Определение по дело №68/2022 на Административен съд - Пазарджик

                     РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№235/7.2.2022г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втората година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:            ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                               СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

разгледа докладваното от съдията Петров ч.к.адм. дело № 68  по описа за 2022 год. и взе предвид следното:

 

1. Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от АПК, във връзка с чл. 231 от АПК.

 

2. Постъпила е частна касационна жалба от Н.Н.А.,***, срещу Определение № 1990 от 07.12.2021г., постановено по адм. дело №1274 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021г., с което е оставена без уважение молбата на А. за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по адм.д. № 1274 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г.

 

3. Частната касационна жалба е подадена в рамките на установения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.

 

4. Поддържа се, че обжалваното определение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Възразява се по отношение на възприетите от едноличния съдебен състав мотиви, че той е имал финансовата възможност да заплати необходимата държавна такса, като се заявява, че жалбоподателя не разполага с никакви доходи.

Сочи, че има сключени договори за цесия с Гюлюзар Мюмюн Азис, по които е получавал парични суми в периода от 03.01.2007 год. до 19.03.2014г. Възразява се, че  при постановяване  на обжалваното определение, едноличния съдебен състав не е основал изводите си на всички факти по делото.. В жалбата се развиват съображения във връзка с установената в закона несеквестируемост на доходите. Частния жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно и иска то да бъде отменено.

 

5. Постъпила е и Молба от Н.Н.А.,*** да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски по частната жалба. По отношение на това искане трябва да се посочи, че на основание чл. 213а, ал. 7, във връзка с чл. 231 от АПК, актовете, с които се отказва освобождаване от държавна такса, могат да се обжалват с частна жалба, като държавна такса не се дължи. Тоест, А. не дължи заплащането на държавна такса за настоящото производство.

 

6. По повод заявено от А. искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса в производството  по адм. дело №1274 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021г., от първоинстанционния съд е била изискана и приобщена Справка изготвена от Началник Затвора Пазарджик, относно доходите, имущественото състояние, семейното положение и здравния статус на лишения от свобода Н.А. .

Съдържащите се в този документ данни, са били подробно обсъдени от решаващия съд, като въз основа на тях е направен извод, че А. умишлено и целенасочено е сключил два договора за цесия, като е прехвърлил всичките си бъдещи вземания в полза на майка си Гюлизар Мюмюн А.. При това положение е прието, че в случая не е налице условието, предвидено в приложимата норма, жалбоподателят да не разполага с достатъчно средства за да заплати дължимата такса в размер на 10,00 лв.

В тази насока е преценена присъдените в негова полза и получени от майка му Гюлюзар Мюмюн Азис по изпълнителен лист № 160/2014 година от 10.02.2016 година по АД № 160/2014 година по описа на Административен съд гр. Стара Загора е преведена сума от 2504.74 лева и по изпълнителен лист № 112/2014 година от 10.02.2016 година по АД № 112/2014 година по описа на Административен съд гр. Стара Загора сума от 524.63 лева или общо 3029.37 лв.

 

7. Според т. 2б, б. „а“ от Тарифа  № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието (Одобрена с ПМС № 167 от 28.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 71 от 1.09.1992 г.), по жалби срещу административни актове се събира проста такса, както следва: от юридическите лица с нестопанска цел и от физическите лица, които не са търговци - 10 лв.

Този размер на нормативно определената държавна такса е очевидно, повече от символичен. Заплащането на 10,00лв. или € 5,00 държавна такса, несъмнено не би следвало да създава някакви особени притеснения за лице което получава установените от първоинстанционния съд доходи.  Настоящия съдебен състав счита, че заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, включително с оглед посочения съвсем минимален размер на същата, не е някакво самоцелно изискване на законодателя. Несъмнено е, че таксата в никакъв случай не представлява равностойност на предоставената правораздавателна дейност от съда. Една от основните функции на държавната такса е да индицира основателното намерение на страната, че действително иска и търси не нещо друго, а защита на своите права, които счита, че са нарушени от противоправното поведение на друг правен субект или държавата.

В случая, първоинстанционния съд, правилно е констатирал, че жалбоподателя А. сам се разпоредели за в бъдеще с всички свои вземания в полза на трето лице, което действие на жалбоподателя, изключва възможността да се формира извод, че по независещи от него причини, той е изпаднал в състояние, при което не разполага с минимални средства за за заплащането на незначителната като размер държавна такса.

Ето защо,  Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1990 от 07.12.2021г., постановено по адм. дело №1274 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021г.

 

ВРЪЩА  делото на Административен съд Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/

 

ЧЛЕНОВЕ :          1./п/

 

 

                              2./п/