№ 1315
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело
№ 20231100500124 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „С. В.“ АД,
длъжник по изпълнението, срещу постановление за разноски на ЧСИ М.П. по изп.дело N
20228510402529, с което е отказано да се намали размерът на адвокатско възнаграждение на
взискателя по изпълнението. Според жалбоподателят, който е длъжник в изпълнението,
постановлението за разноски на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, защото след
получаване на поканата за доброволно изпълнение на 19.09.2022 г. е платил на 20.09.2022 г.
дължимата по изпълнителния лист, поради което на взискателя следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в минимален размер – за образуване на изпълнително дело.
Излагат се съображения, че не е налице основание за начисляване на разноски в размер на
18 лв. – за налагане на запор, както и на разноски в размер на 24 лв. – по т.31 от ТТР към
ЗЧСИ. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваното постановление за разноски на
съдебния изпълнител, както и да се преизчислят таксите по ТТР към ЗЧСИ.
Ответниците по жалбата „Р.К.М.“ ЕООД и „Т.У.“ ЕООД, които са взискатели в
изпълнението, са подали възражение, с което оспорват жалбата с доВ., че са извършени
процесуалния действия по събиране на вземането, както и че всеки от двамата взискатели
има право на разноски в изпълнението.
Представено е писмено становище на съдебния изпълнител, в които се сочи, че
обжалваният негов акт е законосъобразен.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Изп.дело N 20228510402529 на ЧСИ М.П. е образувано по молба на „Р.К.М.“ ЕООД и
1
„Т.У.“ ЕООД въз основа на изп.лист от 17.09.2021 г. на СРС, 31 с-в, по гр.дело N 10693/21
г., с който длъжникът „С. В.“ АД е осъдена да заплати на С.Б.Р. сумата от 50 лв., и договор
за цесия от 11.11.2021 г., с който вземането по изпълнителния лист е било прехвърлено. В
молбата е направено искане за налагане на запор върху движими вещи и дружествени
дялове, както и възбрана.
Представено е споразумение за адвокатско възнаграждение от 14.09.2022 г., от което се
установява, че е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв. за образуване на
изпълнително дело по молба на двамата взискатели и за процесуални действия за
удовлетворяване на вземането.
С постановление за разноски от 14.09.2022 г. съдебният изпълнител е приел разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателите в размер на 400 лв. и е определи размер на
таксите по ТТР към ЗЧСИ.
С отговор на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателите и е оспорил размера на
разноските за такси по ТТР към ЗЧСИ
С молба от 27.09.2022 г. взискателите са поискали да се наложи запор върху банковите
сметки на длъжника и са посочили, че оттеглят искането за прилагане на другите способи.
С постановление от 25.10.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на
адвокатското възнаграждение, прието в полза на взискателите.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда е постановление на съдебния изпълнител за
разноски в изпълнението.
Съдът във всяко едно съдебно производство следи служебно за това дали страните
упражняват своите процесуални права добросъвестно - чл.3 ГПК. След извършена от съда
служебно проверка за вписванията в ТР по партидите на двете дружества взискатели се
установи, че едно и също физическо лице е техен едноличен собственик на капитала, както
и управител, т.е налице е „свързаност“ по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ. В този случай с
извършване на цесия на вземането по изпълнителния лист в размер на 50 лв. в полза на
двете търговски дружества /с един и същ управител и едноличен собственик на капитала/ се
постига чрез използване на позволена от закона правна сделка постигане на противоправен
за длъжника резултат, при който в тежест на длъжника се възлагат направени от двама
взискатели разноски за събиране на дълг от 50 лв. по един изпълнителен лист.
Прехвърлянето чрез договора за цесия на малко по размер вземане в полза на двама
цесионери, които са свързани лица, и образуването на изп.дело по тяхна молба с искане за
разноски в полза на всеки от тях сочи на злоупотреба с процесуални права по смисъла на
2
чл.3 ГПК /решение N 29 от 08.02.2018 г. по гр.дело N 4595/17 г. на ВКС, ІV г.о., решение
№ 325 от 29.12.2014 г. по гр. дело № 4263/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение N 277 от
08.12.2015 г. по гр.дело N 4373/15 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
В преводното нареждане от 14.09.2022 г. се сочи, че за сметка на двамата взискатели е
платно в полза на адвокатското съдружие адвокатско възнаграждение от 400 лв. и доколкото
не се спори от длъжника, че плащането е по процесното споразумение за адвокатско
възнаграждение, следва да се приеме, че е доказано взискателите да са направили разход за
адвокатско възнаграждение по настоящето изпълнително дело.
Не се спори, че на 20.09.2022 г. – в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е платил
дължимата по изпълнителния лист сума, както и че след плащането срещу имуществото на
длъжника не са предприети принудителни действия. При тези факти съдът намира, че
взискателите имат право на разноски само за образуване на изпълнителното дело – чл.10
ал.1, т.1 от Наредба N 1 от 09.07.2004 г.
С молбата от 14.09.2022 г. за образуване на изп.дело процесуалният представител на
взискателя е посочил като изпълнителен способ „запор“ върху притежавани от длъжника
движими вещи и дружествени дялове, както и възбрана върху недв.имоти, а с молба от
27.09.2022 г. се е отказал от този начин на изпълнение и е посочил друг изпълнителен
способ – „запор“ върху банкови сметки на длъжника. По същество с подадената молба на
27.09.2022 г. взискателите са оттеглили посочените в молбата от 14.09.2022 г. способи и са
посочили нов начин на изпълнение, който представлява задължителен реквизит на молбата
по чл.426 ал.2 ГПК и е част от нейното задължително съдържание. В този смисъл съдът
приема, че с подадената на 27.09.2022 г. молба взикателите са уточнили способа по
подадената на 14.09.2022 г. молба за образуване на изп.дело.
Обстоятелството, че на 27.09.2022 г. е подадена молба, в която е посочен способът
„запор“ върху банкови сметки и взискателите са се отказали от посочените способи в
молбата за образуване на изп.дело от 14.09.2022 г., сочи, че е направено уточнение на
задължителния реквизит по чл.426 ал.2 ГПК на молбата за образуване на изп.дело. На
взискателите не се дължат разноски за водене на изп.дело, защото след образуване на
изпълнението и извършеното в срока за доброволно изпълнение плащане не са били
предприети принудителни действия срещу имуществото на длъжника.
При тези факти съдът приема, че по същество процесуалният представител на
взискателите, освен да подаде молба, в която конкретизира способ на изпълнение като
задължителен реквизит на молбата по чл.426 ГПК, не е сторил процесуални действия по
защита и съдействие при извършване на принудителни действия, които да са довели до
погасяване на задължението. В този случай взискателите имат право на адв.възнаграждение
само за образуване на изп.дело, защото спрямо имуществото на длъжника не са предприети
принудителни действия поради доброволното плащане в срока за доброволно изпълнение.
С оглед ниската правна и фактическа сложност на изпълнителното дело на взискателите
следва да се присъдят разноски за адв.възнаграждение от 200 лв. – в минимален размер за
3
образуване на изп.дело. Поради констатацията за нарушение на чл.3 ГПК съдът намира, че в
тежест на длъжника следва да се възложат разноски за адвокатско възнаграждение в размер,
който би се дължал, когато взискателят е само един, а не двама.
По отношение на жалбата в частта, в която се съдържа искане за отмяна на начислената
такса по т.31 Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и таксата от 18 лв. – за налагане
на запор, както и за преизчисления на пропорционалната такса. Обжалваното постановление
на съдебния изпълнител не съдържа произнасяне по отношение на таксите по Тарифата,
поради което в тази част жалбата е безпредметна. След като в обжалвания акт на съдебния
изпълнител не се съдържа произнасяне по размера на таксите от Тарифата, съдът не
разполага с правото да отмени тези такси. Съдебният изпълнител следва да се произнесе
изрично с акт, но следва да отчете обстоятелството дали способът „запор“ е реално
приложен, както и дали реално са направени разходи по т.31 и за какви точно действия са
сторени.
С оглед на изложеното съдът намира, че постановлението за разноски следва да се отмени,
а делото следва да се върне на съдебния изпълнител за произнасяне по искането на
длъжника за отмяна на начислени такси по Тарифата и за преизчисление на
пропорционалната такса.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 25.10.2022 г. на ЧСИ М.П. по изп.дело N
20228510402529, с което е отказано да се намали по размер адвокатското възнаграждение на
взискателите, и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от 200 лв. възнаграждението за
адвокат на взискателите „Р.К.М.“ ЕООД и „Т.У.“ ЕООД, възложено в тежест на длъжника
„С. В.“ АД.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.П. за постановяване на изричен акт по искането на длъжника
„С. В.“ АД, направено в отговор на покана за доброволно изпълнение - за отмяна на таксата
в размер на 24 лв. - по т.31 Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, на таксата от 18 лв.
– за налагане на запор, както и за преизчисление на пропорционалната такса.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5