РЕШЕНИЕ
гр. Русе,
29.07.2016
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на дванадесети юли през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Б.Г. като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4815 по описа
за 2015 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422 от ГПК от ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД против П.М.Д.. Ищецът твърди, че Банка ДСК АД му е
цедирала свое вземане към ответника, произтичащо от договор за предоставяне на
стокова карта, сключен на 14.10.2005 г., а впоследствие- на 18.01.2011 г.
прескруктуриран в договор за кредит за текущо потребление. Общият размер на
задължението бил 2918.80 лева- главница, 685.49 лева– просрочена договорна
лихва от 05.06.2011 г. до 20.12.2012 г. и 182.81 лева- наказателна лихва от
05.06.2011 г. до 20.12.2012 г. Цесията била надлежно съобщена на длъжника, като
са изложени доводи в тази насока относно начина на съобщаване посредством
упълномощаване от цедента това да бъде направено от ищеца, а в случай, че не се
приеме редовно съобщаване по този начин чрез връчване на покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 285/2015 г. или евентуално с връчване на препис от
исковата молба. Предвид обстоятелството, че по заповедното производство в срок
е направено възражение, се претендира за установяване на задължението
по исков ред по настоящото производство.
Особеният
представител на ответника е подал отговор, с който оспорва иска. Прави
възражение и за това, че ищецът не е носител на
правото на иск. Оспорва надлежното съобщаване на цесията. Заявява,
че към момента на подаване на заявлението пред РС- С*, БАНКА ДСК ЕАД не е
уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Счита,
че с последващи действия банката не може да отстрани този пропуск. Счита, че
искът е недопустим и производството по делото
следва да бъде прекратено. Намира, че е
недопустимо предявяването
в условията на евентуалност на осъдителен иск в случай, че не бъде
уважен установителният иск.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
По
гр.д. № 2488/2012 год. по описа на РС-
С* БАНКА ДСК ЕАД
се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу ответника П.М.Д. заплащане на сумите: 2918.80 лева-
главница, 685.49 лева– просрочена договорна лихва от 05.06.2011 г. до
20.12.2012 г. и 182.81 лева- наказателна лихва от 05.06.2011 г. до 20.12.2012
г., както и 77.00 лева- разноски по делото за заплатена
държавна такса и 255.00 лева- възнаграждение за юрисконсулт.
По
делото е подадено възражение от длъжника, което обуславя правния интерес на
кредитора да предяви настоящия иск за установяване на вземането.
Към
приложеното ч.гр.д. № 2488/2012 год. и към настоящото дело са депозирани
договор за преструктуриране от 18.01.2011 год., сключен между страните по
спора, ведно с погасителен план и общи условия. Предмет на договора е преструктурирането
на договор за представяне на стокова карта от 14.10.2005 год. с разрешен размер
3000.00 лева. Срокът за издължаване е 96 месеца. Уговорена е лихва в размер на
14,95 % годишно. В чл. 19.1 от общите условия е уговорено, че при забава на
плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена
с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл. 19.2 от
общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът
от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата- с надбавка за забава,
равна на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Страните
не спорят, че кредитът е изцяло усвоен.
В
настоящия случай банката се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
кредита вследствие на забава по отношение на дължимо плащане над 90 дни. В този
случай, според договора, изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и
да е волеизявление на страните.
Първото
възражение на ответника, че ищецът не е носител на правото на иск, е
неоснователно, съгласно т. 10б от ТР № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, според което при частно
правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в
периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по
установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК.
Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал.
1 ГПК.
По
второто възражение на ответника, че цесията не му е надлежно съобщена, също е
налице произнасяне на ВКС в Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, според което уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. В случая, уведомлението
изхожда от цесионера (л. 44), но то е изготвено въз основа на изрично
упълномощаване от страна на цедента (л. 43). В същия смисъл е и Решение № 123
от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.
По
третото възражение на ответника- дали банката го е уведомила, че обявява всички
дължими до договора суми за предсрочно изискуеми, банката счита, че
предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на поканата за доброволно
изпълнение по изп.д. № 285/2015 г. по описа на ЧСИ Г* Г*, рег. № 767 на КЧСИ,
образувано за събиране на вземането по издадената заповед за незабавно
изпълнение. Длъжникът счита, че предсрочна изискуемост въобще не е настъпвала. По
този въпрос е налице задължителна съдебна практика- ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
според т. 18 от което, за да е налице предсрочна изискуемост, е необходимо
банката да е отправила нарочно волеизявление до длъжника в този смисъл, без
значение наличието на противна уговорка в договора за кредит. Поради това съдът
приема, че предсрочна изискуемост, предвид липсата на такова уведомяване, ако и
заявлението да е по чл. 417 от ГПК, въобще не е настъпвала. В този смисъл са
Решение № 123 от 09.11.2015 год. на ВКС по т.д. № 2561/2014 год., ІІ т.о., ТК и
Решение № 53 от 18.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 888/2014 г., II т. о., ТК,
според които имайки предвид, че предметът на предявения по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск се определя от основанието и
размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, то следва да е
налице съответствие между заявеното от кредитора вземане в заповедното
производство и вземането, предявено в исковото производство. Когато заявителят
се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит/остатък от кредита и
предвид разпоредбата на чл. 422 от ГПК, според която искът за съществуване на
вземането се смята предявен в момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, настъпването на предсрочната изискуемост трябва да предхожда
образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения
размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основание.
Също в ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в т. 9 е постановено, че в
производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Според
Решение № 139/05.11.2014 год. на ВКС, ТК, І отделение, вземането, произтичащо
от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
банката – кредитор, не е изискуемо, независимо, че кредиторът се е позовал на
предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба. В тази
хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други
акцесорни вземания /неустойки, лихви/, които са с настъпил падеж към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са
включени в представеното извлечение от счетоводните книги. За събиране на
вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно
изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, включително съединен
с иска по чл.422, ал.1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно
производство. В настоящия случай осъдителният иск е предявен в условията на
евентуалност, държавна такса не е плащана, което противоречи на посоченото
решение и не следва да бъда самостоятелно разглеждан по отношение на
непадежиралите вноски.
Следователно
и съгласно приетия по делото погасителен план и ГПР (л. 10), от датата на
последното плащане- 30.06.2011 год. до датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК- 21.12.2012 год., дължимата главница е била в размер на 359.85 лева,
а дължимата договорна лихва- 625.64 лева. В чл. 19.1 от общите условия е
уговорено, че при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ
падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. Тъй като заявлението е подадено на 21.12.2012 год., последната
изискуема към този момент вноска е от 05.12.2012 год. Според приетата по делото
съдебно- икономическа експертиза в т. 3 (л.123), след датата на последното
плащане- 30.06.2011 год. за погасяване на наказателна лихва (санкция) са
постъпили 178.50 лева, поради което вещото лице е изчислило, че за периода до
20.12.2012 год. е останала дължима сумата 182.58
лева.
Съдът, след
преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Искът
по чл. 415 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по отношение на
ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на
длъжника срещу заповедта.
Интересът
от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за
установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съществуването на интерес от
положителен установителен иск е свързано
с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с оглед твърдението на
ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не е изпълнено,
трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване на
вземанията.
По
делото не е спорно, че вземането на БАНКА ДСК ЕАД произтича от договор за
преструктуриране от 18.01.2011 год. Поради неплащане на поредната вноска с
падеж 05.07.2011 год. и формиралото се просрочие, по гр.д. № 2488/2012 год. на
РС- С* банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение срещу длъжника, въз основа на подадено заявление по чл. 417 от ГПК.
Според
Решение № 246 от 11.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1278/2011 г., II т. о., ТК, правният
интерес от установяване на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение няма да е налице само при обезсилена заповед за изпълнение с влязъл
в сила съдебен акт, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС - например
определение по ч. т. д. № 83/2010 г., II т. о., постановено по реда на чл. 274,
ал. 3 ГПК. До обезсилването на заповедта за изпълнение, осъдителен иск относно
вземането би бил недопустим. В настоящия случай заповедта не е обезсилена.
Следователно и при положение, че предявеният осъдителен иск е в условията на
евентуалност, същият не следва да бъде разглеждан, както бе казано и по- горе.
Установи
се, че не е настъпила и предсрочна изискуемост на кредита. Както изрично се
приема и в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие,
ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника.
Според
цитираното Решение № 139/05.11.2014 год. на ВКС, ТК, І отделение, вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение от банката – кредитор, не е изискуемо, независимо, че кредиторът се
е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата
молба. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по
кредита и други акцесорни вземания /неустойки, лихви/, които са с настъпил
падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги.
За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен
за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск,
включително съединен с иска по чл.422, ал.1 ГПК, както и по реда на иницииране
на ново заповедно производство.
Следователно
дължими по делото са само главниците за периода от датата на последното
плащане- 30.06.2011 год. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 21.12.2012 год., които са в размер на 359.85
лева, поради което установителната претенция за останалата част от
главницата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена до предявения размер
2981.80 лева.
Дължими
към същия момент са и вземанията за изискуема договорна лихва за същия период в
размер на- 625.64 лева, както и
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
на 21.12.2012 год. до изплащане на задължението. Над посочените размери
претенцията за договорната лихва до заявения 685.49 лева, е неоснователна.
По
отношение на наказателната лихва, както бе казано и по- горе, за периода от
30.06.2011 год. до 20.12.2012 год. е останала дължима сумата 182.58 лева. Над този размер
претенцията за наказателна лихва до заявения 182.81 лева, е неоснователна.
Съгласно
цитираното ТР на ВКС, решението по установителния иск съдът се произнася и по
дължимостта на разноските за заповедното производство- относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В случая, предвид отхвърлянето частично
на установителния иск, частично следва да бъдат редуцирани разноските в
заповедното производство и частично уважени сторените от ищеца в исковото. В
заповедното производство са присъдени разноски на кредитора в размер на 77.00
лева- държавна такса и 255.00 лева- възнаграждение за юрисконсулт. Поради това
на заявителя в заповедното производство следва да бъде присъдена сумата 23.36 лева.
В
исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 782.27 лева за
държавна такса, възнаграждение на особения представител на ответника и
възнаграждение на вещото лице. Ответникът не е направил разноски. Съобразно
изхода от спора ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски в
размер на 237.33 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
съществува вземането на
ОТП ФАКТОРИНГ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С*, район О*, бул. К* А* Д* № *, ет.*,
представлявано от изпълнителния директор И* Г. Д*- М* по отношение на П.М.Д. с
ЕГН ********** за
сумите: 359.85 лева-
главница за периода от датата на последното плащане- 30.06.2011 год. до датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 21.12.2012 год., законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на 21.12.2012 год. до изплащане на
задължението, 625.64 лева- договорна
лихва за същия период и 182.58 лева- наказателната
лихва за същия период като ОТХВЪРЛЯ
иска да бъде признато за установено вземането на ищеца над тези суми до
предявените за главница 2981.80 лева, за договорна лихва 685.49 лева и за
наказателна лихва 182.81 лева, поради ненастъпила предсрочна изискуемост по
отношение на тях.
ОСЪЖДА П.М.Д. с ЕГН ********** да заплати на ОТП ФАКТОРИНГ
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С*, район О**, бул. К*А*
Д* № *, ет. *, представлявано от изпълнителния директор И* Г. Д*- М*сумата 23.36 лева, представляваща разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА П.М.Д. с ЕГН ********** да заплати на ОТП ФАКТОРИНГ
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С*, район О*, бул. К*А*
Д* № *, ет. *, представлявано от изпълнителния директор И* Г. Д*- М* сумата 237.33 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: