МОТИВИ
към Присъда № 241/19.06.19г.
по НОХД № 266/2019год.
по описа на РС-Силистра
Подсъдимият Д.М.Е. е предаден на съд за това, че на 08.02.2018 г. в гр.С, в
кафене на бензиностанция „ОМВ“ е отнел чужди движими вещи- парична сума в
размер на 910,00 / деветстотин и десет / лева от владението на Я.И.М. ***, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои-
-престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
В проведеното открито разпоредително заседание и предвид
неявяването на подс.Е., съдът с мотивирано протоколно определение е изменил
мярката му за неотклонение от „подписка“ в „Задържане под стража“ и го обяви за
общодържавно издирване. С оглед изложеното и на основание чл.25 ал.1 т.2 от НПК
съдът е спрял производството по настоящето НОХД № 266/2019г. по описа на съда,
до установяване местонахождението на подс.Е..
Видно от последващите действия подс.Е. е бил задържан на
29.05.2019г. и предаден на РС „ИН“-С с оглед изпълнение на мярката му за
неотклонение. Предвид отпадналата нужда от спиране на производството, с
Разпореждане 0 182/ 03.06.2019г. съдът е възобновил производството но
настоящето НОХД № 266/2019г. по описа на съда, като е предоставил правна помощ
на подс.Е., съобразно нормата на чл.94 ал.1 т.6 от НПК.
В проведеното открито разпоредително заседание съдът след
като изслуша страните по въпросите по реда на чл.248 от НПК, счете, че са
налице условията за продължаване на производството по реда на чл.27 от НПК, в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, каквото искане отправи защитата на подс.Е..
Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на
материалите по делото установи, че са налице условията за производство по тази
глава и съобразно разпоредбата на чл.370 ал.2 от НПК одобри отправеното искане
от подсъдимият за провеждането на процедурата по гл. 27 от НПК- съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция и производството продължи по реда на
тази глава. Подсъдимият беше запознат с правата си по чл.371 т.2 от НПК като
съда го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направените от него самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК ще се ползват
при постановяване на присъдата.
Предвид процедурата по която започна да се движи
производството по делото не бяха разпитани свидетелите, вещи лица и самият
подсъдим, който призна изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед хипотезата на чл.252 ал.1 от НПК, съда обяви за
приключило откритото разпоредително заседание и веднага след него разгледа
делото по същество, като указа на страните, че същото следва да се движи по
реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Пострадалият Я.И.М., редовно призован, явява се лично в откритото
разпоредително съдебно заседание, като заяви, че желае да се възползва от
правата си по чл. 84 от НПК и да се конституира в качеството на граждански ищец
срещу подсъдимият Е.. Заяви, че предявява граждански иск на стойност 910,00
лева съобразно нанесената му щета, представляващи претърпени имуществени вреди
от извършеното престъпление срещу подс.Е..
Съда след като изслуша становищата на страните счете
искането на пострадалият М. за допустимо и своевременно предявено и го конституира
на осн. чл. 84 от НПК като граждански ищец в процеса, като прие за съвместно
разглеждане предявеният от него граждански иск на стойност 910,00 лева срещу
подс. Е..
Представителя на обвинението пледира за осъдителна
присъда, като указва налагане на наказание лишаване от свобода над минимален размер,
предвиден в НК за този текст при приложението на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен
срок от 3 години.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие
по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подс.Д.М.Е. и постр.Я.И.М. се познавали от няколко
години. Постр.М. бил в добри взаимоотношения с бащата на подсъдимия– св.М.Е.. С
подсъдимия били по-скоро познати, а не приятели.
На 07.02.2018 г. постр.М. очаквал доставка на хладилни
компресори, за които следвало да заплати. Поради това носил у себе си 1000 лв., но доставката не се осъществила.
Съхранявал парите в черно кожено портмоне. Портмонето държал в личната си
кожена чанта за през рамо, която носил със себе си. След като приключил работа постр.М.
взел описаната чантичка с посочената парична сума и отишъл в заведение „Пулсар“
в гр. С, където срещнал подс.Е. и приятел на последния - св.С.М. (с турско име
С.). Почерпили се, като консумирали и алкохол. В последствие посетили второ
заведение в същия град. На няколко пъти подс.Е. заявявал, че у себе си има
около 100,00 лв. Малко след полунощ,
вече на 08.02.2018 г., тримата заедно решили и посетили кафене на
бензиностанция „ОМВ“ в гр.С, където седнали да изпият по нещо. Разположили се
на бара. Постр.М. бил в края, отляво на последния бил св.С.М., подс.Е.
отляво на св.М. в близост до прозорците
на бензиностанцията. Постр.М. имал вече 910,00 лв. у себе си, когато влезли в
кафенето. Същите продължавал да съхранява в черното си кожено портмоне.
Портмонето пък държал в личната си кожена чанта за през рамо.
Малко след като се настанили постр.М. оставил чантичката
си с портмонето и парите в нея на бара до себе си (отдясно). Тримата посетители поръчали
на св.Д.С.– касиер в бензиностанция „ОМВ“, една бутилка уиски „Джак Даниелс“. Подс.Е. я платил. При плащането св.С. забелязала, че
подсъдимия извадил само няколко банкноти по 20,00 лв. На няколко пъти подс. Е.
казвал пред св.С., че пострадалият разполагал с много пари у себе си въпросната
вечер. Малко преди да отворят поръчаната бутилка същата паднала на земята и се
счупила. Междувременно подс.Е. обикалял наоколо, незабелязано взел чантичката
на пострадалия докато последния не гледал към нея, минал зад пострадалия и
отново застанал вляво до св.М. Малко след това излязъл от заведението с
чантичката скрита под връхната му дреха. След като напуснал заведението подс.Е.
отворил чантата и портмонето в нея. Взел съхраняваните там 910,00 /деветстотин
и десет/ лева, прибрал ги у себе си и отново влязъл в бензиностанцията.
Приближил се до пострадалия, който въобще не забелязал описаните действия на
подсъдимия. Оставил чантичката и портмонето на стола до пострадалия. Не върнал
парите. Последните били у него. Малко след това поръчал втора бутилка уиски
„Джак Даниелс“, тъй като първата била счупена. Платил на св.С., която
забелязала, че този път подс.Е. извадил пачка намачкани пари.
Не след дълго тримата–св.М., постр.М. и подс.Е., решили
да се прибират. Било късно през нощта. Напуснали заведението. Разделили се.
Постр.М. си хванал такси. Таксиметров шофьор бил св.Б.В.Й. Когато пристигнал до
дома си постр.М. възнамерявал да заплати таксиметровата услуга. Отворил
чантичката си, но установил, че в нея няма никакви пари. Портмонето било
празно.
По делото е изготвена видеотехническа
експертиза. Видно от същата изображението, извлечено от видео записа е негодно
за лицево идентификационно изследване, но може да бъде използвано за разпознаване
от свидетели и очевидци. Св.Б.Д. след предявяване на изображение на подсъдимия разпознал
същия именно като подс.Д.Е..
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства: признаването
на вината на подсъдимият Е. чрез обясненията си, депозираните показания на
свидетелите, заключението на видео-техническата експертиза, както и от приетите
като надлежно доказателство по делото материали по ДП № 1886 ЗМ-109/2018 год.
по описа на РУ на МВР- С.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери,
че подсъдимият Е. е осъществил всички съставомерни признаци на престъпление
по чл. 194 ал.1 от НК.
От обективна страна: Обект на престъплението “кражба“ са обществените
отношения, свързани с правото на собственост. Предмет на престъплението е чужда
движима вещ, която има определена стойност, в случая парична сума на обща
стойност 910.00 лв, видно от доказателствата по делото.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия по
отнемане на чуждата движима вещ, посредством които деецът е прекъснал
фактическата власт върху нея и е установил свое владение, без знанието и
съгласието на владелеца й- подсъдимият е прекъснал владението върху
вещите от страна на техният владелец, установил е свое владение върху отнетото имущество, получил е възможността да се
ползва и разпорежда с него по своя воля. Кражбата е завършена,
когато деецът прекъсне досегашното владение на вещта и установи свое владение,
без да е необходимо това владение да е дълготрайно, нито деецът да е успял да
укрие вещта, да се е разпоредил с нея като със своя или да е обезпечил някаква
полза от отнемането й. Изпълнителното деяние на
кражбата е довършено с отнемането на посочените по-горе вещи от владението
на пострадалото лице. Установил е свое владение върху отнетото имущество,
получил е възможността да се ползва и разпорежда с него като със свое по своя
воля. Изпълнителното
деяние е довършено. Престъпните
деяния, за които е привлечен в качеството на обвиняем подс.Е. в настоящия
процес не са маловажни случаи. Тези деяния не представляват по- ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на кражби, въпреки, а и вредните
последици не са малозначителни.
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на
вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК - деецът е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите обществено
опасни последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал
всички елементи от състава на престъплението и е имал намерението
противозаконно да присвои чуждите вещи, видно от поведението му преди, по време
и след извършване на деянието. Същевременно е съзнавал неправомерността на
поведението си, но е искал и настъпването на последиците от него. Подсъдимият е извършил деянието като наказателно отговорно лица.
Предвиждал е неизбежното причиняване на престъпния резултат и съзнателно се е
насочил към причиняването на престъпните последици. Подсъдимият е участвал в
горепосочената поредица от действия и в резултат на тях е установил свое владение върху вещите, прекъсвайки
фактическата власт на предишният владелец върху предмета на престъплението.
Като причина за деянието съдът отчита незачитането на
правните норми регламентиращи
обществените отношения, свързани с правото на собственост, ниското
правосъзнание на подсъдимият и стремежът му към облагодетелстване по лек и престъпен начин.
При определяне размера на наказанието на подсъдимият Е.
съдът прецени, като отегчаващи вината обстоятелства голямата обществена
опасност на конкретно извършеното от него и недобрите му характеристични данни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема признаването на вината,
направените самопризнания, изразеното съжаление за постъпката си в съдебно заседание
от подсъдимият.
При определяне на наказанието си съдът не констатира
наличието на многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
от типичната за този вид престъпление, поради което и не приложи разпоредбата
на чл.55 от НК.
Поради факта, че съдебното производство се разви по реда
на Глава 27, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НК, т.е съкратено съдебно следствие
пред първата инстанция, съда следва задължително да приложи разпоредбата на
чл.58а от НК, поради което и на основание чл.194 ал.1 и чл. 58а ал. 1 от НК
наложи на подс.Е. наказание по вид „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 / шест /
месеца, което изтърпяване отложи за изпитателен срок от 3 / три / години на
основание чл.66 ал.1 от НК. До този извод съда стигна анализирайки нормата на
чл.58а от НК, съобразно която в ал.1 при постановяване на осъдителна присъда в
случаите на чл.373 ал.2 от НПК / по който ред се разгледа и настоящето
наказателно производство / съда определя наказанието лишаване от свобода като
се ръководи от Общата част и намалява така определеното наказание с една трета.
Съобразно нормата на чл.194 ал.1 от НК наказанието, което следва да наложи съда
е лишаване от свобода до 8 години. Относно наказанието „лишаване от свобода”
съда в предвид материалите по делото счете, че следва да наложи на подсъдимият Е.
наказание от този вид в размер от 9 / девет / месеца „лишаване от свобода”. В
този случай съда намали съобразно нормата на чл.58а ал.1 от НК с 1/3 от така
определеното му наказание от 9 месеца „лишаване от свобода” и му определи
наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца „лишаване от свобода”. Съдът
намери, че с оглед постигането на целите, визирани в чл.36 НК и преди всичко за
поправянето на подсъдимият не е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното
му наказание, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението
на наказанието за изпитателен срок от 3 години.
Това наказание съда наложи на подсъдимият Е., тъй като
същият е бил реабилиран по давност на основание чл.88а от НК, но няколкократно
осъждан. Щетите от престъплението, които са в достатъчно висок размер не са
били възстановени. Личността на деецът се характеризира с по-
висока степен на обществена опасност. От доказателствата по делото е видно и че
подс.Е. има лоши характеристични данни. Инкриминираното деяние е извършено в
дълъг промеждутък от време, през който подс.Е. не е бил осъждан, но въпреки
това отново се е поддал на престъпните си намерения. На следващо място,
механизмът на извършване на престъплението сочи на по-висока степен на
обществена опасност на самото деяние. Подсъдимият е извършил престъплението
предумишлено и в тъмната част на денонощието, в обществено заведение и в
присъствието на други хора около него. Той предварително е бил мотивиран и имал
за цел да отнеме парите от пострадалият, следователно и въз
основа на тези обстоятелства съда наложи наказание в този размер от 9 месеца
лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а от НК стана 6 месеца
лишаване от свобода, тъй като не са налице предпоставките за прилагане нормата
на чл.55 от НК и е явно, че превенцията спрямо подс.Е. чрез налаганите му
досега наказания не е изиграла своето предупредително и възпиращо въздействие,
а поведението му е останало все същото непристойно.
С установените по представеният от съда начин действия на
подсъдимия той е увредил по недопустим начин имотното състояние на пострадалият
М., причинил му е имуществени вреди, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД
би следвало да понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретният случай
подлежат имуществените и неимуществените вреди на пострадалият от извършеното
спрямо него престъпление. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване критерия
за справедливост на чл.52 от ЗЗД съда приема, че описаните имуществени вреди
най-пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 910,00 лева за
невъзстановените имуществени вреди относно постр. лице М.. При определяне на
размера на одобрения от съда граждански иск се взе в предвид размера на
имуществените вреди, начина по който са били извършени, обстоятелствата и
обстановката при които са били извършени, настъпилият вредоносен резултат и др.
Що се касае за акцесорното искане за законна лихва от датата на увреждането, то
то е напълно основателно, тъй като според чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за
непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването когато дееца е
известен още тогава, а причинителя се смята в забава и без покана според чл.84
ал.3 от ЗЗД.
Подсъдимият Е. следва да заплати и дължимата ДТ за
разгледан граждански иск в наказателното производство, представляваща 4% от
уважената част от гражданския иск. Следователно и въз основа на това, съда
осъди подс.Е. да заплати по сметка на РС-Силистра сумата от 36,40 лева,
представляваща дължима ДТ върху уважената част на гражданския иск.
Подсъдимият Е. следва да понеса и разноските по делото
представляващи възнаграждения на вещи лица в размер на 99,52 лева като ги
заплати по сметка на ОД на МВР- С., тъй като същите са направени по време на
досъдебното производство.
На основание чл.309 ал.4 от НПК съдът с оглед събраните
по делото доказателства относно обществената опасност на деянието и деецът и
така наложеното му наказание отмени взетата спрямо подс.Е. мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата ще изиграе
своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:……………….
/ М. ХРИСТОВ /