МОТИВИ
по НОХД №20074410200187 по описа на РС-гр.Левски
Срещу подсъдимият Й.З.М. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 10.03.2007 г., при условията на повторност и
продължавано престъпление, извършил следните деяния:
1.На 10.03.2007 г., в
гр.Белене, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото.
2.На 10.03.2007 г., в
гр.Белене, в съучастие като извършител с подсъдимите И.З.М., К.В.П. и лице с
неустановена самоличност, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Престъпление по чл.325,
ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
3. На 10.03.2007 г., в
гр.Белене, унищожил противозаконно чужда движима вещ – един брой стъкло на
дясна врата на лек автомобил „Опел Корса 1,2”, с рег. № ЕН 22 87 АМ, на стойност 35
лева, собственост на Любен Антонов Мартинчев.
Престъпление по чл.216, ал.1
от НК.
Срещу подсъдимият И.З.М. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 10.03.2007 г., при условията на продължавано
престъпление, извършил следните деяния:
1.На 10.03.2007 г., в
гр.Белене, в съучастие като извършител с подсъдимия Д.М.М., извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото.
2. На 10.03.2007 г., в
гр.Белене, в съучастие като извършител с подсъдимите Й.З.М., К.В.П. и лице с
неустановена самоличност, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Престъпление по чл.325,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
3.На 10.03.2007 г., в
гр.Белене, по непредпазливост унищожил противозаконно чужда движима вещ – един
брой стъкло с размери 97х50 см. /матирано-релефно/ на стойност 19.40 лева, във
владение на Весела Георгиева Гулева, собственост на Рени Стефанова Гулева.
Престъпление по чл.216,
ал.6, във вр. с ал.1 от НК.
4.На 10.03.2007 г., в
гр.Белене, унищожил противозаконно чужда движима вещ – един брой стъкло с
размери 112х31 см. на стойност 10.80 лева, във владение на Весела Георгиева
Гулева, собственост на Рени Стефанова Гулева.
Престъпление по чл.216, ал.1
от НК.
Срещу подсъдимият К.В.П. *** повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 10.03.2007 г., в гр.Белене, в съучастие като
извършител с подсъдимите И.З.М., Й.З.М. и лице с неустановена самоличност,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото.
Престъпление по чл.325,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Срещу подсъдимият Д.М.М. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 10.03.2007 г., в гр.Белене, в съучастие като
извършител с подсъдимия И.З.М., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи неуважение към обществото.
Престъпление по чл.325,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, поддържа повдигнатото
обвинение, срещу четиримата подсъдими, така както е предявено. Моли за
осъдителна присъда, като преценката относно наказанията, които следва да им се
наложат предоставя на съда.
Подсъдимите Й.М., И.М., К.П. и Д.М., в съдебно заседание, след приключване на
съдебното следствие, както лично, така и чрез защитника си, молят съда да ги
признае за невинни по повдигнатите им обвинения и да ги оправдае. Защитата
излага доводи за недоказаност на обвиненията по безспорен и категоричен начин,
което налага извод за несъставомерност на деянията по чл.325 от НК. По
отношение на повдигнатите срещу подсъдимите Й. и И. Мъневи обвинения за
извършени деяния с правна квалификация по чл.216 от НК, защитата излага доводи,
че след като противозаконното унищожаване е включено като част от обвинение за
хулиганска проява, то подсъдимите следва да отговарят само за престъпление по
чл.325 от НК, а не и за такова по чл.216 от НК, при условията на реална
съвкупност. Защитата алтернативно моли съда в случай, че прецени, че
обвиненията срещу подсъдимите са доказани, да освободи четиримата подсъдими от
наказателна отговорност и да им наложи административно наказание глоба в
минимален размер, поради наличие на предпоставките по чл.78а от НК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият Й.З.М. е роден на *** г., в гр.Свищов, живее в гр.Белене, обл.Плевен,
ул.”Васил Левски” бл.4/73, вх.Д, ет.5, ап.9, българин, с българско гражданство,
със завършено средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
С присъдата съдът е признал
подсъдимия Й.М. за виновен по повдигнатото му две обвинение за това, че на
инкриминираната дата, при условията на продължавано престъпление и при
условията на реална съвкупност е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява изложената в обстоятелствената
част фактическа обстановка, относно така извършените две деяния. По безспорен
начин се установява, че още с пристигането си в дома на свидетелката Весела
Гулева, където свидетелката Мартина Мартинчева празнувала рождения си ден,
подсъдимият Й.М., виждайки дългогодишната си приятелката – В.Д. в компанията на
свидетеля Е.Я., и афектиран от този факт, непровокиран от присъстващите лица,
започнал да осъществява непристойни действия, изразяващи се в нанасяне на удар
с носената от него стъклена бутилка в главата на свидетеля Е.Я., в резултат на
което бутилката се счупила. Непосредствено след това, подсъдимият Й.М. ударил
същия свидетел с юмрук в областта на лявото око, което принудило Я. да стане и
да си тръгне от празненството. Свидетелката Мартинчева помолила компанията на
подсъдимите да си тръгнат, тъй като не са поканени на рождения й ден и не са
желани. Това още повече ядосало подсъдимия Й.М., който захвърлил празна
стъклена бутилка на пода, която се страшила, като заявил че „той е царят”, че
никой не може нищо да му каже, нито пък да го изгони от къщата. След като
свидетелката Гулева се обадила в полицията, подсъдимият Й.М., заедно с
подсъдимият К.П. си тръгнали.
Не след дълго, подсъдимият И.М.
се обадил на брат си – подсъдимият Й.М. да се върне в дома на свидетелката
Мартинчева, като обяснил, че са се сбили с „плевенчаните” от компанията в
къщата. Й.М. се върнал в момента, в който групата от гр.Плевен се качили в
лекия автомобил, с който пристигнали. Тъкмо затваряли вратите, когато
подсъдимият Й.М. ритнал с крак стъклото на дясната врата на лекия автомобил, в
резултат на което последното се натрошило на парчета.
По своя характер
осъществените от подсъдимия Й.М. действия са непристойни. Чрез тях същият е
демонстрирал очевидно пренебрежително отношение и незачитане личността на
свидетеля Е.Я., в присъствието на компания от около четиринадесет души,
възмутени от неговото агресивно и непровокирано с нищо поведение. При това
положение съдът счита, че същият е извършил две деяния, осъществяващи състава
на престъплението по чл.325, ал.1 от НК. Тъй като са налице предпоставките на
чл.78а от НК /видно от приложената справка за съдимост подсъдимият Й.М. към
момента на извършване на деянията е реабилитиран по право/, в резултат на извършеното
не са причинени имуществени вреди, и предвиденото наказание лишаване от свобода
в състава на извършеното престъпление е за срок до две години, съдът след като
е признал Й.М. за виновен по така повдигнатото му обвинение, го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в полза
на държавата в размер към минималния предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК,
а именно в размер на 500 лева, при превес на смекчаващите вината и
отговорността му обстоятелства.
Съдът е признал подсъдимия Й.М.
за невинен по първоначално повдигнатото му обвинение да е извършил деянията при
условията на повторност и в съучастие, като извършител с подсъдимите И.М., К.П.
и лице с неустановена самоличност, а така също и по повдигнатото обвинение по
чл.216, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал.
Съдът напълно споделя
изложените доводи в съдебно заседание от защитника на подсъдимите, че при
повдигнато обвинение за хулиганство и след като в непристойните действия е
включено противозаконното унищожаване на чужда движима вещ, подсъдимият Й.М.
следва да отговаря само за престъпление по чл.325 от НК, но не и за
престъпление по чл.216 от НК, при условията на реална съвкупност, в какъвто
смисъл е и съдебната практика.
Подсъдимият И.З.М. е роден на *** г., в гр.Свищов, живее в гр.Белене, обл.Плевен,
ул.”Васил Левски” бл.4/73, вх.Д, ет.5, ап.9, българин, с българско гражданство,
със завършено средно образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
С присъдата съдът е признал
подсъдимия И.М. за виновен по повдигнатото му обвинение за това, че на
инкриминираната дата е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява изложената в обстоятелствената
част фактическа обстановка, относно така извършеното от него деяние. По
безспорен начин се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели
- очевидци, че оставайки с подсъдимия Д.М., след напускането на дома на
свидетелката Гулева на подсъдимите Й.М. и К.П., И.М. е извършил непристойни действия,
изразяващи се в захвърляне на пластмасова чаша с течност по свидетеля Антон
Мартинчев, изричането на нецензурни думи спрямо него, както и нанасяне на удар
в лицето от него страна на свидетеля Валентин Мартинчев, с което си поведение
предизвикал сбиване с компанията от момчета от гр.Плевен. От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че причина за извършените от подсъдимия И.М.
непристойни действия е отправената молба от момчетата от гр.Плевен, да напуснат
с подсъдимия Д.М. къщата.
По своя характер осъществените
от подсъдимия И.М. действия са непристойни. Чрез тях същият е демонстрирал
очевидно пренебрежително отношение и незачитане личността на свидетелите Антон
и Валентин Мартинчеви, в присъствието на компания от около четиринадесет души,
възмутени от неговото агресивно и непровокирано с нищо поведение. При това
положение съдът счита, че същият е извършил деяние, осъществяващо състава на
престъплението по чл.325, ал.1 от НК. Тъй като са налице предпоставките на
чл.78а от НК /видно от приложената справка за съдимост подсъдимият И.М. не е
осъждан/, в резултат на извършеното не са причинени имуществени вреди, и
предвиденото наказание лишаване от свобода в състава на извършеното
престъпление е за срок до две години, съдът след като е признал И.М. за виновен
по така повдигнатото му обвинение, го е освободил от наказателна отговорност и
му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер към
минималния предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно в размер на 500
лева, при превес на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства.
Съдът е признал подсъдимия И.М.
за невинен по първоначално повдигнатото му обвинение да е извършил деянието при
условията на продължавано престъпление и в съучастие, като извършител с
подсъдимите Д.М., Й.М. и К.П., а така също и по повдигнатото обвинение по
чл.216, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал.
Съдът напълно споделя изложените доводи в съдебно заседание от защитника на
подсъдимите, че при повдигнато обвинение за хулиганство и след като в
непристойните действия е включено противозаконното унищожаване на чужда движима
вещ, подсъдимият И.М. следва да отговаря само за престъпление по чл.325 от НК,
но не и за престъпление по чл.216 от НК, при условията на реална съвкупност, в
какъвто смисъл е и съдебната практика. От събраните по делото доказателства не
се установява, подсъдимият И.М. да е извършил непристойни действия, след
напускане дома на свидетелката Гулева, изразяващи се в блъскане и ритане по
стъклата на лекия автомобил, с който компанията от гр.Плевен са си
тръгвали.
Подсъдимият К.В.П. е роден на *** г., в гр.Свищов, живее в гр.Белене, обл.Плевен,
ул.”Васил Левски” бл.4/73, вх.Е, ет.3, ап.6, българин, с българско гражданство,
със завършено средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
С присъдата съдът е признал
подсъдимия К.П. за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.325, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304,
предложение последно от НПК, а именно деянието не съставлява престъпление, и го
е оправдал.
От събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин подсъдимия П. да е
осъществил действия, които по своята същност да са непристойни, и които да
нарушават обществения ред и да изразяват явно неуважение към обществото. По
отношение на този подсъдим се установява единствено, че заедно с останалите
трима подсъдими е посетил дома, където е празнувала рождения си ден
свидетелката Мартина Мартинчева, и след извършване на хулиганската проява от
подсъдимия Й.М., заедно са си тръгнали. Безспорно се установява и това, че при
повторното им връщане, единствено Й.М. се е опитал да спре потеглящата с лекия
автомобил групата момчета от гр.Плевен, като П. не е взел участие в
извършването на това деяние.
Подсъдимият Д.М.М. е роден
на *** г., в гр.Свищов, живее в гр.Белене, обл.Плевен, ул.”Добруджа” №12,
българин, български гражданин, със завършено средно образование, безработен,
неженен, неосъждан, ЕГН **********.
С присъдата съдът е признал
подсъдимия Д.М. за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.325, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304,
предложение последно от НПК, а именно деянието не съставлява престъпление, и го
е оправдал.
По делото не се събраха
доказателства в подкрепа и на това обвинение срещу подсъдимия Д.М.. Точно
обратното – от показанията на разпитаните свидетели се установява само,
подсъдимият М. действително е участвал в предизвиканото от подсъдимия И.М.
сбиване, но с единствения мотив да го защити, като в резултат на това сбиване
на Д.М. са били причинени телесни увреждания, наложили и последващото му
откарване в спешна помощ.
При това положение не могат
да бъдат вменени във вина на този подсъдим извършването на непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.
При този изход на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимите Й.З.М. и И.З.М. да
заплатят направените по делото разноски в размер на 325 лева.
Водим от горните мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: