РЕШЕНИЕ
№ 3195
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М Административно наказателно дело №
20231110205129 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от М. А. Г., с ЕГН: **********
с адрес: ......................, чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № 22 - 4332 – 029054, издадено на 14.02.2023г. от Началник
група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата до съда наказаното лице възразява срещу
законосъобразността на наказателното постановление с оплакването, че към
момента на извършената му проверка, не е знаело, че управляваният от него
лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация. Алтернативно
релевира оплакване за маловажност на случая. В заключение се иска от съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят М. Г., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата
1
и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник група в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на доказателствения материал съдът
възприема следната фактическа обстановка:
На 17.11.2022г., около 13:04ч. в град София, по бул.,,Александър
Стамболийски” с посока на движение от ул.,,Одрин“ към ул.,,Опълченска“
срещу ,,Фибанк“ жалбоподателят М. Г. управлявал лек автомобил Ф. П. с рег.
№ ...................., собственост на М. К., с ЕГН: ********** като бил спрян за
проверка от Р. Й. и С. С., служители в ОПП СДВР. Било установено, че
управляваният лек автомобил бил със служебно прекратена регистрация по
реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. На жалбоподателя бил съставен АУАН Серия
GA№ 168632, който му бил връчен срещу подпис и подписан от него без
възражения. По случая била сезирана и СРП за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 от НК, пред която била образувана пр.пр.№ 6473/2023г. и която
приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 01.02.2023г. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постанлвение.
По своята същност страните не оспорват фактическата обстановка,
отразена в обжалваното наказателно постановление.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че същото е било
издадено в нарушение на материалния закон и необоснованост на деянието
2
относно неговата субективна страна.
Видно от постановлението на прокурора за отказ да се образува
наказателно производство, както и от материалите по цялата прокурорска
преписка е, че към момента на изпълнително деяние, жалбоподателят М. Г.
не е била собственик на управлявания лек автомобил. Нарушението, за което
е била подведен под административна отговорност по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
изисква управление на МПС, което е регистрирано и е с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията
и редът за регистрация на МПС, визирани в ал.2, е изрично регламентиран в
Наредба № I-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства.
Временното прекратяване на регистрацията по служебен ред обуславя
уведомяване, респ. предприемане на действия от страна на собственика на
въпросното МПС по нейното възстановяване. В конкретния случай
жалбоподателят не е бил собственик на управлявания от него лек автомобил,
което предполага, а не доказва знанието ме, че управлявал служебно
дерегистрирано МПС. В този смисъл са и мотивите на прокурора при
постановения отказ да се образува досъдебно производство, като в
издаденото постановление изрично се акцентира именно на липсата на
субективна страна, а и на отсъствие на съставомерност за извършено
нарушение. Материалите по преписката обуславят наличието на регистрация
на лекия автомобил към момента на извършване на деянието, тъй като за
извършената служебна дерегистрация на МПС по реда на чл.143, ал.10 от
ЗДвП, не е била издадена съответна заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, която да е била връчена на собственика на
автомобила. В този смисъл е и Тълкувателно Постановление на ВКС и ВАС
по тълкувателно дело № 3/2022г. , в което се посочва, че „Уведомяването на
собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената
регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на
регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективната
страна на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, защото
законът е възложил на административния орган задължението да уведоми
3
собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по
силата на закона при не представяне на доказателства за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от
30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на
информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки
по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно
превозно средство обективно няма как да съзнава кога точно е била
прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство.
Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната
съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа
на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на
прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази
поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с
породените от нея правни последици. Съществува законово задължение по
чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми
собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно
средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на
място в отдел „Пътна полиция“, при връчване на акт за установяване на
административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато няма
доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на
собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна полиция“ или не
се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на
регистрацията, деянието по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП ще е несъставомерно.
В конкретния случая нарушителят не е бил собственик на управлявания
автомобил, което на още по силно основание обуславя несъставомерността на
изпълнителното деяние и от субективна страна. Съдът не споделя наведеното
оплакване за маловажност на случая, предвид санкционирането на
жалбоподателя за извършено нарушение по ЗДвП, чиято разпоредба на
чл.189з изключва приложението на чл.28 и чл.58г от ЗАНН.
С оглед изложените правни съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22 - 4332 – 029054 издадено
на 14.02.2023г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с
което на М. А. Г., с ЕГН: ********** с адрес: ...............................са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
След влизане в сила на решението материалите по пр.пр.№ 6473/2023г.
да се върнат на СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5