Определение по дело №43/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на гл. XXI НПК.

С Присъда № 2454/26.04.2011 г. по н.о.х.д. № 482/2010 г. Районен съд – Р. е признал подсъдимия М. А. Б. за виновен в това, че при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан /присъда № 42/25.11.1993 г. по НОХД № 78/1993 г. по описа на БлОС, влязла в законна сила на 08.08.1994 г./ за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода на не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и при условията на продължавано престъпление – през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината е извършил следните две деяния, които осъществяват един състав на едно и също престъпление, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото:

- На 28.05.2006 г. за времето от 09:00 часа до 19:00 часа от селскостопанска постройка в м. „С.”, землището на С. Б. О. Р. в съучастие като съизвършител с лицето З. Л. Х. от С. Д. О. Г. и чрез използване на МПС – лек автомобил м. „Мерцедес 124” с ДК № ... отнел чужди движими вещи – осем /8/ броя ярета на обща стойност 560,00 /петстотин и шестдесет/ лева от владението на Н. З. Б. от С. Б. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

- На 28/29.05.2006 г. от двор на частен дом в С. М. в съучастие като съизвършител с лицето З. Любенов Х. от С. Д. О. Г. и чрез използване на МПС – лек автомобил м. „Мерцедес 124” с ДК № ... отнел чужди движими вещи – два броя овце на обща стойност триста /300/ лева от владението на Г. П. М. от същото С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 , вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. І, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 196, ал.1, т. 2 , вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. І, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи в затворническо заведение от „закрит тип” при първоначален „строг режим”. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК от така определеното наказание е приспаднатовремето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” в размер на 1/една/ година, 5 /пет/ месеца и 9 /девет/ дни, считано от 30.05.2006 г. до 09.11.2007 г. На основание чл. 70, ал. 7 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи и остатъка от наказанието, наложено му с Присъда № 42/25.11.1993 г. по НОХД N 78/19993 г. на БлОС в размер на 4 години 8 месеца и 25 дни в затворническо заведение от „закрит тип” при първоначален „строг режим”. С присъдата М. А. Б. е осъден да заплати на Районен съд –Р. сума в размер на 404.40 лв. - сторените разноски по делото за вещо лице и свидетели.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия, в която я оспорва като незаконосъобразна, неправилна и явно несправедлива, без да излага конкретни съображения за това.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение пледира за потвърждаване осъдителната присъда на първостепенния съд. Намира, че базирайки се на обективен анализ на всички доказателства, събрани на досъдебното производство и тези в хода на съдебното следствие, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. Прокурорът счита, че коректно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Ш. и М. като подкрепящи обвинението. Наред с тях, показанията на свидетеля съизвършител на деянието - Х., представлявали преки и обвинителни доказателства срещу подсъдимия, макар да отрича подсъдимият да е автор на деянието. Тези доказателства заедно с протоколите за претърсване и изземване и за доброволно предаване налагали правилния извод на решаващия съд относно авторството на престъплението.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия навежда доводи за недоказаност на обвинението. Поддържа становище, че от показанията на свидетелите Х., К. и Ш. се установява, че подсъдимият не е участвал в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично и дава обяснения. В последната си дума настоява, че не е връщал пари за откраднатите животни и моли да оправдателна присъда.

ОС - Б., след като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата нужни за неговото правилно решаване. След самостоятелен анализ на доказателствените материали по делото по отделно и в тяхната съвкупност, настоящата съдебна инстанция намира следното от фактическа страна:

М. А. Б. е роден на 17.05.1966 г. в Г. Г. Д., жител и живущ в Г. Г. Д., българин, български гражданин, женен, осъждан, с основно образование, ЕГН *.

Осъждан е с присъда № 42/25.11.1993 г. по НОХД № 78/1993 г. по описа на БлОС, влязла в законна сила на 08.08.1994 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 20 години, намалена по реда на надзора на 17 години, като е предсрочно условно освободен за остатъка от 4 г., 8 м. и 25 дни.

На 28.05.2006 г. свидетелите Х. и Ш. били в кафене, находящо се в Г. Г. Д.. След известно време при тях отишъл подсъдимият М. А. Б. и помолил първият от свидетелите същия ден да му услужи с автомобила си - марка „Мерцедес 124” с ДКN .... Свидетелят Х. му отказал, но предложил на подсъдимия да го закара с автомобила си до неизвестно място. Б. се съгласил и се разбрали по-късно Х. да отиде и да го вземе от дома му. Същият ден, преди обяд, двамата се срещнали и потеглили с автомобила на Х. към Г. Р. като намерението им било да оглеждат животни за изкупуване. Когато минавали по околовръстния път между с. Б. и Г. Р. отбили и спрели автомобила до селскостопанска постройка в м. „С.”, землището на С. Б. О. Р. в която свидетелят Н. З. Б. от С. Б. отглеждал ярета. Влезли в постройката, която не била заключена и взели от нея 8 ярета, които натоварили в багажника на автомобила. Яретата били на 3 месеца с тегло около 15-20 кг. След това свидетелят Х. и подсъдимият М. А. Б. потеглили с автомобила за Г. Г. Д. и разтоварили животните в дворното място пред къщата на подсъдимия М. А. Б., находяща се на У. ”З.” N 6.

По-късно същия ден свидетелят М. се обадил на свидетеля Х. с молба последният да го закара до С. Гайтаниново, за да нагледа вилата си. Последният се съгласил и двамата потеглили. След като се върнали в Г. Г. Д. в късния следобед около 16-17 часа, се насочили към местен сладкарски цех, за да вземат нещо сладко за ядене. Двамата излезли от автомобила, като свидетелят М. влязъл в цеха. Когато излязъл, свидетелят Х. разговарял с подсъдимия М. А. Б.. Доколкото разбрал двамата разговаряли за това Х. и Б. да отидат някъде с автомобила на първия. След това М. и Х. се разделили.

Същата вечер подсъдимият и свидетелят Х. отново с автомобила на Х. отишли в С. М. О. Б.. Свидетелят Х. спрял автомобила в близост до къщата на свидетеля Г. М.. Свидетелят Х. останал в автомобила, а подсъдимият М. А. Б.влязъл в двора на къщата, където се намирала отключена стопанска постройка и взел оттам две овце, след което ги натоварил в багажника на автомобила. По-голямата овца била петгодишна, с тегло около 70 кг., а по-малката – двегодишна, около 40-50 кг. След това подсъдимият и свидетелят Х. се върнали в Г. Г. Д., където разтоварили животните в двора на подсъдимия М. А. Б. на горепосочения адрес.

На 30.05.2006г. било извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимият М. А. Б., в хода на което последният предал доброволно 4 броя ярета и 1 овца. Те били част от животните, отнети от собствениците им – свидетелите Н. З. Б. и Г. М..

В последствие откритите ярета и овца са върнати на собствениците им, като липсващите такива са заплатени от подсъдимия и сумите са предадени на пострадалите. По делото е назначена и приета съдебно - оценителна експертиза, според чието заключение стойността на инкриминираните вещи е общо 860 лева.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите Г. М., Н. Б., Ф. Ш., Н. М., Ю. К., Л. К. (частично), З. Х. (частично); обяснения на подсъдимия (частично); заключение на съдебно-оценителна експертиза, изготвена от в.л. М. О. (л. 75 от ДП); Протокол за доброволно предаване (л. 80 от ДП); разписки (л.77-79 от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства, фотоалбум, справка за собственост на МПС, справка за съдимост.

При служебната проверка на постановената присъда и доказателствената съвкупност по делото, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е извършил дължимия коментар и анализ на доказателствата и доказателствените средства по делото. Правилно районният съд, а на собствено основание и настоящата инстанция, кредитира показанията на свидетелите Ф. Ш. и Н. М.. Първият от тях помни как в деня на инкриминираното деяние подсъдимият потърсил свидетеля Х. и двамата се уговорили да отидат до неопределено място с лекия автомобил на Х.. Чрез показанията си, дадени в съдебно заседание от 21.05.2007 г., свидетелят М. пък дава информация за втората проведена между Б. и Х. среща от късния следобед на същия ден, в която двамата отново разговаряли да отидат някъде с колата на Х.. Настоящият въззивен състав не кредитира показанията на този свидетел, дадени пред районния съд на 16.09.2009 г., когато твърди, че пред сладкарския цех не е виждал З. да говори с подсъдимия. Същите противоречат на първоначално заявеното от него и не кореспондират на останалата доказателствена съвкупност (вкл. обяснения на подсъдимия), която очертава хронологичната последователност на инкриминираното деяние и авторството на последното. Сериозна яснота за извършеното престъпление и неговата същност дава преди всичко свидетелят З. Х., който е съизвършител на същото (одобрено Споразумение № 1061/23.05.2008 г. по н.о.х.д. № 673/2006 г. по описа на РС – Р.). Последният описва с конкретика механизма на деянието и отнетите вещи. Съдът не кредитира неговите показания в частта досежно авторството на деянието, намирайки че същите са дадени единствено в подкрепа на защитната версия на подсъдимия. Х. първоначално потвърждава, че деянието е извършено в съучастие с друго лице, отричайки обаче това да е подсъдимият Б., като заявява, че не желае да каже името на съучастника си от страх да не му се случат лоши неща. Впоследстие сочи, че е бил с лице на име Д. Ш.от с. Б., за което се установи, че е починало на 02.05.2007 г. В съдебно заседание от 21.02.2011 г. Х. изобщо отрича да е участвал в престъплението, като твърди, че е придружил лице с прякор „Л.” да вземе въпросните животни, тъй като последният имал съгласието на собствениците. Подсъдимият също дава противоречиви обяснения. Първоначално при разпита пред съдия в досъдебната фаза признава, че е извършител на инкриминираното деяние. Съдът кредитира тези негови признания като кореспондиращи на останалите доказателства по делото. В съдебното производство се отрича от тях, и заявява, че Х. е извършил престъплението заедно с лице с прякор „Д.” от с. Б.. Впоследствие лансира версията, че съучастник на Х. не е първоначално посоченото от него лице, а е Д. Ш.

В своите показания Х. потвърждава, че откраднатите ярета и овце били откарани в дома на Б.. В тази им част неговите показания са противоречиви и нелогични, тъй като хем твърди, че яретата били закарани в къщата на Б., за да ги купи, хем после заявява, че яретата и овцете били закарани в дома на някаква жена, с която подсъдимият живее. Тези последни негови твърдения имат за цел да очертаят сценарий на случилото се, в който е изключено участието на подсъдимия в изпълнителното деяние на престъплението, а намирането на вещите в дома на последния да бъде обяснено със съществувала между съизвършителите и Б. уговорка последният да закупи животните. Настоящата инстанция не приема подобна версия, макар последната допълнително да се доизгражда от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите А. К. (А. Б.), М. К. и Н. Ш.. Взети по отделно, и съпоставени едни с други и с останалите доказателства по делото същите не могат опровергаят изводите на съда за авторството и механизма на престъплението. На първо място, обясненията на подсъдимия Б. съдът прецени внимателно, като оцени ролята, която законът им отрежда на средство за защита и на основно доказателствено средство в процеса. Подсъдимият и свидетелките А. К. и М. К. очертават картина при която преди обяд Х. и едно трето лице закарали откраднатите ярета в дома на подсъдимия, за да ги купи. Двете овце пък били закарани в дома на К. през нощта. От така събраните гласни доказателства прави впечатление, че същите възпроизвеждат коректно отделни детайли от предшестващите и последващите инкриминираното деяние обстоятелства, като същевременно съдържат противоречия в частта, обясняваща как инкриминираните вещи са се озовали в двора на подсъдимия. Така например Б. потвърждава, че на датата на инкриминираното деяние е бил на кафе в Г. Г. Д.; че яретата били доставени в дома му; че с Х. са се срещнали пред склад по-късно през деня. Твърди обаче, че след като яретата стояли цял ден в неговия двор, момчетата, които са ги докарали, са си ги взели обратно; както и че овцете пък били закарани при другата жена, с която подсъдимият живее и ги разтоварили в дворчето. В подобна насока са и показанията на двете разпитани свидетелки. Те противоречат на показанията на свидетеля Х., който заявява, че всички животни били закарани при някаква жена, а не само овцете. Отделно от това съдът не може да не отчете заинтересоваността и пристрастността на двете свидетелки, доколкото едната е дъщеря на подсъдимия, а другата – жена, с която живее на семейни начала, поради което цени същите като средство за поддържане защитната позиция на подсъдимия. Поради всички гореизложени съображения настоящата инстанция не възприема и очертаната от защитата версия, че впоследствие всички животни били закарани в дома на друго лице, от където всъщност полицаите ги иззели и ги превозили до дома на подсъдимия, за да направят снимки. Поради това не кредитира показанията на свидетелите Н. Ш., Л. К., М. К. и обясненията на подсъдимия Б. досежно заявените обстоятелства в тази насока. Последните са не само вътрешно противоречиви, но и не кореспондират на останалите събрани доказателства – на показанията на свидетелите Ю. К. и Л. К., дадени в съдебно заседание от 26.02.2009 г., когато заявяват, че полицаи са иззели овце и ярета от двора на Б..

Правилно първостепенният съд е изключил от доказателствения материал по делото показанията на свидетелите А. Ц., Г. П., К. М., доколкото с тях не се установяват релевантни факти и обстоятелства от предмета на доказване.

Въззивният съд изключи от доказателствата по делото изготвения протокол за претърсване и изземване. Независимо от обстоятелството, че същият е одобрен по надлежния ред от съдия, в хода на съдебното следствие се установи, че е изготвен при нарушение на процесуалните правила. От разпита на св. К. и св. К. – помени лица, става ясно, че двамата са наблюдавали действията на разследващите органи от улицата, не са били запознати със същността на извършващото се, както и не са им били разяснени правата и задълженията на поемни лица. Отделно от това, свидетелката К. заяви, че е неграмотна и не се е подписвала под протокола.

Ролята на поемните лица при извършването на действия по разследването е изключително важна - присъствието им се явява своеобразна гаранция, че това, което е отразено в протокола за проведено следствено действие, съответства на обективната реалност. Доколкото свидетелката е неграмотна, няма как чрез подписа си да удостовери, че отразеното в протокола е това, което реално е извършено като процесуално действие от страна на разследващите. Въпреки това чрез показанията на двете поемни лица се установява, че животните са били иззети именно от дома на Б.. Инкриминираните вещи-предмет на престъпното посегателство се установяват от показанията на свидетелите Н. Б. и Г. М. – пострадали от деянието.

Правилно първостепенният съд е кредитирал протокола за доброволно предаване, изготвен по реда и условията, визирани в процесуалния закон. Няколко дни след извършване на престъплението – на 08.06.2009 г. дъщерята на подсъдимия е предала парична сума, представляваща равностойността на липсващите вещи, което процесуално действие е закрепено в горепосочения протокол. Последният не може да не бъде ценен от настоящата инстанция като доказателство насочващо към авторството на инкриминираното деяние.

Съдът възприема и писмените доказателства, приобщени към делото на основание чл. 283 НПК, спомагащи за разкриване на обективната истина по делото.

При правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, законосъобразен и обоснован е извода на РРС, че подсъдимият М. А. Б. е извършил престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 , вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. І, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по гл. V от НК, попадащо в групата на престъпните посегателства против собствеността, при които неправомерно се отнема чуждо имущество. От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на кражбата чрез отнемане предмета на престъплението – 8 броя ярета от владението на пострадалия Н. З. Б. от С. Б. и 2 броя овци от владението на пострадалия Г. П. М. от С. М. като това е станало без съгласието на последните. Подсъдимият е прекъснал фактическата власт, упражнявана от пострадалите, и е установил своя върху същите. От обективна страна деянието се характеризира и със средството за неговото извършване – чрез използване на моторно превозно средство, посредством което е била установена фактическата власт върху откраднатите вещи с оглед броя и характера на същите. Последното представлява квалифициращо обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 НК. Изпълнителното деяние е извършено в съучастие като съизвършител със свидетеля З. Х.. Не на последно място подсъдимият Б. е извършил престъплението след като е бил осъждан /присъда № 42/25.11.1993 г. по НОХД № 78/1993 г. по описа на БлОС, влязла в законна сила на 08.08.1994 г./ за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода на не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, поради което и деянието, за което е му е повдигнато обвинение, се явява извършено в условията на опасен рецидив по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК вр. чл. 29, ал. 1, б.”б” НК. Безспорно се установи, че инкриминираното деяние е осъществено в хипотезата на чл. 26, ал. 1 НК. Подсъдимият Б. е извършил две деяние, всяко от което осъществява поотделно състав на едно и също престъпление – кражба, извършени са през непродължителни периоди от време – в един ден, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Законосъобразни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че от субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като престъпният деец е съзнавал противоправния му характер и неговите общественоопасни последици, но мотивиран да се облагодетелства по неправомерен начин желаел и целял тяхното настъпване.

По отношение на индивидуализацията на наказанието, настоящият въззивен състав намира, че неправилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и е наложил наказание под най-ниския предел на същото. Първостепенният съд е отбелязал, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, като не е съобразил времето и начина на извършване на престъплението - в съучастие с друго лице, като първото деяние е осъществено в извъннаселено място, на околовръстен път, а второ – в нощно време. На следващо място не може да бъде пренебрегната високата степен на обществена-опасност на подсъдимия – същият е с обременено съдебно минало, осъждан за тежко умишлено престъпление – квалифицирано убийство по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, поради което необоснован е изводът на районния съд, че подсъдимият се ползва с добри характеристични данни. Не могат да бъдат споделени и изводите в присъдата, че смекчаващо отговорността обстоятелство е тежкото материално и социално положение на подсъдимия, доколкото по делото се събраха данни, че същият има собствен бизнес свързан с изкупуване на животни, от който се издържа. Доколкото обаче производството пред въззивния съд е висящо само по подадена жалба от подсъдимия, то неговото положение не може да бъде влошавано респ. окръжният съд няма правомощието да коригира присъдата в тази й част като увеличи наложеното наказание. Правилно РС – Р. е приспаднал от определеното наказание времето, през което Б. е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и е определил вида пенитенциарно заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието.

С оглед обстоятелството, че подсъдимият М. А. Б. е извършил деянието в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието, наложено с присъда № 42/25.11.1993 г. по НОХД № 78/1993 г. по описа на БлОС, влязла в законна сила на 08.08.1994 г., правилно районният съд е постановил същият да изтърпи и остатъка от това наказание в размер на 4 години, 8 месеца и 25 дни в затворническо заведение от „закрит тип” при първоначален „строг режим” на изтърпяване.

Като заключителен извод може да се посочи, че присъдата на Районен съд – Р. следва да бъде потвърдена. При извършената служебна проверка не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи нейната отмяна.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 НПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 2454/26.04.2011 г. по н.о.х.д. № 482/2010 г. по описа на Районен съд – Р..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: