№ 1470
гр. Варна, 06.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20223100501466 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:54 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът З. И. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна ДЪРЖАВАТА, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МИНИСТЪРА НА
ЗЕМЕДЕЛИЕТО, редовно призована, Представлява се от гл. юрисконсулт Н. Д., редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК. Образувано е по повод по повод
въззивна жалба на З. И. П. срещу Решение № 1307 от 05.05.2022г. по гр.д. № 9691/2020г. по
описа на ВРС, 40-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен
предявеният от въззивника срещу Държавата, представлявана от Министъра на земеделието
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
реална част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, СО „Боровец[1]юг“, представляващ
1
ПИ с идентификатор 10135.5406.4111 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 2838 кв.м., с площ на реалната част от 264
кв.м. и при граници на частта: ПИ 10135.5406.1080; 10135.5406.1079 и останалата част от
10135.5406.4111, която на приложената скица №15-706689-05.08.2020г. на л. 12 от делото е
обградена с контур и защрихована с червен цвят, съвпадаща със защрихованата в син цвят
част от ПИ с идентификатор 10135.5406.4111 по скица - Приложение № 7 от заключението
по СТЕ, която съставлява неразделна част от решението. Въззивната жалба е основана на
оплаквания за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на
материалния закон и необоснованост. С Решение № 725/26.07.2000г. на ПК – Варна, на
което Държавата основава правото си, не е възстановено правото на собственост на
ответника, а само е признато правото на възстановяване. След влизане в сила на ПНИ,
одобрен със Заповед на ОУ от 04.12.2002г. обаче, видно от заключението на СТЕ не е
издадена Заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на
собственост в полза на Държавата. След като липсва акт за възстановяване на
собствеността, то Държавата не е станала собственик на имота на твърдяното основание. В
този смисъл се позовава на съдебната практика по Решение № 104 от 04.09.2017г. по гр.д. №
4269/2016г. на ВКС, III ГО, в което е прието, че държавата запазва правото собствеността си
върху земеделски земи, заварени по ЗСПЗЗ, с изключение на земите, чиято собственост
подлежи на възстановяване /чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ/. Съгласно чл. 45, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ
земеделските земи от държавния и общински фонд се установяват служебно от ОСЗ, като се
постановява решение по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай
спорният имот попада в урбанизирана територия, поради което Държавата не може да се
легитимира като собственик на основание признавателно решение на ПК. Отправя искане
във връзка с изложеното обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което предявеният иск да се уважи.
В отговор на жалбата, Държавата оспорва доводите в нея с други, обосноваващи
правилност и законосъобразност на решението. Оспорва допустимостта на иска, съответно
на решението, с аргумент, че по предявения отрицателен установителен иск ищецът не е
доказал правен интерес от водене на същия. В тази насока посочва, че обоснован с
доказателствата по делото е изводът на ВРС, че процесният имот е държавна собственост,
придобит по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ вр. чл. 45 от ППЗСПЗЗ – запазена държавна
собственост върху земеделска земя, заварена от ЗСПЗЗ, като придобиването е по силата на
закона – на основание чл. 6 от Конституцията от 1947г., както и по силата на Конституцията
от 1971г. е съществувала само държавна собственост, а съгласно чл. 6 от ЗС държавна
собственост са имоти, които нямат друг собственик. Така още преди колективизацията и по
силата на закона имотът е бил собственост на Държавата и към момента на влизане на
ЗСПЗЗ в сила. Процесният имот представлява част от имот държавна собственост установен
с Указ № 16/17.06.1946г. Имоти в м. „Чиган“ /сега „Боровец-юг“ в землището на Галата,
Варна са отнети от частни лица за нуждите на отбраната и са предоставени на МО за
„Бреговата батарея“. Процесният имот попада в отчуждени за нуждите на МНО земи и
необходимостта от тези терени не е отпаднала, като в ПИ 4111 по КККР и към момента има
2
изграден бункер. В Разписния лист към КП/1960г. като собственик на имота е посочена
държавата с предназначение на територията земеделска. Процесната реална част с площ от
266 кв.м. от КП/1997г. в КП/1960г. попада изцяло в границите на ПИ 1058, целия с площ от
29300 кв.м. по КП/1960г. Записан е и като държавен в разписните листи към КП/1996г., като
имотът попада в обхвата на НИ № 2238 с площ от 3736 кв.м. По ПСИГ/1997г. процесният
имот попада изцяло върху стар имот № 1058. По ПНИ/2002г.-2003г. имотът е записан като
държавен на МЗ, като същото е записването и в регистъра към действащата КККР. НИ №
2238 е създаден за стар имот № 1058 и е образуван от съседни разлики над 600 кв.м. на
ползвателски имоти. Позовава се също, че след изменението на ЗСПЗЗ от 1999г.
индивидуализацията на земеделските земи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва
с ПНИ. Имотът е заявен с пореден № 14 в заявление от 1992г. и установен с КП от 1959г. С
решение № 322-4/29.05.2000г. на ОС – Варна са одобрени околовръстен полигон и са
създадени нови СО /25 на брой/, сред които и СО „Боровец-юг“. Решението е обнародвано в
ДВ, бр. 59/21.07.2000г. и след влизането му в сила територията е загубила земеделския си
характер и е станала урбанизирана. До този момент земята е била земеделска по смисъла на
чл. 2 от ЗСПЗЗ, като земеделския характер е изгубен едва след 21.07.2000г.
Правноирелевантна е от друга страна фактическата власт върху имота осъществявана в
периода до реституцията на имота , находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с решение на
ПК – Варна № 725/26.07.2000г., както и до настоящия момент доколкото ПНИ за имот ПИ
№ 2238 е влязъл в сила едва на 10.01.2011г., а заповед на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ не е издадена и към настоящия момент. Държавата е придобила собствеността върху
имота и на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ, като имотът е ДПФ. А съгласно чл. 24,
ал. 7 от ЗСПЗЗ по отношение на земите от ДПФ давност не тече, поради което дори ищецът
да е владял отделна част от имота, то той не е могъл да я придобие на оригинерно
основание. Придобивна давност срещу Държавата не е могла да тече в полза на ищеца на
основание § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС, чл. 24, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПЗЗ през сочения период до датата
на предявяване на исковата молба /13.08.2020г./, както и с оглед съществуващата забрана за
придобиване по давност на държавна собственост съгласно чл. 86 от ЗС /ред., ДВ бр. 14 от
19.02.1988г., действала до 1996г./. Отправя искане в тази връзка обжалваното решение да се
обезсили поради недоказан в хода на делото правен интерес от иска, евентуално
обжалваното решение като правилно да се потвърди.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба. Оспорвам
отговора. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да соча
доказателства. Представила съм с отговора вж списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
3
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: Моля да постановите решение, с което да отмените първоинстанционното
и постановите друго, с което да уважите предявения иск и присъдите разноски. За да се
отхвърли искът, ВРС е приел, че порцесният имот е държавна собственост, придобита на
основание чл.24, ал. 1 ЗСПЗЗ, вр. чл. 45 от ППЗСПЗЗ. Този извод на съда е необоснован и в
противоречие с материалния закон. С Решение № 725/26.07.2000 г. на ПК Варна не е
възстановено правото на собственост, а само е признато правото на държавата да възстанови
собствеността След влизане в сила на ПНИ не е издадена заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността и държавата не е станала собственик. Не са били
налице основания за признаване право на собственост, т.к. Решение № 725/26.07.2000 г. на
ПК Варна е постановено на 26.07.2000 г., а няколко дни преди това - на 21.07.2000 г. земята
е загубила земеделския си характер и се е превърнала в урбанизирана територия на
основание решение на ОС на Община Варна и са създадени няколко селищни образувания.
С оглед на горното, доверителят ми счита, че държавата не е собственик на имота и моли да
уважите жалбата му.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Моля при постановяване на решението да вземете предвид, че
процесният имот е държавна собственост и попада в територия по §4 на ПРЗ ЗСПЗЗ.
Основната теза на въззивника е, че с решение на ПК е признато право на собственост на
земя, която не е била земеделска, а урбанизирана. С това решение по заявление от 1992 г.,
приложеното по делото и неоспорено от ищеца се установява, че на основание чл. 18 ж от
ППЗСПЗЗ Министерството на земеделието е признато за собственик на имот, част от който е
процесния имот. Същото установено с КП от 1959 г., съгласно приетата по делото СТЕ.
Наистина земята е загубила земеделския си характер през 2000 г., но това не означава че
правото на собственост е преклудирано по силата на закона, нито че се отменя с обратна
сила отпочнатата реституция. Към момента на заявяване на имота, той е бил земеделски и
това е станало със заявлението от 1992 г. Имотът е бил и към момента е държавна
собственост по силата на закона. Има отпочната процесдура, която не е завършила със
4
заповед на кмета по § 4, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което реституцията не е приключила и
давност не тече. Има трайна съдебна практика по този въпрос. Моля за възможност да
представя писмени бележки. Моля да постановите решение, с което да оставите в сила
решението на ВРС като правилно, законосъобразно и обосновано и отхвърлите въззивната
жалба. Моля за възможност да представя писмени бележки.
Дава възможност на въззиваемата страна да представи писмени бележки в 3-дневен
срок от изготвяне на протокола.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.03 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5