РЕШЕНИЕ
№ 21673
гр. С., 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от Г. СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110160920 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Производството по делото е образувано по подадена от „Топлофикация С.“
ЕАД искова молба срещу Т. Г. Т., с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 436,78 лв. – стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ж.к. „О. *“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, за периода м.05.2019
г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
по чл. 410 ГПК – 04.04.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 4,50 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 22.03.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 18010/2023 г. по
описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че ответницата като собственик на апартамент, находящ се в
гр. С., ж.к. „О. *“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, има качеството потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в
сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че
1
топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Н.“ АД, съобразно
сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответницата дължи на ищеца претендираните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответницата излага твърдения, че след връчване на заповедта за изпълнение е
заплатила претендираните от ищеца суми. Оспорва с извършеното плащане в
хода на заповедното производство на 05.06.2023 г. да са погасени други
задължения, различни от тези, предмет на заповедта на изпълнение, като сочи,
че към датата на плащането не е имал други задължения към ищеца. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност и развива съображения в тази
насока. Оспорва да е изпаднал в забава досежно процесното задължение.
Прави изрично искане да не се допуска поисканата от ищеца СТЕ, като сочи,
че не оспорва обстоятелствата, за доказване на които е направено искането.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Със заявление от 04.04.2023 г. "Т. С." ЕАД е сезирало съда с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. Г. Т. за сумите,
както следва: 436,78 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., жк О. *, бл. ***, вх.
*, ет. *, ап. **, аб. № *****, за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
04.04.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 4,50 лв. – мораторна лихва
за периода 15.09.2020 г. – 22.03.2023 г
С разпореждане от 19.04.2023 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение
като е присъдил процесните суми, както и сумата от 25 лв. - държавна такса и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414а ГПК в
срок, като плащането на процесното вземане е оспорено от заявителя, поради
което след указания на съда в срок заявителят е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
1/ че ответницата е собственик на процесния имот, респ. че същата е
потребител на ТЕ;
2/ че през процесния период ищецът е доставил до процесния имот ТЕ,
стойността на която възлиза на претендираната от ищеца, както и че размерът
на обезщетението за забава е изчислен математически правилно;
Обстоятелството, че през процесния период топлоснабденият имот е собствен
на ответницата се установява и от приетия по делото нотариален акт за
2
покупко-продажба на недвижим имот № 7, том. 1, рег. № 399, дело № 7/2017
г., от който е видно, че на 23.01.2017 г. Т. Г. Т. е придобила описания в исковата
молба имот, находящ се в гр. С., ж.к. „О. *“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **.
Прието е по делото и заявление-декларация от 03.02.2017 г., подадено от Т. Г.
Т. до „Т. С.“ ЕАД, с което заявление-декларация ответницата е поискала за
имот, находящ се в гр. С., ж.к. „О. *“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да бъде
открита партида при ищеца на нейно име.
Представен е протокол от проведено на 28.07.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на адрес: гр. С., жк О. *, блок ***, вх *, на което е взето
решение да се сключи договор със "Н. инженеринг" ООД за извършване на
услугата "топлинно счетоводство" и са избрани представители, които да
сключат договор от името на етажната собственост.
По делото е приет договор от 07.08.2002 г., сключен между етажната
собственост на адрес: гр. С., жк О. 2, блок ***, вх А като възложител и "Н. "
ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Приет е и договор № ********** г., сключен между "Т. С." ЕАД – възложител
и „Н. инженеринг“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от
един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещно
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение
От страна на "Т. С." ЕАД и от „Н.“ АД са представени също съобщения към
фактури и копие от фактура за процесния период.
С оглед становището на ответната страна, че не оспорва количеството и
стойността на доставената топлинна енергия за исковия период, по делото не е
назначавана СТЕ.
Изслушана е ССчЕ, заключението по която не е оспорено от страните и е
прието от съда.
Вещото лице – счетоводител посочва, че за сумите, предмет на
производството, не са извършвани плащания.
От заключението се установява, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
стойността на незаплатената ТЕ, доставена до имота на ответницата, възлиза
на 436,78 лева. Размерът на лихвата за забава върху тази главница за периода
от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г. е 4,50 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено
възражение по чл. 414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
3
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В заповедта за
изпълнение изрично е посочено, че общо присъдените суми касаят и услугата
за дялово разпределение на топлинна енергия и лихва върху нея, поради което
съдът приема, че исковете, предявени по чл. 422 ГПК, са допустими за всички
претендирани суми, които в исковата молба съответстват на присъдените от
заповедния съд.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия между него и ответницата въз основа на твърдяното право на
собственост върху имота, по силата на което правоотношение е доставил
топлинна енергия в твърдените количества до имота и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.
По възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ответницата е да
докаже изтичане на законоопределения давностен срок, а в тежест на ищеца е
да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
ответницата в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената
топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответницата покана за заплащане на таксата
за дялово разпределение
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже,
че е погасила претендираните вземания.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през
исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Не е спорно и че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия
за процесния имот и абонатен номер през процесния период.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в
§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
4
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота.
В мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК
на ВКС е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното,
собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител и на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за
да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че от събраните по делото писмени
доказателства /нотариален акт, заявление - декларация/ се установява, че през
процесния период ответницата е имала качеството клиент на топлинна
енергия, доставяна до процесния имот.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия
за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение №
35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник "М." от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
което правоотношение е възникнало по силата на закона предвид качеството
на ответницата на собственик на имота през процесния период.
5
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за
безспорно между страните, че през процесния период до имота на ответницата
е доставяна и потребявана топлинна енергия на обща стойност 436,78 лв.,
която сума е изчислена съобразно действащите през периода цени и в
съответствие с нормативната уредба.
От ответницата своевременно е направено възражение за погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия
са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в
общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да
са еднакви по размер (ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на
ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е
уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД от 2016 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като
настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1
ГПК – то в случая от 04.04.2023 г. давността е прекъсната, като в периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът на погасителната давност е спрял да тече
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. № 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 20.02.2020 г. (с
прибавяне на 22 дни – от 13.03.2020 г. до 04.04.2020 г., през които давност не
е текла), са погасени по давност.
В случая това са вземанията за периода м. 05.2019 г. - м. 12.2019 г.
включително, тъй като вземането за м. 12.2019 г. е станало изискуемо на
15.02.2020 г., или непогасени са вземанията за периода м. 01.2020 г. – м.
04.2020 г.
От заключението по ССчЕ и представените писмени доказателства се
6
установява, че незаплатено и непогасено по давност е вземането за периода м.
01.2020 г. – м. 04.2020 г. за сумата от 168,06 лева, поради което искът следва
да се уважи до този размер, а за разликата над 168,06 лева до 436,78 лева – да
се отхвърли.
Върху главницата от 168,06 лева, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на
ищеца от 2016 г., приложими в случая, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал.
4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки.
Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер
суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ клиентите
дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл.
33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответницата за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което
поставянето на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана
от кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата
на дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане
стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. Ето
защо за главните вземания за периода м. 01.2020 г. – м. 04. 2020 г. в полза на
ищеца съществува вземане за мораторна лихва, която следва да се начислява
за периода 15.09.2020 г. – 22.03.2023 г. Съобразявайки плащанията,
установени със заключението по ССчЕ съдът определя по рада на чл. 162
ГПК, че размерът на незаплатената лихва за забава и е в размер на 1,69 лв., до
който размер акцесорната претенция следва да се уважи, а за разликата над
1,69 лв. до 4,50 лв. – да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца
следва да бъде присъдена сума в размер на 185,26 лв. от общо претендираните
съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 475 лв. (75 лв. – държавна такса,
300 лв. – ССчЕ, 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес,
фактическата и правната сложност на делото), съразмерно с уважената част от
исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца
се следват разноски в размер на сумата от 29,26 лв. от общо 75 лв.
За исковото производство от ответницата се претендират разноски за
7
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно договор за правна
защита и съдействие от 22.01.2024 г., удостоверяващ заплащането на сумата в
брой на адвоката. От така претендираното възнаграждение на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъди сумата от 244,01
лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство от ответницата не се претендират разноски
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.“ ЕАД с
ЕИК: ********** и адрес: гр. С., УЛ. „Я.“ **Б, общ. С., обл. С. (столица),
срещу Т. Г. Т. с ЕГН: **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. Г. Т.
с ЕГН: **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД както следва: 168,06 лева –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С., жк О. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, аб. №
*****, за периода м.01.2020 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 04.04.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 1,69 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 22.03.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 19.04.2023 г. по ч. гр. д. № 18010/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178
състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ********** и адрес:
гр. С., УЛ. „Я.“ ** *, общ. С., обл. С. (столица), срещу Т. Г. Т. с ЕГН:
**********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимост на
главница за топлинна енергия за разликата над 168,06 лева до предявения
размер от 436,78 лева и за периода 01.05.2019 г. – 31.12.2019 г., както и на
мораторна лихва за разликата над 1,69 лева до предявения размер от 4,50
лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.04.2023
г. по ч. гр. д. № 18010/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА Т. Г. Т. с ЕГН: **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК:
********** и адрес: гр. С., УЛ. „*.“ ** *, общ. С., обл. С. (столица), на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 29,26 лева - разноски за ч. гр. д.
№ 18010/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, и сумата от 185,26 лева -
разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ******** и адрес: гр. С., УЛ. „*.“ ***,
общ. С., обл. С. (столица), да заплати на Т. Г. Т. с ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 244,01 лева - разноски за исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Н.“ АД като трето лице -
помагач на страната на ищеца "Т. С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9