Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 260365                               27.11.2020 година                                град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                   Трети състав

На двадесет и седми ноември                                                        година 2020

 

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Лазарова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка Майска-Иванова

                                                                         2. мл.с. Александър Муртев

                   

                    Съдебни заседатели:

 

Секретар

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия  Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 2642 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 17322/28.10.20г. на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№ 800 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС, от В.Г.Ч., ЕГН: **********, с адрес: с.И., община „С.“, ул. „Св.Св.К. и М.“ № **, чрез адв.И.Китанов, съдебен адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.412, вх.А, ет.4, ап.1, в качеството му на длъжник, против действията на ЧСИ по принудително събиране на сумите на главницата, лихвата, разноски по делото и такси по ТТР по ЗЧСИ по изп.д.№ 20208000400492 на ЧСИ Ив.Божилова. Твърди на първо място, че приетият адвокатски хонорар на взискателя е прекомерен и на следващо място, че отказът  да бъде вдигнат наложен запор върху негови сметки в банки е незаконосъобразен, понеже не е отчетено, че постъпващите суми са от обезщетение за трайно намалена работоспособност. Счита, че е нарушен законът. Заявява нарушение на чл.446а ГПК. Моли за решение в горния смисъл. Ангажира доказателства.

Взискателят – В.Г.Й., оспорва жалбата чрез процесуалния си представител адв.Цв.Петкова, съдебен адрес: гр.София, ул.“Цар Асен“ № 79, ет.2, ап.5. Заявява, че е необоснована. Моли да бъде отхвърлена. Не ангажира доказателства, излага аргументи.

По делото е приложено становище на ЧСИ Ив.Божилова, по образуваното пред него изп.д.№ 20208000400492/2020г. по реда на чл.435, ал.3 ГПК.

Понеже се касае за жалба, въвеждаща оплакване за несеквестируемост на доходи, съдът приема, че е своевременно подадена, при съобразяване с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, т.1, в срока по чл.436, ал.1 ГПК. Освен това съдът съобрази, че съдебният адрес на въззивника е в гр.София, на който адрес са изпращани всички книжа по изпълнителното дело. По подадена от въззивника молба до ЧСИ за намаляване на приетото по делото адвокатско възнаграждение, постановеният отказ е връчен на процесуалния представител на длъжника на 06.10.20г. на адреса в гр.София. Затова съдът заключава, че въззивната жалба също е изпратена по пощата и поради липсата на приложен плик по делото, от който да се установи датата на пощенското клеймо, приема, че срочността следва да се тълкува в полза на въззивника. Ето защо намира, че въззивната жалба е депозирана от легитимирано лице и е допустима. Досежно нейната основателност съдът приема следното:

Изпълнителното производство по изп.д.№ 20208000400492/2020г.  на ЧСИ Ив.Божилова, гр.Бургас е започнало по молба от В.Г.Й., чрез  адв.Цв.Петкова, с приложен към нея изпълнителен лист от 26.05.20г. на БОС, издаден по в.гр.д.№ 1774/17г. на БОС за описаните в него суми.

Взискателят е молил за започване на принудително удовлетворяване на вземанията му срещу въззивника, като е поискал ЧСИ да извърши справка за имущественото състояние на длъжника, наличието на банкови сметки и налагане на запор на банкови сметки, запор на вземания на длъжника, запор на движими вещи, както и възбрана на недвижими имоти.

С ПДИ изх.№ 14661/27.07.20г. на ЧСИ, надлежно връчена на длъжника на 15.09.2020г., Ч. е уведомен за дължимите суми и е поканен да се издължи доброволно. С изпращане на ПДИ са изпратени запорни съобщения до „ПИБ“ АД и „ОББ“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника – левови и валутни, суми, депозирани за доверително управление, както и ценностите в касетки и трезори. Постановено е удръжките да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446а ГПК и на останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемостта.

В отговор са постъпили съобщения от двете банки, че по сметките на длъжника няма наличности, но са наложени запори.

По така изложеното оплакване от страна на длъжника, че ЧСИ не се е съобразил с факта, че по банков път получава обезщетението си за намалена работоспособност, като в тази връзка прилага решение на ТЕЛК, съдът приема следното: Разпоредбата на чл.435 ГПК изброява изчерпателно хипотезите, в които взискателят и длъжникът могат да обжалват действията на СИ. Това са случаите, когато на длъжника е наложена глоба с постановление, изпълнението е насочено срещу имущество, което смята за несеквестируемо или му е отнета движима вещ или е отстранен от имот, без да е надлежно уведомен за изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл.446 и чл.446а ГПК несеквестируемостта се простира не само по отношение на вещи, но и по отношение на доходите на длъжника до определени размери.

Видно от приложените запорни съобщения до двете банки, наложен е запор върху банковите сметки на длъжника – левови и валутни, суми, депозирани за доверително управление, както и ценностите в касетки и трезори на Ч., като изрично е посочено за какви суми запорът да не се счита наложен. Разпоредено е удръжките да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 и чл.446а ГПК и на останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемостта.

По този повод съдът съобрази специалната разпоредба на чл.114а КСО – „Върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5“. В тази връзка съдът съобрази, че приложеното от длъжника решение на ТЕЛК сочи на извод за получаване не на обезщетение за трайно намалена работоспособност, а на пенсия, върху която няма забрана за налагане на запор, стига да са удовлетворени условията на чл.446 и чл.446а ГПК. Освен това по сметките е възможно да постъпват и други суми, които не се ползват със защитата на несеквестируемостта.

Описаната по-горе фактическа обстановка и изложените правни изводи водят до заключение за потвърждаване на действията на ЧСИ относно налагане на запор върху сметките на длъжника в посочените банки, при спазване на разпоредбите на чл.446 и чл.446а ГПК ГПК и на останалите законови текстове, уреждащи несеквестируемостта, понеже удържането на суми ще става по отношение на части и суми, които не се включват в несеквестируемия доход, посочен по-горе.

Що се отнася до оплакването за размера на приетия като разноска адвокатски хонорар на въззиваемия: Видно от ПДИ, длъжникът по изп.дело е поканен да заплати на взискателя сума в общ размер на 27 364.50лв., ведно със законната лихва върху всяка забавена главница. Задължението е включвало 12 000 евро, с левова равностойност 23 469.96лв., неолихваеми суми в общ размер 1825.50лв., такса по ТТРЗЧСИ – 2 069.04лв. и спорното адвокатско възнаграждение от 1600лв.

При така описания размер на дължимото, адвокатският хонорар, определен по реда на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на: 200лв. за образуване на изпълнително производство и 676лв. кръгло за водене на процеса или общо 876лв. Затова жалбата е основателна в тази част и следва да бъде уважена.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Ив.Божилова рег.№ 800, с район на действие - района на БОС, по изп.д. № 20208000400492 на същия ЧСИ, да намали приетите разноски в полза на взискателя - В.Г.Й., ЕГН: **********, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за размера над 876лв., като НАМАЛЯВА приетите по изп.д. № 20208000400492 на ЧСИ ЧСИ Ив.Божилова рег.№ 800, с район на действие - района на БОС разноски на взискателя В.Г.Й. за платен адвокатски хонорар до размера от 876лв.

ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ по принудително събиране на сумите на главницата, лихвата, разноски по делото и такси по ТТР по ЗЧСИ по изп.д.№ 20208000400492 на ЧСИ Ив.Божилова, чрез налагане на запори върху банковите сметки на длъжника В.Г.Ч., ЕГН: **********, с адрес: с.И., община „С.“, ул. „Св.Св.К. и М.“ № ** - левови и валутни, суми, депозирани за доверително управление, както и ценностите в касетки и трезори.

Препис от настоящото решение да се изпрати на ЧСИ Ив.Божилова рег.№ 800, с район на действие - района на БОС, за прилагане по делото.

Решението е необжалваемо.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.     

 

                                                                                           2.