№ 1244
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502947 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 4352 от 18.07.2024 г., постановено по гр. д. № 7338/2021 г.
по описа на СГС, ГО, I-5 състав, ЗД "Бул Инс" АД е осъдено на правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Н. С. П. сумата от 90 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 08.06.2021 г. до окончателното изплащане,
сумата от 3 957,20 лв. -обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение ведно със законната лихва, считано от 09.06.2021 г. до
окончателното изплащане и 2 333,47 лв. - имуществени вреди изразяващи се в
разходи за ремонт на мотоциклет, ведно със законната лихва, считано от
18.12.2020 г. до окончателното изплащане, които вреди са настъпили
вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 31.07.2020 г., като
искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълният размер от 200 000 лв. и
искът за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение е отхвърлен
до пълния размер от 4 037,20 лв. Със същото решение са разпределени и
разноските в производството.
Решението е обжалвано от ответника ЗД "Бул Инс" АД в осъдителната
част за сумата над 40 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди до
пълния размер от 90 000 лв. и за сумата над 2 127,20 лв. за обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение до присъдената сума
от 3 957,20 лв., като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52
ЗЗД, тъй като определеният размер е силно завишен и несъответства на
1
действително претърпените от ищеца болки и страдания както, и че съдът не
се е съобразил с лошото здравословно състояние на ищеца преди настъпване
на пътния инцидент. Правят се оплаквания още, че по отношение на
имуществените вреди, съдът неправилно е приел, че разходът за избор на
оперативен екип, следва да бъде възстановен от ответника. Възразява се, че
неоправдан е и разхода за кинезитерапевтични процедури. Оспорват се и
разходите извършени от ищеца за изследване на челюст и ортопантомография.
Моли съда да отмени решението в обжалваните части.
Претендират се разноските по делото.
В установения от закона срок, въззиваемият по въззивната жалба и ищец
в първоинстанционното производство - Н. С. П., действаща чрез процесуалния
си представител, е депозирала отговор, с който оспорва същата като
неоснователна.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК ищецът Н. С. П. предявява насрещна
въззивна жалба, чрез процесуален представител, срещу решението в частта, с
която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 90 000 лв.
до пълния размер от 200 000 лв., като излагат доводи за неправилно
приложение на чл. 52 от ЗЗД, тъй като определеният размер е силно занижен с
оглед получените увреди и търпените болки и страдания. Отделно от това не е
съобразен с лимитите на отговорност и съдебната практика по сходни случаи.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което
искът за причинените неимуществени вреди бъде уважен изцяло, както и да
бъдат разпределени разноските между страните съобразно това.
В установения от закона срок, въззиваемият по насрещната жалба и
ответник в първоинстанционното производство ЗД "Бул Инс" АД - действащо
чрез процесуалния си представител, оспорва наведените в жалбата
оплаквания, като неоснователни.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.
269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо.
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за
репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС,
застраховано по риска "Гражданска отговорност".
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в
осъдителната му част за сумата от 40 000 лв. за неимуществени вреди, за
сумата от 2 127,20 лв. за вреди под формата на сторени разходи за лечение и за
сумата от 2 333,47 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за ремонт на мотоциклет/ следва да се приеме, че със сила на
пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432,
ал. 1 от КЗ - наличие на валидна застраховка по риска "Гражданска
отговорност" със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени
и имуществени вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното
деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и
установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.
2
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен
контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди и имуществени вреди под формата на сторени разходи
за лечение.
Изслушана е пред първоинстанционният съд комплексна съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Т. Д. - ортопед-
травматолог и д-р Х. М. - неврохирург, от която се установява, че Н. П.
вследствие на произшествието е получил съчетана травма - черепно-
мозъчната, лицево-челюстна, гръбначна, гръдна и на опорно-двигателния
апарат, като черепно-мозъчната травма включва - мозъчно сътресение и
разкъсно-контузна /скалпова/ рана в челно-теменната област на главата;
гръбначната травма включва компресионна фрактура на първи гръден
прешлен /Тх1/ и контузия и навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб;
гръдната травма, включваща контузия на гръдния кош, фрактура на 2-ро и 3-
то ребро вляво; травмата на опорно-двигателния апарат, която включва
фрактура на лявата ключица, охлузвания на двете коленни стави, лява
подбедрица, лява раменна става и дясна китка.
В резултат на получените травми и проведените в пряка връзка с тях
хирургични и оперативни интервенции, ищецът е изпитвал интензивни болки
за срок от 2-3 месеца и болки с по-слаб интензитет за около 6-7 месеца. Той е
приемал обезболяващи медикаменти в първите 3-4 месеца. По делото няма
данни при пострадалия да е била налице пълна загуба на съзнание.
Експертите сочат също, че при извършения първоначален
неврохирургичен преглед Н. П. е бил в съзнание, контактен, адекватен и
въпреки, че при извършения личен преглед е съобщил за липса на спомен за
самия удар и продължителен период след това - до около два часа, това не
означава, че през този период е бил в безсъзнание. Поясняват, че черепно-
мозъчната травма при пострадалия е лекостепенна, протекла е със
зашеметяване и липса на спомен за случилото се, без изразена общомозъчна
симптоматика и липса на огнищна неврологична симптоматика. За подобен
вид черепно-мозъчни травми възстановителен период е в рамките на 20-30
дни.
Констатирали са въз основа на анализ медицинските документи в
делото, че фрактурите на две съседни ребра се характеризира с болка и
затруднение при дишане в областта на гръдния кош за около 20 дни, болка при
лягане и ставане за около 30-40 дни.
Установили са и обстоятелството, че на 04.08.2020 г. ищецът е опериран,
като му е извършено открито наместване и фиксация на лявата ключица с
метална пластина и винтове. Възстановителният период се е характеризирал с
болки и ограничение на движенията на левия горен крайник за около 2-3
месеца. Поставената метална пластина фиксира счупването на костта и не
позволява да се извършват движения в мястото на счупването, като
екстракция на импланта се извършва, ако пречи на движенията на крайника и
ако пострадалият желае да бъде премахната.
Сочат, че констатираните при Н. П. медианна към парамедианна дискова
3
протрузия на ниво СЗ-С4 и С6-С7 са част от установените дегенеративни
промени на шийния отдел на гръбначния стълб от типа на остеохондроза,
спондилоза и спондилоартроза с вторично стеснение на неврофорамени и
рецесуси, изразяващи се в „етажна спондилоза, лекостепенно общо снишаване
на телата на С5 и С6 неравни контури и остеофитни наслоявания под
дискалните повърхности на тези прешлени, също така на СЗ-С4, дискови
протрузии на нива СЗ-С4, С5-С6 и С6-С7”. Тъй като шийната травма при
ищеца е настъпила и протекла на фона на изразени дегенеративни промени на
шийния отдел на гръбначния стълб от типа на остеохондроза, спондилоза и
спондилоартроза, той е имал оплаквания за често главоболие и световъртеж,
замайване и причерняване пред очите, които симптоми са израз на хронична
вертебро-базиларна недостатъчност и централен отоневрологичен синдром
при съществуваща шийна дискова болест. В тази връзка с априели, че
полученото при ПТП-то общо травматично увреждане на шийния отдел на
гръбначния стълб е довело /или изострило/ до клиничната изява на този
симптомокомплекс.
Експертите са отчели и описаните травми, като охлузвания на двете
коленни стави, лявата подбедрица, лявата раменна става и дясната китка,
които са причинили на ищеца болки и чувство на стягане и дискомфорт в тези
области.
Фрактурата на лява ключица е довела до трайно затруднение
движенията на левия горен крайник за около 6-7 месеца, а фрактурата на
първи гръден прешлен - до трайно затруднение на движенията на снагата за
около 6 месеца. Левият горен крайник е бил имобилизиран за 35 дни.
Счупването на ключицата е довело до ограничение на движенията на левия
горен крайник за около 2 месеца и ограничение на движенията на лявата
раменна става от ПТП-то до сега.
В съдебно – медицинската експертиза е заключено, че с оглед
получените травматични увреждания и извършени операции, ищецът се е
нуждаел от чужда помощ за осъществяване на някой от ежедневните си
дейности за около 1,5 - 2 месеца, а уврежданията на шийния отдел на
гръбначния стълб - контузия и навяхване, са затруднили движенията в шийния
отдел за срок до 20-30 дни. Експертите приемат, че не е налице трайно
затруднение на движенията на врата, но фрактурата на тялото на Тх1 е от
нестабилен тип /увреждане на втора колона/ и по принцип трайно ограничава
движенията на снагата до 6 месеца.
Пълният възстановителен период за получените от ПТП травматични
увреждания са 30 дни за черепно-мозъчната травма; за гръбначната травма 6-8
месеца; за гръдната травма 2-3 месеца и за ключицата 6-7 месеца. Заедно с
това, шийно-гръдният отдел на гръбначния стълб подлежи на щадящ режим
откъм физическа активност и натоварвания в срок до 10-12 месеца, левият
горен крайник е подлежал на щадящ режим за около 6-7 месеца.
Вещите лица са извършили личния преглед за целите на експертизата,
при който са обективно са установили умерено болево ограничение на
движенията във врата. Ищецът все още има болки в лявото рамо и надолу по
4
лявата мишница. Обективно - в областта на лявата ключица са възприели
спокоен белег от операция 16 см, хипотрофия на лява раменна мускулатура,
лявата раменна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 44 %.
В областта на гръден кош, се усеща болка при натиск върху лява ключица,
запазена е респираторна подвижност двустранно, везикуларното дишане е без
хрипове. Сочат, че са зарастнали счупванията на лявата ключица на 2 и 3 леви
ребра, а в челно-теменната област на главата се вижда белег от зараснала рана
с наложени шевове, която е 10 см, надлъжно разположена, успоредно на
срединната линия, с праволинеен ход, с редукция на подлежащите меки
тъкани, ясно видима. В областта на лявата ключица се вижда спокоен белег от
операция 16 см.
Експертите правят извод, че с оглед характера, степента и
местоположението на получените травматични увреди, давността на
получаването им, вида на проведеното лечение и сегашното състояние на
ищеца, както и възрастта му, пълно възстановяване при ищеца Н. П. не е
възможно да настъпи. При промяна на метеорологичните и атмосферните
условия, интензивно физическо натоварване и т.н., понякога е възможно
спорадично да се проявява болков синдром и оплаквания в засегнатите зони.
От рентгенова снимка на лява раменна става е видно, че в ставата вече се е
развила “артрозна болест”.
В експертизата са разгледани и осъществените разходи описани в приети
по делото фактури, направени за лечение на получените при процесното ПТП
увреждания. Посочено е, че разходът за избор на оперативен екип във фактура
от 05.08.2020 г. за 900 лв. е във връзка с полученото при процесното ПТП
увреждане, но е направен по желание на пострадалия и не е задължителен;
разходът описан във фактура от 31.05.2021 г. - кинезитерапевтични процедури
за 800 лв., е направен по желание на пострадалия, като такива процедури се
извършват с направление издадено от личния лекар на лицето и не се
заплащат от него, а от Здравната каса.
В съдебно заседание на въпрос на съда вещото лице Д. уточнява, че
раменната става, която извършва движения напред, назад, настрани, нагоре и
извъртане, при пострадалия Н. П. има ограничение в движенията с 44 % на
общия обем. Уточнява, че с оглед характера, степента и местоположението на
травматичните увреди на ищеца, давността на получаването им, сегашното
състояние, вида на проведеното лечение и възрастта му е малко вероятно да се
очаква в бъдеще подобрение на обема на движение. Сочи, че през първата
седмица е било особено трудно на ищеца да вдишва дълбоко. Вещото лице М.
добавя, че счупените ребра болят изобщо при дишане, без значение колко е
дълбоко дишането. Добавя също, че за фрактурите на прешлените, една от
класификациите ги разделя на стабилни и нестабилни, като в настоящия
случай се приема, че фрактурата е нестабилна. Разликата е, че при стабилните
фрактури не се очакват допълнителни промени във формата, размерите на
прешленото тяло и те биха могли да се лекуват консервативно с корсети,
ортопедични прийоми и т.н. докато за нестабилните, като настоящата, винаги
се препоръчва оперативно лечение.
От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза
5
изготвена от вещо лице д-р Д. М. – съдебен дентален лекар, специалист по
орална хирургия е видно, че от извършеното рентгеново изследване на
15.09.2023 г. са налице рентгенови данни за зъбния статус на ищеца Н. П..
Видно е, че на горна челюст са налице шести и седми горни зъби в ляво, като
останалите зъби липсват с давност, включително и от първи до трети горни
зъби в ляво /зъби 21,22,23/, които са били в областта на счупването на
алвеоларния израстък на горната челюст.
В съдебно заседание вещото лице М. уточнява, че сред направените
изследвания, които са важни и водещи при травма на зъбите е
ренгенографията, която описва зъбния статус към момента на изследването. В
зъбния статус на главната челюст на ищеца в изгубените зъби се включват и
тези, които са били в зоната на счупване, това са 1, 2 и 3-ти. Другите зъби в
дъвкателната зона липсват в резултат на болестен процес – парадонтоза.
Вещото лице уточнява, че функционално счупването води до затруднение на
дъвченето. Мястото на счупване се мести при отхапване въпреки, че с ищеца
своевременно е проведено лечение с шиниране. При такава фрактура трябва
да се спазва специален хранителен режим, да се избягва твърда храна при
отхапването, въпреки шинирането. Сочи че челюстната кост заздравява в
порядъка на 2-3 месеца, а в процесния случай счупването на челюстта е
категорично.
При така обсъдените доказателства за вида на физическите увреждания,
възстановителния период за същите и прогнозата за възможно пълно
възстановяване на Н. П., решаващият състав прие по спорния въпрос за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следното:
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие - в средата на 2020г.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на пострадалият за причинените му от
противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди следва да е
в размер на 120 000 лв. Наистина, законодателят е определил висок
нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди, независимо от броя на
6
пострадалите лица - арг. от чл. 492, т. 1 КЗ, целта на което е заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. За
да реализира обезщетението своята възстановителната функция, насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици
от причинените му болки и страдания, то трябва да е съответно на тези
изживявания. В този смисъл съобразно обществено - икономическите условия
в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие
- средата на 2020 г., наложилите се морални норми в обществото, самият
механизъм на причиняване на увреждането; респ. съобразно съдебната
практика за справедливият размер на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания /съчетана травма - черепно-мозъчната, лицево-
челюстна, гръбначна, гръдна и на опорно-двигателния апарат, като черепно-
мозъчната травма включва - мозъчно сътресение и разкъсно-контузна
/скалпова/ рана в челно-теменната област на главата; гръбначната травма
включва компресионна фрактура на първи гръден прешлен /Тх1/ и контузия и
навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб; гръдната травма включва
контузия на гръдния кош, фрактура на 2-ро и 3-то ребро вляво; травмата на
опорно-двигателния апарат включва фрактура на лявата ключица, охлузвания
на двете коленни стави, лява подбедрица, лява раменна става и дясна китка;
счупване на алвеоларния израстък на горната челюст, включително и от първи
до трети горни зъби в ляво /зъби 21,22,23/, които са били в областта на
счупването/, възрастта на пострадалия - 59 години при настъпване на
процесното застрахователно събитие, която е работоспособна и активна
възраст, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение
за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП
следва да бъде завишено, спрямо определеното от СГС.
За да направи този извод отчете, че при настъпване на процесното ПТП
пострадалият като мотоциклетист неминуемо е изживял силен стрес и уплаха.
Освен това в резултат на инцидента са останали трайни уреждания –
оплаквания от световъртеж при резки движения във врата, болки, затруднени
движения и усещане на „хрущене” във врата. Установени са умерено болево
ограничени движенията във врата. Обективно - в областта на лявата ключица
е останал белег от операция 16 см, хипотрофия на лява раменна мускулатура,
лявата раменна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 44 %.
Според експертите не е възможно да настъпи пълно възстановяване на
получените травматични увреждания. В тази насока следва да съобразят също
така извършеното наместване на счупването на ключицата и хирургичната
обработка и шев на раната на главата, извършената операция, като на ищеца е
извършено открито наместване и фиксация на лявата ключица с метална
пластина и винтове, проведено е лечение с шиниране на челюстта. Заедно с
това е търпял съществен личен дискомфорт, причинен от необходимостта от
грижа и чужда помощ за период от поне осем месеца.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната
му част над присъдената сума от 90 000 лева до размера от 120 000лв. и
7
съответно потвърдено в останалата отхвърлителна част над 120 000 лева до
претендирания размер от 200 000 лв.
Относно размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди:
Настоящият състав на съда, счита за неоснователни възраженията на
ответника в производството, че не следва да му се присъжда възстановяването
на извършените разходи от ищеца за избор на оперативен екип и
кинезитерапевтични процедури. Правната възможност на всеки пациент за
избор на лекуващ лекар е уредена и гарантирана с нормата на чл. 28 от
Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, който
предписва, че избор на лекар/екип се допуска за извършване на конкретна
интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-
лечебния процес, посочена от пациента. В разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на
наредбата е уредена легална дефиниция на понятието "избор на лекар/екип" -
то представлява предпочитание на пациента конкретна интервенция или друга
специфична част от диагностично-лечебния процес да му бъде
предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата. При всяко
лечение между пациента и съответния лекуващ лекар или лекарски екип
възниква отношение на доверие, тъй като пациентът поверява своето здраве и
живот на друг човек, макар и професионалист в областта на медицината.
Следователно, при извършването на медицински манипулации не само
добросъвестната медицинска практика, но и законодателят е предвидил и
гарантирал правната възможност на всеки пациент да избере своя лекуващ
лекар/екип, като извършените допълнителни разходи за осъществяване на
този избор са присъщи на предоставената и ползваната медицинска услуга. Те
не представляват луксозни разноски например за подобрени битови условия и
допълнително обслужване, свързани с престоя на пациента в лечебното
заведение, извън оказваната медицинска помощ - като самостоятелна стая,
телефон, телевизор, меню за хранене по избор, поради което заплатеното
възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип при извършване на
необходимите медицински манипулации, свързани с преодоляване
последиците от настъпилите травматични увреждания на ищеца вследствие на
процесния деликт, представлява разумен разход, поради което той е и правно
обоснован.
В този смисъл, заплатеното възнаграждение за избор на лекуващ
лекар/екип от ищеца за извършване на медицински манипулации, чрез които
неговото здравословно състояние би се подобрило, представляват
имуществени вреди /под формата на имуществени загуби/, които са в
причинно-следствена връзка с осъществения от застрахования по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" деликт и подлежат на обезвреда от
застрахователя.
Настоящият състав на съда, напълно споделя извода на
първоинстанционния съд, че претенцията за възстановяване на разхода за
кинезитерапевтични процедури също е основателна, тъй като е без значение
обстоятелството, че ищецът е могъл да извърши тази процедура по Здравна
каса, но я е заплатил с лични средства. Решаващият съд е счел, че този разход
също е бил необходим за възстановяването на Н. П. от получените при
8
катастрофата травми. Ако този разход не е бил извършен от ищеца, то
ответникът е можело да твърди наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в непровеждането на
рехабилитация и кинезитерапевтични процедури от ищеца, което би
възпрепятствало по-бързото възстановяване, изразяващо се в понасяне на
болки за по-кратък период от време и в по-слаб интензитет.
Относно възражението изложено в жалбата на ответника, за
недоказаност на необходимостта от извършения разход за лечение на ищеца,
чрез извършване на ортопантомография, вещото лице д-р М. изготвил
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, в съдебно
заседание уточнява, че тъй като ищеца е страдал от болестен процес –
парадонтоза, е било необходимо рентгеново изследване, тъй като при него се
засягат челюстните кости. Настоящият състав на съда счита, че разходът за
това изследване също е разумен, поради което той е и правно обоснован.
Ортопантомографията е била необходима в случая, за общата диагностика и
планиране на лечението на ищеца, провокирано от процесното ПТП.
Поради съвпадението на изводите на двете съдебни инстанции по
отношение на този иск, апелативният съд заключава, че решението в тази част
е правилно.
По разноските:
При този изход на делото разноските, които се следват на страните общо
за двете инстанции, подлежат на преизчесляване, след извършване на което на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца Н. П. следва да бъдат присъдени към
тези определени от първоинстанционният съд в размер на 1306,45 лв. още
373,55 лв. Същевременно на процесуалния му представител следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА за
въззивната инстанция в размер на 1 400 лв. с вкл. ДДС, а за първата инстанция
не следва да бъде присъждано допълнително, породи високия размер на
същото, определен от СГС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК по сметка на САС и държавна такса в размер на 600 лв., съобразно
изхода на спора пред въззивния съд.
Водим от горното, Апелативен съд - София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4352/18.07.2024 г. по гр. д. № 7338/2021 г. по
описа на Софийски градски съд, ГО, I-5 състав в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Н. С. П., ЕГН: **********, действащ чрез адв. Д., с адрес гр.
София, пл. „Позитано“, № 3, ет. 2, офис 10, сграда на СБА, срещу ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“, № 87 иск над сумата от 90 000 лв. до сумата от 120 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпило на 31.07.2020 г. застрахователно събитие
по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
9
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, да заплати на Н. С. П.,
ЕГН: **********, действащ чрез адв. Д., с адрес гр. София, пл. „Позитано“, №
3, ет. 2, офис 10, сграда на СБА, сумата от още 30 000 лв. или общо 120 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по
повод възникнало на 31.07.2020 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул „Джеймс Баучер“, № 87, да заплати на Н. С. П.,
ЕГН: **********, действащ чрез адв. Д., с адрес гр. София, пл. „Позитано“, №
3, ет. 2, офис 10, сграда на СБА, още 373,55 лв. разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, към вече присъдените 1306,45 лв. от
първоинстанционният съд.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул „Джеймс Баучер“, № 87, да заплати на адвокат Я.
Д. от САК сумата от 1 400лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул „Джеймс Баучер“, № 87, да заплати по сметката на
САС държавна такса в размер на 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок, от
връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10