на строеж на инсталации за производство на електрическа енергия от ВЕИ,
обусловен от задоволяване на собствените нужди и е необходимо одобряване на
инвестиционни проекти. Съобразно изискването на чл.17 от Наредбата и
принципното правило на ЗУТ, че строителство се разрешава, ако е предвидено с
ПУП, се налага извода, че вън от хипотезите на чл.147 ал.14 от ЗУТ, е правно
необходимо одобряване на ПУП-ПЗ или на изменение на ПУП-ПЗ, за да се изпълни
изискването действащ устройствен план да предвижда конкретно предназначение на
имота за производствена дейност, чрез фотоволтаична инсталация или централа с
мощност до 1 MW.
Разпоредбата на чл.19 от Наредбата относно
показателите на застрояване е относима само за урегулираните за жилищно
застрояване имоти в жилищните територии, но процесния не е урегулиран за
жилищно застрояване. Следователно оплакването е правно неотносимо и не може
показателите за застрояване, по-специално озеленяване, Кинт и плътност да се
изисква да бъдат в границите, определени за имоти, урегулирани за жилищно
застрояване.
Предвид изложеното до тук се налага
извода, че правото на собственост на жалбоподателя и правата, които
устройствения статут на неговия поземлен имот му предоставя, защитени от чл.131
от ЗУТ не са засегнати от промяната на предназначението на съседния имот, тъй
като е спазена ограничителната разпоредба на чл.17 от Наредбата. Оттук липсва като
конкретно основание за отмяна на Разрешението за строеж, издаването му в
противоречие с предвиденото в подробен устройствен план за застрояване.
В тази връзка следва да се обсъди
оплакването за липса на конкретни фактически и правни основания, а именно
посочване на факти, които да осъществяват признаците на състав от нормата на
чл.134 от ЗУТ, позволяващ изменение на действащ подробен устройствен план.
Скицата –предложение, изискуема по
чл.135 ал.1 от ЗУТ има за цел проверка на правната допустимост на исканото
изменение и именно в този документ следва да се съдържа и основанието по чл.134
от ЗУТ. Доколкото по силата на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ, влезлите в сила подробни
устройствени планове могат да се изменят във връзка с ал.1 т.1 от същия закон,
ако има съгласие на всички заинтересовани лица, посочени в чл.131 ал.1
лица, а в случая собственикът –възложител е единствен носител на права
по чл.131 ал.1 от закона, се налага извода, че заповедта за одобряване
изменението на ЗУТ без съмнение е издадена поради нововъзникнало инвестиционно
намерение на собственика, което е различно от конкретното предназначение на
имота по не приложения план за застрояване, действащ от 1988г. Препращането към
Заповед №19-13-132/12.08.2022г за разрешение изработване на КПИИ означава, че в
същата тази заповед с правно основание чл.135 ал.3 от ЗУТ се съдържат и
основанията по смисъла на чл.134 от закона. Дори, когато конкретно основание по
чл.134 ал.1 или ал.2 от ЗУТ не е посочено, това не може винаги да бъде
абсолютно основание за отмяна на заповед за одобряване изменение на подробен
устройствен план, тогава когато от приложеното към преписката заявление и
скица-предложение се установява наличието на допустима по закон промяна на
устройствените предвиждания. В случая от заявлението за допускане изработване
на проект за изменение на ПУП-ПЗ е видно, че собственика има инвестиционно
намерение, изискващо установяване на предимно производствена зона за неговия
урегулиран поземлен имот, като от скицата предложение се установява и спазване
на правно техническите и материални норми на Наредба №7/2003г, а съгласието на
собственика – неговото желание, може и правилно е удовлетворено, чрез
процедурата по чл.150 от ЗУТ, която изисква крайните актове да бъдат едновременно
издадени и успоредно процедирани съответните проекти, които заповедта за ПУП-ПЗ
и Разрешението за строеж одобряват. Мотивите могат да се съдържат в документите
към преписката, които по силата на ЗУТ задължително подготвят крайния
административен акт и в случая скицата-предложение и заповедта за допускане
изработването на проект за изменение на ПУП-ПЗ ясно сочат на единственото
възможно основание по чл.134 ал.2 т.6 вр. с ал.1 т.1 от ЗУТ – инвестиционно
намерение на собственика на урегулирания поземлен имот, чието осъществяване
чл.17 от Наредбата допуска.
Противно на доводите на жалбоподателя,
част Пожарна безопасност към инвестиционния проект е представена. Видно от
Заключението на Началник РСПБЗН Стара Загора – стр.43, на РСПБЗН е представен
инвестиционен проект за обект „Монтаж на инсталация за производство на
електрическа енергия от ВЕИ с обща инсталирана мощност 99.9KWP на земя в УПИ
І-21 кв.19 по плана село Яворово, община Стара Загора. Всички части на
Инвестиционния проект са представени по делото и част 7 и именно Пожарна
безопасност. В обяснителната записка към
част Пожарна безопасност е записано, че инсталацията в УПИ 1-21 кв.19 ще бъде
на земя – „Проектът третира проектиране на фотоволтаична инсталация от
стационарен тип монтирана на терен…“. Панелите ще бъдат общо 222 броя,
монтирани върху метална поцинкована конструкция, което изрично е посочено на
стр.1-ва от становището за съответствие на ИП с правилата и нормите за пожарна
безопасност, на стр.42 по делото. В имота не е установен незаконен строеж, а
монтирането на слънчеви панели върху съществуваща сграда от метална конструкция
със складово предназначение, не е предмет на инвестиционния проект, видно от
част Архитектура и Конструкции. От Комплексния доклад за оценка на
съответствието на проекта с основните изисквания към строежите, частите на ИП,
и издадената скица с цел проектиране е видно, че имотът не е застроен със
сграда за жилищни нужди, по действащия и изменен ПУП-ПЗ от 1988г.
Специалното изискване за съгласуване на
проекта с електроразпределителното дружество също е изпълнено като видно от
инвестиционните проекти се касае за хипотезата на чл. 25 от ЗЕВИ – няма да се
използват преференциите по чл.31 и чл.32, поради което и нормата на чл.23 от
същия закон няма да се прилага. Не се
изисква и спазване на чл.19 ал.1 от ЗЕВИ, поради мощността на инсталацията под
30KW, но изграждането й, вън от хипотезата на чл.147 ал.14 от ЗУТ,
която предвижда облекчения за собствено потребление, не може да се определи
като недопустимо само, защото в имота липсва сграда или постройка и енергията
няма да се използва за собствени нужди. Тъкмо обратното разпорежда ЗЕВИ с
гарантирания достъп до електро разпределителните мрежи. Тук е мястото да се
каже, че чл.147 ал.14 и ал.14а от ЗУТ са изключения от режима на издаване на
разрешение за строеж в резултат от одобряване на инвестиционни проекти, както и
от изискването за промяна предназначението на имота, за да съвпада с
функционалното предназначение на обекта, който ще бъде изграден, чрез
съответното изменение на устройствен план. Нормата на чл.147 ал.14 и ал.14а от ЗУТ не може да се тълкува в смисъл, че изграждането на инсталация за
производство на електрическа енергия от ВЕИ е допустимо само при техните
хипотези, касаещи задоволяване на собствени нужди, обусловили отпадане на
изискването за промяна на устройствен план / производството остава подчинено на
основното предназначение на имота и на функционалното на сградите/. Вярно е
обратното – приложим е общия ред на ЗУТ за изграждане на енергийни обекти, какъвто
е инсталацията за производство на енергия от ВЕИ, представляващи по определение съоръжение на
техническата инфраструктура / липсва мощност за определянето й като инсталация
по ЗЕ/, и този общ ред е спазен. Отреждането на урегулиран поземлен имот, находящ
се в жилищна територия за нежилищни нужди – изграждане на инсталация за производство на енергия от ВЕИ,
доколкото попада под разпоредбата на чл.17 т.2 от Наредбата е допустимо след
съответната промяна на действащ подробен устройствен план и без съмнение след
издаване на разрешение за строеж.
Съвместяването на процедурата,
предвидено като възможност само за възложителите, които поради притежаваното
право на строеж имат и качеството на лица, притежаващи правата по чл.135 вр. с
чл.131 от ЗУТ и чл.124а ал.5 от ЗУТ, има за резултат бързина, поради едновременното
процедиране и одобряване на съответните проекти за изменение на ПУП и
инвестиционни проекти за разрешаване на строителството, подчинено е на
реализацията на инвестиционната инициатива, като рискът за възложителя е отмяна
и на разрешението за строеж при евентуална незаконосъобразност на одобрения
подробен устройствен план.
Липсата на съществени нарушения на
изискванията за съдържание на заповедта за одобряване изменението на ПУП-ПЗ,
поради съдържащите се в скицата-предложение, заявлението и обяснителната
записка към него факти, сочещи на основанието по чл.134 ал.2 т.6 вр. с ал.1 т.1
от ЗУТ, както и установеното от настоящия съдебен състав спазване на
изискванията на материално правните норми на Наредба №7/22.12.2003г и на ЗУТ,
касателно условията за издаване на разрешението за строеж – представен
инвестиционен проект в необходимите му части, след Комплексен доклад за
съответствие, съгласуван с енергийното дружество, обуславят извод за законосъобразност
на актовете за одобряване на оспорения КПИИ.
Процесуалните представители на ответниците
не са заявили искания за присъждане на разноски до приключване на устните
състезания по делото, а искането на жалбоподателя, предвид изхода на спора, е
неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.М.
против КПИИ, одобрен със Заповед № 19-12-94/20.03.23г на Кмета на община Стара
Загора и Разрешение за строеж № 19-195/20.03.23г на Главния архитект на община
Стара Загора.
Решението е постановено с
участието на заинтересованата страна К.К.Ж..
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: