Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.03.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 13046 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе
пред вид:
Предявен е иск с
пр.основание чл.432,ал.1 от Кодекс за застраховането от М.А.М., ЕГН ********** против ЗАД
„Д.Б.: Ж.И.З.“ АД, гр. София за сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на дъщеря му С.А.М.настъпила
при ПТП на
на 28.11.2016 г., ведно с лихви върху главницата от деликта до окончателното й изплащане.
Чрез своя
процесуален представител ищецът поддържа иска за неимуществени вреди, които
твърди, че търпи в следствие смъртта на своя дъщеря по вина на водача А.А.Й., при управлението на автомобил Форд Фокус с per. №********застрахован при ответното дружество .
Моли съда да уважи
предявения иск , тъй като е основателен и доказан ведно със законните
последици- разноски и адвокатско възнаграждение.
ЗАД
„Д.Б.: Ж.И.З.“ АД, гр. София оспорва предявения иск по основание и размер. В
тази връзка оспорва механизма на ПТП и виновността на водача на л.а. „Форд
Фокус“ с рег. №********– А.А.Й. за настъпване на процесното ПТП. При
евентуалност твърди, че ПТП е настъпило при условията на независимо
съизвършителство от двама водачи, респ. и от страна на водача на т.а. „Рено
Премиум“, с рег. № ********и прикачено полуремарке „Шмиц“ с рег. № ********. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“
по посочената в исковата молба застрахователна полица към датата на ПТП.
На
следващо място прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата поради нарушение на изискванията на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като твърди, че непоставянето на обезопасителен колан от нейна страна се
намира в пряка причинно – следствена връзка с настъпилите тежки травматични
увреждания, довели до смъртта й. Оспорва и началната дата, от която се
претендира законна лихва. Претендира разноски .
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представения
констативен протокол за ПТП с пострадали лиза № 13 от 29.11.2016 год. и
протокол за оглед от 28.11.2016 год. се установява,че на
28.11.2016 г., около 16:45 часа по път 1-7, километър 301+0°, в отсечката между
гр. Елхово и разклона за гр. Тополовград е настъпило ПТП , при което се движещия се в посока разклона за гр. Тополовград към гр.Елхово лек автомобил Форд
Фокус с per. №********управляван от А.А.Й. вследствие на висока скорост е загубил контрола върху
управлявания автомобил при ляв завой и навлязъл в насрещната лента за движение, където се ударил челно в движещия се
насреща товарен автомобил „Рено Премиум“, с рег. № ********и
прикачено полуремарке „Шмиц“ с рег. № ********
управляван от В.П.П..
В следствие на удара е починала пътуващата на задната
седалка на лекия автомобил С.А.М..
За автомобила Форд Фокус с per. №********е имало валидна застраховка за Гражданска отговорност при ответното дружество
по Застрахователна
полица № BG/30/116002427855, с период на валидност 06.10.2016 г. до 05.10.2017
г.-факт,който е приет за безспорен.
От представеното по делото на л.9 препис извлечение от
акт за смърт и удостоверение за наследници
на л.10 се установява, че ищецът е баща на С.А.М., както,че същата е починала на 28.11.2016 год.
По делото са изслушани и приети първоначални СМЕ и
АТЕ,както и повторна КСМАТЕ.Заключенията на тези експертизи се възприемат от
съда като обективни и професионални.
И двамата експерти-медици са категорични,че смъртта на С.
е настъпила в следствие на тежката съчетана
черепно-мозъчно-гръдно-коремна и на опорно-двигателния апарат.
Съобразно механизма на настъпване на произшествието, движението на тялото на
пострадалата е било напред вдясно и нагоре при основния удар на лекия автомобил
в товарния автомобил. В последващата фаза от произшествието движението на
тялото на пострадалата е било хаотично и е получавала различни удари от
интериора на купето.
Наличието
на деформация на главата отдясно може да се свърже с движение на тялото надясно
и нагоре, а тогава и от удар напред и счупване на някои от ребрата. Тези удари
на тялото следва да бъдат в части от интериора отпред и отдясно спрямо задна
дясна седалка.Сперид експертите не може да се даде еднозначен и
категоричен отговор дали смъртоносните увреждания са получени в купето на
автомобила или при изпадане на тялото извън него,което не би настъпило ако
пострадалата е била с поставен предпазен колан.
Авто-експертите са категорични,че водачът е загубил
контрол върху управлението на автомобила поради това,че се е движил в завоя със
скорост от 120 км.ч.,която е била по голяма с 10 км.ч. от максималната за
преодоляването му.
Именно високата постъпателна скорост и
рязката промяна на траекторията на движение е довела до завъртане на автомобила
около вертикалната ос и последваща транслация. В процеса на аварийно движение,
автомобилът се е насочил косо наляво спрямо посоката си на движение, навлязъл е
в насрещната пътна лента, където е последвал сблъсък с челните състави на
влекача от товарната композиция. За
лекия автомобил инициалният удар е челен кос, обособен в позицията на десен
фар, преминаващ в страничен отдясно в позицията на предната половина на десните
му състави, а за влекача - челен кос отляво, обособен в позицията около
надлъжната му ос.
В
резултат на сблъсъка, влекачът е „изтласкал” лекият автомобил в посока обратна
на движението му напред и наляво, като автомобилът е извършвал сложно въртеливо
и транслационно движение като е достигнал лявата мантинела, като е оставил
следите отляво и се е установил на мястото и позиция констатирани при огледа.
Водачът
на товарния автомобил, движейки се със скорост 53 км/ч непосредствено преди ПТП
от момента когато л.а. “Форд“ е навлязъл в пътната му лента не имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара.
Свидетелят С. Й.-баба на починалата по бащина линия, установява
че от 2002 год. ищецът не е живеел в Бъргария,а в Испания,където имал
семейство-жена и деца и там работел.Въпреки това постоянно изплащал пари на
дъщеря си и в годината по няколко пъти си идвал и се виждал с нея.За известен
период от време дъщеря му е живяла при него в Испания.Поддържали близки
отношения,бащата подготвил сватбата на дъщеря си и до смъртта й били в много
близки и добри отношения.
От показанията на св.С. Й. се установява,че ищецът много
тежко понесъл смъртта на дъщеря си,веднага пристигнал в България,като разбрал
за катастрофата. Бил в шок,постоянно ходил на гроба на дъщеря си,затворил се в
себе си.
С оглед доказателствата и становищата на страните съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно 432,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл.
45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
С оглед на валидното застрахователно правоотношение
отговорността на ответното дружество е установена.
Въз основа на
доказателствата и заключенията на експертизите съдът приема, че вина за настъпилата
катастрофа и съответно за смъртта С.А.М.има единствено водача на лек автомобил Форд
Фокус с per. №********А.А.Й.. Същия се е движил при мокър
асфалт с несъобразена скорост,с около 70
км.ч. над разрешената на мястото на завоя и това е единствената причина
автомобила да се поднесе и да навлезе в насрещната лента за движение, където се
е ударил т товарния автомобил. Водачът на последния се е движел с 3 км.ч. над
разрешената за завоя скорост,но дори и при по-ниска такава не би могъл на
предотврати удара.
Ето защо противоправността на деянието на А.А.Й. се изразява в нарушаване на чл.16,ал.1,т.1,чл.20,ал.1,чл.21,ал.1 от ЗДвП.
Причинно следствената връзка
между увреждането и настъпилата смърт на С.А.М.е доказана по
безспорен начин.
Поради изложените съображения, съдът намира,
че предявения иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за претърпени неимуществени
вреди против ЗАД
„Д.Б.: Ж.И.З.“ АД е основателен.
Неговия размер следва
да се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Загубата на дете е голямата
и тежка психическа травма,
която един родител може да понесе. Тя е несравнима с каквото и
да е друго нещастие и е причинила на ищецът мъки, болки и страдания, които
остават за цял живот. Независимо,че дъщерята е живеела отделно от баща си още
от детската си възраст, те са поддържали много добри отношения,бащата се е
грижил за нея от години, виждали са се при всяка възможност,когато ищецът си е
идвал в България,а и известно време тя е пребивавала при него в Испания.
Според настоящия състав справедливото обезщетение за търпените болки, мъки и страдания е в размер на 120 000 лв. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените и търпените от М.А.М.
мъки , болки и страдания от загубата
и отговаря на принципа на справедливостта
и социално-икономическите условия на живот
в страната.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху тази сума от датата на деликта-01.06.2017
год./датата на отказа на огветното дружество да плати
обезщетение доброволно/ до окончателното й изплащане, като над уважения размер до претендирания такъв от 200 000 лв. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът не възприема възраженията на ответника за
съпричиняване поради непоставен предпазен колан,тъй като не се установи
категорично,че липсата на този колан е допринесъл за смъртта на С..Според
експертите,при механизма на катастрофата и уврежданията на автомобила дори
по-вероятно е, тежките увреждания несъвместими с живота да са получени още в
купета на автомобила и колана не би ги препятствал.
Не се установи и това ищецът да не е понесъл морални
вреди поради липса на отношения с дъщеря си.Напротив бе установено,че бащата
винаги се е грижил за дъщеря си С.,подготвил е сватбата й и макар да е живеел
далеч от нея са поддържали топли и близки отношения.В се пак фактът,че от около
15-17 год. те не са живеели в едно домакинства е отчетен при определяне на
размера на горното обезщетение.
Съобразно този
изход на делото ответникът следва да заплати на адвокатП.К. сумата от 4130 лв. -възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗА без ДДС.
Ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. и разноски за експертизи от 140 лв.
ЗАД
„Д.Б.: Ж.И.З.“ АД следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 4800 лв. и разноски за експертизи платени от
бюджета в размер на 120 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж.И.З.“ АД, ЕИК *******, гр. София, ж.к. „*******да заплати на М.А.М., ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат П.К. на основание чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 120 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди в следствие смъртта на дъщеря му С.А.М.настъпила при ПТП на 28.11.2016 г. ведно със законната лихва върху тези
сума считано от 01.06.2017 год. до окончателното й
изплащане, като отхвърля предявения иск над уважения размер до претендирания
такъв от по 200 000 лв. като неоснователен .
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж.И.З.“ АД, ЕИК *******да заплати на адвокатП.К. сумата
от 4130 лв. -възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА без ДДС,а по сметка на СГС
държавна такса от 4800 лв. и разноски за експертизи платени от бюджета в размер
на 120 лв.
ОСЪЖДА М.А.М.,
ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.И.З.“ АД, ЕИК ******* разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв. и разноски от 140 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: