МОТИВИ към присъда № 22 от
13.09.2018 година по н.ч.х. дело № 99 по
описа на Тервелски районен съд за 2015 година.
С Тъжба вх. № 1759 от 19.08.2015 година е предявено обвинение от А.М.Х. с ЕГН-**********
*** срещу подсъдимия С.Ю. Руфат с ЕГН -**********, роден на ***г***,понастоящем живущ в Р.Турция,от турски
произход, женен, не осъждан, пенсионер, с адрес в Р. България – село хххххххх
, общ. Тервел , обл. Добрич , ул. „ Втора“ № 17 а, за
престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК във вр. С ал. 2 от НК ,за това , че на 21.06.2015 година в село хххххххх причинил на тъжителя средна телесна повреда ,
изразяваща се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
По делото в съдебните заседания тъжителя
редовно призована се явява за част от насрочените такива ,
представлява се от повереника си
адвокат Н.М. *** , редовно преупълномощена .
Тъжбата
се подържа така като е предявена. По отношение вида и размера на наказанията
частното обвинение не взема конкретно
становище, но излага, че в случая
липсват смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, тъй като същият
не проявява никаква критичност към извършеното.
Подсъдимия редовно призован явява се лично и със защитника си адвокат Х. Х. ***.В съдебно заседание подсъдимия не даде обяснение по така
предявеното му с тъжбата обвинение .
Защитата на
подсъдимата в лицето на адвокат Х. Х. моли съдът
да признае подзащитния
му за невиновен по предявеното му с тъжбата обвинение, като оправдае подсъдимия .
По искане на
обвинението съдът допусна и разпита в
качеството на свидели лицата – М.И.Х. – без
родствена връзка с тъжителя и
подсъдимия- кмет на село хххххххх , общ. Тервел , Ю.М.Х. – съпруга на тъжителя , Х.М.Ю.
– в родствена връзка със страните по делото ,
По искане
на защитата съдът допусна и разпита в качеството на сдвидетели
: А.М.Х. - съпруга на подсъдимия, М.Г.Д. – без родствена връзка
със страните по делото , Г.Г.В..
По делото
съдът прие заключението на вещото
лице д-р Д. Д. по двете назначени
СМЕ – за телесните увреждания на подсъдимия
и тъжителя .
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства,от заключението на вещото лице по двете
назначени СМЕ, съдът приема от за установено по делото следното от фактическа страна :
Тъжителя и подсъдимия са в родствена връзка,
по което и страните не спорят. Видно от
справка – лист 28 по делото двамата са братя.
От години
страните спорят по повод наследствен
имот находящ се в село хххххххх . Наследствения имот тъжителя придобил по давност
, като от своя страна в съседен недвижим имот ,също собствен на
наследодателя на страните – къща си е
бил построил преди години подсъдимия. Давамата
са съседи . По повод узаконяването на
наследствения имот от тъжителя на негово име отношенията между страните са се влошили
до взаимна нетърпимост .
И
тъжителя и подсъдимия от години са
изселници в Р. Турция, като предимно топлите месеци прекарват в село хххххххх , общ.
Тервел.
На
21.06.2015 година тъжителя,който от
месец бил в дома си в село хххххххх , посетил свой съсет – по тъжбата съседа
е именуван М. , но на съдебно
следствие съдът установи , че
съседа се именува М. М. .
С
настъпването на мрака тъжителя се отправил за дома си , като на
входната врата бил посрещнат от
брат си- подсъдимия по настоящото дело С.Ю. Р.. След
размяна на обидни думи
подсъдимия хванал за дрехата тъжителя.
Подсъдимия е направил опит да се защити , след което подсъдимия му е нанесъл удар с твърд предмет в областта на главата. След удара с твърдия предмет тъжителя е паднал на земята а подсъдимия
напуснал двора на тъжителя.След като
тъжителя се е изправил направил опит да се
приближи до къщата на брат си,за да дири обяснение .
На другия ден свидетеля Х.М.Ю. узнал от съсед на
тъжителя – свидетеля не назова
името на съседа , за станалия предната вечер скандал между тъжителя и подсъдимия.Св. Ю. узнал , че тъжителя не е излизал на двора , което и го е мотивирало да потърси съдействието на кмета на село хххххххх , общ. Тервел – свидетеля М.И.Х..При
пристигането в дома на тъжителя двамата свидетели видела кръв
на циментовата пътека до къщата
и установили , че вратата на имота е заключена . На поканата им да отвори тъжителя не е
отговорил ,което и е мотивирало кмета на
селото – св. Х. да
разбие входната врата на имота за
да установи състоянието на тъжителя- А. М.Х. . При
разпита си свидетеля Ю.
сочи , че е отишъл с кмета до имота на
тъжителя А.Х. , но тъй като е бил
с дете не е влизал в дома му за да не гледа детето.
В показанията си пред съда свидетеля Х. сочи ,че при неговото идване пред къщата на тъжителя са се били събрали доста хора от селото . Свидетеля Х.
установил , че имота е
заключен и предположил,че вътре се намира стопанина , като е разбил
входната врата на имота .При влизането си в имота на тъжителя кмета на селото видял пред
себе си изправен тъжителя , на когото и е задал въпроса не чува ли , защо не отваря. Пред кмета тъжителя започнал да плаче, като е заявил на
кмета –„ срам ме е и затова не исках да изляза“. Според
показанията на свидетеля Х. тъжителя бил с бинтована глава,която сам превързал.Кмета на селото
направил опити да установи причините за състоянието на тъжителя , като тъжителя
несвързано обяснил на кмета , че вечерта
са се скарали с брат си . Тъжителя
заявил пред кмета – свидетеля Х. – „ брат ми ме удари“. Свидетеля Х. установил сериозността на раната на тъжителя, при което и тъжителя е
изведен от дома си и е отказан
с автомобил до ЦСМП
гр. Тервел . При прегледа извършен
в гр. Тервел дежурния при центара за бърза и неотложда медецинска помощ фелдшер заявил на кмета , че раната въобщи не е занего,след което свидетеля Х. отвел подстрадалия
до гр. Добрич , кадето на пострадалия А.Х. е направен скенер на
главата и е започнато неотложно и животоспасяващо лечение. Кмета от своя страна при прибирането си в
село хххххххх
имал като свой ангажимент да сигнализира
близките на подстрадалия при което позвънил в Р. Турция на съпругата на пострадалия Х. ,която
от своа страна същия ден с автобус пристигнала в село хххххххх и поела
като придружител в МБАЛ гр. Добрич ,грижите
по съпруга си .
Видно от заключението на вещото лице , изготвило назначената
съдебномедицинска експертиза, на
пострадалия А.М. Х. са причинени травматични увреждания: счупване
на черепа, контузия на мозъка,разкъсно контузна рана на меки черепни обвивки,ръбци от рани на десен лакът,като контузията на
мозъка представлява разстройство на здравето временно опасно за
живота.Разкъсно контузната
рана на меки черепни обвивки подлежаща фрактура на черепа представлява проникване в черепната кухина.
Към момента на извършване
на деянието подсъдимият е реабилитиран по съдебен ред.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите М.И.Х., Ю.М.Х., Х.М.Ю.
, отчасти от свидетелката А.М.Х. - съпруга
на подсъдимия от заключениието на вещото лице , изготвило назначенната на пострадалия съдебно медицинска експертиза, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират от съда.
Що се касае до показанията на свидетелите М.Г.Д. –
към 2015 година на длъжност медицинско
сестра при мед. Пунк
село хххххххх и Г.Г.В.,
съдът приема следното : В показаниеята си
свидетелката Д. твърди , че има спомен за това как в дома
и е идвал подсъдимия – за да му
превързва ръката, но не може на посочи
дата на която това е станало . Що се касае до тъжителя свидетелката
сочи,че същи е воден при нея от кмета на селото , но установявайки сериозността на раната тя е препоръчала пострадалия да бъде отведен до гр. Тердвел.
Показанията на свидетеля В. не касаят
случая.
Съвкупната
преценка на събраните доказателства
водят до единствено възможния извод относно авторството
на деянието от страна на подсъдимия
и сочат , че тезата на защитата му ,че самия той е бил базпричинно нападнат
от тъжителя не отговаря на действителността.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Както от обективна,
така и от субективна страна, с деянието си подсъдимият
е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 21.06.2015
година в село хххххххх , чрез нанасяне на удари
с твърд предмет в областта на главата на тъжителя
А.М.Х. , му
е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепа, контузия на
мозъка,разкъсно контузна
рана на меки черепни обвивки,ръбци от рани на десен лакът,като контузията на
мозъка представлява разстройство на здравето временно опасно за
живота.Разкъсно контузната
рана на меки черепни обвивки подлежаща фрактура на черепа представлява проникване в черепната кухина.
Фактът, че подсъдимият е автор на деянието
се установи по безспорен начин
от показанията на свидетелите водени от тъжителя – те
не са очевидци на инцидента , но в частта им описващи станалото от 21,30 часа на 21.06.2015 година до сутринта на 22.06.2015 година в частта им касаеща развоя
на събития за тови времеви период
, съдът кредитира изцяло, като безпротиворечиви, хармонизиращи помежду си и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в т.ч. и със заключението на вещото лице .
От обективна страна подсъдимият С.Ю. Р. е осъществил всички признаци от състава на
чл.129, ал.2 вр. ал.1 от
НК. Вследствие на действията му по
нанасяне на удари с твърд предмет в областта на главата
на пострадалия Х. на последния
са причинени и установените от вещото лице увреждания ,
като в резултат от действията
на подсъдимия на тъжителя
е причинена средна телесна повреда по смисъла закона.
От субективна страна подсъдимият е действал с евентуален умисъл. От анализа на
събрания доказателствен материал, се установява,
че същият е извършил целенасочени и съзнателни действия, които обективират пряко намерението му за нанасяне
на увреждане в областта на главата на пострадалия.
Макар подсъдимия да не е целял по
този начин да причини посочените увреждания на тъжителя,
насочеността на ударите и начина
на нанасянето им с твърд предмет , съдът счита, че същият
е допускал тази възможност.
Не се доказа тезата на защитата , че при нанасяне на ударите подсъдимият
е действал в условията на неизбежна
отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК - за да
защити себе си или другиго
от непосредствено противоправно нападение от тъжителя Х. . Не се
доказа от защитата пострадалият да
е реализирал предшестващо нападателно поведение по отношение
на подсъдимия или спрямо друго лице
.
По наказанието
на подсъдимия :
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.129, ал.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до
шест години.
В тази законова рамка съдът му наложи
наказание от три месеца лишаване от свобода- на основание чл.129,ал.1,във вр. с ал.2 от НК,във вр. с чл.161
от НК и чл.54 от НК ,
което наказание съдът отлага за
изпълнение за срок от три години на
основание чл. 66 ал. 1 от НК .
Съдът
отчита високата степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от характера
на засегнатите обществени отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и степента на засягането
им, характера и тежестта на причиненото
увреждане, довело до фрактура на черепа , което представлява проникване в черепната кухина, но
прие, че следва да наложи наказание към
минимума, предвид инцидентния характер
на деянието и не на последно място - подсъдимия е
в родствена връзка с пострадалия
- тъжителя .
Така определено по вид и размер,
наложеното на подсъдимия наказание ,съдъ намира
,че ще окаже необходимото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия подсъдим,
така и върху останалите членове на обществото.
Водим от гореизложените съображения, съдът постанови
своята присъда.
Районен съдия :