№ 111
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110210257 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С НП № С-22-23/10.06.2021 г., издадено от началник на РДНСК София при ДНСК,
на арх. АС., с ЕГН **********,
за това, че като изпълняващ функциите на длъжностно лице – Вр. И. Д. ГА е издал
Разрешение за строеж № 22/12.02.2021 г. за „Двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
изгребна яма“, находящ се в Поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 44224.5783.103, УПИ
ХIII-103, кв. 55, мЛ. - СО, по плана на Л. в нарушение на чл. 59 от ЗУТ и § 22 от ЗР на ЗУТ.
Предвид горното, на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, му е наложена глоба в размер на
1000 (хиляда) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от арх. АС., който в подадената жалба моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с.з. се
изтъква, че дадената от АНО квалификация не отговаряла на обективната истина, тъй като
процесното разрешително за строеж било издадено за имот с действащ подробен
устройствен план, план за регулация и застрояване и не попадал в приложното поле на чл.
59 от ЗУТ. Другата посочена като нарушена разпоредба на § 22 от ЗР на ЗУТ не съдържала
правила за поведение. Недопустимо било административно-наказателната отговорност да се
ангажира без изрично, точно и изчерпателно посочване на нарушените разпоредби.
Недопустимо било също АНО да преценява коя хипотеза на § 22 от ЗР на ЗУТ е имал
предвид актосъставителя, при положение, че последният не я е посочил в АУАН. Не било
обсъдено и приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща представител,
1
който моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като
отхвърля развитите в жалбата аргументи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН.
Съображенията на въззивната инстанция са следните:
В нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН актосъставителят и АНО са
посочили по твърде неясен и противоречив начин правната квалификация на вмененото
административно нарушение. В АУАН и НП се твърди за нарушение на чл. 59 от ЗУТ и § 22
от ЗР на ЗУТ, като текстово се развиват аргументи за всяка една от посочените две
квалификация. По отношение на първата се твърди, че разрешението за строеж било
издадено без да е било представено решение за промяна на предназначението на
земеделската земя, издадено по реда на ЗОЗЗ и съответната скица към него. По отношение
на § 22 от ЗР на ЗУТ се изтъква, че не били приложени доказателства за проведени
отчуждителни процедури от СО – данни за извършено дарение или други прехвърлителни
сделки, касаещи частта на земята, попадаща в улица. Доколкото двете разпоредби на чл. 59
от ЗУТ и § 22 от ЗР на ЗУТ не са обвързани помежду си и актосъставителят и АНО развиват
отделни аргументи за всяка от тях, очевидно е (предвид и употребения съюз „и“), че на
жалбоподателя се вменяват две отделни административни нарушения, което по правилата на
чл. 18 от ЗАНН предполага налагането на две отделни наказания. В случая е наложено само
едно по чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ без да става ясно за коя от двете нарушени разпоредби се
отнася и защо не е наложено наказание за другото такова.
Допълнителен порок е това, че както чл. 59, така и § 22 от ЗР на ЗУТ съдържат повече
от една алинеи и точки, които не са уточнени. Също така разпоредбата на § 22 от ЗР на ЗУТ
е дефинитивна по своята същност и не съдържа изрични правила за поведение, още повече
относими към длъжностни лица от категорията на главен архитект.
На последно място, в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, АУАН е съставен в
присъствието само на един свидетел, който е такъв само по съставяне и връчване на АУАН
(потвърдено от св. Т.Г. в с. з.), въпреки че законодателят е въвел изрично количествено
изискване свидетелите само по съставяне и връчване на акта да са двама.
3. Относно правилното приложение на материалния закон
Горепосочените допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП в
своята съвкупност се явяват съществени, доколкото са нарушили правото на защита на
жалбоподателя, лишавайки го от възможността да разбере по един достатъчно ясени и
непротиворечив начин точната квалификация на нарушената от него разпоредба, броя на
осъществените от него административни нарушения и основанието за налагане на
административно наказание. Последното е достатъчно основание за отмяна на атакуваното
НП, обезсмислящо обсъждането на правилното приложение на материалния закон.
Независимо от горното и като допълнение от материално-правна гледна точка, съдът
следва да повтори, че разпоредбата на § 22 от ЗР на ЗУТ е дефинитивна по своята същност и
не съдържа изрични правила за поведение, поради което не може да се счита за нарушена.
2
Отделно от това, другата посочена като нарушена разпоредба на чл. 59 от ЗУТ („Извън
границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на
предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за
част от нея и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група
поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура,
след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален
закон, освен в случаите по чл. 109, ал. 2 и 3.(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Без промяна на
предназначението на земята застрояване в поземлени имоти по ал. 1 се допуска при
условията на чл. 12, ал. 3.“) е позиционирана в Раздел Х
„Застрояване в неурегулирани територии“ от Глава Трета
„УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИИТЕ И ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ“ и визира забрана за
застрояване. В случая наказаното лице е главен архитект на общината, който по смисъла на
чл. 148, ал. 2 от ЗУТ може да издава разрешение за строеж, с изключение на случаите по чл.
148, ал. 3 от ЗУТ. В този смисъл, неправомерни действия от страна на главния архитект на
общината (за които е приложима санкционната разпоредба на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ)
могат да бъдат обсъждани за извършени от него нарушения по неправомерно издаване на
разрешение за строеж в някоя от хипотезите на чл. 148 и сл. от ЗУТ, съдържащи правилата
за поведение по отношение на лицата, издаващи разрешения за строеж и намиращи се в
Глава Осма
„ИНВЕСТИЦИОННО ПРОЕКТИРАНЕ И РАЗРЕШАВАНЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО“,
Раздел III „Разрешаване на строителството“. Последното е допълнителен аргумент за
неправилно приложение на материалния закон, досежно правните квалификации по чл. 59,
така и § 22 от ЗР на ЗУТ.
В рамките на съдебното производство страните не са депозирали искане за
присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № С-22-23/10.06.2021 г., издадено от началник на РДНСК
София при ДНСК, на арх. АС..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3