№ 235
гр. Перник, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20251720200714 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 10289809 на ОД на МВР
Перник, с който на В. Ф. В., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл.21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на
21.01.2025г. в 16:15 часа, в гр. Перник, път ІІ-63 км 4+100, след Градински
център, с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM
S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта №
120С52С, като нарушението е извършено в условията на повторност – в
едногодишен срок от влизане в сила на 09.04.2024г. на ЕФ К/8226784.
Санкционираното лице В. Ф. В., чрез пълномощника си адв. В. В. от
САК, излага в жалбата съображения за незаконосъобразност на издадения ЕФ
и моли за неговата отмяна.
Жалбоподателят В. Ф. В. - редовно призован, не участва лично или със
своя пълномощник в съдебно заседание.
Административнонаказващия орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима, за което са изложени съображения в
приложеното по делото Разпореждане № 964 от 16.05.2025г. Разгледана по
същество е неоснователна.
От фактическа страна:
1
На 21.01.2025г. в 16:15 часа в гр. Перник, на път ІІ-63, км 4+100, след
Градински център преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на
скоростта № 120С52С, заснело лек автомобил „БМВ Х 5 Х Драйв 40Д “ с рег.
№ ****** със скорост от 75 км/ч при общо разрешена такава на движение в
населено място от 50км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р.М.
изготвил протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.). В
същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано
техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място,
периода от време, през който същото е работело, обстоятелството, че и в двете
посоки на движение са били контролирани моторните превозни средства, при
стационарен режим на измерване, както и общото ограничение на скоростта
от 50 км/ч.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на В. Ф. В., ЕГН **********. В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл.21, ал.1 от
ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв, предвид
посочената при описание на нарушението установена скорост на движение -
72 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било прието, че е с 22 км/ч, както и че същото е извършено в условията на
повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на 09.04.2024г. на ЕФ
К/8226784. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по
чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че В. Ф. В., ЕГН ********** е легитимен
собственик на лек автомобил „БМВ Х 5 Х Драйв 40Д “ с рег. № ******, с
който е извършено вмененото нарушение, като същата кореспондира и с
вещественото доказателствено средство - разпечатка от показанията на
автоматизираната система, а именно снимка № 120С52С/0125813 от
21.01.2025г., документираща именно индивидуализирания автомобил.
Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че
жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по силата на чл.188, ал.1,
пр.1-во от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е легитимен собственик
на превозното средство, с което нарушението е извършено.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство № 120С52С. Безспорно приложеното по
административнонаказателната преписка Удостоверение № 17.09.5126 от
Българския институт по метрология установява, че тя е одобрен тип средство
2
за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г.
до 07.09.2027г. От приложения Протокол за проверка № 048-СГ-ИСИС от
25.03.2024г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по
метрология се установява, че на 25.03.2024г. е извършена проверка на
средството за измерване с номер 120С52С и е установено съответствие на
изискванията на одобрения тип. Следователно доказана е техническа
годност, което води до извод, че контролният орган е изпълнил в цялост
изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Не е
спорно, че автоматизираната техническа система работи в автоматичен и
автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и
изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва
скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се
с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част от
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната
система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са
получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат
променени от човешки фактор. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е
категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно
наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
По делото е представен задължителния в случаите на ползване на
мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, както и
другите обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за
законосъобразността на издадения ЕФ. Удостоверяването на обстоятелствата
е извършено чрез посочване на имената и полагане на подпис от съответното
лице, което е и декларирало, че автоматизираното техническо средство е
използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в
инструкцията за неговата експлоатация. Съдът констатира, че в протокола е
допусната техническа грешка при изписване годината на датата на използване
на автоматизираното техническо средство – 21.01.2024г., вместо 21.01.2025г.
Този порок обаче не е от категорията на съществените, защото по никакъв
начин не е довел до ограничаване правото на защита на наказаното лице и не
опорочава издадения ЕФ, тъй като наличните по
административнонаказателната преписка доказателства не обосновават
неяснота относно датата на която е заснето процесното нарушение. Това е
така, тъй като, от една страна, в самия протокол като дата на извършена
проверка на процесния документ е отбелязано, че това е станало на
22.01.2025г., което лично е удостоверено от съответното длъжностно лице, а
от друга страна, всички приложени по преписката доказателства еднопосочно
сочат, че датата 21.01. касае 2025г., което се потвърждава и от приложената
разпечатка от автоматизираната система, а именно снимка №
120С52С/0125813 от 21.01.2025г., документираща именно
3
индивидуализирания автомобил с отразени данни, които са в пълно
съответствие с вписаните в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. и при описание на нарушението в ЕФ.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 72 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и
разрешената скорост - 22 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност
на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при
определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично
отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение
на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на
санкционираното лице.
В ЕФ е посочена нарушената разпоредба чл.21, ал.1 от ЗДвП, предвид
доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, за
разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на населеното
място гр. Перник, където е важало общото ограничение на скоростта от 50
км/ч, което изрично е вписано както във фиша, така и в изготвения протокол
съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Това
обстоятелство категорично се доказва и от приобщеното към
доказателствения материал по делото писмо с рег. № 11-00-116 от 03.06.2025г.
на Областно пътно управление Перник. Ето защо съдът намира, че правната
квалификация на нарушението е прецизна и е в съответствие с текстовото
описание на деянието, тъй като се касае за управление с превишена скорост в
населено място, когато не е налице въведено ограничение с пътен знак.
По вида и размера на наказанието:
Жалбоподателя е наказан на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр.
ал.1, т.3 от ЗДвП. В първата разпоредба е визирано, че когато нарушението по
предходните ал.1 - 3 е повторно, наказанието за съответното нарушение е
глоба в двоен размер. По смисъла на §6, т.33 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП „повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл.174, ал.2 – в двегодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение. Безспорно при описание на процесното нарушение
наказващият орган е посочил, че влязъл в сила на на 09.04.2024г. на ЕФ
К/8226784 обуславя извършването на процесното нарушение в условията на
повторност. Към преписката е приложена разпечатка на процесния фиш, с
направено вписване, че същият е влязъл в сила на 09.04.2024г. каквито данни
се съдържат и в направената разпечатка от АИС-АНД относно статуса на този
ЕФ, с което се доказва квалифициращия признак „повторност” по смисъла на
§ 6, т.33 от ДР на ЗДвП.
В конкретния случай наказващият орган е обвързал приложената от
него административонаказателна разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП със
съответната конкретна хипотеза от ал.1, т.3 на чл. 182 от ЗДвП, която
предвижда за превишаване от 21 до 30 км/ч налагане на глоба от 100.00 лв. и е
съответстваща на наложената с процесния фиш глоба от 200.00лв, тъй като се
явява двойния размер на глобата, предвидена в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Относно маловажност на нарушението:
Разпоредбата на чл.189з от ЗДвП изрично е изключила приложението
4
на чл.28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и
същата е неприложима съгласно чл.28, ал.7 от ЗАНН по отношение на
процесното деяние.
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, като при издаването на обжалвания ЕФ
не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
По разноските:
С оглед изхода на делото - потвърждаване на ЕФ, по силата на чл.63д,
ал.1 от ЗАНН право на присъждане на разноски в настоящото производство
има АНО, който не претендира за присъждане на такива.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 10289809 на ОД на МВР
Перник, с който на В. Ф. В., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване
на чл.21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на 21.01.2025г. в 16:15
часа, в гр. Перник, път ІІ-63 км 4+100, след Градински център, с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120С52С,
като нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен
срок от влизане в сила на 09.04.2024г. на ЕФ К/8226784.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5