РЕШЕНИЕ
№ 817
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110112850 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Гражданско дело № 20223110112850 по описа на ВРС за 2022 година е образувано
въз основа на искова молба с рег.вх. № 65982/28.09.2022г. предявена от ищцовото
дружество „В. И. К. - В.“ ООД против ответницата Е. Щ. Д., с правно основание на
обективно, кумулативно съединените специални положителни установителни искове
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД. С писмена уточнителна молба с рег.
№ 68524/6.10.2022 г., депозирана от процесуален представител на ищцовото дружество,
констатираните от съда нередовности в сезиращата молба са били отстранени. В
уточнителната си молба ищцовото дружество ясно е посочило, че поддържа предявения
специален положителен установителен за сумата от 3 598,48 лв.сбор от неплатени главници
за периода от 24.04.2019 г. до 22.12.2021 г., оттегля иска за главници за сумата от 208,06 лв.
за периода от 22.12.2021г. до 27.04.2021 г., поддържа иска за лихва за забава в размер на
869,77 лв. за периода от 29.06.2019 г. /т.е. 28.6.2020 г./ до12.05.2022 г., оттегля иска за
лихва за забава в размер на 1,89 лв. за периода от 28.03.2022 г.до 12.05.2022 г., поддържа и
искането за законна лихва върху главното вземане, считано от депозиране на заявлението
в съда и до окончателното изплащане.
С Определение № 11295/13.10.2022 г., исковият съд, след е констатирал, че с
издадената по частно гр.дело № 6131/2022 г. по описа на РС Варна, 42-ри състав Заповед №
3075/18.05.2022 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК заповедният съд
е разпоредил длъжникът Е. Щ. Д. (Е. Щ. Д.) с ЕГН ********** и с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и управление: ***,
представлявано от В. Д. В. - Управител, чрез пълномощника юрисконсулт С. С.,следните
парични вземания:СУМАТА от 3806,54 лв. (три хиляди осемстотин и шест лева и петдесет
и четири стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К - услуги по
партида с абонатен номер ***, за периода от 24.04.2019 г. до 27.04.2022 г., за обект - имот,
находящ се в ***;СУМАТА от 871,66 лв. (осемстотин седемдесет и един лева и шестдесет и
шест стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 28.06.2019
г. до 12.05.2022 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.;ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда -
16.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от
1
ГПК;както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 93,56 лв. (деветдесет и
три лева и петдесет и шест стотинки), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет
лева), за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП. /вземане, произтичащо от следните обстоятелства:
Дължима сума за фактурирани *** -услуги по партида с с абонатен номер ***, за които има
издадени фактури за периода от 29.05.2019 г. до 28.04.2022 г., за обект - имот, находящ се в
***./.
При сравнение на предметните предели на заповедното и исково производство,
направените частични оттегляния на претенциите, исковият съд с Определение №
11295/13.10.2022г. е прекратил частично производството по гр.дело № 12850/2022 г. по
описа на РС Варна, 42 - ри състав поради частично оттегляне на исковите претенции, само
за следните парични вземания : за сумите от 208,06 лв. главница за периода от 22.12.2021 -
27.04.2022 г. и за сумата от 1,89 лв. лихва за забава върху главницата от 208,06 лв. за
периода 28.03.2022 г. до 12.5.2022 г. на осн. чл.232 ГПК.
Исковият съд с цитираното определение от 13.10.2022 г. е обезсилил частично
издадената по частно гр.дело № 6131/2022 г. по описа на РС Варна, 42-ри състав Заповед №
3075/18.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както следва: за
разликата от 3598,48 лв. до 3806,54 лв. сбор от главници за периода от 22.12.2021 г.до
27.04.2022 г.;за разликата от 869,77 лв. до 871,66 лв. сбор от лихви за забава за периода от
28.03.2022 г.до 12.05.2022 г.;за разликата от 91,22 лв. до 93,56 лв. - разноски за платена д.т. и
за разликата от 48 лв. до 50 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, на осн. чл. 415,ал.5 ГПК.
Въз основа на изложеното по-горе следва, че предметът на специалните
установителни искове се свежда до поддържаното от „***“ ООД Варна искане да бъде
установено със СПН съществуването на паричните вземания, за които е била издадена
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по заповедното дело за
паричните вземания в следните размери и периоди:за сумата от 3598,48 лв. сбор от
неплатени главници за периода от 24.04.2019 г. до 22.12.2021 г.,за сумата от общо 869,77
лв. лихва за забава за периода от 28.06.2020 г. до 12.05.2021 г. ведно с искането за законна
лихва върху главното вземане, считано от депозиране на заявлението в съда и до
окончателното изплащане.
Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства:
„В. И. К. - В.“ ООД, в качеството си на В и К оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ, бр.18 от
2005г., с посл. изм.), предоставяло В и К услуги на Е. Щ. Д., ЕГН ********** за имот на
адрес: ***, която в качеството си на потребител ги получавала и ползвала на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер ***, чийто
титуляр бил ответницата. Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия, сочи ищцовата страна,
потребителите били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът
(сега ответник) не бил правил. Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия, ответникът бил
длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30 -дневен срок след
датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в забава.
Твърди се, че на16.05.2022 г.В и К операторът подал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу длъжника /ответник
в исковото производство /, въз основа на което било образувано частно гр.дело № 6131/2022
г. по описа на ВРС, ГК- 42 състав. На 18.05.2022 г. съдът издал Заповед № 3075 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Е. Д. да заплати
на кредитора (сега ищец) сумата от 3806,54 лв. представляваща стойност на ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 24.04.2019 г. до 27.04.2022 г.; сумата от 871,66 лв.
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 28.06.2019 г. до
12.05.2022 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-16.05.2022 г. до окончателното плащане, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер
на 93,56 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
На 20.02.2022 г. ответникът депозирал Възражение срещу заповедта за изпълнение
на осн. чл.414 , ал. 1 ГПК, а на 04.07.2022 г. заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
2
Твърди се още, че на 30 май 2022 г., по партида с абонатен номер ***, на каса на
дружеството била платена сума в общ размер 354,53 лв., с която били платени фактури
за периода от 28.02.2022 г. до 28.04.2022 г. на стойност 210,97 лв., в това число главница в
размер на 208,06 лв., като били платени и съдебно -деловодните разноски в размер на
143,56 лв.
Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните
фактури ищцовата страна е посочила в табличен вид с изписване на номер на фактура, дата
на издаване, главница, отчетен период, размер на лихвата за забава, период в който е
начислена лихвата за забава:
**********/29.05.19-2646.06 лв.-24.04.19-28.05.19-725.46 лв.-28.06.19 12.05.22;
**********/30.07.19-24.76 лв.-25.06.19-30.07.19-6.36 лв.-29.08.19-12.05.22;
**********/29.08.19-30.95 лв.-30.07.19-28.08.19-7.69 лв.-28.09.19-12.05.22;
**********/26.09.19-30.95 лв.-28.08.19-26.09.19-7.45 лв.-26.10.19-12.05.22;
**********/29.10.19-30.95 лв.-26.09.19-28.10.19-7.17 лв.-28.11.19-12.05.22;
**********/26.11.19-30.95 лв.-28.10.19-25.11. 19-6.93 лв.-26.12.19-12.05.22;
**********/18.12.19-30.95 лв.-25.11.19-18.12.19-6.74 лв.-17.01.20-12.05.22;
**********/29.01.20-31.73 лв.-18.12.19-28.01.20-6.54 лв.-28.02.20-12.05.22;
**********/27.02.20-32.12 лв.-28.01.20-26.02.20-6.50 лв.-28.03.20-12.05.22;
**********/27.03.20-32.12 лв.-26.02.20-26.03.20-6.50 лв.-26.04.20-12.05.22;
**********/29.04.20-32.12 лв.-26.03.20-27.04.20-6.36 лв.-29.05.20-12.05.22;
**********/28.05.20-32.12 лв.-27.04.20-27.05.20-6.10 лв.-27.06.20-12.05.22;
**********/25.06.20-32.12 лв.-27.05-20.25-06.20.5.85 лв.-25.07.20-12.05.22;
**********/29.07.20-32.12 лв.-25.06.20-28.07.20-5.55 лв.-28.08.20-12.05.22;
**********/27.08.20-30.64 лв.-28.07.20-26.08.20-1.86 лв.-26.09.20-12.05.22;
**********/30.09.20-269.84 лв.-26.08.20-30.09.20-41.90 лв.-30.10.20-12.05.22;
**********/29.07.21-56.17 лв.-28.06.21-28.07.21-4.01 лв.-28.08.21-12.05.22 и
**********/27.08.21-110.52 лв.-28.07.21-26.08.21-7.00 лв.-26.09.21-12.05.22
Общо главници 3598,48 лв. и общо лихви 867,77 лв.
Към настоящия момент ответникът , твърди ищцовото дружество, че не е оспорил
чрез писмено възражение горепосочените вземания в нормативно регламентирания срок по
чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.
Претендираната сума за главница за абонатен номер ***, представлявала цена
на реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в *** чрез използването на
електронен карнет (таблет).
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК „***“
ООД е обосновало правния си интерес от водене на специалните положителни
установителни искове против ответницата за паричните вземания, за които е била издадена в
заповедното производство издадената, невлязла в законна сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.В подкрепа на изложеното в исковата молба ищцовото
дружество е направило доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от отв. Е. Д. ,чрез адв.Д. Г. от АК-
Варна.
Становището на ответницата по предявения иск е, че искът е допустим, но не
основателен.
Ответницата оспорва да е потребила процесното количество В и К услуги по
партида с абонатен номер *** за периода 24.04.2019г. - 28.05.2019г. , за което е издадена
фактура № ********** от 29 май 2019 г. за сумата 2 646,06 лв.
Твърди се от ответницата, че е видно от представените от ищцовото дружество
справки за задълженията на ответницата, че сумите за потребено количество *** за
останалите месеци варират на суми от порядъка на около 30 лв. В тази връзка и
ответницата твърди, че количеството *** услуги за отчетния период 24.04.- 28.05.2019
3
г. не е отчетено правилно , водомера не е бил в изправност, или лицето, изписало
сумите е записало своеволно избрана сума, реално подобно количество вода не било
потребено от абоната.
С оглед изложеното в срока по чл.131 ГПК, ответницата моли съдът да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан ведно с присъждане на сторените по делото
разноски .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 24.02.2023 г. ищцовото
дружество „ В. И. К. - В. „ ООД, представлявано от юрисконсулт Ст. С. подържа иска, моли
за уважаване на исковете ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски
съобразно представения списък. Моли за кратък срок за писмени бележки, представени на
02.03.2023 г.
Ответницата по делото Е. Д. ,явила се лично , чрез процесуалният й представител
адв.Д.Г. от АК Варна, моли съдът да отхвърлите предявения иск, като неоснователен и
недоказан. В хода на процеса според ответницата се установило , че *** услугите,
предоставени от ищеца, не са били измервани по надлежния законоустановен ред. Ищецът
бил този, който трябва да установи факта, че в съответствие със закона е начислил сумите,
които претендира с исковата молба, след като не е установил законосъобразността на
измерването, нямал и съответно правно основание да претендира или претенцията му щяла
да бъде неоснователна, конкретизира адв.Г.. Ответницата е обективирала също искане за
присъждане на разноски в производството, за което е представила доказателства по договор
за правна защита.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Производството по гр. дело № 12850/2022 г. е образувано въз основа на искова
молба, заведена във ВРС на 28.09.2022 г. с правно основание на предявените от ищцовото
дружество специални положителни установителни искове чл. 422, ал.1 , вр. чл. 415 , ал.1
ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.Липсва спор по делото между страните, че специалната положителна
установителна защита е продължение на предходно инициирано от дружеството В и К -
оператор заповедно производство, както и че исковете са процесуално допустими .
От приобщеното към материалите по исковото производство писмено доказателство
- частно гражданско дело № 6131/2022 г. по описа на РС Варна, ХLII - ри състав се
установява, че на 16.05.2022 г. във ВРС „ *** Варна „ ООД е депозирало писмено Заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против
длъжника в заповедното производство, сега ответник в исковото производство - Е. Щ. Д.
ЕГН ********** , с адрес : ***. Размерите и основанията на вземането са били визирани в т.
9 от заявлението като изрично е посочено, че паричните вземания се претендират като
дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. В същата т. 9 заявителят е посочил
главниците които претендира и лихвите, периодите за които се претендират, при яснота че
се претендират главни и акцесорни вземания от длъжника за потребени В и К
услуги.Констатира се от материалите по частното дело че въз основа на Разпореждане
№17078/18.05.2022 г. Председателят на ХLII – ри състав при ВРС е приел, че заявлението
отговоря на изискванията за редовност /л.9 -ти от заповедното дело/, поради което е била
издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение. От оригинала на Заповед
№3075/18.05.2022г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от
4
Председателят на ХLII– ри състав (л.10 – ти по частното дело ) е видно, че е било
разпоредено длъжникът Е. Щ. Д. (Е. Щ. Д.) с ЕГН ********** и с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и управление: ***,
представлявано от В. Д. В. - Управител, чрез пълномощника юрисконсулт С. С.,следните
парични вземания:СУМАТА от 3806,54 лв . (три хиляди осемстотин и шест лева и петдесет
и четири стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К - услуги по
партида с абонатен номер ***, за периода от 24.04.2019 г. до 27.04.2022 г. , за обект - имот,
находящ се в ***;СУМАТА от 871,66 лв . (осемстотин седемдесет и един лева и шестдесет
и шест стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
28.06.2019 г. до 12.05.2022 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020
г.;ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 16.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 410 от ГПК- дължима сума за фактурирани *** -услуги по партида с
абонатен номер ***, за които има издадени фактури за периода от 29.05.2019 г. до
28.04.2022 г., за обект - имот, находящ се в ***.Със Заповедта по чл.410 ГПК заповедният
съд е възложил в тежест на длъжника сторените от заявителя съдебно-деловодни разноски
по заповедното производство - сумата от 93,56 лв. за заплатена държавна такса и сумата от
50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК, във вр. с чл.
37 ЗПрП , вр. чл. 26 НЗПрП. От приобщените по заповедното дело на л.12,14, 20 ,25 и сл. е
видно, че длъжникът е възразил в срок против издадената Заповед, заповедният съд е дал
указания на заявителя за възможността да предяви специалния положителен установителен
иск в едномесечен срок, заявителят е предявил иска си и е представил доказателства пред
заповедния съд .
При така изложеното по-горе исковият съд приема, че специалният
положителен установителен искът е допустим, предявен в рамките на преклузивния срок
от ищеца против ответницата за същите парични вземания,за което е била издадена в
заповедното производство заповедта по чл.410 ГПК. Приемайки , че специалната
положителна установителна защита е допустима , исковият съд следва да даде отговор на
въпроса дали възраженията на надлежно упълномощения процесуален представител на
ответницата, залегнали в отговора на искова молба са основателни. В срока по чл.131 ГПК
са въведени следните основни групи възражения : за недоказаност на твърденията за реално
доставени и потребени от ответницата на адреса В и К услуги, вкл. и че водомерът чрез
който е било отчитано количеството потребена вода не е било годно от метрологична
гледна точка да измерва потреблението .
В срока по чл.131 ГПК, а и до края на съдебното дирене пред настоящата инстанция,
ответницата не е оспорила качеството потребител на *** услуги , а лично самата тя в
открито съдебно заседание е заявила, че имотът бил на майка й и до смъртта на
последната, никога не било имало такава висока на стойност фактура като оспорената ,
сумите за вода били малки и плащани редовно .
Приобщените по делото писмени доказателства представени от ищцовата страна с
5
исковата молба и в първото открито съдебно заседание (справка за недобора на частен
абонат за периода от 29.05.2019 г. до 28.04.2022 г.,справка за облога и плащанията на
частен абонат до 05.10.2022 г. (с лихви).опис на отчети за абонатен № *** от таблет, модул,
самоотчет, обработен от 01.01.2019 г. до 28.03.2022 г.; опис на отчети за абонат с модул за
ДО/самоотчети от интернет за период до 24.02.2023 г.; Споразумителен протокол за
разсрочено плащане №*********/30.09.2020 г.; Констативен протокол № 194/11.05.2021 г.;
Констативен двустранен протокол № **********/14.05.2021 г.; покана за доброволно
плащане от 14.03.2022 г.; Констативен протокол № 1-138/31.08.2022 г.)доказват по
несъмнен начин твърдението на ищцовото дружество, че „ *** „ ООД и ответницата са се
намирали в договорни правоотношения с предмет доставка на В и К услуги до процесния
обект на потребление, находящ се в гр.Варна, на ***.
От приобщените по делото : справка за недобора на частен абонат за периода от
29.05.2019 г. до 28.04.2022 г. (л.22), справка за облога и плащанията на частен абонат до
05.10.2022 г. (с лихви). (л.33) , опис на отчети за абонатен № *** от таблет, модул,
самоотчет, обработен от 01.01.2019 г. до 28.03.2022 г. (л. 66 - 68) и опис на отчети за
абонат с модул за ДО/самоотчети от интернет за период до 24.02.2023 г. (л. 69 ) се
установяват и доказват твърденията на ищцовото дружество, че при *** Варна ООД се
води партидата с абонатен номер ***, за които има издадени фактури за периода от
29.05.2019 г. до 28.04.2022 г., за обект - имот, находящ се в *** с титуляр на партидата
ответницата Е. Щ. Д. (с уточнението, че фамилното име навсякъде при *** оператора
на ответницата е изписано като Д. вместо правилното Д. ).
Оветницата не е оспорила, че е абонат на ищеца, а и по делото е доказано, че на
дата 30.09.2020 г. е подписала писмено Споразумение с *** ООД в качеството й именно на
потребител на В и К услуги за партидата с номер ***, с титуляр към него момент З. Щ.. В
приобщения по делото на л.70, 71 Споразумителен протокол спогодба за разсрочено
плащане № *********/30.09.2020 г. ответницата в качеството й на потребител от една
страна и от друга *** Варна ООД чрез представител А.Т.- организатор инкасо , на
основание чл. 38 , ал.2 от ОУ за предоставяне на В и К услуги , одобрени с Решение № ОУ -
018 /09.06.2006 г. от ДЕКВР и чл. 365 ЗЗД (364 ЗЗД) са постигнали споразумението
дължимите се към *** суми в размер на 4162,94 лв. по изброените 36 бр. фактури / сред
които 20-тата на стойност 2938,60 лв./ за периода от 1.10.2017 г. до 30.09.2020 г. и лихви
към 30.09.2020 г. да бъдат платени от потребителя по погасителен план на 12 бр.
вноски за периода от 30.09.2020 г. до 31.08.2021 г. ведно с текущите задължения , като
изрично е вписано, че потребителят признава описаните задължения , а при
неизпълнение на спогодбата от страна на потребителя , дружеството *** оператор има
право да събере вземанията си от потребителя по съдебен ред,в това число и чрез съдебен
изпълнител.
Така цитирания и приложен по делото спогодителен протокол за разсрочено
плащане носи подписа на Е. Щ., като същата не е оспорила по реда на чл. 193 ГПК
представения частен документ, а е въвела възражения за ненадлежно , не по установения
6
ред разписване на протокола .
Приложените по делото на листи от 72, 73 и 75 и представени в откритото съдебно
заседание от процесуалния представител на *** Варна ООД заверени за вярност с
оригинала копия на документи : Констативен протокол № 194/ 11.05.2021 г.; Констативен
двустранен протокол № **********/14.05.2021 г.; Констативен протокол № 1-
138/31.08.2022 г.,отразяват следните установени по делото факти :
На 11-ти май 2021 г. служители на *** Варна ООД , в присъствие на Христо
Михайлов Атанасов - собственик на партида и Тужин Иванов Лисичков - представител на
собственик на партида , са извършили проверка на адрес *** , изразяваща се оглед на
водомерните положения на адреса и отчет на водомерите . На посочения адрес е имало
три самостоятелни отклонения .
Резултата от огледа и констатациите на адреса ,са отразени в КП 194 /2021 г. по
следния начин : „ За партида с абонатен номер 1111349, е монтиран 5 м3 - сух главен
водомер с номер 0225709, модул 00809977 с показания 162 , със собственик на партидата
Христо Атанасов.За партида с абонатен номер *** е монтиран 5 м3 мокър - главен
водомер , с номер 000723 , без пломба на холендъра с показания 1308 м3 , с титуляр на
партидата З. Щ. .За абонатен номер 1111350 е монтиран 5м3 д.т. главен
водомер,показанията на който не се четат , водомерът е повреден, а водата - спряна ,
представител на собственик на партидата - Тужин Иванов Лисичков .„
От втория съставен по време КП № 100 , приложен на л. 73 - ти по делото се
установява, че на дата 14 -ти май 2021 г. (3 дни след съставяне на КП 194 ) от страна на
служители на *** Варна ООД в присъствие на лице Сияна Илиева е била извършена
подмяна на водомера, обслужващ партидата с абонатен номер № ***.
Сравнителния анализ на КП от 11.05.2021 г.и КП от 14.05.2021 г. направен от съда ,
води до извод, че към 11.05.2021 г. водомерът № 000723 , обслужващ партидата аб.№ *** е
бил с показания 1308 м3 , а три дни след това с показания 1310 м3 , като е бил подменен с
нов, с нулеви показания . В двата протокола липсват данни за пломби и метрологична
годност на измервателния уред, но в протокола от 14.05.2021 г. е вписано, че е монтиран
водомер с номер 12464 , № на модул 190651326066 , проводимост 5 м3, показание „0“,
метрология , година 2021 г.
Приложения на лист 75 -ти по делото в заверено за вярност с оригинала копие от
Констативен протокол № 1- 138 - носи дата 31.08.2022 г., отразява извършено от служител
на *** Варна в присъствието на лице Георги Матеев преустановяване на *** услуги на
адреса във Варна, ул. Зограф № 35 за абонат номер *** ,изразяващо се в демонтаж на
водомер № 12462 с показания към 31.08.2022г. от173 м3 , пломба № 3040257 .
Сравнявайки данните от протокола от 14.05.2021 г. с данните с протокола от
31.08.2022 г., съдът извежда извода, че към 14 май 2021 г. е бил монтиран на обекта на
потребление водомер с номер 12462 с нулеви показания, а към 31.08.2022 г. същият
водомер е показвал 173 м3. - или за почти 13 месеца показанията на водомера са били
7
натрупани до количество вода от 173 м3 .
При всичко изложено , съдът намира за установено и доказано от фактическа и
правна страна ,че партидата на абоната потребител , водена при *** Варна под номер *** до
дата 11 май 2021 г. е била отчитана посредством водомер номер 000723 с показания от
1308 м3 ; към 14 май 2021 г, показанията на същия водомер са били 1310 м3 , а на 14 май
2021 г. е демонтиран водомера с номер 000723, като е подменен с нов с номер 12464 , с
показания „ 0 „ . Новомонтирания водомер на 14 май 2021 г. , след надлежна покана до
абоната за плащане / писмо № *********/14.3.2022 г. / е бил демонтиран на дата
31.08.2022 г.,с показания от 173 м3.
Данните за показанията на двамата водомера следва да бъдат анализирани в
съвкупност и с представените по делото от ищцовото дружество справки за недобора и за
отчети по партидата , която видимо първоначално е водена на името на З. Щ. (майка на
ответницата, както е заявила самата ответница ) а след това на името на ответницата Е. Щ.
Д. , както и със заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ .
От приобщеното по делото заключение по допуснатата и неоспорена от страните по
същество съдебно - счетоводна експертиза (л. 60 - 64 ) изготвено от вещото лице М. И. , се
изясняват по делото следните правно релевантни факти и обстоятелства :
В ССчЕ на страница 3 -та , таблица 1 вещото лице е изброило всички 22 броя
фактури издадени от 29 май 2019 г. до 22 декември 2021 г., включени в исковия период,
посочвайки номерата на фактурите, датите на издаване, периода за който са издадени,
количеството потребена вода за което са съставяни , цена на всяка фактура с ДДС, размер
на главница, данни за погасена главница и дата на погасяване , а в последната колона 11-та
остатък главница с ДДС. Въз основа на пресмятанията на 22- те броя непогасени главници,
вещото лице заключава, че размера на непогасените главници е точно 3598,48 лв. за
периода от 24.04.2019 г. до 22.12.2021 г.
В Таблица 2 , вещото лице М.И. по идентичен начин е вписало фактурите включени
в исковия период и отговорило на въпроса,че сбора от мораторните лихви от съответния
падеж до дата 12.05.2021 г. възлиза на точно 869,77 лв., т.е. от падежа на първата
фактура - издадена на 29 май 2019 г. - фактура № **********/29.05.2019 г. с главница
2646,06 лв., отчетен период 24.03.19 - 28.05.19 г. на стойност 2646,06 лв. и падеж
28.06.2019 г. ) до 12.05.2021 г.
На последно място от ССчЕ се изяснява, че сбора от главниците и от лихвите за
забава , вписани от вещото лице в таблица 1 и таблица 2 в заключението не са погасени от
абоната чрез плащане .
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявеният по делото специален положителен установителен иск е заявен от
ищцовото дружество „ В и К – Варна „ ООД против ответницата Е. Щ. Д. с него ищцовата
страна цели да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на паричните
8
вземания, за които в полза на заявителя е била издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно
влизане в сила на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, т.к. е заведен от заявителя в заповедното
производство против длъжника и в рамките на преклузивния срок, поради което съдът
дължи произнасяне по същество на спора.Още с предварителния доклад по делото, обявен
за окончателен , съдът е разпределил доказателствената тежест в исковия процес между
страните като е указал на ищцовата и ответната страна, че всяка една от тях е длъжна да
установи и докаже фактите на които основава своите твърдения или възражения,
респективно от които черпи положителни за себе си права (съгласно общата разпоредба на
чл.154 ГПК ). По предявения специален положителен установителен иск съдът е
възложил в тежест на ищеца по делото да установи и докаже, че между „В и К - Варна“
ООД и ответницата е имало валиден договор за ползване на В и К услуги за посочения в
заповедното и исково производства имот, изпълнението по което е извършено пълно и
точно от „В и К - Варна" ООД за релевантния за спора исков период, както и че във връзка с
това облигационно правоотношение е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
полза на кредитора - ищец, че заповедта е връчена на длъжника и оспорена в срока и по реда
на чл.414 ГПК и че е спазен срока за предявяване на иска с правно осн. чл.422, ал.1, вр. чл.
415, ал.1 ГПК, след възразяване от страна на длъжника по чл.414 ГПК.В тежест на ищеца
съдът е възложил да установи и докаже, че в качеството си на доставчик на В и К услуги е
изпълнил точно задълженията си като е доставил на адреса на потребление на ответницата
незаплатените от последната количества потребена вода, респективно услуги; че е заведено
и водено заповедно производство въз основа на Заявление по чл.410 ГПК ; че е налице
ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума на исковата молба размери и
основание, периоди ; да установи и докаже, че е доставил точно количествата вода описани
и в справката за недобора и петитума на иска и че ответницата е абонат на ищцовото
дружество за исковия период, респ. че е имала за исковия период качеството потребител на
*** услуги. В тежест на ищеца е било възложено и да установи и докаже, че ответницата е
изпаднала в забава и че е налице фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗЗД, поради което е и
инициирано производството по чл.410 ГПК. С оглед релевираните оспорвания в срока по
чл.131 ГПК съдът изрично е указал на ищеца че следва да установи и докаже,че
водомерът обслужващ адреса на потребление на *** услуги за исковия период от време е
бил изправно средство за търговско измерване, годно да отчита потребените количества
вода.
В тежест на ответната страна в случай, че ищецът, докаже горните факти и
обстоятелства, съдът е възложил да установи и докаже (и то едва ако ищецът установи и
докаже основанието на иска си) че са заплатени претендираните суми , било то при
настъпване на падежите, или след това. В тежест на ответницата е било възложено и да
установи и докаже, че не е налице облигационна връзка между нея и „В и К -Варна" ООД
за исковия период и за посочения абонатен номер и адрес на потребление, като за целта се
позове само на положителни факти и обстоятелства - т.е. без да доказва отрицателни факти
и то ако оспори, че е имала качеството потребител.
9
При така разпределената тежест на доказване, на база съвкупния и поотделен анализ
на събраните по делото доказателства, исковият съд достига до извода от правна страна, че
предявените ОСИ с правно осн. чл.422 , ал.1 , вр. чл.415,ал.1 ГПК и вр. чл.86,ал.1 ЗЗД са
изцяло и напълно доказани по основание и по размери.
За да мотивира този правен извод по същество на спора, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите
на „В. И. К. - В. ” ЕООД, са одобрени с : Решение № Ц - 20/28.12.2018 г. на КЕВР; Решение
№ Ц - 37/23.12.2019 г. на КЕВР; Решение № Ц - 46/30.12.2020 г. на КЕВР, надлежно
публикувани .Същите са приобщени по делото, поради което и на основание чл. 11, ал. 7 от
ЗРВКУ съдът приема, че Общите условия са влезли в сила спрямо страните по
спора.Наличието на договорна връзка между страните се доказва от всички ангажирани от
„*** „ ООД писмени доказателства : от справките за недобора на частен абонат представени
още с исковата молба до последните представени в откритото съдебно заседание заверени
копия на протоколи и описи на отчети по партида с абонатен номер ***, водена и към
момента на името на ответницата, а първоначално на името на З. Щ..
Видно и от отговора на искова молба и от проведеното открито съдебно
заседание, ответницата не е оспорила че партидата се води на нейно име, а е навела
възражение, че ако „нещо било станало „, то било преди майка й да почине, а майка й
починала на 02.12.2020 г.
При всички ангажирани писмени доказателства от “ *** Варна „ООД, а и дори
изявленията на ответницата в о.с.з., съдът достига до извод, че за исковия период от време
ищцовото дружество и ответницата са били в договорно правоотношение , с предмет
предоставяне на *** услуги за питейно-битови нужди до потребителя -ответницата .
Ответницата по иска има качеството потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. ”б” от
ЗРВКУ /в сила от 20.01.2005г./, респективно в това си качество дължи заплащане на
предоставените й В и К услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР / КЕВР и въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено и разпределено по реда на чл. 23 / чл. 2,
ал. 1 от ЗРВКУ и чл. 31 от Общите условия/.
Приемайки, на база доказателствата събрани по делото и ангажирани от ищцовата
страна, че страните по спора са страни по облигационно правоотношение, анализирайки
данните събрани посредством ССчЕ , съдът следва да даде отговор на въпроса вземанията за
потребени *** услуги дали са ликвидни и изискуеми .
Съгласно действащите между страните общи условия приложими в конкретния
случай са изрично визираните правила в раздел Втори на общите условия „Отчитане на
количествата питейна вода „ ( л. 7 от делото ) чл.22 от ОУ изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора и/или в имотите на потребителите. В чл.23 от ОУ е уредено отчитането на
водомерите с точност до 1 куб.м, като ал.4 на същата норма повелява отчитането на
10
водомерите да не се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,
в случаи като настоящия - на дистанционно отчитане при ползване на електронен
таблет . Задължението за заплащане на потребените *** услуги е разписано в чл. 31 от ОУ.
При така действалите за исковия период от време общи условия между страните, съдът
приема на база писмените доказателства по делото, неоспореното и кредитираното като
обективно и компетентно дадено заключение на ССчЕ , че е установено и доказано по
категоричен начин твърдението на ищцовата страна, че вземанията на ищцовото дружество
заявени още в заповедното производство, надлежно индивидуализирани и по основания и
периоди не са платени. В този смисъл от заключението на в. л. И. се установява, че
задълженията на отвeтницата по фактури издадени от *** Варна към Е. Щ. Д. за исковия
период не са платени, а размерите йм съвпадат напълно със заявените в заповедното
производство, както досежно главниците, така и досежно законните лихви за забава и
периодите. С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че предявените главни и
акцесорни искове се явяват доказани и по основание и по размер.
В подкрепа на извода,че *** Варна ООД е доставяло на ответницата *** услуги
са записванията в справката за недобора, описите на отчетите, констативните
протоколи и заключението на в.л.М.И. по ССчЕ.
Не на последно по степен на важност място, дори и да не се приемат за правилни
горните изводи на съда, единствено и само факта, че на 30.09.2020 г. ответницата е
подписала и не е оспорила подписания от нея протокол, имащ характер на спогодба по
чл. 365 ЗЗД , я обвързва с признанието, че дължи на *** Варна за периода от 26.10.2017
г. до 30.09.2020 г. сумата от 4162,94 лв. , в която сума видимо е включено и
задължението от 2938,60 лв. по оспорената от ответницата фактура от 29.05.2019 г.
С оглед изложено и по-горе , съдът приема, че действително абоната е
потребявал *** услуги, така както са били фактурирани, но не е заплатил
задълженията си към ищцовото дружество – *** оператор. Ето защо и исковата
претенция следва да се уважи като основателна и доказана, а с оглед изхода на спора и
съгласно трайната съдебна практика, в полза на ищцовата страна съдът следва да
присъди и законната лихва върху главните задължения, считано от датата на сезиране
на заповедния съд и до окончателното изплащане на вземането съгл. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
На последно място ,съдът намира, че за исковия период средствата за отчитане на
потребена вода по партидата водена на името на ответницата са били метрологично годни ,
като този извод следва от данните в протоколите от 11.05.2021 ,14.05.2021 г. и 31.08.2021 г.,
както и от записите на отчетите на абоната, отбелязване на изправност на водомерите до
09.12.2015г.и до 14.05.2021 г. Отделно от горното липсват и данни ответницата да оспорвала
пред *** оператора точността на СТИ , чрез заявяване извършване на експертиза по реда на
ЗИ на основание чл. 34 , ал. 3 от Наредба № от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството (Обн. ДВ. бр.88 от 8 Октомври 2004г.,попр. ДВ. бр.93от 19 Октомври
11
2004г.,изм. ДВ. бр.41 от 13 Май 2005г.,изм. и доп. ДВ. бр.6 от 17 Август 2012г.,изм. и доп.
ДВ. бр.95от 1 Ноември 2013г., изм. ДВ. бр.102 от 12 Декември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.70
от 3 Септември 2019г. ).
В обобщение , съдът приема, че ищцовата страна е провела пълно и главно доказване
като е установила предпоставките за уважаване на предявите ОСИ с правно осн. чл.422,ал.1
ГПК , поради което и уважава исковете по начина , по който са поддържани , след
частичното прекратяване на исковото производство.
На последно място съдът дължи произнасяне и по въпроса за отговорността за
разноските . Основателността на иска налага присъждане в полза на ищцовата страна
съгласно нормата на чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК на сторените и по исковото и по заповедното
дело съдебно – деловодни разноски .
Разноските сторени от *** Варна ООД в заповедното дело по ч. гр.д. № 6131/2022г.
са били установени в заповедното производството и са преизчислени от исковия съд
при частичното обезсилване на заповедта за изпълнение на парично
задължение.Установения и дължим размер на разноските сторени от *** Варна ООД в
качество на заявител в заповедното дело възлизат на 91,22 лв. за заплатена държавна такса и
48 лв. за юрисконсултско възнаграждение ,или общо 139,22 лв. (сто тридесет и девет лева и
двадесет и две стотинки ) поради което и същите се дължат от ответницата на ищеца на осн.
чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .Разноските вписани в Списъка по чл. 80 ГПК , приобщен на л. 76 -
ти по делото,за исковото производство са правилно и точно посочени от процесуалния
представител на ищцовото дружество:96,80 лв. за платена държавна такса, 180 лв. депозит за
ССчЕ и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение .Първите два разхода са доказани и по
основание и по размер на база приложените преводни нареждания , а третият следва съдът
да определи служебно. При определяне на размера на дължимото се по реда на чл. 78, ал.8
ГПК юрисконсултско възнаграждение съдът констатира,че се претендира минимума, поради
което и определя размер от 100 лв. , или общият размер на сторените от ищцовата страна
съдебно деловодни разноски в исковото производство възлиза на 376, 80 лв. ( триста
седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки).
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените
специални положителни установителни искове от ищцовото дружество „В. И. К. - В.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, представлявано
от В. Д. В. - Управител, чрез пълномощника юрисконсулт Ст. С. против ответницата Е. Щ.
Д., ЕГН **********, с адрес : ***, че ответницата Е. Щ. Д., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на
„В. И. К. - В.” ООД, ЕИК ***, паричните вземания, за които по частно гр.дело №
6131/2022 г. по описа на РС Варна, XLII-ри състав е издал Заповед № 3075/18.05.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както следва: СУМАТА от 3598,48
лв.(три хиляди петстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки ) сбор
от неплатени главници за периода от 24.04.2019 г. до 22.12.2021 г., СУМАТА от общо
869,77 лв. (осемстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки )лихви за
забава за периода от 28.06.2020 г. до 12.05.2021 г. ведно със законна лихва върху главното
вземане, считано от депозиране на заявлението в съда 16.05.2022 г., и до окончателното
12
изплащане на задължението, дължими суми за фактурирани *** - услуги по партида с
абонатен номер ***, за които има издадени фактури за периода от 29.05.2019 г. до
28.04.2022 г., за обект - имот, находящ се в ***, на осн. чл. 422 , ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК
и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. Щ. Д., ЕГН **********, с адрес : ***ДА ЗАПЛАТИ на „В. И. К. - В.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, СУМАТА от
общо 376, 80 лв. ( триста седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки ) .-
представляваща сторените от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски в
исковото производство, пред настоящата инстанция, както и СУМАТА от общо 139,22
лв. (сто тридесет и девет лева и двадесет и две стотинки )сторените от ищцовата страна в
качеството й на заявител в заповедното производство по частно гр.дело№ 6131/2022 г. по
описа на РС Варна, ХLII-ри състав, съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ,
ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13