РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. Бургас, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120104163 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „ЮБЦ” ООД против А. А. П. иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 92,44 лв., представляваща
неплатена стойност на ползвани далекосъобщителни услуги през периода 02.12.2017 г. –
28.02.2018 г. по договор с клиентски № **********, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД,
което вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
172/2021 г. по описа на БРС. Претендира се и присъждане на направените от ищеца съдебно-
деловодни разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че на 23.12.2017 г.
между ответника и „БТК“ ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски № ******* за ползване на мобилна услуга за номер *********, при условията
на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна абонаментна такса от 21,80 лв. с ДДС и със
срок на действие 24 месеца. Твърди също така, че за ползваните през периода 02.12.2017 г. –
28.02.2018 г. услуги са били издадени ф-ра № **********/02.01.2018 г. на стойност 48,84 лв., ф-ра
№ **********/01.02.2018 г. на стойност 21,80 лв. и ф-ра № **********/01.03.2018 г. на стойност
21,80 лв., или общо 92,44 лв., като ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги, поради което операторът е прекратил
едностранно сключения с ответника договор и на 20.03.2018 г. е деактивирал процесния
абонамент. На следващо място се твърди, че с Договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД е
прехвърлило вземанията си към ответника на „С.Г. Груп“ ООД, а с Договор за цесия от 01.10.2019
г. тези вземания са били прехвърлени от „С.Г. Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ООД, като уведомяването на
ответника за двете цесии е извършено с приложено към исковата молба уведомление, изходящо от
„С.Г. Груп“ ООД. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищцовото
дружество, но с молба от 04.02.2022 г. е заявено поддържане на иска, ангажирани са писмени
доказателства.
1
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от
ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от назначения от
съда особен представител на ответника, в който искът е оспорен като неоснователен и се моли
същият да бъде отхвърлен. Оспорена е валидността на посочените в исковата молба два договора
за цесия на процесното вземане, като се твърди, че предметите им не са индивидуализирани и не
може да се установи дали процесното вземане е предмет на тези договори. Твърди се също така, че
цесиите не са противопоставими на ответника, тъй като уведомлението за първата цесия не
изхожда от надлежна страна, както и поради факта, че и двете цесии не са били съобщени валидно
на ответника. Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа
отговора, не ангажира доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор с клиентски № ********, сключен на 23.12.2017 г. между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и А. А. П., с предмет предоставяне на интернет
услуга за номер ********* при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна
абонаментна такса от 21,80 лв. с ДДС и със срок на действие 24 месеца. Представено е и копие на
подписана от ответника декларация, с която той е декларирал, че е получил копие от общите
условия за VIVACOM Mobix LTE, както и че е съгласен с тях. Сключеният между страните
договор е двустранно подписан, като неговата валидност не е оспорена по делото, поради което
следва да се приеме, че той е породил правното си действие.
Представено е и копие на приемо-предавателен протокол от 23.12.2017 г., съгласно който
„БТК” ЕАД е предало на А.П. устройство – рутер 4G HUAWEI B310s-22 + АНТЕНА А11-new SH
със сериен № *********.
Като доказателства по делото са представени копия на посочените в исковата молба три
фактури, издадени от ищеца на името на ответника, ведно с приложения към тях, от които се
установява, че процесните задължения представляват дължими от ответника месечни абонаменти
такси, като липсват начислени суми за ползвани услуги. Ответникът не е оспорил така
представените фактури, поради което съдът намира, че същите са годни да удостоверят
възникнали в негова тежест задължения към ищеца в претендирания по делото общ размер, като
липсват твърдения и доказателства към момента тези суми да са платени.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г.,
сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (цедент) и „С.Г. Груп“ ООД
(цесионер), с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземания, описани в Приложение № 1 към
договора. В случая не е представено обективирано на хартиен носител Приложение № 1 към
договора за цесия, но е представено Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД, с което цедентът е потвърдил изрично, че е прехвърлено вземане срещу А. А. П., ЕГН
**********, в общ размер на 92,44 лв., като е посочено, че информацията за конкретното вземане
представлява извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 16.10.2018 г. С оглед на
това и тъй като в потвърждението за цесията изрично е посочено, че процесното вземане е било
прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД, съдът
намира за доказано, че това вземане е било придобито валидно от цесионера „С.Г.Груп” ООД.
Представени са и Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2019 г. и извлечение от
Приложение № 1 към него, от които се установява, че процесното вземане е било валидно
прехвърлено от „С.Г.Груп“ ООД на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД.
Като доказателство по делото е представено уведомление за цесия, изхождащо от „БТК”
ЕАД, чрез пълномощника „С.Г. ГРУП” ООД, и от „ЮБЦ” ЕООД, което е адресирано до ответника
и което съдържа уведомление за двете цесии на вземането, както и изрично му е указано, че
титуляр на вземането е „ЮБЦ” ЕООД. По делото липсват доказателства това уведомление да е
било връчено на ответника преди предявяването на иска. Въпреки това съдът намира, че
ответникът е редовно уведомен за цесиите с връчване на исковата молба по настоящото дело и
приложенията към нея, сред които е и това уведомление. Съдът намира за неоснователно
2
възражението на особения представител на ответника в тази насока, тъй като съдебната практика
категорично и трайно приема, че връчването на всякакви книжа до ответника, включително
уведомления за предсрочна изискуемост на задължения и уведомления за цесии, може да бъде
извършвано и чрез особения му представител и това не се отразява на редовността на връчването.
С оглед на това съдът намира, че цесиите са породили действието си спрямо ответника и ищецът е
надлежен кредитор на процесното вземане.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца
присъдената със заповедта за изпълнение сума от 92,44 лв. Поради това предявеният
установителен иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Предвид уважаването на иска на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищцовото дружество направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, които са в размер на 505 лв. (180 лв. – адвокатско възнаграждение, 25 лв. –
държавна такса и 300 лв. – възнаграждение на особения представител на ответника), както и
направените разноски в заповедното производство, които са в размер на 205 лв. (180 лв. –
адвокатско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса).
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че А. А. П., ЕГН **********, от гр.
К******, ул. *********, дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, с със седалище и адрес на
управление гр. С****, р-н ***********, представлявано от Ю. Б. Ц., сумата от 92,44 лв.
(деветдесет и два лв. и четиридесет и четири ст.), представляваща неплатена стойност на ползвани
далекосъобщителни услуги през периода 02.12.2017 г. – 28.02.2018 г. по договор с клиентски №
**********, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, което вземане е предмет на Заповед №
260118/13.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 172/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА А. А. П., ЕГН **********, от гр. К****, ул. *********, да заплати на „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК: *********, с със седалище и адрес на управление гр. С****, р-н ************,
представлявано от Ю. Б. Ц., сумата от 505,00 лв. (петстотин и пет лв.), представляваща
направените от него разноски в настоящото производство, както и сумата от 205,00 лв. (двеста и
пет лв.), представляваща направените разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
3