РЕШЕНИЕ
№ 622
гр. Добрич, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20233230100393 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Ж. В., ЕГН **********, гр.Д., ул.
„***“ №***, ет.***, ап.***, чрез упълномощения адвокат Г. Т. от ДАК срещу
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК *********, представлявано от изп.
директор инж. Т. Г., със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, бул. ”3-ти март” №59, за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 4080.00 лв. – главница,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 04.03.2021г. до 04.09.2021г.
и сумата от 665.51 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.04.2021г. до 26.10.2021г.,
като за част от претендираните суми била издадена Заповед №1342/26.10.2022г. по ч. гр. д.
№3086/2022г. по описа на ДРС. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, чл.225, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В ИМ ищецът твърди, че Н. Ж. В. е работил във „Водоснабдяване и канализация
Добрич" АД - гр. Добрич на длъжност "***" по безсрочен трудов договор, сключен на
01.06.2011г. без прекъсване до 04.03.2021 г. Със Заповед № РД-03- 20/03.02.2021 г. на
изпълнителния директор на ответното дружество на основание чл.120в от КТ е наредено
спиране на работата и трудовите функции на „следните служители“, считано от 04.02.2021г.,
като в заповедта е посочено единствено и само името на ищеца.
Със заповед № ЛС- 7#1/02.03.2021г. на изпълнителния директор на ответното
дружество, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.4
от КТ, поради: „спиране на работа повече от 15 работни дни", която заповед му е връчена на
04.03.2021 г.
С решение №281/16.07.2021 г. по гр. д. № 20213230100761/2021г., ДРС признава
1
уволнението за незаконно, уволнителната заповед е отменена като незаконосъобразна и
работникът Н. В. е възстановен на изпълняваната преди уволнението длъжност. ДОС, с
Решение №203/10.12.2021г. по в.гр. д. №675/2021г., потвърждава първоинстанционният
съдебен акт.
Предвид подадена касационна жалба срещу решението на ДОС, ВКС, IV Г.О. не
допуска касационно обжалване с Определение №50694/29.09.2022г. по гр. д. №763/2022г.
В ИМ се излага, че на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за
времето, в което е останал без работа, работодателят дължал на Н. В. обезщетение за
периода от 04.03.2021 г. до 04.09.2021г. в размер на 4080.00 /четири хиляди и осемдесет/
лева /сумата е изменяна неколкократно от ищеца с допълнителни молби/. Последното му
брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец при работодателя, било в размер
на 1020 лева.
Върху неизплатеното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД - гр. Добрич, дължало на ищеца и обезщетение за забава по
смисъла на чл.245, ал.2 от КТ във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за периода от 26.04.2021г. до
26.10.2022г. в размер на 665.51 лв. /шестотин шестдесет и пет лева и петдесет и една
стотинки/, като сумата по акцесорният иск е неколкократно изменяна от ищеца, както и
началният период на лихвата.
Ищецът подал заявление до ДРС на 26.10.2022г. по реда на чл.410 от ГПК, въз основа
на което било образувано ч. гр. д. №3086/2022г. и била издадена заповед за парично
изпълнение №1342/26.10.2022г. срещу ответника за сумите от: 6120.00 лв. – главница,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа за шест месеца /не
е визиран точен период/ и 907.46 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.04.2021г. до
26.10.2022г.
Длъжникът е получил заповедта и своевременно е подал възражение срещу нея.
Заповедният съд на осн. чл.415 от ГПК, е указал на заявителя, да предяви искове срещу
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, за установяване на вземането си. Кредиторът
в дадения му 1-мес. срок е подал настоящата искова молба срещу ответника.
Ищецът претендира, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че
длъжникът му дължи част от сумите, предмет на заповедта за парично изпълнение по ч. гр.
д. №3086/2022г.
Н. В. претендира съдебни разноски в заповедното и в установителното производство.
С разпореждане от 10.02.2023г. ДРС, е изпратил на ответната страна препис от исковата
молба и от доказателствата към нея, както и от уточняваща молба с вх. №6935/19.04.2023г.,
което е било получено от дружеството на 15.02.2023г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е
изпратил отговор на исковата молба, в който твърди, че исковете са неоснователни, оспорва
ги по основание и размер и моли за отхвърлянето им.
2
Ответното дружество моли, съдът да прекрати настоящото дело на осн. чл.126 от ГПК,
тъй-като в ДРС имало образувано по-рано друго дело /гр. д. №89/23г./ между същите страни,
предмет и основание
Ответникът прави възражение за прихващане със сумата от 2040 лв., която е изплатил
на ищеца при прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл.220 от КТ /в размер
на 1020лв./ и на осн. чл.222, ал.1 от КТ /в размер на 1020 лв./., които суми, следвало да се
възстановят от работника на работодателя му, след като уволнението било признато от съда
за незаконно, защото отпадало с обратна сила основанието за изплащане на тези суми. Така,
ако съдът приеме за основателен главния иск, както и възражението на ответника за
прихващане, то дължимата сума по чл.225 от КТ, била в размер на 3672 лв., а не на 6120 лв.
/по-късно изменен на 4080 лв./, както претендира ищецът.
Относно акцесорният иск, ответникът твърди, че не е бил поканен от ищеца да му
заплати претендираните суми и поради това не е изпадал в забава и не дължал паричната
претенция за лихва. Отделно от това, неправилно бил визиран от ищеца в ИМ, периода на
обезщетението за забава. Настоява се за отхвърляне и на иска за обезщетение за забава в
размер на 907.46лв. /по-късно изменен на 665.51 лв./
Претендират се съдебни разноски и се прави възражение за прекомерност на осн. чл.78,
ал.5 от ГПК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и се съобрази с доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното: предявени са положителни установителни искове с пр. осн. чл.422 от ГПК
във вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.225, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Установено е, че ищецът е подал заявление с вх. рег. №18543/26.10.2022г. до РС-
Добрич за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане в размер
на 6120.00 лева, представляващо обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ – за оставане без работа
при прекратяване на трудовото правоотношение, дължимо за срок от шест месеца, т.е. от
04.03.2021г. до 04.09.2021г. /при БТВ в размер на 1020лв./ , заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаването на заявлението - 26.10.2022г. и за сумата от 907.46 лв. –
обезщетение за забава, изчислено за периода от 26.04.2021г. до 26.10.20221г. Въз основа на
него е образувано ч. гр. д. №3086/2022г. по описа на Районен съд Добрич. Заявлението е
уважено изцяло и на основание чл.411, ал.3 от ГПК е издадена заповед №1342 от
26.10.2022г., за изпълнение на парично вземане по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД да заплати на
кредитора Н. В. процесната сума от 6120.00 лева, представляваща обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ /6х1020лв./, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаването на заявлението, 907.46 лв. – обезщетение за забава, както и сторените съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв. Заповедта е била
връчена на длъжника на 01.11.2022г., който на 29.11.2022г., т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
е подал възражение с вх. №20952 срещу заповедта. При това положение, на 23.01.2023г.
3
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск в срока по чл. 415, ал.4 от
ГПК за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение.
В законоустановения едномесечен срок /с начало 24.01.2023г. и край 25.02.2023г./,
заявителят своевременно е депозирал настоящата искова молба вх. №2608/10.02.2023г.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл. 415,
ал.4 от ГПК от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване
съществуването на вземането си, като продължение на защитата си в заповедното
производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се
претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи
признаци на вземането - основание, страни, размер, като следва да се отбележи, че в хода на
процеса, ищецът е измененил /намалил/ само размерите на главната и на акцесорната
претенция. Възражението на ответника, че исковете са недопустими, защото първоначално
са заведени като осъдителни, а впоследствие като положителни установителни по смисъла
на чл.422 от ГПК, е неоснователно, поради следните съображения:
Обстоятелства за проведеното заповедно производство и подадено възражение от
ответника срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. №3086/2022 г. на Районен
съд Добрич се установяват при изясняване на фактите по спора в първото по делото открито
съдебно заседание, проведено на 31.05.2023г., включително с изявления на ответника да е
възразил срещу издадената заповед. Изискано е и ч. гр. д. №3086/2022г. на Районен съд
Добрич и е установено наличието на издадена заповед, подадено възражение от длъжника и
депозиране на настоящата искова молба в указания от заповедния съд едномесечен срок.
С оглед наличието на издадена и необезсилена заповед за изпълнение, са дадените от
съда указания за отстраняване на противоречието между осъдителното искане и
разпоредбата на чл. 422 от ГПК /Разпореждане №1943/12.04.2023г. – л.35-36/ и с молба вх.
№6935/19.04.2023г. /л.38/, без да е въвеждал нови фактически твърдения, ищецът е преминал
от установителен към осъдителен иск, т.е. не е променил предмета на иска, а само вида на
търсената защита. Предприетото изменение на иска, изразяващо се в промяна на петитума, е
допустимо, предвид наличието на съдебно изпълнително основание – невлязлата в сила
заповед по чл.410 от ГПК. Недопустимо е изменението на основанието и/или размера в
посока на неговото увеличаване, поради характера на исковото производство по чл.422 ГПК,
което се явява продължение на заповедното производство и произтичащото от това
изискването за идентитет между материалното право, претендирано по специалния ред на
заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство.
С промяната на вида на търсената защита, е преодоляна нередовността на сезирането.
С последващи молби с вх. № 15633/08.09.2023г. /л.72/ и с вх. №19105/31.10.2023г. /л.84/
и направено изявление на процесуалния представител на В. в о.с.з. на 28.03.2024г., ищецът е
намалил двукратно размерите на главната и на аксесорната претенции, като е съобразил
извършени плащания от работодателя на обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от
КТ и в крайна сметка, исковата му претенция по чл.422 от ГПК във вр. чл.225, ал.1 от КТ и
4
чл.86 от КТ е в размер на 4080 лв., търсима, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението, а акцесорната му
претенция е заявена в размер на 665.51 лв. – обезщетение за забава за периода от
26.04.2021г. до 26.10.2022г.
С протоколно определение от проведено открито съдебно заседание на 28.03.2024г.
/след поредна смяна на съдия докладика/, съдът е изготвил и обявил на страните на осн.
чл.146 от ГПК доклада по делото и е разпределил доказателствената тежест между тях, като
е допуснал преминаването от установителен към осъдителен иск, а изменението, предмет на
съдебното произнасяне, касае единствено петитума на исковата молба и намаляване
размерите на двете претенции, но не и на основанието на предявените искове - фактите, от
които произтича спорното вземане. С петитума се сочи именно вида на търсената защита,
дали се търси установяване съществуването или несъществуването на спорното право, или
се търси още осъждане или правна промяна. Реализираната от ищеца защита по реда на
заповедното производство, доказателства за която се съдържат в приложеното ч. гр. д.
№3086/2022 г. на Районен съд Добрич, обосновава интерес от защита, именно с
установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, чиято цел, е формиране сила на
пресъдено нещо в отношенията между кредитора и длъжника, относно съществуването на
вземането, за чието изпълнение кредиторът се е снабдил със заповед по реда на чл. 410 и сл.
от ГПК, какъвто иск се явява предявен при допустима промяна на първоначално заявения
осъдителен петитум и какъвто е разгледан от настоящия съд.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства е видно, че
ищецът е бил в ТПО с ответното дружество. Работил е на длъжност "***" по безсрочен
трудов договор, сключен на 01.06.2011г., като е престирал труд до 04.03.2021г. Със Заповед
№ РД-03- 20/03.02.2021 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на основание
чл.120, б.“в“ от КТ е наредено спиране на работата и трудовите функции на „следните
служители“, считано от 04.02.2021г., но в заповедта е посочено единствено и само името на
ищеца.
Със заповед № ЛС- 7#1/02.03.2021г. на изпълнителния директор на ответното
дружество, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.4
от КТ, поради: „спиране на работа повече от 15 работни дни", която заповед му е връчена на
04.03.2021 г.
С Решение №281/16.07.2021 г. по гр. д. № 20213230100761/2021г., ДРС е уважил
обективно съединените искове на В. с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и е призна
уволнението му за незаконно, а уволнителната заповед е отменена като незаконосъобразна и
работникът Н. В. е възстановен на изпълняваната преди длъжност. ДОС, с Решение
№203/10.12.2021г. по в. гр. д. №675/2021г., потвърждава първоинстанционният съдебен акт.
Подадена е от работодателя касационна жалба срещу решението на ДОС, като ВКС,
IV г.о. не допуска касационно обжалване с Определение №50694/29.09.2022г. по гр. д.
№763/2022г. Така, Решението на ДРС по гр. д. №761/2021г. е влязло в сила на 29.09.2022г. и
В. е възстановен на работа и на 29.12.2022г. отново му е прекратено трудовото
5
правоотношение /справка за трудова заетост на л.49 по делото/.
От представения фиш на работна заплата /л.29/ се установява, че размерът на
полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец
/февруари 2021г./ преди уволнението, е 1020.00 лв., при което дължимото обезщетението по
чл. 225, ал.1 КТ, е в размер на 6120.00 лв., за периода от 04.03.2021г. до 04.09.2021г.
От представената служебна бележка от Агенция по заетостта с изх. №60-03-13-
9309/19.05.2023г. /л.61/ се установява, че ищецът е бил регистриран като безработен в
Дирекция „Бюро по труда“ – гр.Добрич в периода от 08.03.2021г. до 13.10.2021г. Горното
обстоятелство се потвърждава от служебно изисканата и приложена /на л.49 по делото/
справка от НАП за трудова заетост на Н. В. /като в справката, датата на прекратяване на
ТПО с ответника е 29.12.2022г., т.е. факт, настъпил след възстановяването му на предишната
длъжност по силата на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. №761/2021г. – ДРС/.
По делото е безспорно установено, че ответникът е изплатил на ищеца на 20.05.2021г.
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в нетен размер на 837.40 лв. /л.33 по делото – извлечение
от разплащателна сметка на ответното дружество/, а м. март 2021г. на В. е изплатено и
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в нетен размер на 918.00 лв. /след облагане на БТВ в
размер на 1020 лв. с 10% данък/, или общо 1755.40 лв.
По делото е допусната и назначена ССчЕ и от заключението по нея /л.121-125/ се
установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, дължимо на ищеца от работодателя за 6
мес. период, през който той е останал без работа, т.е. от 04.03.2021г. до 04.09.2021г. в брутен
размер е 6120.00 лв., но след приспадане на изплатените от работодателя на ищеца в брутен
размер обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ – 1020.00 лв. и по чл.222, ал.1 от КТ – 1020.00 лв.,
или общо 2040.00 лв., остатъкът от брутното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, е в размер
на 4080.00 лв., а в нетен размер е 5508.20 лв., но след приспадане на изплатените от
работодателя на ищеца в нетен размер обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ – 918 лв. и по
чл.222, ал.1 от КТ – 837.40 лв., или общо 1755.40 лв., остатъкът от нетното обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ, е в размер на 3752.60 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ като обективно, пълно и
неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Предпоставки за
това обезщетение са: признаване на уволнението за незаконно, вредата, подлежаща на
обезщетяване, която се измерва с пропуснатото БТВ на работника или служителя за времето
след уволнението, поради това, че е останал без работа и причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа.
Както се посочи по-горе, с Решение №281 от 16.07.2021г. по гр. д. №761/2021г. по
6
описа на ДРС /л.6-8/, влязло в законна сила на 29.09.2022г., уволнението на ищеца е
признато за незаконно и той е възстановен на предишната заемана от него длъжност в
ответното дружество на осн. чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. От приложената служебна справка
от Бюрото по труда-Добрич, се установи, че Н. В. след датата на уволнението в процесния
период от 04.03.2021г. до 04.09.2021г. не е започвал работа при друг работодател и е бил
регистриран като безработен. Следователно, ищецът, като незаконно уволнен има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение /1020.00 лв./
за последния пълен отработен месец /февруари 2021г./ преди уволнението за времето от
04.03.2021г. до 04.09.2021г. на осн. чл.225, ал.1 от КТ.
При тези съображения, съдът намира, че искът е основателен и доказан и следва да се
уважи, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 4080.00 лв., ведно
със законната лихва, считано от 26.10.2022г. /датата на подаване на заявлението по реда на
чл.410 от ГПК в ДРС/ до окончателното изплащане.
Относно възражението за прихващане на ответника, направено с отговора по исковата
молба, със сума в общ размер на 2040 лв., представляваща платени обезщетения на ищеца
след уволнението, на осн. чл.220, ал.1 от КТ в размер на БТВ – 1020лв. и на осн. чл.222, ал.1
от КТ в размер на БТВ – 1020.00 лв., съдът счита, че не дължи произнасяне по него,
доколкото, ищецът признава горепосочените плащания, поради което и измени/намали
размерите на главната и на акцесорната си претенции, а вещото лице в заключението си по
ССчЕ, при изчисляване размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, е съобразило и
приспаднало изплатените от работодателя на работника две обезщетения по чл.220 и чл.222
от КТ, така е достигнало до извода в първия изчислен вариянт, че размерът на процесното
обезщетение е 4080лв.
Само, ако в хода на процеса ищцовата страна не признава и оспорва направените от
ответника изплащания на суми за обезщетенията по чл.220 от КТ и чл.222 от КТ, то тогава,
съдът дължи произнасяне по възражението за прихващане.
При така изложените правни съображения, главният иск на ищеца е основателен и
доказан, вкл. и по размер – 4080.00 лв. и подлежи на уважаване.
Досежно акцесорната претенция на ищеца, същата е неоснователна и трябва да се
отхвърли изцяло, поради следните съображения: с Тълкувателно Решение №3/19 март 1996
г. по т. д. №3/1995 г. на ОСГК на ВКС, е разрешен въпросът за момента, от който се дължи
лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. В него е прието, че такава се дължи от деня
на поканата. Съгласно мотивите на решението, вземането за обезщетение в хипотезата на чл.
225, ал. 1 КТ възниква: „в момента на уволнението, признато за незаконно и отменено“.
Прието е също така, че: “Вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който
уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят
на уволнението по чл. 335 КТ, но тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и
безсрочно в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, е нужна
покана на кредитора….“.
7
Видно от съдебните книжа по делото, а и от признанието на процесуалния представител
на ищеца, направено в открито съдебно заседание на 28.03.2024г. /л.110/, същият не е
отправял покана до работодателя, да му заплати обезщетението по чл.225 от КТ, както и
относно лихвата върху него, защото нямало нужда да се отправя такава.
Гореизложените съображения, обосновават неоснователност на акцесорния иск и той
следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на съдебни разноски имат и двете страни в процеса.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК, следва да се произнесе и да
разпредели отговорността за разноските в заповедния и в исковия процес, съобразявайки
изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. При този
краен изход на делото /уважаване само на главната искова претенция/, разноските в
заповедното производство по ч. гр. д. №3086/2022г. са в размер на 300.91 лв. за адв.
възнаграждение, които следва да се присъдят на ищеца-заявител.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаване само на предявения главен иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело
съдебни разноски в размер на 601.83 лева за адвокатско възнаграждение /приложен договор
за правна защита и съдействие от 18.09.2022г. и пълномощно от същата дата, л.5, при
посочен адв. хонорар в размер на 900.00 лв., но в списъка по чл.80 от ГПК на л.127 е
вписано адв. възнаграждение в размер на 700 лв., като съдът е взел за база втората по-малка
сума, която кореспондира и с минималния размер на адв. възнаграждение, съгл. чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАС/.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да му се присъдят съдебни
разноски в размер на 168.28 лв., /при доказан уговорен и платен адв. хонорар на
процесуалния представител на ответното дружество в размер на 1200.00 лв. – л.128-132/,
съобразно изхода от спора.
При този изход на делото, ответното дружество трябва да бъде осъдено да заплати по
сметка на ДРС и държавната такса в настоящия процес /за уважения главен иск с пр. осн.
чл.422 от ГПК във вр. чл.225, ал.1 от КТ и с цена 4080 лв./ в размер на 163,20 лв., изчислена
като 4% от цената на иска, както и сумата от 257.92 лв. – възнаграждение на вещо лице по
ССчЕ /определено окончателно в размер на 300.00 лв. и заплатено от бюджета на съда/.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност с пр. осн. чл.78, ал.5
от ГПК с отговора по исковата молба /л.27/, „в случай, че адв. възнаграждение на адвоката
на противната страна надвишава определения размер, определен в Наредба №1/2004г. на
ВАС. По така формулираното възражение, съдът не дължи произнасяне, защото, както бе
посочено по-горе, адв. хонорар на процесуалния представител на ищцовата страна е
фиксиран на определения минимум по смисъла на чл.7, ал.2, т.2 от цитираната наредба и не
следва да бъде корегиран.
Водим от гореизложеното, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК във вр.
чл.225, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД в отношенията между страните, че ответникът
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Добрич, бул. ”3-ти март” №59, представлявано от изпълнителния директор,
дължи на ищеца Н. Ж. В., ЕГН **********, гр.Д., ул. „***“ №***, ет.***, ап.***, сумата от
4080.00 лв. /четири хиляди осемстотин лева/, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1
КТ, за времето, през което работникът Н. В. е останал без работа, поради незаконно
уволнение, а именно: от 04.03.2021г. до 04.09.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.10.2022г. /датата на подаване на заявление по реда на чл.410 от
ГПК/ до окончателното изплащане, за част от която сума е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. дело №3086/2022г. по описа на РС-Добрич.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Ж. В., ЕГН **********, гр.Д., ул. „***“ №***, ет.***,
ап.*** срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Добрич, бул. ”3-ти март” №59, представлявано от
изпълнителния директор, иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД за установяването дължимостта на
следната сума (за част от която е издадена Заповед за изпълнение №1342/26.10.2022 г. по
частно гр. дело №3086/2022 г. по описа на ДРС), а именно: 665.71 лева (шестотин
шестдесет и пет лева и седемдесет и една стотинка), представляваща обезщетение за забава
за периода от 26.04.2021 г. до 26.10.2022 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Добрич, бул. ”3-ти март” №59, представлявано от
изпълнителния директор, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ж. В., ЕГН **********, гр.Д., ул. „***“
№***, ет.***, ап.***, сумата от 601.83 лв. /шестотин и един лева и осемдесет и три
стотинки/, представляваща направените по делото съдебни разноски в настоящото
производство по чл.422 от ГПК, за адвокатско възнаграждение, съобразно изхода от спора.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Добрич, бул. ”3-ти март” №59, представлявано от
изпълнителния директор, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ж. В., ЕГН **********, гр.Д., ул. „***“
№***, ет.***, ап.*** направените в заповедното производство по ч. гр. д. №3086/2022г. на
ДРС, съдебни разноски в размер на 300.91 лв. /триста лева и деветдесет и една стотинка/ –
за адвокатско възнаграждение, съобразно изхода от спора.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК *********, със
9
седалище и адрес на управление: гр.Добрич, бул. ”3-ти март” №59, представлявано от
изпълнителния директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Добрич, следните суми: 163.20
лв. /сто шестдесет и три лева и двадесет стотинки/ - държавна такса за уважения главен иск
/4% от 4080 лв./ и 257.92 лв. /двеста петдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ –
възнаграждение на вещо лице, изготвило СсчЕ.
ОСЪЖДА Н. Ж. В., ЕГН **********, гр.Д., ул. „***“ №***, ет.***, ап.16, ДА
ЗАПЛАТИ на„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Добрич, бул. ”3-ти март” №59, представлявано от
изпълнителния директор, сумата от 168.28 лв. /сто шестдесет и осем лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща направените по делото съдебни разноски в настоящото
производство по чл.422 от ГПК, за адвокатско възнаграждение, съобразно изхода от спора.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ДОС, считано от
уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10