Р Е Ш Е Н И Е
№122/4.6.2021г.
Гр.
Ямбол,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи
състав, в публично заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Ст. Панайотова, разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 58 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на С.М.Х.
*** против Решение № 2153-28-13/08.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр.
Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № 282-00-279-7
от 15.12.2020 г. на Ръководителя на осигуряването на безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 3 във вр. с чл.
114, ал. 1 от КСО й е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото
парично обезщетение за безработица за периода от 10.11.2017 г. до 27.08.2018 г.
в размер на 4 375.37 лева главница и 1 001.55 лева лихва от датата на
неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Твърди
се, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като обезщетението за
безработица е получавано от Х. основателно и добросъвестно. Сочи се, че
жалбоподателката е полагала труд по трудово правоотношение, била е осигурено лице, и поради това е има право на обезщетение на
безработица. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателката Х., редовно призована, участва лично и с упълномощеният от нея
процесуален представител. Последният поддържа жалбата изцяло на основанията,
изложени в същата.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба. Счита, че същата е неоснователна и като
такава, не следва да бъде уважавана, предвид обстоятелството, че
жалбоподателката реално не е упражнявала трудова дейност и поради това не е
възникнало осигуряване при осигурителя „ЕТ
„И. – 50 - И.М.“***. Претендира
се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 13.11.2017
г. жалбоподателката С.Х. подала заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица на осн.
чл. 54а от КСО, в което декларирала, че правоотношението й с ЕТ „И. – 50 – И.М.“
е прекратено на 10.11.2017 г.
Въз основа на заявлението и представените
документи, с Разпореждане № 282-00-279-3/29.11.2017 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, на същата, на осн. чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с
чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, било отпуснато парично
обезщетение за безработица в размер на 22.21 лева дневно за времето от 10.11.2017
г. до 09.09.2018 г.
С
Разпореждане № 282-00-279-5 от 09.03.2020 г., Ръководителят на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Ямбол е отменил Разпореждане № 282-00-279-3/29.11.2017
г., с което на Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица. С друго разпореждане - № 282-00-279-6 от
09.03.2020 г., на осн. чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 10 от КСО, Ръководителят на осигуряването за
безработица е отказал отпускането на парично обезщетение за безработица на
жалбоподателката, като в мотивите е посочил, че за последната не е възникнало
осигуряване, тъй като не е започнала да упражнява трудова дейност. Това
разпореждане, видно от приложеното към делото Известие за доставяне № ИД PS 8600 00RKО6 0, е връчено на Х. лично на 19.03.2020 г.,
но не е обжалвано от последната.
С Разпореждане № 282-00-279-7 от 15.12.2020
г., на осн. чл. 54ж, ал. 3 и във вр.
с чл. 114, ал. 1 от КСО Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ – Ямбол е разпоредил жалбоподателката Х. да
възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за
периода от 10.11.2017 г. до 27.08.2018 г. в размер на 4 375.37 лева –
главница и 1 001.55 лева – дължима лихва от датата на неоснователно
полученото обезщетение до датата на разпореждането. В мотивите е посочено, че
за жалбоподателката не е възниквало осигуряване, тъй като не е започнала да
упражнява трудова дейност. Срещу
разпореждането С.Х. е подала жалба до Директора на ТП на НОИ –
Ямбол (вх. № 1012-28-34/27.01.2021 г.), който с Решение № 2153-28-13/08.02.2021
г. е оставил същата без уважение, като е приел, че основна правопораждаща
предпоставка за възникване на основанието за социално осигуряване е трудовата
дейност, каквато дейност Х. не е осъществявала при ЕТ „И. - 50 - И.М.“*** и
това обуславя недобросъвестност при получаването на обезщетението за
безработица.
Към
делото е приложен Протокол №
П-02002819120263-073-001/25.03.2020 г. на ТД на НАП – Бургас, от който е видно,
че проверката е извършена във връзка с постъпил в Дирекция „Инспекция по труда“ – Ямбол и
препратен сигнал (жалба) за нарушаване от страна на ЕТ „И. – 50 – И.М.“ на
данъчното и осигурителното законодателства. Постъпилата информация била за
назначаване на работници - чистачи на трудов договор с 4 – часов работен ден
срещу заплащане на определена сума от работниците, които трудови договори след
2 – 3 месеца се прекратявали. Целта била въпросните работници да се регистрират
като безработни и да получават обезщетение за безработица. В хода на тази проверка се установило, че за
времето от 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г. ЕТ „И. – 50
– И.М.“ има декларирани 100 бр. трудови договори. Лицата са назначени на
длъжност „метач“, като повечето от тях са назначени за срок от 7 дни – за
извършване на определена работа. Представени били присъствени форми за часовото
изпълнение на работното време по сключените трудови договори. От намиращото се
в обекта фискално устройство се установило, че разчетения оборот за периода от
03.01.2017 г. до 19.03.2019 г. е 12 091.11 лева, а обекта, в който ЕТ „И.
– 5 – И.М.“ осъществява дейността си е под наем и работи всеки делничен ден от
8.30 до 17.00 часа. От представените книга за приходите и разходите е
установено, че декларираните приходи за
2014 г. са 2 042.95 лева, за
2015 – 2 293.90 лева, за 2016 г. - 1955.00 лева, за 2017 г. –
4 529.10 лева, а за 2018 г. – 5 928.65 лева. Посочено е също така, че И.М. е осъществявала стопанска дейност и като
свободна професия – счетоводни услуги, като декларираните приходи с ГДД са
както следва: за 2015 г. – 2 268 лева (след подаване на коригираща ГДД), за 2016
г. – 1 515 лева, за 2017 г. – 1 665 лева и за 2018 г. –
1 435 лева.
Видно
от Протокол № ПО-02002820000249-073-001/05.02.2020 г., съставен от служители на
ТД на НАП – Бургас, същите са предприели необходимите действия, като на
основание представените от ЕТ „И. – 50 - И.М.“ уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, във връзка с дадените от ТП на НОИ – Ямбол Задължителни предписания №
ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г., са
заличили в информационния масив на
НАП трудовите договори, сключени с наетите от
търговеца лица. Тези задължителни
предписания също са приложени към делото и от тях се установява, че жалбоподателката Х.
фигурира под номер 28 в списъка към него.
Към
делото са приложени също така и Обяснения вх. № 4005-28-31#1/29.03.2019 г., дадени в хода на
административното производство от И.М.,
в качеството й на управител на ЕТ „И. – 50 – И.М.“***, в които същата посочила, че „лицата,
назначени през 2017 и 2018 г. не са
постъпвали на работа, не са получавали трудови възнаграждения“, с изключение на
С.Х.М.и П.К.К..
Видно
от Постановление за отказ да се образува наказателно производство изх. №
1754/2019 г. от 08.10.2019 г., по отношение на М. е отказано да бъде образувано
наказателно производство за подаваните от нея документи с невярно съдържание
(декларации, че лицата извършват трудова дейност), тъй като сами по себе си те
не са документите, въз основа на които са били изплащани обезщетенията за
безработица. В хода на проверката обаче, както от обясненията на част от
назначените в ЕТ „И. – 50 - И.М.“ лица,
така и на самата М. се установило, че от 2017 г. насам всички назначени
лица реално не са полагали труд, а са били назначени, защото не им е достигал
осигурителен стаж за получаване на обезщетение за безработица. М. посочила, че работи сама, като осъществява
единствено счетоводни и копирни услуги на трети лица, а от 2017 г. започнала
да назначава само по документи различни
лица във фирмата си, които реално не са работили при нея. Всичко това правела с
единствената цел впоследствие тези лица да имат възможност да използват платена
трудова борса. Заявила също, че от 2017 г. всички назначени при нея лица й
заплащали 60 лева такса за извършваната услуга, както и че те сами са заплащали
дължимите осигуровки. М. посочила още,
че трудови възнаграждения на всички тези лица не е заплащала, тъй като същите
не са работили реално във фирмата й.
В съдебно
заседание, проведено на 17.05.2021 г. жалбоподателката
Х. е изслушана от съда при условията на чл. 176 от ГПК. Същата заявява, че е
сключила трудов договор с ЕТ „И. – 50 – И.М.“, като предварително са се
споразумели да работи само 8 дни. Посочва, че в офиса е работила само И.М., като
заявява, за дните, за които е работила, е получила 460 лева по банков път,
както и че М. е назначавала хора, за да може „да ги оправи на борсата“. Заявява също, че през тези 8 дни е чистила
офиса и отвън, както и че освен нея, по същото време е имало назначени още 2
или 3 чистачки.
Като
свидетел по делото е разпитана И.М. -
управител на ЕТ „И. – 50 – И.М.“***, която посочва, че фирмата й се занимава
със счетоводни, копирни и други услуги на граждани. Същата заявява, че офисът й
е около 20 кв.м., както и че жалбоподателката Х. е работила при нея за времето от 01.11.2017 г.
до 09.11.2017 г. като метач. Посочва също, че трудовото възнаграждение за отработените дни е
било в размер на 146.37 лева и го е заплатила на жалбоподателката в брой. М.
заявява още, че през 2017 - 2018 г. във фирмата й са били назначени 101 души,
които са се занимавали с почистване и с подреждане на документи. В показанията
си М. обяснява, че разликата в обясненията, които е дала в хода на
административното производство и тези, депозирани пред съда се дължи на обстоятелството,
че е била много стресирана и е била заплашвана, че „за всеки назначен човек“ ще плати глоба в
размер на 2000 лева. Твърди още, че за лицата С.М. и П.К.е поела ангажимент да
плати по 2 000 лева глоба и затова е посочила, че те са работили при нея,
а за всички останали е заявила, че не са осъществявали трудова дейност.
С оглед
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на
оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За да е законосъобразен
един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона.
В конкретния казус предмет на оспорване е
Решение № 2153-28-13/08.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО, пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98,
ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по ал. 5, като ал. 3 от същия текст
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Оспореното
решение е издадено от Директора на ТП на
НОИ – Ямбол, поради което съдът намира, че то е издадено от компетентен орган
по чл. 117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също
е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Решението – предмет на жалбата е и законосъобразно. Става
въпрос за следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените
суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили,
заедно с лихвата по чл. 113, а съгласно ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на
сумите е без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение: 1) по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т.
2; 2) когато след изплащането им са представени нови
документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и
срока на изплащане; 3) на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия
в резултат на получени доказателства за прилагане на разпоредбите на
международен договор, по който Република България е страна, или на европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност.
При тази законодателна уредба и с оглед на
обстоятелството, че Разпореждане № 282-00-279-3 от 29.11.2017 г. на
Ръководителя на осигуряването за
безработица, с което на жалбоподателката Х. е отпуснато обезщетение за безработица за
времето от 10.11.2017 г. до 09.09.2018 г. в размер на
22.21 лева дневно е отменено с Разпореждане № 282-00-279-5 от 09.03.2020 г., а
впоследствие с друго разпореждане - № 282-00-279-6 от 09.03.2020 г. на същата е
отказано отпускането на парично обезщетение за безработица, става ясно, че основният
въпрос, на който следва да се даде отговор е дали у жалбоподателката е била
налице добросъвестност при получаването на паричното обезщетение за безработица
за времето от 10.11.2017 г. до 27.08.2018 г.
Добросъвестността
по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО при получаване на сумите е обстоятелство
погасяващо задължението за връщане. Тя не е дефинирана легално в разпоредбите
на КСО, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че
е налице, когато получателя е със съзнанието и субективното отношение, че
сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на
получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание,
че няма право на тях. Това отношение може да се дължи на неправилна преценка
както на фактите, така и на правото, което обаче е без значение за наличието на
добросъвестност. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде
задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания са
едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им.
Това са фактите и обстоятелствата от значение за случая, които
административният орган, съгласно чл. 35
и чл. 36 от АПК трябва изясни, преди да пристъпи към издаването на
индивидуалния административен акт.
В конкретния случай С.Х. е имала сключен трудов договор с ЕТ „И. – 50 –
И.М.“, който към момента на подаване на заявлението
за отпускане на парично обезщетение за безработица
е бил прекратен, като същата е отговаряла и на останалите изисквания по чл. 54а
от КСО. Съгласно трайната практика на ВАС на РБ обаче, обективирана в
Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015
г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. №
14312/2015 г. и др., наличието на трудово правоотношение не е
достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от
него права на обезщетение. От
съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че
едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено,
е да извършва трудова дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл.
4 от КСО. Идентичност между трудовото, респективно – служебното и
осигурителното правоотношение не съществува. Наличието на трудово или служебно
правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да
упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има валидно
възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз
основа на това правоотношение.
В настоящия казус както управителя на търговеца, с който е бил
сключен трудовият договор, така и жалбоподателката Х. твърдят, че последната е извършвала трудова
дейност въз основа на този договор. Съдът обаче не кредитира тези
твърдения. На първо място, налице са
съществени противоречия в обясненията на жалбоподателката и показанията на свидетелката М. относно размера
на полученото от Х. възнаграждение и начина на изплащането му – първата от тях
заявява, че е получила по банков път сумата от 460 лева за въпросните 8 дни, а М.
– че е изплатила на жалбоподателката сумата от 146.37 лева в брой. На второ място,
и в писмените си обясненията, депозирани в ТП на НОИ – Ямбол, и в тези, дадени
в хода на извършваната от Районна
прокуратура - Ямбол проверка по пр. вх. № 1754/2019 г. свид. М. е заявила,
че всички назначени през 2017 и 2018 г.
лица не са постъпвали фактически на работа и не са получавали трудови
възнаграждения. За първи път в съдебно заседание по настоящото дело последната
посочва, че Х. действително е работила
въз основа на сключения с нея трудов договор. Що се отнася до твърденията на М.,
че била стресирана и заплашена от
проверяващите и поради тази причина е
заявила, че назначените през 2017 г. лица (между които е и Х.) не са работили
фактически и не са получавали реално трудови възнаграждения следва да се
посочи, че доказателства за оказван какъвто и да било натиск по делото липсват.
Нещо повече, в хода на извършваната от ЯРП проверка самата М. отново е заявила,
че тези лица не са работили, а тя ги е назначавала фиктивно срещу сумата от 60 лева,
за да могат да получават обезщетения за безработица, като осигурителните
вноски си заплащали сами.
С оглед на това съдът
намира, че жалбоподателката Х. действително не е
полагала труд по силата на сключения между нея и ЕТ „И. – 50 – И.М.“*** трудов
договор. А обстоятелството, че труд реално не е
полаган по това трудово правоотношение е обстоятелство, което е било известно
на жалбоподателката и което е достатъчно, за да се приеме наличието на
недобросъвестност у нея при получаването на паричните обезщетения за безработица. А както вече бе посочено по-горе, по силата
на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания
се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113,
т.е. законната лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореното решение на Директора на
НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане са напълно законосъобразни и
обосновани. Подадената жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен
на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.М.Х. *** против Решение № 2153-28-13/08.02.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й
против Разпореждане № 282-00-279-7/15.12.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ, гр. Ямбол.
ОСЪЖДА С.М.Х. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр.
ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ
на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/не се чете