МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №73 ОТ 21.09.2011 Г. ПО НОХД №317/2011
Г. НА НПРС
Подсъдимият С.Д.Х. е предаден на съд затова, че през периода от 01.08.2010
г. до 31.12.2010 г. в гр. Н., област Ш., след като е бил осъден с решение
/одобрена по надлежния ред съдебна спогодба/ по гр. дело № 457/2007г. по описа
на РС – гр. Н., в сила от 05.12.2007 г. да издържа малолетната си дъщеря В.С.Д.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски
/в случая пет месечни вноски по 80 лв., равняващи се общо на 400
лв./-престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
По
предявеното му обвинение подсъдимият заявява, че се признава за виновен, но
твърди, че за посочения в обвинителния акт период, той е изпълнил задължението
си за издръжка, като е изплатил всички месечни вноски, поради което счита, че
не следва да му се налага наказание.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимият С.Д.Х. ***. Той и свидетелката Т.Ю.Й.
били съпрузи - имали сключен граждански брак. От брака си двамата имали родено
едно дете - малолетната В.С.Д. с ЕГН **********. С решение №196 от 30.06.2005
г., по гражданско дело №176/2005 г. по описа на НпРС, влязло в законна сила на
30.06.2005 г. бракът между подсъдимия и свидетелката бил прекратен. Със същото
решение, упражняването на родителските права над детето В. били предоставени на
свидетелката Т.Й., а подсъдимият бил осъден да заплаща за детето си, чрез
неговата майка, ежемесечна издръжка в размер на 40 лв., считано от влизането на
решението в законна сила, до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката. През 2007 г. свидетелката, в качеството й на
родител и законен представител на детето В., предявила иск против подсъдимия за
увеличение на присъдения до този момент издръжка за детето. Било образувано
гражданско дело №457/2007 г. по описа на НпРС, като по това дело страните
постигнали спогодба, одобрена от съда по надлежния ред с решение, влязло в сила
на 05.12.2007 г. Съгласно така одобреното споразумение между страните,
подсъдимият се задължил да заплаща за малолетното дете В.С.Д., чрез нейната
майка и законен представител – свидетелката Т.Ю.Й., ежемесечна издръжка в
размер на 80 лв., с падеж – всяко първо число на месеца, за който се отнася,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законен
повод за нейното изменение или прекратяване. Първоначално подсъдимият
изпълнявал редовно алиментното си задължение, но през
лятото на 2010 г. преустановил плащанията по същото, като за периода от
01.08.2010 г. до 31.12.2010 г. не издължил по издръжката на детето си пет
поредни месечни вноски по 80 лв., чийто общ размер възлиза на сумата от 400 лв.
В хода на разследването, в началото на 2011 г. подсъдимият Х. изплатил
дължимите по издръжката на детето си парични суми за горепосочения период
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установена по безспорен и категоричен начин от всички
събрани по делото доказателства, а именно: показанията на свидетелката Т.Ю. Й.,
представените от страна на подсъдимия вноски бележки и разписки, както
следва: разписка №6 от 11.03.2009 г. за
сума от 200 лв., вносна бележка от 19.11.2009 г. за сума от 40 лв., вносни
бележки от У. от 02.12.2009 г. за сумата от 40 лв., от 01.10.2009 г. за сумата
от 80 лв., от 01.03.2010 г. за сумата от 150 лв., от 14.05.2010 г. за сумата от
90 лв., от 27.05.2010 г. за сумата от 80 лв., от 01.09.2009 г. за сумата от 80
лв., от 21.07.2009 г. за сумата от 50 лв., от 19.06.2009 г. за сумата от 80
лв., от 26.05.2009 г. за сумата от 80 лв., от 22.04.2009 г. за сумата от 80
лв., от 31.03.2009 г. за сумата от 80 лв., от 27.03.2009 г. за сумата от 100
лв., от 17.03.2009 г. за сумата от 200 лв., от 17.02.2009 г. за сумата от 300
лв., от 06.08.2009г. за сумата от 30 лв., от 03.11.2009г. за сумата от 80 лв.,
от 21.04.2010 г. за сумата от 80 лв., от 11.01.2010 г. за сумата от 80 лв.,
29.12.2010 г. за сумата от 100 лв., 07.06.2010 г. за сумата от 80 лв., от
13.01.2011 г. за сумата от 100 лв., както и вносни бележка чрез “***” с наредител С.Д. и получател У., както следва: разписка
№02000066459144 от 04.05.2011г. за сумата от 80 лв., разписка №02000070295128
от 09.06.2011г. за сумата от 80 лв., разписка №02000060567934 от 10.03.2011 г.
с наредител Т. Х. за сумата от 80 лв. и получател “У.”,
разписка №02000057113780 за сумата от 80 лв. от 07.02.2011 г., разписка
№02000055776785 от 24.01.2011 г. за сумата от 80 лв. с наредител Т. Х. и
получател “У.”, а също така и приложените по ДП №58/2011 г. по описа на РУП гр.Н.
копие от протокол от 28.11.2007 г. по гр.дело №457/2007 г. по описа на НПРС,
писмо от Агенция по вписвания №52/08.02.2011 г., писмо от държавен съдебен
изпълнител при НПРС №268/08.02.2011 г., копие от изпълнителен лист от
11.02.2008 г., удостоверение за раждане на В.С.Д., както и справката за
съдимост на подсъдимия и служебно приложеното НОХД №378 от 2009 г. по описа на
НПРС. Фактите по делото се установяват и от обясненията на самия подсъдим,
който всъщност не отрича фактът че през периода от 01.08.2010 г. до 31.12.2010
г. не е изплащал суми за издръжка на детето си. Анализът на всички горепосочени
доказателства водят до категоричния извод, че с деянието си подсъдимият С.Д.Х. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.183,
ал.1 от НК. Същият, след като е бил осъден да издържа малолетната си дъщеря В.С.Д.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски
/в случая пет месечни вноски по 80 лв., равняващи се общо на 400 лв./
Подсъдимият твърди, че нямал възможност да заплаща издръжка, поради
здравословни проблеми, но не са налице данни по делото за влошено здраве на
подсъдимия, а и самият той не сочи конкретно заболяване или някакъв
здравословен проблем. Тези от горепосочените доказателства, касаещи
имущественото състояние на подсъдимия, удостоверяват, че той не притежава
недвижими имоти, няма данни да е работил по сключен трудов договор, но и няма дънни
същият да е бил регистриран в съответното бюро по труда като безработен, нито
да е социално подпомаган. Но съдът счита, че независимо от обстоятелството дали
задълженият за издръжка подсъдим към своето малолетно дете разполага със
средства или не, то това обстоятелство не следва да е от значение за наличието
на съставомерно поведение от негова страна. Видно е в
случая, че подсъдимият е в трудоспособна възраст, известно му е, че има
задължение за издръжка, поради което той би следвало да положи усилия и да
осигури средства за издръжка на детето си. От субективна страна в случая е налице пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните
последици.
По
горните съображения, считайки обвинението за доказано напълно и по несъмнен
начин, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по
чл.183, ал.1 от НК. Тук следва да се отбележи, че независимо от
обстоятелството, че преди постановяването на присъдата, подсъдимият е изплатил
задължението си за издръжка, то спрямо него не може да се приложи привилегията
по чл.183, ал.3 от НК, тъй като е видно от постановление на Новопазарската
районна прокуратура от 26.11.2002 г. по дознание №568/2002 г. /съдържащо се в служебно
изисканото и приложено към настоящото дело НОХД №378/2009 г. по описа на НпРС/,
че въпросното дознание е било водено спрямо подсъдимия С.Д.Х. за престъпление
по чл.183, ал.1 от НК, но е било прекратено от страна на прокурора именно поради
това, че подсъдимият е изпълнил задължението си за издръжка в хода на
разследването. Поради това, следва да се приеме, че подсъдимият вече веднъж се
е ползувал от законовата привилегия, поради което спрямо него тя не може да се
приложи повторно. Също така, макар и в случая месечните вноски – издръжка да са
изплатени, по отношение на подсъдимия не може да се приложи и разпоредбата на
чл.78а от НК, тъй като се установява от вече гореспоменатото НОХД №378/2009 г.
по описа на НпРС, че по това дело подсъдимият Х. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, но е освободен от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, като му е наложено съответното
административно наказание. Но тъй като спрямо него е била приложена разпоредбата
на чл.78а от НК, спрямо Х. не може да се приложи и разпоредбата на чл.183, ал.4
от НК и не следва да се приема, че настоящото му деяние е извършено при
условията на повторност. По тези съображения съдът
прие, че от страна на подсъдимия е осъществен състава на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК.
За
да определи наказанието, което се следва на подсъдимия, съдът отчете от една
страна невисоката степен на обществена опасност на осъщественото от него деяние
– същото не представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Също така съдът отчете обстоятелството, че подсъдимият е с чисто съдебно
минало, той е неосъждан. От негова страна са
направени признания, изразено е съжаление и е проявена критичност към
стореното. Следва да се отчете и обстоятелството, че дължимите от подсъдимия
към детето му вноски за месечна издръжка са изплатени. Всички тези
обстоятелства съдът отчете като смекчаващи вината на подсъдимия такива и ги
счете за многобройни, поради което прие, че в случая са налице условията на
чл.55 от НК, тъй като и най-лекото предвидено в закона наказание, за подсъдимия
би се оказало несъразмерно тежко. В разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК е
предвидена възможност алтернативно да бъде наложено наказание лишаване от
свобода до една година или пробация. В съответствие с
разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК, съдът счете, че подходящото за подсъдимия
наказание в случая е пробация, което на основание
чл.55, ал.1, т.2, б.“в“ от НК следва да бъде заменено с наказание глоба. Размерът на глобата съдът
счете, че следва да е около средния, предвиден в разпоредбата на чл. 55, ал.1,
т.2, б.“в“ от НК55, ал.1, т.2, б.“в“ от НК, поради което и наложи на подсъдимия
наказание ГЛОБА ОТ 250 /ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА/.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
13.10.2011 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: