МОТИВИ:
Срещу подсъдимия С.П.Н. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На 29.11.2015г около 16,00часа в гр.Плевен, жилищен
блок „*”, на ул.Георги Домусчиев причинил на В.Б.Б. ***
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания, без
разстройство на здравето - престъпление чл.130 ал.2 от НК.
Приет е на основание чл.84 и сл. от НПК за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявения от В.Б.Б.
против подсъдимия С.П.Н. граждански иск за заплащане на сумата от 1000лв за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на деянието предмет на
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждане – 29.11.2015г до окончателното изплащане на сумата.
Конституирана е частната тъжителка В.Б.Б. като граждански ищец в наказателното производство.
Подсъдимият С.П.Н. се явява в съдебно заседание, дава обяснения по
повдигнатото обвинение, като отрича обстоятелството да е нанасял удари на
частната тъжителка. Моли съда да бъде
оправдан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Частната тъжителка В.Б. и
подсъдимият С.Н. живеели на съпружески начала от месец юли 2015г до
28.11.2015г. в жилище в гр.Плевен, жк Дружба.
Между частната тъжителка Б.
и подсъдимия Н. започнали да възникват периодични противоречия от личен
характер.
На 28.11.2015г частната
тъжителка В.Б. *** и отишла да живее в апартамент в гр.Плевен, ул.** /бл. */.
Жилището в бл.* било ползвано от частната тъжителка Б. и подсъдимия Н. по време
на съвместното им съжителство.
На 29.11.2015г свидетелката **
посетила частната тъжителка Б. в жилището в бл.*. Около 16 – 16,30часа частната
тъжителка излязла до магазина, а свидетелката ** останала в апартамента. При
затварянето на входната врата ** чула частната тъжителка да крещи: „**, помощ!“.
Междувременно подсъдимият Н., в явно нетрезво състояние, се намирал на жилищния
етаж пред апартамента в бл. *. Като видял частната тъжителка Б., подсъдимият я
е хванал за ръката и я дръпнал в асансьора. Свидетелката ** излязла от
апартамента и видяла вратата на асансьора да се затваря и последният да тръгва
в посока на долу. В асансьора подсъдимият Н. нанесъл удари с юмруци в лицето,
областта на устата и в тила на главата на частната тъжителка Б.. Свидетелката **
слязла надолу по стъпалата и на първия етаж видяла частната тъжителка и подсъдимия
Н. да слизат от асансьора. Частната тъжителка казала на свидетелката **: „**,
внимавай“. Свидетелката ** се уплашила от вида на частната тъжителка Б., която
била „окървавена, подпухнала, с кръв и подути устни“. В този момент подсъдимият
Н. тръгнал към свидетелката ** държейки нож в ръката, но се обърнал към
тъжителката и й казал: „сега ще те убия, ти подиграваш ли се с мен?“.
Свидетелката ** тръгнала обратно по стълбите към апартамента, а частната тъжителка
заедно със случайно преминаваща жена от жилищния блок се качила в асансьора. Частната
тъжителка Б. подала сигнал към телефон 112, и подала жалба за случилото се в
РП-Плевен.
Подсъдимият Н. бил задържал
лични вещи и документи на частната тъжителка и на 30.11.2015г на последната
било оказано съдействие от полицейските органи и тя прибрала личните си вещи и
документи от жилището, в което живеела.
След нанесения й побой
частната тъжителка Б. посетила съдебен лекар и й бил извършен медицински
преглед. Съгласно медицинско удостоверение за пред съда №701/15 от 30.11.2015г
на д-р ** се установява, че при прегледа на частната тъжителка Б. са
констатирани кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана по лигавицата на устната, отоци по окосмената част на главата и по кожата
на горната устна, като тези увреждания са резултат от тъпи травми и могат да се
получат по съобщения начин, срок и обстановка.
По повод на подадената жалба
от частната тъжителка до РП-Плевен била образувана прокурорска преписка
№В-6564/2015г, която приключила с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 04.12.2015г, поради липса на извършено престъпление
от общ характер.
От заключението на вещото
лице д-р ** по назначената съдебно медицинска експертиза се установява, че на
частната тъжителка В.Б. е било причинено кръвонасядане
и разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната
устна, отоци по окосмената част на главата и по кожата на горната устна. Според
вещото лице д-р ** уврежданията са в резултат от тъпи травми и предвид
морфологията и локализацията на уврежданията, както и липсата на охлузвания по
кожата е приел като механизъм на причиняване удари с ръце по лицето и главата.
От заключението на вещото
лице д-р ** се установява, че описаните травми са довели до болки и страдания
за срок от около една седмица.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
събраните по делото доказателства – от показанията на разпитаните свидетели ** **
и **, чийто показания съдът кредитира напълно с оглед на тяхната последователна
и логическа изложеност, взаимна кореспондентност
и съответствие от една страна със заключението на вещото лице д-р ** по
назначената съдебно медицинска експертиза относно характера и механизма на
причиняване на уврежданията, а от друга – с приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, в това число медицинско удостоверение за пред съда
№701/15 от 30.11.2015г на д-р **, постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 04.12.2015г на РП-Плевен, постановено по преписка
№В-6564/2015г по описа на РП-Плевен. От показанията на свидетелките ** и ** и
от обясненията на подсъдимия Н. се установява, че последният и частната
тъжителка Б. живеели на съпружески начала през 2015г в жилище, находящо се в гр.Плевен, жк
Дружба. Според показанията на свидетелките ** и ** подсъдимият Н. и частната
тъжителка ползвали и жилище, находящо се в гр.Плевен,
бл.*, ул.**. От обясненията на подсъдимия Н. и от показанията на свидетелките **
и ** се установява, че частната тъжителка Б. е напуснала на 28.11.2015г
жилището, в което живеела на съпружески начала с подсъдимия в гр.Плевен, жк Дружба и отишла да живее в апартамента в бл.*. От
показанията на свидетелката ** се установява, че на 29.11.2015г посетила дома
на частната тъжителка Б. в бл.*. Според свидетелката ** частната тъжителка Б.
излязла от апартамента, за да отиде до магазина. Показанията на свидетелката **
са категорични, че частната тъжителка Б. е била в добро здраве без каквито и да
било белези по лицето и главата. От показанията на свидетелката ** се
установява, че след излизането на частната тъжителка Б. от апартамента чула
викове: „**, помощ“ и излязла от апартамента. Според свидетелката ** при излизането си от
апартамента същата видяла вратата на асансьора да се затваря и последният да
тръгва в посока на долу. От показанията на свидетелката ** се установява, че тя
слязла надолу по стъпалата и на първия етаж видяла частната тъжителка и
подсъдимия Н. да слизат от асансьора. Според свидетелката ** частната тъжителка
й казала: „**, внимавай“. От показанията на свидетелката ** се установява, че
същата се уплашила от вида на частната тъжителка Б., която била „окървавена,
подпухнала, с кръв и подути устни“. Според свидетелката ** в този момент подсъдимият
Н. тръгнал към нея, държейки нож в ръката, но се обърнал към тъжителката и й
казал: „сега ще те убия, ти подиграваш ли се с мен?“. Според свидетелката ** тя
тръгнала обратно по стълбите към апартамента, а частната тъжителка заедно със случайно
преминаваща жена от жилищния блок се качила в асансьора. От показанията на
свидетелката ** се установява, че частната тъжителка Б. подала сигнал към
телефон 112. От показанията на свидетелката ** се установява, че веднага след случилото
се същата заедно с частната тъжителка отишли в дома на свидетелката ** **, находящ се в гр.Плевен, на ул.**. От показанията на
свидетелката ** се установява, че частната тъжителка и свидетелката ** посетили
нейния дом, при което тъжителката разказала за нанесения й побой от подсъдимия Н..
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелките ** и ** ** тъй като техните
показания са последователни, ясни, конкретни и в детайли изясняват възприетите
от тях увреждания по лицето и главата на частната тъжителка. Освен това по
делото няма данни, които да сочат наличието на мотив да набедят подсъдимия в
престъпление, което не е извършил. Твърденията на подсъдимия Н., че не е
нанасял удари с ръце в областта на главата на частната тъжителка Б., а
последната се е наранила от вратата на асансьора, според съда представляват
една негова защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото
доказателства, а напротив, опровергава се категорично от заключението на вещото
лице д-р ** по назначената съдебно медицинска експертиза относно механизма на
причинените увреждания. От заключението на вещото лице д-р ** по назначената
съдебно медицинска експертиза се установява, че на частната тъжителка В.Б. е
било причинено кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана по лигавицата на горната устна, отоци по окосмената част на главата и по
кожата на горната устна. Според вещото лице д-р ** уврежданията са в резултат
от тъпи травми и предвид морфологията и локализацията на уврежданията, както и
липсата на охлузвания по кожата е приел като механизъм на причиняване удари с
ръце по лицето и главата. От заключението на вещото лице д-р ** се установява,
че описаните травми са довели до болки и страдания за срок от около една
седмица.
Обвинението срещу подсъдимия Н. е изградено единствено
на базата на косвени доказателства. Такива са обстоятелствата, че подсъдимият Н.
на 29.11.2015г, около 16 – 16,30часа се е намирал пред апартамента на частната
тъжителка в бл.*, частната тъжителка е излязла от апартамента в добро
здравословно състояние без каквито и да е било следи от удари по лицето и
главата, подсъдимият и частната тъжителка са слезли от жилището на 6 етаж в бл.*
до първия етаж с асансьора, при излизането си от асансьора частната тъжителка Б.
е била подута, окървавена и подпухнала, заключението на вещото лице д-р ** по
назначената съдебно медицинска експертиза относно характера на причинените
увреждания и механизма на причиняването им. Изброените косвени доказателства
според съда са достатъчни, за да се приеме, че обвинението срещу Н. е доказано
по несъмнен начин. Съобразно константната съдебна практика на ВКС по
наказателни дела, например Решение №34 от 06.02.1985 по н.д.№6/85г, ІІ н.о. и
Решение №90/21.06.1995г по н.д.№4765/94г І н.о., косвените доказателства –
уликите, могат да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна
присъда само в случай, че направения въз основа на тях извод е единствено
възможният. Обвинение, основано само на косвени доказателства, е доказано по
несъмнен начин съобразно изискваният на чл.303 ал.2 от НПК, когато всяка улика
е свързана с основния факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка с
всички останали, съставлява заедно с тях хармонично цяло и дава основание да се
направят обосновани изводи относно основния факт. В конкретния случай
изброените по-горе косвени доказателства в своята съвкупност съставляват
система от факти, свързани помежду си с главния факт – причинените увреждания
на частната тъжителка Б., защото водят до извод, който е единствено възможен и
изключва всички останали, а именно, че подсъдимият Н. е нанесъл удари с ръце в
областта на лицето и главата на частната тъжителка и й е причинил описаните в
заключението на вещото лице д-р ** увреждания.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимият С.Н. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.130 ал.2 от НК. От обективна страна подсъдимият
Н. на 29.11.2015г около 16,00часа в гр.Плевен, жилищен
блок „*”, на ул.Георги Домусчиев причинил на В.Б.Б. ***
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания, без
разстройство на здравето.
На първо
място, безспорно установени са телесните увреждания на частната тъжителка, като
същите са посочени по вид в медицинската експертиза. Според вещото лице д-р **
на частната тъжителка са причинени кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана по лигавицата на горната устна, отоци по окосмената част на главата и по
кожата на горната устна. В съдебно медицинската практика, както и в
тълкувателната дейност на ВКС /ППВС №3/79г и ТР №51/16.09.1989 по н.д.№41/89г,
ОСНК/ е прието, че разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 от НК
има, когато е налице леко увреждане анатомическата цялост на организма или
тъканите, както и леки изменения във физиологическите функции извън болките и
страданията, а лека телесна повреда без разстройство на здравето – чл.130 ал.2
от НК има, когато увреденият претърпява само болки ли страдания, които се
изразяват в кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху
различни части на тялото. Както бе посочено по-горе от заключението на вещото
лице д-р **, се установява, че описаните увреждания на частната тъжителка Б. са
довели до болки и страдания за срок от около една седмица.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина – пряк
умисъл. Подсъдимият Н. е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянията,
личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Н., съдът взе предвид миналите
му осъждания, които не са изиграли своето превъзпитателно и предупредително
въздействие, обстоятелството, че деянието е извършено в изпитателния срок на
осъждането на подсъдимия по НОХД №123/2014г, и високата степен на обществена
опасност на самото деяние предвид условията на време, място и обстановка, при
които е извършено – в светлата част на денонощието, на стълбището и в
асансьора, представляващи общи части на жилищния блок, пред присъствието на
много хора. Като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимия Н., съдът взе предвид
доброто му процесуално поведение в хода на провежданото досъдебно производство,
насочено към разкриване на обективната истина по делото. Съдът осъди подсъдимия С.П.Н. при условията на чл.54 от НК, при превес на
отегчаващи отговорността обстоятелства за извършеното престъпление по чл.130
ал.2 от НК на наказание Пробация, при следните пробационни мерки:
на основание
чл.42а ал.2 т.1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДВЕ години, като за
явяването и подписването на подсъдимия пред пробационния
служител се определя периодичност три пъти седмично;
- на основание
чл.42а ал.2 т. 2 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ДВЕ години.
- на основание
чл.42а ал.2 т.6 от НК - безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150
часа годишно в продължение на две поредни години.
Според съда това по вид и
размер наказание ще изпълни целите на специалната и генерална превенция
визирани в чл.36 от НК.
Съдът осъди подсъдимия С.П.Н. с ЕГН ********** да заплати на
основание чл. 45 от ЗЗД на В.Б.Б., ЕГН **********
сумата от 500лв, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет
на повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 29.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до 1000лв отхвърли иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Налице са предпоставките за уважаване на предявения
граждански иск, а именно – виновно противоправно
поведение на подсъдимия, настъпил вредоносен резултат и причинна връзка между
това противоправно поведение на подсъдимия и резултата.
При определяне размера на обезщетените за причинените на частната тъжителка Б.
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по справедливост по
справедливост съдът съобрази характера на причинените увреждания и
продължителността на причинените болки и страдания.
Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия
С.П.Н. да заплати държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск в
размер на 50лв. по сметка на
Плевенски районен съд.
Съдът осъди на основание чл.
189, ал.3 от НПК подсъдимия С.П.Н. да заплати на В.Б.Б. направените от нея деловодни разноски в размер на 512лв.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: