№ 20
гр. Перник, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720101954 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез пълномощника юрк. К.,
срещу Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК установителни искове
с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца при условията на солидарна отговорност с Г.Л.Л.
и Р.Ж.С. сумата 3113,26 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № *** г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2023 г., до
изплащане на вземането, сумата 1556,14 лв. – договорна възнаградителна лихва за
09.12.2015 г. – 09.07.2017 г., и сумата 2035,40 лв. – лихва за забава за периода 09.07.2017 г. –
28.09.2023 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2694/03.10.2023 г. по
ч.гр.д. № 04680/2023 г. по описа на Районен съд - Перник.
В исковата молба се излага, че на *** г. между страните по делото е сключен Договор
за потребителски кредит № ***, въз основа на който ищецът предоставил на ответника
сумата 5000,00 лв., със задължение за връщането й в срок от 48 месеца с месечна вноска по
232 лв., с падежна дата 25-то число на месеца, при ГПР 56,01 % и ГЛП 46,81 %. Сочи се, че
договорът е подписан при ОУ, неразделна част от договора. В т. IV от договора длъжникът е
пожелал с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други нейни задължения към
„Изи Асет Мениджмънт“ АД в размер на 540,72 лв. и към „Профи Кредит България“ в
размер на 2932,85 лв. Твърди се, че ищецът изпълнил точно задължението си като на
05.04.2012 г. превел останалата част от заетата сума в размер на 1526,43 лв. по посочената от
заемополучателя банкова сметка. На 24.10.2014 г. между страните по делото бил сключен
Анекс 2 към договора, с който била променена падежната дата, както и ГПР на 58,50%, а
1
ГЛП на 46,75%. На 19.03.2015 г. между страните бил сключен Анекс 2 към договора, с който
се договорили да бъдат отложени погасителни вноски 23, 24 и 25, които клиентът се
задължил да плати в края на погасителния план, ГПР бил променен на 44,37%, а ГЛП на
46,75%. Твърди, че към настоящия момент общо платената от длъжника сума е 6523,55 лв., с
което било погасено част от задължението й по договора. Тъй като длъжникът не погасил
останалата част от задълженията си, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и предвид получено съобщение за подадено възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК, в законоустановения срок ищецът предявил искова молба
за вземанията си. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Д. Г. М., с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Възразява за наличието
на идентичност между основанието в заповедното производство и исковото. Оспорва
подписа, положен върху договора за кредит. Възразява, че договорът за потребителски
кредит е недействителен поради противоречие със закона и наличието на неравноправни
клаузи. Сочи, че клаузата, уреждаща възнаграждението на кредитора и ГПР, е
неравноправна, респ. в противоречи на закона и като такава е нищожна, както и че ГПР е
неправилно посочен, което води до нищожност на договора и потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита. С оглед изложеното, твърди, че направените плащания по
договора следва да бъдат отнесени само за погасяване на задълженията за главница. Оспорва
да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, както и че договорът е сключен от
упълномощен представител на търговеца. Прави възражение за погасяване на вземанията
по давност. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, е издадена Заповед за
изпълнение № 2694/03.10.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4680 по описа за 2023 г. на
Районен съд - Перник срещу Д. Г. М., Г.Л.Л. и Р.Ж.С. в качеството на съдлъжници за сумата
3113,26 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сумата 1556,14 лв. –
договорна лихва за периода 09.12.2015 г. – 09.07.2017 г., и сумата 34,70 лв. – лихва за забава
за периода 26.07.2013 г. – 09.07.2017 г., и сумата 2035,40 лв. – законна лихва за периода
09.07.2017 г. – 28.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.09.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането и на заявителя са присъдени разноски за
производството.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника Д. Г. М. лично на 09.01.2024
г. и същият е депозирал възражение срещу заповедта на 24.01.2024 г. - в срока по чл. 414
ГПК.
С разпореждане от 14.03.2024 г. е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза
на заявителя срещу длъжниците Г.Л.Л. и Р.Ж.С., за което да се извърши отбелязване по
делото.
С разпореждане, връчено на заявителя на 18.03.2024 г., му е указано да предяви иск за
установяване на вземанията си срещу длъжника Д. М., който е представил доказателства за
депозирана искова молба на 18.04.2024 г.
2
По делото е приет Договор за револвиращ заем № *** от *** г. подписан от „Профи
Кредит“ ЕООД, в качеството на кредитор, и ответника, в качеството на кредитополучател, за
предоставяне в заем на сумата 5000,00 лв., от която сумата 540,72 лв. бъде преведена по
сметка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а сумата 2932,85 лв. – по сметка на „Профи Кредит“
ЕООД за погасяване на задължения на кредитополучателя. Като солидарни длъжници по
договора са положили подписи Г.Л.Л. и Р.Ж.С.. Уговорено е, че сумата подлежи на връщане
на 48 вноски от по 232,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 46,81%, годишен
процент на разходите 56,01%, като общото задължение е 11251,30 лв. Представени са общи
условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договор за револвиращ заем за физически
лица, без подписи на страните, поради което не следва да бъдат обсъждани.
С Анекс № 1 от 24.10.2014 г. страните са се съгласили за промяна на падежната дата за
внасяне на погасителни вноски и е коригиран погасителния план към договора като крайната
падежна дата е променена на 09.04.2017 г., а с Анекс № 2 от 19.03.2015 г. погасителният план
е коригиран като последната погасителна вноска е променена на 09.07.2017 г.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил подписа си върху договора за
кредит, но след представянето му в оригинал с молба от 23.10.2024 г. е оттеглил оспорването
си и искането за извършване на проверка на истинността на документа. С оглед изложеното,
съдът приема, че страните по делото са постигнали съгласие по договор за кредит с
посоченото съдържание.
От представените в заверен препис преводни нареждания, неоспорени от ответника, се
установява, че на *** г. ищецът е превел по сметка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата
540,72 лв. с основание „***“, а на *** г. по сметка на Д. Г. М. сумата 1526,43 лв. с основание
„***“.
С исковата молба е представено извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит № ***, съдържащо признание на ищеца, че до 09.11.2015 г. договорът е обслужван
ежемесечно /най-голямата забава е 27 дни/ като общо платените суми възлизат на 6523,55
лв.
От приложеното за послужване ч.гр.д. № 02652/2019 г. на РС-Перник се установява, че
е образувано по заявление с вх. рег. № 11573/16.04.2019 г. от „Профи Кредит България“
ЕООД срещу Д. Г. М., Г.Л.Л. и Р.Ж.С. за солидарно заппплллащане на сумата 4669,40 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № ***, сумата 362,03 лв. – неустойка и сумата
34,70 лв. – лихва за забава за периода от 26.07.2013 г. до 01.03.2016 г. По постъпилото искане
е издадена Заповед № 1956/18.04.2019 г. за главницата и лихвата за забава и разноските,
обезсилена с Определение от 14.11.2019 г., влязло в сила на 03.12.2019 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника, за които е
3
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено
възражение от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен да
извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на
закона. Възражение за недействителността на договора е направено изрично и в отговора на
исковата молба от ответника.
От съдържанието на договора се установява, че е посочен размерът на кредита /5000,00
лв./ и условията за усвояването му, фиксираният лихвен процент /46,81%/ и годишният
процент на разходите /56,01%/. Посочено е, че общият размер на всички плащания е
11251,30 лв. Изготвен е погасителен план, съдържащ разпределението на главницата и
лихвата, включени във всяка погасителна вноска. Липсва обаче яснота кои разходи по
кредита са включени в ГПР, като с посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК
начин съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 с оглед на съществения
характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност
на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на
изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3,
буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на
лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи,
отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така
СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3,
буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница“.
4
Следва да се отбележи също така, че към момента на сключване на договора
максималният размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК /ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014
г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г./ не е нормативно предвиден, но уговарянето на ГПР в
посочения размер (56,01%) без яснота кои раходи включва и дали съответства на
действителния размер не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143, т. 19 ЗЗП, която е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
По изложените съображения следва да се приеме, че процесният договор за кредит е
недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10. В този случай,
съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Ответникът не е оспорил, което се потвърждава и от приетите по делото преводни
нареждания, че заетата сума е усвоена по уговорения в договора начин. Съобразно заявното
в исковата молба и представеното извлечение от смета, по договора е платена сума в размер
на 6523,55 лв., с която е погасено изцяло задължението за връщане на чистата стойност по
кредита от 5000,00 лв.
Предвид изложеното предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
За пълнота следва да се отбележи, че дори при извод, че в полза на ищеца са
възникнали претендираните вземания по действителен договор, то исковете отново биха
подлежащи на отхърляне с оглед своевременно направеното възражение от ответника за
погасяването им по давност. Падежът на последната погасителна вноска по договора
съобразно Анекс № 2 е 09.07.2017 г., от който момент предвиденият в закона петгодишен
давностен срок за погасяване на вземането за главница /чл. 110 ЗЗД/, респ. тригодишен за
вземането за лихва /чл. 111б „в“ ЗЗД/ е изтекъл преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 28.09.2023 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. №04680/2023
г. на РС-Перник и към който момент се счита предявен искът по чл. 422 ГПК. Възражението
на ищеца, че давностният срок не е изтекъл, тъй като е прекъснат с подаването на
заявлението по предходно дело между страните - ч.гр.д. № 02652/2019 г. на РС-Перник, е
неоснователно. Посоченото производство е неотносимо към прекъсването на погасителната
давност за процесните вземания и е приключило с обезсилване на заповедта за изпълнение, в
който случай съгласно чл. 116 б „б“ давността не се смята прекъсната.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за
ответника. Видно от приложения в заповедното производство договор за правна защита и
5
съдействие, че същият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., а в
исковото производство не е представил доказателства за извършени разноски. С оглед
изложеното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 300,00 лв. –
разноски за производството.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 9, ал. 1
ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу Д. Г.
М., ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца при условията на солидарна отговорност с Г.Л.Л. и Р.Ж.С. сумата 3113,26 лв. -
главница по Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2023 г., до изплащане на вземането, сумата
1556,14 лв. – договорна възнаградителна лихва за 09.12.2015 г. – 09.07.2017 г., и сумата
2035,40 лв. – лихва за забава за периода 09.07.2017 г. – 28.09.2023 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение № 2694/03.10.2023 г. по ч.гр.д. № 04680/2023 г. по описа на
Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 300,00 лв. /триста лева/ - разноски за производството, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 04680 по описа за 2023 г. на
Районен съд - Перник и ч.гр.д. № 02652 по описа за 2019 г. на Районен съд - Перник да
бъдат върнати на съответния състав, като към първото се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6