Решение по дело №3053/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР-Варна срещу Решение №93/25.10.2024г. на Районен съд – Провадия постановено по АНД №73/2024г., с което е отменен Електронен фиш серия К № ******* издаден от ОД на МВР-Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на Д. Й. Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на решението на ПРС поради нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. чл.63в от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установило, че административното нарушение, за което на Д. Р. е наложена глобата с обжалвания пред РС електронен фиш е извършено в условията на повторност. След като РС приел, че не е налице повторност, той следвало да преквалифицира деянието и да приложи към правилно установените и описани в електронния фиш факти и обстоятелства приложимата според него административнонаказателна разпоредба, която предвижда същото, но с по-малък размер наказание. Като постановил отмяна на ЕФ, вместо да го измени, РС допуснал нарушение на чл.63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съгласно който РС изменя оспорения пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. С тези доводи се иска решението на РС да бъде отменено и ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно издаден, а в условия на евентуалност – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, ако се прецени като необходимо да бъдат събирани още доказателства относно връчването, заплащането и влизането в сила на 07.03.2023г. на ЕФ серия К № ******. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на отхвърляне на жалбата и претендиране от насрещната страна на разноски за адвокатско възнаграждение се моли за присъждането им в минимален размер. В депозирани преди откритото съдебно заседание писмени бележки упълномощения юрисконсулт заявява, че поддържа касационната жалба изцяло на посочените в нея основания и моли да бъде уважена.

Ответникът – Д. Й. Р. се явява лично в съдебно заседание и заявява, че оспорва касационната жалба. Моли решението на РС да бъде оставено в сила, но не по съображението изложено в него, а поради основателност на доводите изложени във въззивната жалба. По повод доводите в касационната жалба, че електронния фиш е заплатен и поради това той го приел без възражения, заявява, че е заплатил глобата по фиша, тъй като в противен случай нямало да може да тегли заеми и имало и други пречки в нормалния начин на живот. Поради това платил фиша и дал ход на доводите срещу него, които счита, че са основателни и каквито има право да подаде всеки гражданин.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за оставяне в сила на решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна участвала в производството пред РС, за която е налице активна легитимация и правен интерес да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, които са основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

При извършената служебна проверка настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна констатира, че Решение №93/25.10.2024г. на Районен съд – Провадия е недопустимо. Този извод се налага по следните съображения:

От фактическа страна РС приел като установено по делото, че е сезиран с жалба от Д. Й. Р. срещу ЕФ серия К № ****** издаден от ОД на МВР-Варна, с който му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. за това, че на 12.11.2023г., в 09:31часа в гр. Провадия, по път III-208 до „Пожарна техника“ ООД управлявал автомобил [Марка], модел „******“, с рег. №[рег. номер], с превишена стойност на скоростта от 19км/час, с което извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. РС установил, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARM CAM S1 № 120cd05, насочено в посока гр. Айтос, снимащо и в двете посоки. Констатирал, че в ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № ****** на 18.07.2023г.

РС установил, че жалбата от Д. Й. Р. срещу ЕФ серия К № 8592686 издаден от ОД на МВР-Варна е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Тъй като въпреки полученото на 07.08.2024г. от ОД на МВР-Варна разпореждане №861/31.07.2024г. на съда, с което изискал цялата преписка по издаването на ЕФ серия К № ******, но тя не била представена, в решението е направен извода, че не са представени по делото доказателства в подкрепа на извода, че нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № ****** на 18.07.2023г. Поради това РС достигнал до извода, че само на това основание, без да се изследва дали са спазени останалите изисквания на закона следва ЕФ серия К № ****** издаден от ОД на МВР-Варна следва да бъде отменен и постановил отмяната му.

Съгласно чл.348 ал.3 от НПК съществено нарушение на процесуални правила е налице, когато то е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. Като въззивна инстанция по жалбите срещу НП и електронните фишове, РС има задължение служебно да следи за попълване на делото с доказателства за всички факти и обстоятелства, които са от значение за проверката на оспорения пред него акт. Поради това, ако РС е преценил, че са останали по делото неизяснени от представените от страните доказателства факти или обстоятелства, които са от значение за проверката на правилността и законосъобразността на електронния фиш е следвало да ги изиска повторно от страната, която носи тежестта да ги докаже. Едва след като страната, която носи тежестта да докаже фактите и обстоятелствата, въз основа на които е прието, че нарушението е извършено в условията на повторност представи изисканите й доказателства или заяви, че всичко, което има е представила, въззивният съд може да приключи съдебното следствие и да даде ход по същество.

При липсата на доказателства за фактите и обстоятелствата, с оглед на които в ЕФ серия К № ****** издаден от ОД на МВР-Варна превишението на скоростта е квалифицирано като нарушение извършено при условията на повторност, РС е допуснал нарушение на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН като е постановил отмяна на електронния фиш, вместо да го измени в частта на правната квалификация на нарушението и на размера на наказанието, каквито са законово разписаните му правомощия. Поради това основателно в касационната жалба се сочи, че РС е следвало да преквалифицира деянието и да приложи към правилно установените и описани в електронния фиш факти и обстоятелства приложимата според него административнонаказателна разпоредба, която предвижда за управление на ППС с превишение на скоростта, което не е извършено в условията на повторност същото, но с по-малък размер наказание.

Въпреки всички тези съображения, които обосновават наличие на основание за отмяна на Решението на РС, в него е направен още един неправилен извод - че жалбата срещу ЕФ серия К № ******** издаден от ОД на МВР-Варна е допустима за разглеждане, заради който следва да бъде обезсилено.

Между страните няма спор и от въззивната жалба и доказателствата в АНД №73/2024г. по описа на РС-Провадия е видно, че:

ЕФ серия К № ****** е издаден за нарушение извършено на 12.11.2023г. с МПС собственост на Д. Й. Р., за което му е наложена глоба от 100лв.

На 06.02.2024г. ЕФ серия К № ****** е връчен на Д. Й. Р..

На 12.02.2024г. Д. Й. Р. е упражнил правото си по чл. 189, ал.9 от ЗДвП да заплати наложената с този ЕФ глоба и се възползвал от правото да внесе доброволно сумата в размер на 70 лева, представляваща 70 % от размера на наложената глоба, което е отразено в приетата от РС справка.

На 15.02.2024г. чрез Началника на РУ-Самоков е подадена жалбата от Д. Й. Р. срещу ЕФ серия К № ******* издаден от ОД на МВР-Варна до РС-Провадия, по която на 05.03.2024г. е образувано АНД №73/2024г. по описа на РС-Провадия.

Съгласно действащата в този период редакция на ЗДвП и конкретно на чл.189, ал.10, т.4 (нова – ДВ, бр. 66 от 2023г., в сила от 1.08.2023г.), влизат в сила електронните фишове, които са платени в срока за доброволно плащане – считано от датата на плащането.

По аргумент от чл.189, ал. 8, изр.2 и чл. 189, ал. 9, изр.1 от ЗДвП срокът за доброволно плащане съвпада със срока за съдебно обжалване на електронния фиш.

При тази правна уредба санкционираните с електронни фишове лица, каквото е Д. Й. Р. имат право на преценка и на избор:

- ако не оспорват отразеното в електронния фиш - да платят наложената с него глоба в по-нисък размер, като се съгласяват с последиците разписани в чл.189, ал.10, т.4 от ЗДвП – електронния фиш да влезе в сила след заплащане на глобата - на датата на извършване на плащането;

- ако не са съгласни с отразеното в електронния фиш и желаят да го оспорят пред съда- да подадат в 14-дневен срок от връчването му жалба до съответния РС.

Тази правна уредба дава възможност на адресата на електронния фиш да избере само една от двете алтернативно предвидени от законодателя правни възможности. Този избор е предоставен изцяло на волята и преценката на наказаното с акта лице, какъвто в случая е Д. Й. Р.. Той е имал възможността да избере от коя от двете правни възможности разписани в ЗДвП да се възползва.

С извършеното на 12.02.2024г. от Р. доброволно заплащане на наложената му глоба с ЕФ серия К № ****** издаден от ОД на МВР-Варна, той е упражнил правото си да заплати глобата в намаления размер от 70%, съгласно чл.189, ал.9 от ЗДвП, последица от което е влизането на електронния фиш в сила считано от датата на плащането. По силата на чл.189, ал.10, т.4 от ЗДвП електронния фиш влиза в сила на датата на заплащането на глобата наложена с него, без значение какви са причините и подбудите, поради които адресата му извършва плащането.

Поради това ЕФ серия К № *******издаден от ОД на МВР-Варна е влязъл в сила на датата на заплащането на глобата – на 12.02.2024г. на основание чл.189, ал.10, т.4 от ЗДвП, поради което вече не е подлежал на обжалване пред съда. За това подадената на 15.02.2024г. чрез Началника на РУ-Самоков жалба от Д. Й. Р. срещу този електронен фиш до РС-Провадия се явява депозирана срещу влязъл в сила акт, който вече не подлежи на съдебен контрол. РС-Провадия е следвало да съобрази тази правна уредба при извършване на проверката за допустимост на оспорването с жалбата и на основание чл.63г от ЗАНН да постанови определение, с което да остави без разглеждане подадената на 15.02.2024г. жалба от Д. Й. Р. срещу Електронен фиш серия К № ****** издаден от ОД на МВР-Варна, който е влязъл в сила на 12.02.2024г. и да прекрати АНД №73/2024г. по описа на РС-Провадия.

В този смисъл е и влязлата в сила от 23.12.2021г. и действаща обща уредба в ЗАНН уреждаща последиците от заплащането на глобата наложена с наказателно постановление. Съгласно чл.79б, ал.1 от ЗАНН в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. Съгласно чл.79б, ал.2 от ЗАНН в случаите по ал.1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал.1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл.63г.

При тази обща в ЗАНН и специална в ЗДвП правна уредба, като не отчел влизането в сила на електронния фиш още на 12.02.2024г. и не постановил определение за прекратяване на АНД №73/2024г. поради недопустимост на жалбата, а я разгледал и постановил решение по съществото на спора, РС-Провадия е постановил недопустим съдебен акт, който на основание чл.221, ал.3 от АПК следва да бъде обезсилен, като жалбата срещу ЕФ се остави без разглеждане и се прекрати производството образуваното по повод на нея.

По изложените съображения, макар и не по съображенията развити в касационната жалба, основателни с нея се твърди неправилно приложение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на Решението за отмяна на ЕФ от РС-Провадия.

При този изход на спора своевременно направеното искане от пълномощника на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ Д. Й. Р. следва да заплати на касатора -ОД на МВР-Варна сумата в размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение, което е минималното по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ за този вид производства и е съобразено с процесуалните действия извършени от пълномощника на ОД на МВР-Варна.

На основание чл. 221, ал.3 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №93/25.10.2024г. постановено по АНД № 73/2024г. по описа на Районен съд – Провадия, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената на 15.02.2024г. жалба от Д. Й. Р. от гр.Варна срещу Електронен фиш серия К №****** издаден от ОД на МВР- Варна и ПРЕКРАТЯВА производството по АНД №73/2024г. по описа на Районен съд – Провадия.

ОСЪЖДА Д. Й. Р. от гр.Варна с [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна сумата в размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.