Решение по дело №212/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Адвокат В. С., в качеството си на процесуален представител на „КАТРИН АУТО 2002“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Сапарева баня, [улица], със законен представител управителя И. Й. С., обжалва Решение № 69/13.03.2024 г. по а.н.д. №1195/2023 г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане и нарушението на процесуалните правила свързва с неспазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, несъставомерност на деянието и маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспорения електронен фиш.

Касаторът е редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С., който поддържа касационната жалба, като моли решението на районния съд и процесният ЕФ да бъдат отменени. Не се претендират разноски по делото.

Ответникът по делото не се явява, не се представлява. С молба упълномощеният представител на АПИ, Национално тол управление – гр. София М. А. уведомява съда, че не може да се яви в с.з., не възразява да се даде ход на делото, като поддържа изцяло изложените в постъпилия писмен отговор на касационната жалба съображения и счита, че решението на районния съд е правилно, законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди. Претендират се разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице релевираните основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно и обосновано.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211 ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП №**********, с който на „Катрин Ауто 2002“ ЕООД за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 във вр. с чл.179 ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

От събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 01.03.2022 г. в 14.45 часа посредством електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП с устройство № 40102, представляващо елемент от системата, находящо се на път I-1, км 325+277 с посока намаляващ километър е установено, че специален автомобил „СКАНИЯ Р 380 ЛБ“ с рег.№ [рег. номер] с техническа допустима максимална маса 18000 и брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, собственост на санкционираното дружество се е движело в община Дупница, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП, т.к. няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

От правна страна съдът е установил съответствие на фиша с изискванията на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП и доказано деяние. Според съда, събраните доказателства установяват, че на посочените във фиша дата, място и час за посочения пътен участък не е начислена и респективно заплатена дължимата тол такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП посредством реално получени декларирани тол данни или закупена маршрутна карта в нарушение на чл. 102 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, с което е осъществена обективната страна на нарушението по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Съдът е приел законосъобразно ангажирана отговорност на дружеството като собственик на товарния автомобил. По посочените правни доводи съдът е потвърдил фиша.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона.

Правилен е изводът на съда за законосъобразно ангажирана административнонаказателна отговорност на касатора. В конкретния случай, фактическият състав на санкционната норма по чл. 187а ал. 2 т. 3 във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179 ал. 3б от ЗДвП включва движение на ППС от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП. Задължено лице е собственика на ППС или вписания ползвател на ППС, ако има такъв. Санкционното правило е в корелация със задължението на собственика, респ. ползвателя по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП да не допуска движението на ППС по път в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на таксата. Събраните от районния съд писмени доказателства установяват съставомерните за отговорността фактически обстоятелства. На посочените във фиша дата, час и място електронната система за събиране на пътни такси е заснела движение на описания във фиша товарен автомобил, като за същия не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП, тъй като липсват въведени в системата данни за закупена валидна маршрутна карта или подадена тол декларация за преминаването. Липсата на заплатена тол такса е безпорно установена по реда на чл. 189е ал. 8 от ЗДвП, посредством разпечатките от паметта на електронната система и становището от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в НТУ. Събраните доказателства сочат, че управлението на ППС е по път, за който се дължи тол такса, т.к. същият е част от платената пътна мрежа. Субект на отговорността е дружеството, което е ползвател на ППС, съгласно данните в свидетелството за регистрация, обективирани в справката на л. 14 от дело № 257/2023 г. на районния съд. По делото липсват доказателства за заплатена компенсаторна такса по чл. 10 ал. 2 от ЗП в срока по чл. 189е ал. 3 от ЗДвП.

Неоснователно касаторът възразява за маловажност на случая, т.к. нормата на чл. 189з от ЗДвП изключва маловажността. Отделно от това, деянието не покрива критериите за маловажност по §1 т. 4 от ДР на ЗАНН – липсва по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Наложената имуществена санкция е в абсолютния законов размер по състава на чл. 187а ал. 2 т. 3 във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, поради което не подлежи на намаляване.

На основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

На основание чл. 63д ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН касаторът дължи заплащане на АПИ на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. по чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПП.

Мотивиран от горното, Кюстендилският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69/13.03.2024 г. по а.н.д. № 1195/2023 г. на РС – Дупница.

ОСЪЖДА „КАТРИН АУТО 2002“ ЕООД да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.