№ 28
гр. Пловдив , 07.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на седми май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела В. Дандарова
Членове:Станислав П. Георгиев
Мария П. Петрова
като разгледа докладваното от Стела В. Дандарова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500220 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№266931/25.02.2021г., подадена чрез
куриер на 24.02.2021г. от Н. А. К. чрез пълномощника адв.С.М. против
Определение №260365 от 10.02.2021г., постановено по в.гр.дело
№2382/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без
уважение подадената от нея молба вх.№289382/23.12.2020г. за изменение на
постановеното по същото дело Решение №260552/16.12.2020г. в частта му за
разноските. Жалбоподателят счита неправилно в обжалваното определение да
е посочено, че е окончателно, тъй като: обжалването на определенията по
правило контролира тези, които не се контролират чрез обжалване на
решенията, защото осуетяват решението или защото нямат отношение към
правилността му, като обжалваното определение има „първоинстанционен
характер“ и подлежи на обжалване и последващ контрол; според практиката
на ВКС определенията нямат сила на пресъдено нещо, защото не разрешават
материалноправен спор, а се ползват единствено със стабилитет, което се
потвърждава и с обстоятелството, че законодателят в чл.248,ал.1 от ГПК е
предвидил възможност да бъдат обжалвани разноските, дори когато
решението е необжалваемо, т.е. решението в материалната си част има сила
на пресъдено нещо, но разноските подлежат на обжалване в отделно
производство; в ГПК не е изрично забранено обжалването на актовете на ВКС
като последна инстанция, напротив, съгласно чл.274,ал.2 от ГПК,
1
определенията по ал.1, постановени от състав на ВКС, подлежат на
обжалване пред друг състав на същия съд. По същество жалбоподателят
поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение, според които
ответната страна е била представила молба с приложени към нея списък на
разноските и договор за правна помощ, но тя не е била докладвана изцяло от
въззивния съд в съдебно заседание по отношение на претендираните с нея
разноски, нито е докладван списъка на разноските, за да може другата страна
да се запознае с него, да вземе становище и да прецени дали да направи
възражение или не, а прилагането на молбата към делото след подадената от
самата нея молба повдига съмнения кога и как всъщност тя и приложенията
са били подадени след като процесуалният представител на ответната страна
не се е явил в съдебно заседание и преди провеждането му те не са се
съдържали в кориците на делото, за да се запознае с тях, нито е бил
представен препис, съгласно изискванията на чл.102,ал.2,т.3 от ГПК. При тези
обстоятелства жалбоподателят поддържа да не е преклудирана възможността
да възрази срещу заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение и заявява възражение за прекомерност съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, акцентирайки на
това, че процесуалният представител не се е явил на проведеното съдебно
заседание, а по делото е бил представен единствено отговор на въззивната
жалба, който е бланкетен и не съдържа нищо съществено, което да оправдае
претендираното адвокатско възнаграждение от 300лв. и позовавайки се на
Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС за
възможността присъдения хонорар да бъде намален и под минималния такъв.
По изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на
обжалваното определение и за изменение на въззивното решение в частта му
за разноските чрез тяхното намаляване.
Ответниците по частната жалба К. Н. К. и Етажната собственост на
ЖК“М.Г.“, бл...., гр.П. не са депозирали отговор на същата.
Съдът, след преценка на материалите по делото и доводите на
жалбоподателя, намира следното по отношение на допустимостта на частната
жалба:
С Решение №260552 от 16.12.2020г., постановено по в.гр.дело
2
№2382/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е потвърдено Решение
№1586/09.05.2020г. по гр.дело №18381/2018г. по описа на Районен съд-
Пловдив, с което е отменено като незаконосъобразно, на основание чл.40,ал.1
от ЗУЕС, по иска, предявен от Н.А. А. против собственици в Етажна
собственост на блок 1 от ЖК“М.Г.“, гр.П., решението по т.6 от дневния ред на
общото събрание на етажната собственост, проведено на 20.10.2018г., с което
е бил определен размерът на ежемесечните вноски във фонд „Ремонт и
обновяване“, като иска в частта му относно отмяна на решенията по т.1 до 5 и
т.7 от протокола на общото събрание е отхвърлен. С въззивното решение Н.А.
А. е осъдена да заплати на Етажната собственост на блок 1 от ЖК“М.Г.“,
гр.П., направените разноски за въззивното производство в размер на 300лв. за
адвокатско възнаграждение. В решението е посочено, че то е окончателно.
С молба вх.№289382/23.12.2020г. жалбоподателят Н. А. К. е поискала
постановеното въззивно решение да бъде изменено в частта му за разноските
за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., като същите бъдат
намалени.
С обжалваното Определение №260365 от 10.02.2021г. по чл.248 от ГПК
окръжният съд е оставил без уважение молбата и е посочил, че определението
е окончателно.
Настоящата инстанция намира, че на обжалване подлежат
определенията, визирани в чл.274,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК. Определенията от
първата група са преграждащите по-нататъшното развитие на делото и
обжалването им е средство за защита на правото на иск, каквото обжалваното
в случая определение за разноските не е. Определенията от втората група са
тези, чието обжалване е изрично предвидено от закона. В тази връзка
разпоредбата на чл.248,ал.3 от ГПК изрично предвижда, че определението за
разноските по чл.248,ал.1 от ГПК може да се обжалва по реда, по който
подлежи на обжалване решението. Следователно определението по
чл.248,ал.1 от ГПК подлежи на обжалване в случай, че на обжалване подлежи
самото решение, до чието изменение в частта за разноските се отнася то.
Задължителните указания по т.24 от Тълкувателно решение №6 от
06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според които,
определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното
3
решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274,ал.2 от ГПК, се
отнася единствено до реда за обжалване на това определение чрез директен
контрол, а не след преценка на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК в
хипотезата на чл.274,ал.3,т.2 от ГПК, но не и до неговата обжалваемост.
Нормата на чл.248,ал.1 от ГПК се отнася и до необжалваемите решения, но
касателно тяхното допълване или изменение в частта за разноските от
постановилия ги съд, а не предвижда, както неправилно счита жалбоподателя,
възможност за обжалване на разноските, дори когато решението е
необжалваемо. Разпоредбата на чл.274,ал.2 от ГПК, на която се позовава
жалбоподателят, определя компетентния съд във връзка с инстанционността
при разглеждане на частните жалби против подлежащите на обжалване
определения, а не регламентира друга специална категория определения,
които подлежат на обжалване, извън предвидените в чл.274,ал.1,т.1 и т.2 от
ГПК. В случая въззивното решение е постановено по искове по чл.40 от
Закона за управление на етажната собственост, с оглед на което и на
основание чл.280,ал.3,т.2 от ГПК то не подлежи на касационно обжалване и
правилно в него е посочено да е окончателно. След като въззивното решение
не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и определението по
чл.248,ал.1 от ГПК.
Обсъденото обосновава извода за недопустимост на частната жалба
като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото
следва да се прекрати.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№266931/25.02.2021г.,
подадена чрез куриер на 24.02.2021г. от Н. А. К. чрез пълномощника адв.С.М.
против Определение №260365 от 10.02.2021г., постановено по в.гр.дело
№2382/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без
уважение подадената от нея молба вх.№289382/23.12.2020г. за изменение на
постановеното по същото дело Решение №260552/16.12.2020г. в частта му за
разноските, И ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.дело №220/2021г. по
4
описа на Апелативен съд-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5