Р Е Ш Е Н И Е
93 03.07.2020г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Трети юни 2020
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия СТАТЕЛОВА 1045 2019
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от «П.К.Б.
ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния им
представител- юрисконсулт Р.И.И., срещу П.Т.М.,***.
В исковата молба се сочи, че на 20.06.2018 г. дружеството -ищец са сключили
с ответницата Договор за потребителски кредит № **********, като договорът е
сключен за сума в размер на 300,00 лв., със срок на погасяване- 11 месеца,
размер на месечната вноска - 33,20 лв.,
падеж на вноската -26-тия ден от месеца, при годишен процент на разходите
49,88% и годишен лихвен процент, в размер на 41,17%, като общото задължение по
кредита възлиза на 365,20 лв. Ищците твърдят, че М. е избрала и закупила пакет
от допълнителни услуги, включващи възнаграждение в размер на 330,33 лв., като
размерът на вноската по закупения пакет е на стойност 30,03 лв. Според исковата
молба, общото задължение на ответницата е в размер на 695,53 лв., а общият
размер на месечната вноска възлиза на 63,23 лв.
Ищцовото дружество твърдят, че съгласно декларацията по т.А към Договора за
потребителски кредит, на ответницата са предоставени Общи условия, които са й
предадени при подписване но договора и с
тях М. внимателно се е запознала преди подписване на договора. Приела е и е
нямала забележки към тях, като се е задължила да ги спазва, полагайки подпис,
както върху Общите условия, така и върху Договора за потребителски кредит.
Според исковата молба, съгласно декларацията- т. Г, на М. е предоставено
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация под формата на Стандартен европейски формуляр, на базата на който й
е разяснено от страна на кредитен експерт до колко предлаганият договор за
потребителски кредит съответства на нейните възможности и финансово състояние,
като при желание за ползване, М. е подписала споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.
Ищците твърдят, че са изпълнили точно и в срок задълженията си по процесния
договор, като на 20.06.2018 г. са превели на М. парична сума в размер на 300,00
лв. по посочена от нея банкова сметка, ***, е поела задълженията по Договор за
потребителски кредит.
В исковата молба се сочи, че съгласно чл.4 от Общите условия към Договор за
потребителски кредит, М. дължи на дружеството- ищец договорно възнаграждение за
изтегления кредит, като същото е предварително определено в погасителния план и
страните са се споразумели, договорното възнаграждение да се разсрочи във
времето и да се погасява в рамките на погасителния план.
Според ищцовото дружество, неизплатеното договорно възнаграждение възлиза
на сумата от 65,20 лв., като общият размер на възнаграждението възлиза на
330,33 лв. Ищците твърдят, че
сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е
задължително за отпускането на кредита, а е опционално по избор на потребителя
и зависи изцяло от неговата воля, дали искането му за кредит да бъде разгледано
в най-кратки срокове, дали да има възможност да отлага плащане на вноски, да
намалява размера на месечните вноски, да променя датата на падежа и да получава
бързо и лесно допълнителни парични средства, като всяка една от тези услуги
може да ползва, ако пожелае да закупи такъв пакет. Чрез него, според исковата
молба, ответницата е имала право да
получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а
с необходимостта на ответницата и нейното конкретно житейско положение. Според
исковата молба, М. е поискала приоритетно разглеждане и отпускане на поискания
кредит, като с настъпване на неблагоприятни за нея събития няма да изпадне в
забава, а кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи
плащането на определен брой вноски, така че да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност. Гарантирала си е също, че ако
доходът й намалее, ще може да намали размера на определен брой вноски, с до
75%. Ищците сочат, че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за
наличието им и за възможността длъжникът да поиска промяна в договора за кредит
във всеки един момент от живота на договора. Сочат, че предлаганите
допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на
този договор. Ищците твърдят, че крайният срок за погасяване на кредита, е
изтекъл на 26.05.2019 г., като тогава е
настъпила и предсрочната изискуемост на задължението в пълен размер. Сочат, че
към момента на предявяване на исковата молба П.Т.М. им дължи сумата от 695,53
лв., от които главница в размер на 300,00 лв., договорно възнаграждение в
размер на 65,20 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, в
размер на 330,33 лв.
«П.К.Б. ЕООД молят съда да постанови решение, с което да бъде установено
съществуването на вземане на ищците срещу П.Т.М., в общ размер на 695,53 лв.,
от които: главница в размер на 300,00 лв., договорно възнаграждение в размер на
65,20 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, в размер на
330,33 лв.
Молят, да се изиска и приложи по настоящото гражданско дело ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд Панагюрище.
Молят, делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание в отсъствие на
процесуален представител на ищците.
Претендират сторените съдебно - деловодни разноски.
Представят следните писмени доказателства в
копие: Искане за отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ от
19.06.2018 г.; Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № **********/20.06.2018 г.; Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 20.06.2018 г.; Общи условия към договор за потребителски
кредит; Погасителен план към Договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № **********/20.06.2018 г.;
Преводно нареждане от 20.06.2018 г.; Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № **********/20.06.2018 г. от 10.01.2020 г.; Удостоверение изх. №
20190425132321/25.04.2019 г., издадено от Агенция по вписвания.
В законоустановения срок ответницата П.Т.М.,
със съдебен адрес:***, чрез адвокат Е.И. от Пловдивска АК, сочи, че предявените
установителни искове са неоснователни в претендирания размер и възразява срещу
дължимостта на посочените суми. Твързи, че с влязло в сила Решение №
1411/15.04.2019 г. постановено по гр. дело № ***г. по описа на Районен съд
Пловдив – 13-ти състав, потвърдено с Решение № 1232/31.10.2019 г., постановено
по Въззивно гр. дело № ***г. по описа на Окръжен съд Пловдив е прогласен за
нищожен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № **********/20.06.2018
г., сключен между ищеца и ответницата М., поради противоречие с добрите нрави и
на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че е налице влязло в сила решение
и доколкото се касае за нищожен договор за потребителски кредит, при
недействителност на същия се дължи само връщане на чистата стойност на кредита,
но не и лихви. Ответницата твърди, че е формирана сила на присъдено нещо, че
правоотношението й с дружеството- ищец не отговаря на изискванията на Закона за
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит и като такова, това
правоотношение не е породило желаните правни последици. Ответницата твърди
сащо, че дружеството- ищец са нарушили изискванията на чл. 148, т.18 във връзка
с чл. 147, ал. 1 от ЗЗПотребителите, който задължава доставчиците на финансови
услуги да формулират клаузите в потребителските контракти по ясен и
недвусмислен начин, така че на потребителите да станат ясни икономическите
последици от поетото задължение за заплащане на договорна лихва. Освен това,
според чл. 11 от Закона за потребителския кредит, съдържанието на договора за
кредит изисква задължителни реквизити, включващи, както условия за усвояване на
кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване,
съдържание на погасителния план, така и информация за дължимите плащания, докато в договора на М. тези данни се съдържат
в раздел VІ-Параметри на договора и от съдържанието му не може да се преценят
икономическите последици от договора, при условие, че ответницата е по-слабата
страна в това правоотношение.
М. сочи, че става дума за договор за
потребителски кредит, при който, при недействителност се дължи чистата стойност
по кредита, тоест при недействителност
на клаузата за възнаграждение по пакет от допълнителни услуги и клаузата за
възнаградителна лихва, съдът не следва да попълва договора.
Моли, да бъде отхвърлен предявения иск
като неоснователен и недоказан.
Моли, да бъдат изискани и приложени
гр. дело № ***г. по описа на Районен съд Пловдив – 13-ти Гр.Състав и Въззивно
гр. дело № ***г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
В открито съдебно заседание – редовно призовани, дружеството-ищец не
изпращат представител. Изпращат писмено становище.
Ответницата П.Т.М., редовно призована, не се явява. Изпратено е писмено
становище от процесуалния й представител- адвокат Е.И. от Пловдивска АК.
По делото е представено Искане за отпускане на потребителски кредит „Профи
кредит Стандарт“, направено от ответницата на 19.06.2018 г., с което М. е
заявила, че желае да й бъде отпуснат потребителски банков заем, в размер на
300,00 лв., от „Изи Асет Мениджмънт“ със срок на погасяване -6 месеца, при
месечна вноска в размер на 60,00 лв. В искането си М. е посочила, че
осигурителният й доход възлиза на 580,00 лв., допълнителният доход, над
осигурителния, е в размер на 200,00 лв., получава и преводи от чужбина в размер
на 600,00 лв. Посочено е, че месечните
разходи на М. възлизат на 10,00 лв. – за храна, разходи за телефон, интернет и
телевизия в размер на 10,00 лв. и режийни разходи в размер на 10,00 лв.
Към искането е приложена информация и декларация във връзка с обработката
на лични данни, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, от 20.06.2018 г. Посочено е, че
потребителския кредит, поискан от М. може да бъде отпуснат при 11 вноски, с
размер на вноската от 33,20 лв., като дължимата сума по кредита, която следва М.
да заплати, възлиза на сумата от 365,20 лв. В
Стандартния европейски формуляр е посочено, че фиксираният лихвен процент по
кредита възлиза на сумата от 41,17%, като годишният процент на разходите е в
размер на 49,88%. Посочено е, че има възможност М. да се откаже от договора за
кредит в срок от 14 календарни дни, както и че предсрочното погасяване на
кредита е възможно да бъде направено във всеки един момент от погасителния
срок. Уговорено е също и право на обезщетение за кредитора, тоест -за
отпусналото кредита дружество, при предсрочно погасяване на кредита, като размерът на обезщетението страните са се
съгласили да бъде 1% от предсрочно погасената сума от кредита, при оставащ
период по договора по-голям от 1 година и 0,5% от погасената сума, при оставащ
период на погасяване, по-малък от 1 година.
Към Стандартния европейски формуляр е приложена и предварителна
преддоговорна информация, от която се установява, че дължимото на кредитора
възнаграждение при поискан и закупен пакет от допълнителни услуги, възлиза на
330,33 лв., като възнаграждението се разсрочва за срок от 11 месеца. В
допълнителната преддоговорна информация е посочено още, че общият размер на
вноската, представляваща сбор от размера на вноската по кредита и размера на
вноската при закупен пакет от допълнителни услуги, възлиза на сумата от 63,20
лв., а общата сума, която следва да бъде заплатена за погасяване на кредита е в
размер на 695,53 лв.
По делото е приложен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № **********, сключен на 20.06.2018 г., от който е видно, че на
ответницата П.Т.М. е отпуснат кредит в размер на 300,00 лв., с размер на
месечната вноска за погасяване от 33,20 лв., със срок за погасяване -11 месеца
и годишен лихвен процен 41,17%, като в договора изрично е посочено, че годишният
процент на разходите възлиза на 49,88%. Общата дължима сума по кредита е
посочена в размер на 365,20 лв., като възнаграждението за закупен пакет от Допълнителни
услуги е в размер на 330,33 лв., при размер на месечната вноска за закупения
пакет в размер на 30,03 лв. Посочено е, че общото задължение по кредита и
пакета от допълнителни услуги е в размер на 695,53 лв., при дата на погасяване -26-ия
ден от съответния месец.
Видно от Общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД, на основание чл. 121 от ЗЗД,
кредитополучателят следва да осигури обезпечение по договора за потребителски
кредит посредством солидарни длъжници, които следва да се съгласят да поемат
солидарна отговорност за задължението на клиента, кредитополучател, и след като
дадат своето съгласие, трябва да са подписали не само договора за
потребителски кредит, но и
споразумението за предоставяне на пакет от Допълнителни услуги.
Към договора за потребителски кредит е приложен и Погасителен план със
същия номер, от който е видно, че първата вноска, за погасяване на
задължението, е следвало да бъде направена от М. на 26.07.2018 г., и
погасяването на кредита да приключи на 26.05.2019 г.
Видно от приложеното по делото Преводно нареждане за кредитен превод, П.Т.М.
е получила сумата по кредита по своята банкова сметка ***.06.2018 г.
По делото е приложено извлечение по сметка към Договора за потребителски
кредит на М., от който е видно, че към 10.01.2020 г. М. не е погасила нито една
месечна вноска, а остатъчното задължение е в размер на 695,53 лв.
По настоящото гражднаско дело е прието и приобщено гр. дело № ***г. по
описа на Районен съд Пловдив, 13-ти граждански състав, по което е приложено
заключение на съдебно- счетоводна експертиза, съгласно което, размерът на
годишния процент на разходите по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № **********, сключен на 20.06.2018 г., съгласно формулата, опредЕ.
по силата на Приложение № 1 от чл.19, ал.2 на ЗПК, възлиза на 49,88%, като в
този годишен процент е вписан разход, включващ само договорна лихва. Вещото
лице е стигнало до извода, че процентът, с който се оскъпява кредита с
уговорения пакет от Допълнителни усулги, съгласно Раздел VІ от процесния
Договор за кредит, спрямо главницата по кредита, възлиза на 132,13%, а месечният
процент на възнаграждението за Допълнителни услуги, спрямо главницата по
кредита, възлиза на 11,01%.
Съгласно Решение № 1411/15.04.2019 г., постановено от Пловдивски районен
съд, ГО, 13-ти гр. състав, е прогласен за нищожен Договор за потребителски
кредит „Профи Кредит Стандарт“ № **********, сключен на 20.06.2018 г., между „П.К.Б.“
ЕООД, като кредитодател и ответницата П.Т.М.. В това свое решение Пловдивския
районен съд сочи, че разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД предвижда, че страните
свободно могат да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави, но към датата на
сключване на договора с М., липсват императивни разпоредби на закона по
отношение на размера на възнаградителната лихва, и понеже се касае за
потребителски договор и ответницата е по-слабата икономически страна, същата
следва да се ползва със засилена защита на ЗПК и ЗЗП. Посочено е също, че в
този случай максималният размер на лихвата- било възнаградителна или лихва за
забава, следва да бъде ограничен, защото обратното сочи, че икономически
по-слабите участници в оборота ще бъдат неравноправно третирани.
По делото не се установява наличието на обстоятелства, които дават
основание за очакван завишен размер на вреди на заемодателя от неизпълнение на
задълженитео на заемателя, поради което съдът достига до извода, че уговарянето
на възнаградителна лихва в размер на 4 пъти над законната, значително надхвърля
размера на действителните вреди и характера на предоставената услуга по
договора. Съдът е приел, че става дума за недобросъвестност, прилагана в
договорни правоотношения, които нарушават равнопоставеността на
съконтрахентите.
Съгласно посоченото решение на Пловдивския районен съд, договорената сума
от 330,33 лв. за закупен пакет за Допълнителни услуги, представлява нищожна клауза,
поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави, като е налице
противоречие с чл. 10а, от ЗПК, понеже включените в пакета услуги са действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита и по своята същност не
съставляват допълнителни услуги, визирани в чл. 10а, ал.1 от ЗПК, където се
определя, че такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора – по предоставяне на паричната сума и
нейното връщане, ведно с договорената възнагардителна лихва на падежа.
Установено е, че ГПР надхвърля 49,88%, тоест са малко над максимално допустимия
5 кратен размер, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК и с уговарянето на плащане на
пакет от Допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на този член, понеже не
съставлява плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които се
надхвърлят допустимите разходи по него. Така, всяка клауза, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна и договорът за кредит
с ответницата М. е обявен за нищожен.
От събраните по делото доказателства, съдът установи, че на 20.06.2018 г.,
ответницата П.М. е сключила с „П.К.Б.“ ЕООД Договор за потребителски кредит
„Профи Кредит Стандарт“ № **********, с която й е отпуснат кредит в размер на
300,00 лв., с размер на месечната вноска за погасяване от 33,20 лв., със срок
за погасяване -11 месеца и годишен лихвен процент в размер на 41,17%, като в
договора изрично е посочено, че годишният процент на разходите възлиза на
49,88%. Общата дължима сума по кредита, съгласно Договора за кредит, е в размер
на 365,20 лв., като възнаграждението за закупен пакет от Допълнителни услуги е
в размер на 330,33 лв., при размер на месечната вноска за закупения пакет в
размер на 30,03 лв. Посочено е, че общото задължение по кредита и пакета от
допълнителни услуги е в размер на 695,53 лв., при дата на погасяване -26-тия
ден от съответния месец.
Видно от приложеното Преводно нареждане за кредитен превод, сумата по
кредита е преведена на М. по банковата й сметка на на 20.06.2018 г.
Договорът за кредит, сключен между страните по делото е обявен за нищожен,
поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на правна норма. От една
страна, е налице нееквивалентност на дължимата за погасяването на договора сума
и от друга- несъразмерност на годишния процент на разходите по кредита, с
получената от М. сума по кредита- 300,00лв. Видно от събраните по делото доказателства,
кредитирането е наложено от недостиг на парични средства у ответницата по делото
и уговарянето на възнаградителна лихва, надвишаваща четири пъти законната
лихва, е в противоречие с добрите нрави на съвремието, освен, че противоречи и
на нормите на ЗПК.
Съдът счита, че ответницата следва да заплати на дружеството- ищец само
получената сума по кредита в размер на 300,00лв., ведно със законната лихва
върху вземането, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение-22.11.2019г., до окончателно изплащане на вземането.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на делото, следва да бъде
осъдена ответницата П.Т.М. да заплати на дружеството- ищец сторените по делото
съдебно- деловодни разноски в общ размер на 64,24 лв., която сума представлява
сбор от юрисконсултско възнаграждение в размер на 21,41 лв., по настоящото
гражданско дело и държавна такса в размер на 10,70лв., както и сторените по
ч.гр.дело № ***г. по описа на Панагюрския районен съд разноски, които възлизат
на сума в общ размер на 50,16 лв., която сума представлява сбор от държавна
такса в размер на 10,70 лв. и 21,41 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Следва да бъдат осъдени дружеството- ищец, с оглед изхода на делото, да
заплатят на процесуалния представител на ответницата М.- адвокат Е.И. от
Пловдивска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, сторените съдебно-
деловодни разноски в минимален размер на адвокатското възнаграждение- 300,00лв.
Следва да бъдат осъдени ищците да заплатят в полза на бюджета на Съдебната
власт и по сметка на Районен съд Панагюрище, държавна такса в размер на
50,00лв.
Така мотивиран и на
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, Панагюрският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на «П.К.Б. ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***,
чрез процесуалния им представител- юрисконсулт Р.И.И. и П.Т.М., с ЕГН-**********,***,
че съществува облигационно
правоотношение, съгласно което П.Т.М., дължи на «П.К.Б. ЕООД заплащането на сума в размер на 300,00 лв. (триста лева) -главница по Договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № **********, сключен на
20.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 22.11.2019г. до
окончателно изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА П.Т.М., с ЕГН-**********,***, да заплати на «П.К.Б. ЕООД, с
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния им
представител- юрисконсулт Р.И.И., сторените съдебно - деловодни разноски в общ размер на 64,24 лв.(шестдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки), която сума
представлява сбор от юрисконсултско възнаграждение в размер на 21,41
лв.(двадесет и един лева и четиридесет и една стотинки), съобразно с
отхвърлената част от иска, по настоящото гражданско дело и държавна такса в
размер на 10,70лв.(десет лева и седемдесет стотинки), както и сторените по
ч.гр.дело № ***г. по описа на Панагюрския районен съд разноски, които възлизат
на сума в общ размер на 32,11 лв.(тридесет и два лева и единадесет стотинки),
която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 10,70 лв. (десет
лева и седемдесет стотинки)и 21,41 лв.(двадесет и един лева и четиридесет и
една стотинки) – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА«П.К.Б. ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***,
чрез процесуалния им представител- юрисконсулт Р.И.И. да заплатят на адвокат Е.И.
от Пловдивска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, сторените съдебно-
деловодни разноски в минимален размер на адвокатското възнаграждение- 300,00лв.
(триста лева).
ОСЪЖДА «П.К.Б. ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление:***, чрез процесуалния им представител- юрисконсулт Р.И.И., да
заплатят в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Районен съд
Панагюрище държавна такса в размер на 50,00лв.(петдесет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: