Решение по дело №352/2018 на Районен съд - Омуртаг

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 януари 2020 г.
Съдия: Невяна Пейчева Захариева
Дело: 20183510100352
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2018 г.

Съдържание на акта

         Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 124                                    09.01.2020 година                       град Омуртаг

 

           В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд - Омуртаг

на девети декември                               две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА

Секретар Стела Викторова 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №352 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

               

Искът е с правно основание чл.124 от ГПК.

Ищецът „Кента“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ц.Н. – изпълнителен директор, действащ чрез пълномощника си адв. Д.Ж. ***, твърди в исковата си молба, че отвениците били страни, първият ответник в качеството на купувач, а останалите в качеството на продавачи, по сделка за покупко – продажба на недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор 53535.501.2021, с площ 3 048.00кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер на предходен план: няма, съседи: ПИ с идентификатори 53535.501.2020, 53535.501.2028, 53535.501.3189, 53535.501.2022, обективирана в нотариален акт вписан под № 162, том 7, дело № 1310/2013 г., вх. ***г. № 2630 от 15.11.2013 г. на СВ – гр. Омуртаг. Твърди се в исковата молба, че собственик на описания имот е ищеца, който се явявал универсален правоприемник на САРП „Арсо Овчаров, създадено с Решение № 125/12.04.1964 г. на МС, преобразувано в АРЗ „Арсо Овчаров “ – гр. Омуртаг, с Разпореждане № 60/1966 г. на МС, а впоследствие преобразувано в ДФ „Кента“ – гр. Омуртаг, която била преобразувана в „Кента“ ЕООД – гр. Омуртаг и приватизирана, като е посочено, че процесния имот бил част от парцел І кв. 64 по регулационния план на град Омуртаг с обща площ 175 250 кв. м. и като част от този парцел бил държавна собственост, включена в активите на АРЗ „Арсо Овчаров “ – гр. Омуртаг, описана в приложените актове за държавна собственост. Описано е в молбата, че на наследниците на Т. Т.  Т., физическите лица ответници по делото, било възстановено правото на собственост върху нива, с площ от 3.060 дка, находяща се в местността ***, в строителните граници на гр. О., представляваща имот № 5010021, парцел 5010021 по кадастралния план на града от 1992 г., като се твърди, че посоченото решение е постановено при липса на предпоставки за възстановяване на имота в стари реални граници и се прави искане да бъде осъществен съдебен контрол върху същото по реда на чл. 17, ал. 2, изр. 2 от . Посочено е, че при извършени справки в СГКК – гр. Търговище, до 15.11.2013 г., не било установено процесния имот да е отразен В КК и КР на града като отделен имот и че през 2013 г., при поредна справка, било установено, че имотът е предмет на сделка – покупко – продажба, при която бил отразен като ПИ с идентификатор 53535.501.2021. Поради изложеното в исковата молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че е собственик на процесния имот, с оглед представените доказателства, алтернативно се позовава на изтекла придобивна давност. Претендират се съдебни разноски. В съдебно заседание искът се поддържа. Представена е и писмена защита, в която са изложени подробни съображения на ищцовата страна относно основателността на предявения иск.

Ответникът „Алтея“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х.Е.Х. – управител, се представлява от адв. Р.М., която оспорва иска. Заявила е, че поддържа подадения отговор на исковата молба. Моли да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен изцяло, като излага становище, че ищецът не е доказал исковата претенция и че искът е неоснователен и недоказан. Излага подробни съображения в подкрепа на това си становище. Представена е писмена защита, която са изложени съображения сходни с изложените в подадения от ответника отговор и становище, че ищецът не би могъл да придобие собствеността върху имота по силата на давностно владение с оглед забраната за придобиване по давност на имоти публична държавна собственост и разпоредбата на § 1 от ЗИД на ЗС, в сила от 01.06.2006 г., както и че ищецът не можел да бъде добросъвестен владелец след като никога не бил притежавал процесния имот. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, в който са изложени съображения за недопустимост на иска и за неоснователност на същия. Изложени са подробни съображения за липса на доказателства относно твърденията в исковата молба, че ищецът е собственик на процесния имот и че същия е бил част от дълготрайните материални активи на САРП „Арсо Овчаров, преобразувано в АРЗ „Арсо Овчаров “ – гр. Омуртаг, впоследствие преобразувано в ДФ „Кента“ – гр. Омуртаг, преобразувана в „Кента“ ЕООД – гр. Омуртаг. Оспорва се твърдението, че имотът били включен в АДС № 219/20.05.1970 г. Сочи се, че на държавните юридически лица било предоставено само стопанисването и управлението на държавната собственост – при действието на Указ № 56 за стопанската дейност и че тези юридически лица не са имали собственост. Изтъква се, че било без значение за делото дали претенцията на наследниците на Т. Т.  Т. е била заявена към момента на провеждане на приватизацията и че в КК и КВ процесния имот бил вписан като собственост на същите. Оспорено е възражението за незаконосъобразност на решението на ПК – Омуртаг. Иска се предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се съдебни разноски. По направените в отговора възражения за недопустимост на иска съдът се е произнесъл с определението постановено по реда на чл. 140 от .

Ответниците С.С.Т., с адрес: ***, М.Н.Д., с адрес: ***, Н.Д.Т., с адрес: *** и Н.И.А., с адрес: ***, редовно уведомени не се явяват и не изпращат представители в съдебно заседание. Отв. А. е подавала заявления и молби, в които са изложени съображения за недопустимост, неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Ответниците С.С.Т., Н.Д.Т. и Н.И.А., са подали писмени отговори, в които са изложени съображения за недопустимост на иска и за неоснователност на същия. Изтъкнато е, че кооперирането на земеделските земи било извършено по насилствен и престъпен начин, като на собствениците не били изплащани обезщетения и че ТКЗС и ДЗС никога не са били собственици на земеделските земи, както и че при съставяне на АДС за такива земи собствениците не са имали възможност „да се възпротивят по законен начин“ и затова било прието, че собствениците никога на са губили правото си на собственост върху тази земя. Сочи се в отговорите, че с Решение № 28519 от 31.07.2008 г. на ПК – Омуртаг, което никога не било атакувано или отменяно, било възстановено правото на собственост върху процесния имот на наследниците на Т. Т.  Т., в съществуващи стари реални граници, както се водел по емлячните регистри. Изтъкнато е, че по ЗСПЗЗ преписките в ПК се образували по молба на собствениците и не се допускали други страни в това производство, като е посочено, че заявлението пред ПК било с вх. № 6410С от 04.08.1992 г., но поради тромавата процедура преписката била финализирана едва на 31.07.2008 г. Изложено е становище, че след като молителят бъде признат за собственик от ПК всички други документи автоматично се обезсилвали, поради което и в случая ищецът вече нямал документ за собственост на спорния имот, като е изтъкнато, че на описания в исковата молба парцел, с обща площ от 175 250 кв. м. имало само развалини и нямало завод. Иска се предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се съдебни разноски. По направените възражения за недопустимост на иска съдът се е произнесъл с определението постановено по реда на чл. 140 от и в първото съдебно заседание по делото. Ответникът М.Н.Д. не е изразила становище по иска.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Не се спори между страните, че ищцовото дружество е универсален правоприемник на САРП „Арсо О., създадено с Решение № 125/12.04.1964 г. на МС, преобразувано в АРЗ „Арсо Овчаров “ – гр. Омуртаг, с Разпореждане № 60/1966 г. на МС, а впоследствие преобразувано в ДФ „Кента“ – гр. Омуртаг, която била преобразувана в „Кента“ ЕООД – гр. Омуртаг и приватизирана. В подкрепа на това твърдение на ищеца са приложени от последния и достатъчно писмени доказателства – страници от ДВ бр. 6/21.01.1966 г., ДВ бр. 50 от 1969 г. и бр. 11 от 1971 г., Писмо до Министерството на икономиката и планирането № 102/27.03.1990 г., Разпределителен протокол между фирма „Ч.“ – гр. Б. и Фирма „К.“ гр. Омуртаг от м. юли 1990 г., Протокол от 09.07.1990 г., Заповед № 29/12.04.1990 г., ведно с приложение № 1, Решение № 332/10.05.1990 г. на ОС – Т., Разпореждане № 8/23.01.1992 г. на МС, Приложение № 3, Решение № 515/13.03.1992 г. на ФО на ТОС, Решение № 186/26.01.1996 г. на ФО на ТОС, Решение № 1006/23.09.1997 г. на ФО на ТОС, Договор за продажба на акции от „Кента“ АД гр. Омуртаг от 15.12.1998 г., Договор за продажба на акции от „Кента“ АД гр. Омуртаг от 22.10.1998 г., Удостоверение № 26/2-287/06.11.2000 г., изд. от Министерството на икономиката, Удостоверение № 26/2-286/06.11.2000 г., изд. от Министерството на икономиката. По делото, като писмени доказателства са приложени Акт за държавна собственост на недвижим имот № 219/20.05.1970 г., съставен от Общински народен съвет гр. Омуртаг, Акт за държавна собственост на недвижим имот № 295/24.11.1976 г., съставен от Общински народен съвет гр. Омуртаг, Акт за държавна собственост на недвижим имот № 577/20.09.1985 г., съставен от Общински народен съвет гр. Омуртаг. От Акт за държавна собственост на недвижим имот № 219/20.05.1970 г. е видно, че със същият са актувани следните имоти, държавна собственост, находящи се в кв. 64, парцел І, гр. Омуртаг: Застроено дворно място, с площ 164 000 кв. м.; Сграда контейнери, с площ 650 кв. м.; Склад авточасти, с площ 500 кв. м.; Агрегатен цех, с площ 6 000 кв. м.;Адм. сграда, мед пункт, столова, с площ 2 038 кв. м.; Котелна централа, с площ 1 179 кв. м. С Акт за държавна собственост на недвижим имот № 295/24.11.1976 г., е актуван следния недвижим имот, държавна собственост, находящ се в кв. 64, парцел І, гр. Омуртаг: Незастроено дворно място, с площ 371 кв. м. От Акт за държавна собственост на недвижим имот № 577/20.09.1985 г., се установява, че със същият е актуван следния имот, държавна собственост, находящ се в кв. 64, парцел І, гр. Омуртаг: Незастроено дворно място, с площ 10 000 кв. м. В трите цитирани акта за държавна собственост на недвижим имот изрично е отразено, че имотите описани в тях са предоставени за оперативно управление на АРЗ „Арсо Овчаров “ – гр. Омуртаг. Приложени са Заповед № ДС 141/24.06.2004 г. на Областния управител на Обл. Търговище и Заповед № ДС 172/04.08.2004 г. на Областния управител на Обл. Търговище, с първата от които е заповядано отписване от актовите книги за недвижимите имоти – държавна собственост на част от описаните в АДС № 219/20.05.1970 г. /и идентичния му преиздаден от ОбНС Омуртаг 219/, имоти, а именно описаните в посочения АДС сгради – административна сграда, мед пункт, столова, котелна централа, агрегатен цех, сграда контейнери и склад авточасти, а с втората е заповядано отписване от актовите книги за недвижимите имоти – държавна собственост на част от имот описаните в АДС № 219/20.05.1970 г. /и идентичния му преиздаден от ОбНС Омуртаг 219/, имоти и описаните в АДС № 295/24.11.1976 г. и АДС № 577/20.09.1985 г. /и идентичните им преиздадени от ОбНС Омуртаг 295 и 577/, а именно: недвижим имот, находящ се в гр. О., Индустриална зона, кв. 64, парцел І, представляващ терен с площ 174 371 кв. м. Приложено е и удостоверение изх. № 94-175/26.03.2008 г., изд. от обл. управител на Обл. Т., на ищцовото дружество, в уверение на това, че недвижим имот, представляващ дворно място и застрояване, за който е отреден ПИ 12, в кв. 3 по плана на гр. О. /идентичен с парцел І в кв. 64 по отменения план на града/, е изцяло отписан от актовите книги на имотите държавна собственост. Приет и приложен е по делото представения от ищеца Протокол от 10.12.1999 г., съдържащ решение за приемане на окончателно завършената работа по изработване на помощен кадастрален план на гр. О.. По делото са приложени материалите по преписки на ОСЗ – Омуртаг по Заявление вх. № 6410С/04.08.1992 г. и Заявление вх. № 6410/04.08.1992 г., подадени от Н.Т. ***, наследник на Т. Т.  Т.,***, с които е заявил, че желае да бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на гр. О. – една ливада и осем ниви, една от които с площ 7.4 дка, находяща се в местността ***. Към заявленията са приложени удостоверение за наследници на Т. Т.  Т., от което е видно, че заявителят е един от тях и копие на страница от данъчна книга на гр. О. за 1929 – 1936 г., в която са вписани подлежащите на облагане с данък недвижими имоти на тома Т.  Т., като в Отдел І – „Непокрити имоти“ е вписана, наред с други осем имота, и нива в местността ***, с площ 7.4 декара. С писмо изх. № 996/27.07.1993 г. ПК – Омуртаг е уведомила заявителя Т., че заявените от него имоти в местността *** и местността ***, по подаденото от него заявление, попадат „в разпоредбите на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ“ и че съгласно чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ следва да представи удостоверение от Техническа служба на ОбС – Омуртаг, че имотът е нанесен в кадастралния план. Със същото писмо Т.  е уведомен, че ако не получи такова удостоверение следва своевременно да направи искане пред техническата служба на общината за попълване на кадастралния план, което се извършва въз основа на технически протокол, в който се отразява заснемането на имотните граници, посочени от заявителя, а в случай, че не се постигне съгласие по местоположението на границите в протокола са записва, че има спор за граници, който се решава от съда, като на основание решението на съда и приложена към него скица, техническата служба допълва кадастралния план, уведомява ПК и издава удостоверение на заявителя. С Решение № 5712/16.08.1993 г. ПК – Омуртаг е отказала да възстанови правото на собственост на наследниците на Т. Т.  Т. в стари реални граници върху общо три имота, находящи се в посочените по-горе местности, един от които е нива с площ 7.400 дка, находяща се в строителните граници на гр. О., в местност „Алчака“, тъй като не е представено удостоверение от техническата служба на общината, че имотът е нанесен в кадастралния план на града, съгласно чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Описаното решение е било обжалвано от наследниците на Т. Т.  Т. и по жалбата им, с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, било образувано гр. д. № 59/1994 г. по описа на РС – Омуртаг. С Решение № 166/07.06.1994 г. по посоченото гр. д., е отменено Решение № 5712/16.08.1993 г. ПК – Омуртаг, като е признато и определено за възстановяване правото на собственост на Т. Т.  Т.,*** върху земеделските земи описани в решението включително върху описаната по-горе земеделска земя в местността ***, като е постановено възстановяването в реални граници да се извърши след попълване на кадастралната основа. В мотивите на решението е прието, че попълването на кадастралния план може да се извърши паралелно с плана за земеразделяне за землището на гр. О., след обжалване по реда на ЗАП на отказа на ТСУС за попълване на кадастъра. Също в мотивите на решението е посочено, че от писмо от Общ. О. до ПК – Омуртаг - № 92-00-063/06.06.1993г, се установявало, че в случая липсвало удостоверение от Техническа служба на Общ. О., че имотите са нанесени в кадастралния план на града, поради отказ на същата служба да извърши попълване на кадастралния план, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ, в местностите „Алчак“ и „М. Яйла“, влизащи с строителните граници на гр. О., като е прието, че този отказ не препятства възстановяването на правото на собственост върху тези имоти, а препятства единствено възстановянето в стари реални граници. С приложено към материалите на преписките Решение № 28519/31.07.2008 г. на ОСЗГ – гр. Омуртаг, е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Т.  Т., върху две ниви находящи се в строителните граници на гр. О., в местността ***, една от които е: Нива от 3.600 дка, имот № 5010021, парцел № 5010021 от кадастрален план изработен 1992 г., при граници /съседи/: север – път; юг – имот № 5020012, изток имот № 5010022, запад имот № 5010020. Към преписките са приложени и: Протокол за въвод във владение на имоти в землището на гр. О. № 22664/21.10.1998 г., описани в Решение № 21193/14.10.1998 г. Удостоверение за наследници на Н. Т.  № 001130/02.08.2010 г., изд. от Общ. О., скици на ПИ изх. № 566/30.07.2008 г. и изх. № 565/30.07.2008 г., изд. от Общ. О., в първата от които е отразен описания по-горе имот - № 5010021, в кв. 3 по регулационния план на гр. О., одобрен със заповед № 162/19.08.1992 г. и помощен кадастрален план, с отбелязване, че същият по силата на Решение № 166/07.06.1994 г. е собственост на наследниците на Т.Т.Т.; писмо до Н.Т. Т.  изх. № 1687/21.06.1999 г. и разписка от Н.Т. Т.  от 28.06.1999 г., за получаването му, от които е видно, че Т.  е бил уведомен за необходимостта да присъства в ПК – Омуртаг на 10-11.07.1999 г. от 10.00 часа, за уточняване на границите на земеделските земи в местността ***, в строителните граници на гр. О., във връзка със заснемането им; Протокол № 17832/24.02.1998 г. на ПК гр. Омуртаг, касаещ други земеделски земи; призовки и писма по горепосоченото гражданско дело. Приложено е по делото Удостоверение за наследници на Т. Т.  Т. изх. № 2222 от 21.09.2018 г., издадено от Общ. О., от което се установява, че ответниците са единствените наследници – С.Т., М.Д. и Н.А. – внуци, а Н.Т. – правнук, на общия наследодател Т. Т.  Т.. По делото се приложени материалите по нотариално дело № 1114/2013 г. на нотариус С. Г., с рег. № 327 от регистъра на НК, по което е съставен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 9 от 15.11.2013 г., том VІІ, рег. № 4714, дело № 114/2013 г. В същия е обективиран договор за покупко продажба на недвижими имоти, сключен между С.С.Т., М.Н.Д., Н.Д.Т. и Н.И.А., действаща в качеството си на пълномощник на А. С.  Т.  /починала впоследствие, на 24.04.2016 г. /, в качеството на продавачи и „Алтея“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Омуртаг, ул. *** № ***, представлявано от Х.Е.Х., в качеството на купувач, по силата на който продавачите продали на купувача два поземлени имота, находящи се в гр. О., на ул. ***, а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор 53535.501.2018, с площ 6 240.00кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер на предходен план: няма, съседи: ПИ с идентификатори 53535.501.1920, 53535.501.2017, 53535.501.2028 и 53535.501.2019; 2. Поземлен имот с идентификатор 53535.501.2021, с площ 3 048.00кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер на предходен план: няма, съседи: ПИ с идентификатори 53535.501.2020, 53535.501.2028, 53535.501.3189, 53535.501.2022, за сумата общо в размер на 18 600.00 лева. Описаният нотариален акт е вписан в СВ – Омуртаг – вх. ***г. № 2630 от 15.11.2013 г., акт № 162, том 7, дело № 1310/2013 г. Към нотариалното дело е приложена скица на ПИ № 10021/01.11.2013 г., изд. от СГКК гр. Търговище, в която е отразен процесния имот, като е отразено, че по силата на Решение № 166 от 07.06.1994 г. на РС – Омуртаг, собственици на същия са наследниците на Т. Т.  Т.. Заверено копие от същата скица е представено и от първия ответник с подадения от него отговор. Приложени са по делото скици на ПИ № 15-8471/05.12.2013 г. и № 15-705656/02.10.2018 г., двете изд. от СГКК гр. Търговище, в които е отразен процесния имот, като е отразено, че по силата на описания по-горе нотариален акт собственик на същия е „Алтея“ ООД. По делото са извършени две съдебно – технически експертизи – основна и допълнителна. Според заключението по първата от тях в Общ. Омуртаг и в Държавен архив - Търговище няма самостоятелен план на индустриалната зона на гр. Омуртаг и няма информация да е имало такъв. Посочено е, че втория план на гр. Омуртаг е одобрен със Заповед 1-3-586/13.07.1973 г. и е действал до 1992 г. и че по този план има имот отреден за Авторемонтен завод и авторемонтна работилница, който е нанесен в плана, като е записано „.Авторемонтен завод“ и са нанесени и други съществуващи сгради, огради и настилка с асфалт. Уточнено е, че имотът е извън регулацията на града, не е затворен, няма номер и поради това не е отразен в разписния лист. Според заключението в следващия регулационния план на гр. Омуртаг, одобрен със Заповед № 162/19.08.1992 г., който е действащ и към момента, имотът на бившето АРЗ „Арсо Овчаров “ /сега „Кента.“ АД - гр. Омуртаг/, е отразен в плана, като имот с пл. № 12 в кв. 3 - промишлена зона, с площ 174 371 кв. м.и в разписния лист към плана е записан на АРЗ „Арсо Овчаров “, а по-късно на „Кента“ АД. Уточнено е, че местонахождението на имота, отреден за работилница по плана от 1973 г. е в югозападната част на имота на АРЗ „Арсо Овчаров “ /сега „Кента“ АД -гр. Омуртаг/, по плана на гр. О. от 1992 г. В заключението е посочено, че при извършения оглед на място вещото лице установило, че имотът на „Кента“ АД е изцяло ограден с масивна ограда, представляваща бетонова основа, метални колони и пана от дебели вертикални и хоризонтални шини, която била стара и не била променяна от нейното създаване, включително към момента на възстановяване собствеността върху процесния имот от Поземлена комисия - Омуртаг през 2008 г. Според заключението процесният имот, с идентификатор 53535.501.2021 попада в двора на бившия АРЗ „Арсо Овчаров “ /сега „Кента“ АД - гр. Омуртаг/ и се намира в северозападния ъгъл на оградения двор. Посочено е в заключението, че процесния имот не е ограден и на място няма видими граници, както и че целия имот е асфалтиран и в него попадат части от три склада на „Кента“ АД, подробно описани в констативната част, които са отразени са в кадастралната карта на гр. Омуртаг като промишлени сгради на 1 етаж и са отразени в приложената по делото скица на процесния имот, а именно: западен склад, с площ 368 кв. м., от които 162 кв. м. попадат в процесния имот с идентификатор 53535.501.2021; среден склад с площ 362 кв. м., от които 172 кв. м. попадат в процесния имот с идентификатор 53535.501.2021; източен склад с площ 366 кв. м., от които 139 кв. м. попадат в процесния имотс идентификатор 53535.501.2021. Според заключението процесният имот с идентификатор 53535.501.2021 по КК на гр. О. е обособен като самостоятелен имот № 5010021 с Помощен кадастрален план на гр. Омуртаг от 1999 г. и попада в двора на АРЗ „Арсо Овчаров “, по-късно на Държавна фирма „Кента“ и сега на „Кента“ АД гр. Омуртаг и е бил част от имот държавна собственост. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като уточнява, че процесния имот има ограда само от северозападната страна, но това била оградата на двора на имота на ищцовото дружество и че няма данни имота да е имал друга ограда и да се е ползвал по предназначение, както и че сградите на трите склада, части от които попадат в процесния имот, са масивни, стабилни и има инфраструктура около тях - ток, вода, а през имота преминава асфалтов път. Вещото лице е категорично, че през цялото съществуване на завода, независимо от трансформациите му, процесния имот е бил „собственост на завода“ - от 1970 г., като уточнява първоначалната площ на целия имот на авторемонтния завод и последващите му разширения. Според заключението по извършената допълнителна съдебно – техническа експертиза процесния имот с идентификатор 53535.501.2021 не е ограден, няма втора ограда, успоредна на оградата на „К.“ АД. Към заключението е приложено копие от помощния кадастралния план на гр. О. от 1999 г., касаещо имот с план. № 12, като вещото лице е нанесло в зелен цвят процесния имот с № 5010021 /сега имот с идентификатор 53535.501.2021 по КК/, по този план. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. По делото са приложени заверени копия от: Регулационен план на гр. Омуртаг от 1973 г. за имота на Авторемонтен завод, извадка от Помощен кадастрален план на гр. О. от 1999 г., касаеща имот № 5010021, извадка от Регулационен план на гр. О. от 1992 г. за имот с план. № 12, кв. 3 по плана на гр. О., Разписен лист към проект за дворищните регулации от 1992 г. и Разписен лист към помощен кадастрален на гр. О. от 1999 г. По делото като свидетели са разпитани С. Т.  С., М. С.  М.  и Н. Т.  Й.. Св. С.  посочва, че през 1986 г. започнал работа в завода и оттогава имота на завода бил във вида, в който е и към момента, ограден с оградата, с която бил ограден и в момента - с бетонна основа, с железни колони, „стабилна желязна ограда“ и нищо не било променяно. Свидетелят описва, че от външната страна на желязната ограда имало път, който не бил променян, а от вътрешната страна на оградата също имало асфалтиран път, на който се извършвали изпитанията на шасита за автобусите, сглобявани в завода. Свидетелят посочва, че в северозападната част на имота имало изградени няколко метални склада с масивна конструкция - полуцилиндър върху здрава бетонна основа, с асфалтова площадка отпред, електрифицирани, като уточнява, че в един от тези складове били съхранявани изпращани от Чехия части за сглобяването на автобусни шасита и е категоричен, че е заварил складовете, когато е започнал работа. Свидетелят заявява, че от 1986 г. до настоящия момент по отношение частта от двора на завода, в която били построени складовете, границите не били променяни, оградата не била измествана, пътят не бил изместван и сградите „са си там“. Категоричен е, че от 1986 г. до момента имота, който се намира в северозападната част на двора, винаги бил владян от ищцовото дружеството и праводателите му, както и че не му е известно някой да е имал претенции към този имот и да е имало спорове по отношение собствеността върху същия. Уточнява, че не му е известно дали за изградените складове има строителни книжа. Св. М.  заявява, че започнал работа в АРЗ „Арсо Овчаров “ - гр. Омуртаг през м. април 1985 г. и към момента продължавал да работи в „Кента“ АД - гр. Омуртаг Описва, че „теренът на фирмата“ представлявал елипса, целият двор бил асфалтиран и ограден със стабилна ограда с бетонна основа, „с дебели железа“, висока над два метра, като е категоричен, че откакто е започнал работа не е променяна площта на двора, оградата не е местена и е една и съща. Свидетелят посочва, че спорният имот се намирал на северозапад и че върху него се намирали три склада, които той заварил при постъпването си на работа, като уточнява, че тъй като били вече построени към този момент не му било известно дали има строителни книжа и че в тях се съхранявали части от Чехия, за сглобяване на шаситата на автобуси за „Ч.“ - Б.. Свидетелят посочва, че от външната страна на оградата имало асфалт, а от вътрешната страна също имало асфалтова площадка с права отсечка, на която били тествани шаситата за автобусите, като уточнява, че същите следвало да изминат 15 км. и едва след това чешки представител решавал дали да бъдат изпратени в „Ч.“ - Б. и че точно там, където са правени пробите, се намирал процесния имот. Заявява, че не му било известно през всичките тези години някой да е оспорвал собствеността върху имота. Категоричен е, че през всичките години „въпросния имот“, който се намирал в северозападната част на двора на завода, се владеел непрекъснато само и единствено от „Кента“ АД - гр. Омуртаг и праводателите на дружеството. Св. Й.  посочва, че започнал работа в АРЗ „Арсо Овчаров “ от 1977 г. и че оттогава до момента дворът на завода не бил променян. Сочи, че оградата на двора била масивна желязна ограда с бетонна основа. Заявява, че в двора имало цехове, които се ползвали за складова база, че тези складове бил в западната част на двора и че когато започнал работа вече били построени. Посочва, че не му е известно дали има строителни книжа за същите. Категоричен е че през всичките години откакто започнал работа, заводът владеел двора, включително мястото, на което били построени складовете, а понастоящем се владеел от „Кента“ АД. Заявява, че не му е известно някой през годините да оспорвал собствеността върху двора.

Предвид изложените обстоятелства в исковата молба и петитума на същата, съдът счита, че е предявен положителен установителен иск за собственост – ищецът претендира да се признае за установено спрямо ответниците, че е собственик на процесния недвижим имот, с оглед представените доказателства, алтернативно се позовава на изтекла придобивна давност. Прави искане на основание чл. 17, ал. 2, изр. 2 от съдът да осъществи косвен съдебен контрол на Решение № 28519/31.07.2008 г. на ОСЗГ – гр. Омуртаг, тъй като същото му се противопоставя Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е претенцията на собственика на имота да установи със сила на присъдено нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. В конкретния случай съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на иска, предвид оспорване правото му на собственост върху процесния имот от страна на ответниците. С оглед изложеното предявеният иск се явява допустим.

Предвид изложените данни и обсъдените доказателства съдът намира, че разгледан по същество искът е основателен. От приетите и приложени по делото заверени копия от страници на Държавен вестник бр. 6/21.01.1966 г. се установява, че към посочената година в гр. О. е съществувало Авторемонтно предприятие, което впоследствие е с наименование Авторемонтен завод – град Омуртаг - видно от приложените заверени преписи от страници от ДВ бр. 50 от 1969 г. и бр. 11 от 1971 г. Приложено е писмо № 102/27.03.1990 г. на Министъра на индустрията и технологиите, от което се установява, че МИТ дава съгласие за излизане на Авторемонтен завод „Арсо Овчаров “ – град Омуртаг от състава на Фирма „Ч.“ – Б. и обособяването му в самостоятелна Фирма „Кента“ в град О., като със Заповед № 29/12.04.1990 г. на Министъра на икономиката и планирането е разпоредено да се образува фирма с държавно имущество „Кента“ със седалище в гр. Омуртаг. В цитираната заповед е посочено, че фирма „Кента“ е правоприемник на АРЗ „Арсо Овчаров “ – гр. Омуртаг, като в това ѝ качество на същата е предоставен за уставен фонд държавно имущество в размер на 7 732.00 лева и е посочено, че фирмата поема съответната част от активите и пасивите, както и другите права и задължения на фирма „Ч.“ по баланса ѝ към 31.03.1990 г. ДФ „Кента“ със седалище в град Омуртаг е регистрирана с Решение № 332/10.05.1990г на ОС – Търговище. Приложен е разделителен протокол от 09.07.1990 г. Видно от приложеното Разпореждане № 8/23.01.1992 г. на МС, ДФ „Кента“ е преобразувана в „Кента“ ЕООД с държавно имущество. Дружеството е вписано в ТР с Решение № 515/13.03.1992 г. на ОС – Търговище, което също е приложено по делото. Приложено е и Решение № 186/26.01.1996 г. на ОС – Търговище, с което е вписано преобразуването на „Кента“ ЕООД в „Кента“ ЕАД. От приложеното Решение № 1006/23.09.1997 г. на ОС - Търговище, се установява, че със същото е вписано в ТР преобразуването на „Кента“ ЕАД в „Кента“ АД. От обсъдените по-горе три акта за държавна собственост се установява, че на АРЗ „Арсо Овчаров “ – гр. Омуртаг са предоставени за стопанисване и оперативно управление недвижим имот, находящ се в гр. Омуртаг, Индустриална зона, кв. 64, парцел І, представляващ терен с площ 174 371 кв. м. и построени в същия административна сграда, мед. пункт, столова, котелна централа, агрегатен цех, сграда контейнери и склад авточасти. От приложените две заповеди Заповед № ДС 141/24.06.2004 г. и Заповед № ДС 172/04.08.2004 г. на областния управител на Област Търговище и приложеното удостоверение изх. № 94-175/26.03.2008 г., издадено от обл. управител на Обл. Търговище, на ищцовото дружество, се установява по безспорен начин, че недвижим имот, представляващ дворно място и застрояване, за който е отреден ПИ 12, в кв. 3 по плана на гр. О., който е идентичен с парцел І в кв. 64 по отменения план на града, е изцяло отписан от актовите книги на имотите държавна собственост, като от изложените в двете заповеди мотиви се установява, че същите са издадени, тъй като имотът е бил предмет на приватизационна сделка. Въз основа на изложеното се стига до извод, че до датите на постановява на двете заповеди имотите описани в същите са били държавна собственост. От обсъдените по-горе материали по преписки на ОСЗ – Омуртаг по Заявление вх. № 6410С/04.08.1992 г. и Заявление вх. № 6410/04.08.1992 г., подадени от Н.Т. ***, наследник на Т. Т.  Т.,***, с които е заявил, че желае да бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на гр. Омуртаг – една ливада и осем ниви, една от които с площ 7.4 дка, находяща се в местността ***, се установява, че първоначално по искането за възстановяване на правото на собственост на наследниците на общия наследодател върху посочения имот, ПК – Омуртаг се е произнесла с Решение № 5712/16.08.1993 г. ПК – Омуртаг, с което е отказала да възстанови правото на собственост върху имота, на наследниците на Т. Т.  Т., в стари реални граници, с мотива, че не е представено удостоверение от техническата служба на общината, че имотът е нанесен в кадастралния план на града, съгласно чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Както бе посочено по-горе с Решение № 166/07.06.1994 г. по гр. д. № 59/1994 г. по описа на РС – Омуртаг, Решение № 5712/16.08.1993 г. ПК – Омуртаг е отменено, като е прието, че липсата на удостоверение е пречка единствено за възстановяване на собствеността върху имота в стари реални граници и е признато и определено за възстановяване правото на собственост на Т. Т.  Т.,*** върху земеделските земи описани в решението включително върху описаната по-горе земеделска земя в местността ***. Постановено е възстановяването в реални граници да се извърши след попълване на кадастралната основа, като е прието, че попълването на кадастралния план може да се извърши паралелно с плана за земеразделяне за землището а гр. Омуртаг, след обжалване по реда на ЗАП на отказа на ТСУС за попълване на кадастъра. С приложеното Решение № 28519/31.07.2008 г. на ОСЗГ – гр. Омуртаг, е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Т.  Т., върху две ниви находящи се в строителните граници на гр. Омуртаг, в местността ***, една от които е Нива от 3.60 дка, имот № 5010021, парцел № 5010021 от кадастрален план изработен 1992 г., при граници /съседи/: север – път; юг – имот № 5020012, изток имот № 5010022, запад имот № 5010020. В исковата молба ищецът е направил искане на основание чл. 17, ал. 2, изр. 2 от съдът да осъществи косвен съдебен контрол на Решение № 28519/31.07.2008 г. на ОСЗГ – гр. Омуртаг, тъй като същото му се противопоставя. Съгласно чл. 17, ал. 2 от съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол, но не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Съгласно мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 Г., на ОСГК на ВКС, което се отнася до аналогични на регламентираните в ЗСПЗЗ процедури по други реституционни закони, „възстановяването на собствеността на отчуждени по благоустройствени закони недвижими имоти настъпва не директно, по силата на закона, а след съответен административен акт за реституция, респ. заместващо го съдебно решение, без които бившият собственик или неговите наследници не могат да се легитимират активно по предявения иск за собственост. В това административно производство обаче не участва като страна ответника по този иск, поради което той не е обвързан от силата на присъдено нещо на реституционното решение, което не е задължително за него. Щом като той не е легитимирана страна в реституционното производство, не разполага и с право на жалба срещу постановеното позитивно решение по него, т. е. включително когато последното е материално незаконосъобразно, той не може да се защити по реда на обжалването му, а само в гражданския процес, в който ще му се противопоставят вещните права, придобити въз основа на това решение от ищеца по иска за собственост. Ответникът не разполага с възможността да иска отмяната му, но може да направи възражение, че не са налице благоустройствените изисквания за допустимост на реституцията, а именно хипотезите на чл. 1, ал. 1 - 3, чл. 2 и чл. 3 от реституционния закон. Гражданският съд е длъжен да разгледа това възражение и ако го намери за основателно след преценка на материалната законосъобразност на решението за възстановяване на правото на собственост на отчуждения имот, без да го отменява, да отхвърли предявения иск за собственост относно този имот. Да се приеме противното би означавало, ответникът да се обвърже от резултата на административното производство по реституцията, в което не е могъл да участва и се защити, като му се откаже тази възможност и в гражданския процес, в който ще му се противопоставят придобитите в тази административна процедура вещни права от ищеца“. Съгласно съдебната практика относно косвения съдебен контрол конкретно върху актове, постановени в реституционното производство по ЗСПЗЗ, в исковото производство по спор за собственост на недвижим имот, във връзка с реституция на земеделски земи, съдът може да упражни косвен съдебен контрол както върху решението на съответната поземлена комисия по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с което се възстановява правото на собственост върху земеделския имот в стари реални граници, така и върху съдебното решение по жалба по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, с което се признава правото на възстановяване на собствеността, като ако се установи, че тези решения са незаконосъобразни, съдът, който разглежда иска по спора за собственост, може да не зачете тези решения и да приеме, че собствеността не е възстановена /в т. см. Решение № 201 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 79/2009 г., II г. о., ГК и Решение № 199 от 12.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 345/2010 г., I г. о., ГК/. В конкретния случай от приложените преписки на ПК – Омуртаг /впоследствие ОСЗГ – Омуртаг/, се установява, че ищцовото дружество не е участвало като страна в реституционното производство, приключило с Решение № 28519/31.07.2008 г. на ОСЗГ – гр. Омуртаг, а последното му се противопоставя, поради което е допустимо да прави възражение за осъществяване на косвен съдебен контрол върху посоченото решение. Съгласно чл. 11, ал. 1от ЗСПЗЗ, реституционната процедура по този закон започва с подаване на заявление от лицата претендиращи да им бъде възстановено правото на собственост по реда на същия закон. В 12, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 13 от ППЗСПЗЗ, са регламентирани институцията, до която е подава заявлението и неговото съдържание. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 ППЗСПЗЗ, в редакцията му ДВ бр. 34 от 1992 г., приложима към датата на подаване на заявленията в настоящия случай, се изисква в заявлението да се посочат съществуващи стари реални граници на имота, данни за възстановимост на границите, имоти в строителните граници на населените места. В подадените от Н.Т. ***.08.1992 г. и Заявление вх. № 6410/04.08.1992 г., не са описани имоти със стари граници, данни за възстановимост на границите и не посочено, че се иска възстановяване на намиращ се в строителните граници на града имот. Съгласно действалата към датата на подаване на заявленията редакция на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ /отм., ред. ДВ бр. 34/1992 г. /, когато се иска възстановяване на право на собственост върху имоти в строителните граници на населените места, към молбата се прилага удостоверение от техническата служба на общината, че имотът е нанесен в кадастралния план. Тази разпоредба е действала и към датата на постановяване на Решение № 166/07.06.1994 г. по гр. д. № 59/1994 г. по описа на РС – Омуртаг, с което е отменено Решение № 5712/16.08.1993 г. ПК – Омуртаг, с което е отказано на заявителя Т.  възстановяване на правото на собственост върху нива с площ 7.4 дка, находяща се в местността *** в землището на гр. Омуртаг, попадаща в строителните граници на града, именно с мотива, че заявителя не е представил изискваното съгласно цитираната разпоредба удостоверение, въпреки, че са му дадени указания в тази насока. От Решение № 166/07.06.1994 г. по гр. д. № 59/1994 г. по описа на РС – Омуртаг, се установява, че такова удостоверение не е било приложено, тъй като техническа служба на Общ. Омуртаг е отказала попълване на кадастралния план. Въобще такова удостоверение липсва в материалите по административните преписки. Правото на собственост на наследниците на Т. Т., върху описания по-горе имот се възстановява с цитираното съдебно решение, постановено по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, като изрично в същото е посочено, че отказа за попълване на кадастралния план е пречка за възстановяване правото на собственост върху имота в стари реални граници. Въпреки това със съдебното решение е постановено именно възстановяване на правото на собственост в стари реални граници на имота, след попълване на кадастралния план за съответната местност, след обжалване по реда на ЗАП, на отказа на ТСУС за попълване на кадастъра. Липсват каквито и да е доказателства по настоящото дело за това отказа на ТСУС при Общ. Омуртаг да попълни кадастралния план да е бил обжалван и да е налице влязъл в сила съдебен акт, с който да е отменен. Въпреки това с решение по Протокол от 10.12.1999 г., е приета окончателно завършената работа по изработване на помощен кадастрален план на гр. Омуртаг, с който е обособен като самостоятелен процесния имот № 5010021, понастоящем имот с идентификатор 53535.501.2021 по КК на гр. Омуртаг. От приложения разписен лист към същия с установява, че като собственици на имота са посочени наследниците на Т. Т.  Т., съгласно цитираното по-горе съдебно решение. Помощният кадастрален план не е сред плановете, одобрени по реда на ЗСПЗЗ, тъй като има междинен характер в процедурата по възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ. Същевременно в конкретния случай от заключението по извършената съдебно – техническа експертиза и приложените копия от регулационния план на гр. О. от 1992 г. и разписен лист към него, се установява, че процесния имот е попадал в имот с пл. № 12 в кв. З - промишлена зона, по регулационния план на гр. О., одобрен със Заповед № 162/19.08.1992 г., който е действащ и към момента, а в разписния лист към плана е записан на АРЗ „Арсо Омуртаг “, по-късно на „Кента“ АД. С оглед данните по плана, разписния лист и заключението и от приложените две заповеди и удостоверение, издадени от областния управител на Област Търговище по безспорен начин се установява, че към датата на приемане на помощния план процесният имот е попадал в границите на имот държавна собственост, деактуван през 2004 г., с мотива, че е предмет на приватизационна сделка. В Решение № 166/07.06.1994 г. по гр. д. № 59/1994 г. по описа на РС – Омуртаг, въз основа на което е издадено Решение № 28519/31.07.2008 г. на ОСЗГ – гр. Омуртаг и въз основа на което наследниците на Т. Т. се легитимират като собственици на процесния имот, изрично е посочено, че в случая кадастралният план следва да бъде попълнен по реда на чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ /отм. понастоящем, действал до 31.03.2001 г., който регламентира: „Когато кадастралният план съдържа съществени непълноти или грешки, които имат значение за предвижданията по подробния план. Ако непълнотите или грешките нямат значение за съответните предвиждания, допълва се, съответно се поправя само кадастралният план. Когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за имуществено право, спорът се решава предварително по съдебен ред. “ Съгласно чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, ред ДВ бр. 48/1985 г., „Непълнотите или грешките в кадастралния план се установяват на самото място от техническата служба при народните съвети, съответно от органите по кадастъра с акт, който се подписва от съставителя, молителя и пряко заинтересувани собственици. Ако актът е съставен от длъжностно лице при по-горестоящия народен съвет, той се подписва и от представител на общинския народен съвет, а ако е съставен от длъжностно лице при кметството, той се подписва и от длъжностно лице при общинския народен съвет“. Разпоредбата е изменена, като в новата редакция - ДВ бр. 2/1996 г., гласи: „Непълнотите или грешките в кадастралния план се установяват на самото място от техническите служби на общините, съответно от органите по кадастъра с акт, който се подписва от съставителя, молителя и пряко заинтересувани собственици. “ Изключение от изискването актът да се подпише от пряко заинтересованите страни се предвижда в ал. 2, която не е изменяна, единствено в случаите, в които на самото място има видими, ясно очертани гранични линии или когато парцелни граници по приложен регулационен план се заснемат като имотни граници. От заключенията на вещото лице и събраните по делото писмени доказателства се установява, че в случая не е била налице хипотезата по чл. 86, ал. 2 пот ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 86а, ал. 1 и ал. 2 от същия правилник /нова ДВ бр. 6/1998 г. / Разпоредбите на чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ се прилагат и за попълване на одобрения кадастрален план с имоти, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 10, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като попълването на одобрения кадастрален план се извършва по реда на чл. 86, ал. 1 и чл. 90 от техническата служба на общината по местонахождението на имота, съответно от органите по кадастъра, по молба от собственика, придружена от документи, удостоверяващи собствеността върху имота. Чл. 90 от ППЗТСУ регламентира, че когато непълнотите или грешките в кадастралния план нямат значение за съответните предвиждания, планът се допълва, съответно поправя, служебно със заповед на органа по чл. 95 от закона по мотивиран доклад на главния архитект, съответно от ръководителя на службата по кадастъра. Към преписките на ПК – Омуртаг /ОСЗГ – Омуртаг/, приложени към делото и въобще по делото липсват каквито и да е доказателства да са спазени процедурите, регламентирани с цитираните по-горе разпоредби на по ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, а именно по този ред е следвало да се попълни кадастралния план на гр. О., съгласно Решение № 166/07.06.1994 г. по гр. д. № 59/1994 г. по описа на РС – Омуртаг, от което наследниците на Т. Т.  Т. черпят права и едва след това да се пристъпи към постановяване на решение от ОСЗГ. Отделен е въпроса, че с цитираното съдебно решение е отменено Решение № 5712/16.08.1993 г. ПК – Омуртаг, без да е представено изискваното съгласно чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ /отм., ред. ДВ бр. 34/1992 г. /, удостоверение, т. е. в разрез с нормативните изисквания. Наред с това, от мотивите на съдебното решение е видно, че е постановено възстановяване на собствеността върху имотите в стари реални граници с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. В редакцията си към датата на постановяване на съдебното решение, същата гласи: „Възстановяват се правата на собствениците върху земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и се намират в строителните граници на населените места, освен ако: 1. върху тях законно са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и строежът на законно разрешена сграда е започнал; 2. върху тях е отстъпено право на строеж на физически лица, строежът не е започнал и законоустановените срокове не са изтекли, но имотът, върху който е отстъпено правото на строеж, е единственият жилищен имот за получилия правото на строеж в същото населено място към датата на отстъпеното право на строеж и до влизането на този закон в сила“. По настоящото дело бяха събрани писмени – АДС, заповеди и удостоверение на областния управител на Област Т., скици, заключения на вещото лице и др. и гласни – показанията на свидетелите С., М.  и Й., доказателства за това, че процесният имот се намира в северозападния край на двора на ищцовото дружество, който от над 35 години е ограден с желязна ограда, с бетонна основа, като в имота се намират части от три склада, които са електрифицирани, както и асфалтова площадка и път. Установи се от заключенията на вещото лице, от приложеното копие от регулационен план на гр. О. от 1992 г. и от свидетелските показания, че към датата на произнасяне на съдебното решение процесният имот не е бил обособен и ограден като отделен, а е бил част от двора на ищцовото дружество. Съдът даде вяра на показанията на посочените по-горе свидетели, тъй като същите са логични, последователни и кореспондират помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. Предвид тези обстоятелства при разглеждане и решаване на въпроса относно възстановяване правото на собственост на наследниците на Т. Т.  Т. върху процесния имот, е следвало да се вземе предвид разпоредбата на чл. 10 б от ЗСПЗЗ, която в редакцията си към датата на постановяване на съдебното решение гласи: „Собствениците на земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния или общинския поземлен фонд или при условия и по ред, определени със закон. “ Впоследствие разпоредбата е била изменяна и допълвана и съгласно редакцията ѝ към датата на постановяване на Решение № 28519/31.07.2008 г. на ОСЗГ – гр. Омуртаг „Собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Въз основа на мотивирано предложение на общинската служба по земеделие и на всяко заинтересовано лице, общинският съвет в едномесечен срок от получаването му определя вида, размера и местонахождението на земите от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собствениците, включително и в случаите по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3, ал. 2 и 4, но не по-малко от 50 на сто от наличния общински поземлен фонд. В случай, че общинският съвет не се произнесе в срок или откаже искането за предоставяне до 50 на сто от наличния общински поземлен фонд, земите за обезщетяване се определят със заповед на областния управител по искане на общинската служба по земеделие и на всяко заинтересовано лице. “ В случая безспорно се установи, че процесния имот се намира в урбанизирана територия и че върху него освен сгради преди повече от тридесет и пет години са изградени и асфалтов път и асфалтова площадка, които обслужват дейността на ищеца, като съгласно съдебната практика същите се явяват извършено мероприятие от стопанско значение върху държавен терен по смисъла на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ /в този см. Решение № 201 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 79/2009 г., II г. о., ГК на ВКС и Решение № 219 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 807/2010 г., I г. о., ГК на ВКС /. Следователно предвид обстоятелствата, че имотът се намира в урбанизирана територия и че върху него е проведено мероприятие, непозволяващо реституция, не е била налице възможност за възстановяване на собствеността върху имота в стари реални граници. Предвид изложеното съдът намира за основателно възражението на ищеца за допуснати нарушения на закона при постановяване на Решение № 28519/31.07.2008 г. на ОСЗГ – гр. Омуртаг, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Т.  Т. върху две ниви находящи се в строителните граници на гр. О., в местността ***, една от които е Нива от 3.60 дка, имот № 5010021, парцел № 5010021 от кадастрален план изработен 1992 г., при граници /съседи/: север – път; юг – имот № 5020012, изток имот № 5010022, запад имот № 5010020, които водят до извод за неговата незаконосъобразност.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че е собственик на процесния имот, с оглед представените доказателства, а алтернативно се позовава на изтекла придобивна давност. В случая от ищцовото дружество са представени доказателства за това, че ПИ пл. № 12 в кв. 3 по плана на гр. Омуртаг - промишлена зона /идентичен с парцел І в кв. 64 по отменения план на града/, в който попада процесния имот – категорично установено от заключенията по извършените съдебно – технически експертизи, е бил държавна собственост до 2004г, предоставен за оперативно управление през 70-те години на 20 век на праводателя му, а впоследствие изцяло отписан от актовите книги на имотите държавна собственост съгласно заповеди на областния управител на Област Търговище. Същевременно ищецът не представя изричен документ за собственост на имота – нотариален акт, договор, решение или др. Обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства водят до извод, че от 70-те години процесният имот е бил част от актувания като държавна собственост двор на праводателя на ищеца и че при изготвяне на регулационния план на гр. Омуртаг, одобрен със Заповед № 162/19.08.1992 г., е включен в общата площ на този двор по издадените АДС. Установи се по делото, както от заключенията по извършените съдебно – технически експертизи, така и от свидетелските показания, че въпреки обособяването на процесния имот като отделен такъв с помощния кадастрален план с 1999 г. и заснемането му като отделен имот по кадастралната карта на града, на място имотът не е обособен като отделен имот и няма поставени граници. Към момента на изготвяне на помощния кадастрален план целия ПИ пл. № 12 в кв. 3 по плана на гр. О. е бил все още държавна собственост и е деактуван през 2004 г. По делото липсват доказателства за извършен въвод във владение на наследниците на тома Т.  Т. в този имот. От събраните по делото свидетелски показания се установи, че от 70-те години на двадесети век дворното място на завода е непроменено, оградено е с масивна ограда и в северозападната му част са построени складове, асфалтов път и асфалтова площадка. Установява се от свидетелските показания, а и от писмените доказателства, че ищцовото дружество е владяло спокойно и необезпокоявано целия ПИ пл. № 12 в кв. 3 по плана на гр. О., в който се намира процесния имот, след преобразуването на „Кента“ ЕАД в „Кента“ АД, вписано в ТР с Решение № 1006/23.09.1997 г. на ОС - Търговище, както и че преди това целия имот е владян от праводателите на ищеца в продължение на десетилетия. Посочения поземлен имот и построените в него сгради са деактувани през 2004 г., с оглед на което съображенията изложени от първия ответник, че не е налице възможност за придобиване собствеността върху тях по силата на давностно владение са несъстоятелни. След деактуването на имотите по издадените АДС ищецът е продължил да владее целия ПИ пл. № 12 в кв. 3 по плана на гр. О., т. е. постоянно в продължение на четиринадесет години до подаване на исковата молба, като владее същия и понастоящем. Липсват каквито и да е доказателства по делото, че ответниците - както наследниците на Т. Т. до 2013 г., така и първия ответник след това, са били въведени във владение на процесния имот и са го владели като свой през този период. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е упражнявал едно явно, непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено владение върху процесния имот за период от над 14 години, след деактуването на ПИ пл. № 12 в кв. 3 по плана на гр. О. демонстрирайки спрямо всички, че владее имота като собствен, а и по силата на чл. 69 от ЗС се предполага, че ищецът е държал вещта като своя, както и че преди деактуването му посочения ПИ е бил владян от ищеца и неговите проводатели в продължение на десетилетия. Предвид изложеното и с оглед изтъкнатите по-горе съображения за незаконосъобразност на реституционната процедура относно процесния имот и административния акт, с който е приключила същата искът следва да бъде уважен.

Предвид претенциите на страните за присъждане на разноски и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от , ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, сумата общо в размер на 1 828.91 лева, представляваща направени съдебни разноски, по представени писмени доказателства, за заплатени държавни такси за образуване на делото, съдебни удостоверения и вписване на ИМ, внесен депозит за извършване на експертиза, пощенски разходи и такси за издаване на документи, адвокатски хонорар за един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие, изплатен по банков път.

 

Водим от горното съдът                      

 

          Р      Е      Ш    И:                      

                                    

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от спрямо „Алтея“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Омуртаг, ***, представлявано от Х.Е.Х. – управител, С.С.Т., с адрес: ***, ЕГН **********, М.Н.Д., с адрес: ***, ЕГН **********, Н.Д.Т., с адрес: ***, ЕГН ********** и Н.И.А., с адрес: ***, ЕГН **********, правото на собственост на „Кента“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Омуртаг, ***, представлявано от Ц.Н. – изпълнителен директор, придобито по силата на давностно владение, върху следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 53535.501.2021 /пет три пет три пет точка пет нула едно точка две нула две едно/, с площ 3 048.00/три хиляди четиридесет и осем/ квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер на предходен план: няма, съседи: ПИ с идентификатори 53535.501.2020, 53535.501.2028, 53535.501.3189, 53535.501.2022.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Алтея“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Омуртаг, ***, представлявано от Х.Е.Х. – управител, С.С.Т., с адрес: ***, ЕГН **********, М.Н.Д., с адрес: ***, ЕГН **********, Н.Д.Т., с адрес: ***, ЕГН ********** и Н.И.А., с адрес: ***, ЕГН **********, да заплатят на „Кента“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Омуртаг, ***, представлявано от Ц.Н. – изпълнителен директор, сумата общо в размер на 1 828.91/хиляда осемстотин двадесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ лева, представляваща направени съдебни разноски за заплатени държавни такси за образуване на делото, съдебни удостоверения и вписване на ИМ, внесен депозит за извършване на експертиза, пощенски разходи и такси за издаване на документи, адвокатски хонорар за един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие, изплатен по банков път.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА

 

Съобщи за изтекли лични данни